Еврокомисарят по наука и иновации Карлош Моедаш пред БНТ
В София се организира втори неофициален съвет на министрите на страните от Европейски Съюз, отдаден на конкурентоспособността. Науката беше в центъра на вниманието през втория ден от форума. Цветелина Катанска се срещна с еврокомисарят по просвета и нововъведения Карлош Моедаш, с млад академик и с българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев. Целта беше отговор на въпроса, какво е мястото на България в научната карта на Европа и ще припознае ли страната науката за приоритет.
София
Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Европа е място за просвета, тук живее 7% от популацията на света, а сътворяваме 34% от цялата просвета. Тази година ние надминахме Съединените щати. Имаме прелестна просвета, ние сме най-хубавите в света по основаване й, това в което не сме положителни е втората част - да прехвърлим тази просвета в бита и бизнеса. (покритие) Пречката пред нас е, че не сме обединени още, тъй като имаме доста граници в мозъка си, доста физически граници, разнообразни правила в другите страни. Ако да вземем за пример един бизнесмен желае да продава на открито, той би трябвало да го прави страна по страна - да съблюдава разнообразни закони, да сътвори обособени компании. Ние се нуждаем от обединен пазар, хората да се усещат свободни, да продават в останалите елементи на Европа. Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Страните дружно и поотделно сме изправени пред провокации като климатичните промени, миграцията, устойчивото развиване, общественото включване на всеки един човек, проблемите със опазването на здравето. Ние би трябвало да намерим механизмите, с които научните проучвания да дадат отговор на всеки един от тези проблеми.
Българска национална телевизия: Кога България ще успее да отдели най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт за просвета каквито са рекомендациите на Брюксел?
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Тези три % са дружно с частните вложения, имаме призната от това национално заседание национална тактика за научните проучвания, която планува поетапно нарастване на парите за научните проучвания. Тази година направихме първа крачка. Следващите две години при опазване на тези разноски, ние ще достигнем 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Аз мисля, че България е фантастично и хубаво място и когато гледаме обстановката през днешния ден, считам, че тя е по-добра в сравнение с преди пет или 10 години. Говори се повече за просвета, има повече стратегии, има 40 участници от България по европроекти за просвета, което е доста значимо за бъдещето на страната. Ако ме попитате, дали България е също толкоз положително място както останалите страни, отговорът ми би бил - не, тъй като това е дълъг развой, който ще отнеме доста време. Няма чудеса или вълшебства, които да трансфорат една страна в друга незабавно. Важното е, че сте на прав път.
Иван Иванов завоюва премията за млад академик през 2016 година Той е младеж, който е създал нещо доста потребно за селското стопанство.
Иван Иванов, притежател на премия за млад академик на Европейска комисия: Виждам, че от България идват младежи с хрумвания, с принос към науката.Стига да положиш нужния труд и нужните старания, всеки може да реализира всичко, което пожелае и да успее в тази сфера, в която желае. Според мен основният проблем е, че няма толкоз интерес към младежите към науката и от държавното управление и други хора няма толкоз мощно финансиране към научни планове и надлежно подкрепяне. Ние приказваме за европейски планове, приказваме за планове на национално равнище, които да финансират младите учени и да им оказват помощ да развиват своите хрумвания. Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Ако желаеме високи заплати и повече работни места, Европа би трябвало да влага повече в нововъведения, тъй като нововъведенията са единственият път ние да имаме нещо, което другите нямат. Трябва да измислим и метод, хората да желаят да купят този артикул. Мога да дам два образеца Германия и Китай. Двете страни са най-големите експортьори в света. (покриваме) Германия не е експортьор на евтини артикули, а на доста скъпи. Хората обаче купуват скъпите немски артикули, тъй като са с високо качество, тъй като са доста положителни. АЗ мисля че европейските страни би трябвало да поемат по този път, на повече нововъведения, високо качество на продуктите. Приоритетът са работните места само че с цел да намерим работни места в цифровия свят, би трябвало да влагаме повече пари в просвета. Парите идват от страните членки, от европейските данъкоплатци, по тази причина е толкоз значимо, когато харчим парите на данъкоплатците, да ги използваме с цел да създадем добавена стойност и в случай че използваме парите на данъкоплатците за нововъведения, това би дало отражение на повишението на стандарта на живот и би нараснало работните места. Парите ще дойдат от същото място, когато приказваме за страните членки - от налози. Затова е значимо дали ги използваме за здраве, за обучение, за нововъведения и за просвета. Ако го вършим, ще имаме по-добър живот!
София
Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Европа е място за просвета, тук живее 7% от популацията на света, а сътворяваме 34% от цялата просвета. Тази година ние надминахме Съединените щати. Имаме прелестна просвета, ние сме най-хубавите в света по основаване й, това в което не сме положителни е втората част - да прехвърлим тази просвета в бита и бизнеса. (покритие) Пречката пред нас е, че не сме обединени още, тъй като имаме доста граници в мозъка си, доста физически граници, разнообразни правила в другите страни. Ако да вземем за пример един бизнесмен желае да продава на открито, той би трябвало да го прави страна по страна - да съблюдава разнообразни закони, да сътвори обособени компании. Ние се нуждаем от обединен пазар, хората да се усещат свободни, да продават в останалите елементи на Европа. Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Страните дружно и поотделно сме изправени пред провокации като климатичните промени, миграцията, устойчивото развиване, общественото включване на всеки един човек, проблемите със опазването на здравето. Ние би трябвало да намерим механизмите, с които научните проучвания да дадат отговор на всеки един от тези проблеми.
Българска национална телевизия: Кога България ще успее да отдели най-малко 3% от Брутният вътрешен продукт за просвета каквито са рекомендациите на Брюксел?
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Тези три % са дружно с частните вложения, имаме призната от това национално заседание национална тактика за научните проучвания, която планува поетапно нарастване на парите за научните проучвания. Тази година направихме първа крачка. Следващите две години при опазване на тези разноски, ние ще достигнем 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Аз мисля, че България е фантастично и хубаво място и когато гледаме обстановката през днешния ден, считам, че тя е по-добра в сравнение с преди пет или 10 години. Говори се повече за просвета, има повече стратегии, има 40 участници от България по европроекти за просвета, което е доста значимо за бъдещето на страната. Ако ме попитате, дали България е също толкоз положително място както останалите страни, отговорът ми би бил - не, тъй като това е дълъг развой, който ще отнеме доста време. Няма чудеса или вълшебства, които да трансфорат една страна в друга незабавно. Важното е, че сте на прав път.
Иван Иванов завоюва премията за млад академик през 2016 година Той е младеж, който е създал нещо доста потребно за селското стопанство.
Иван Иванов, притежател на премия за млад академик на Европейска комисия: Виждам, че от България идват младежи с хрумвания, с принос към науката.Стига да положиш нужния труд и нужните старания, всеки може да реализира всичко, което пожелае и да успее в тази сфера, в която желае. Според мен основният проблем е, че няма толкоз интерес към младежите към науката и от държавното управление и други хора няма толкоз мощно финансиране към научни планове и надлежно подкрепяне. Ние приказваме за европейски планове, приказваме за планове на национално равнище, които да финансират младите учени и да им оказват помощ да развиват своите хрумвания. Карлош Моедаш, еврокомисар по просвета и нововъведения: Ако желаеме високи заплати и повече работни места, Европа би трябвало да влага повече в нововъведения, тъй като нововъведенията са единственият път ние да имаме нещо, което другите нямат. Трябва да измислим и метод, хората да желаят да купят този артикул. Мога да дам два образеца Германия и Китай. Двете страни са най-големите експортьори в света. (покриваме) Германия не е експортьор на евтини артикули, а на доста скъпи. Хората обаче купуват скъпите немски артикули, тъй като са с високо качество, тъй като са доста положителни. АЗ мисля че европейските страни би трябвало да поемат по този път, на повече нововъведения, високо качество на продуктите. Приоритетът са работните места само че с цел да намерим работни места в цифровия свят, би трябвало да влагаме повече пари в просвета. Парите идват от страните членки, от европейските данъкоплатци, по тази причина е толкоз значимо, когато харчим парите на данъкоплатците, да ги използваме с цел да създадем добавена стойност и в случай че използваме парите на данъкоплатците за нововъведения, това би дало отражение на повишението на стандарта на живот и би нараснало работните места. Парите ще дойдат от същото място, когато приказваме за страните членки - от налози. Затова е значимо дали ги използваме за здраве, за обучение, за нововъведения и за просвета. Ако го вършим, ще имаме по-добър живот!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ