Регионален иновационен център Северозапад - стъпка в полза на местната икономика
В София публично бе основан "Регионален иновационен център Северозапад " към Аутомотив Клъстер България, оповестиха от пресцентъра на област Враца. Регионалният иновационен център съставлява съдружие за подкрепяне, поощряване, посланичество и отбрана на районния потенциал за въвеждане и развиване на нововъведения посредством усилване на съдействието сред бизнеса и научно-изследователските организации, университетите и други научни и просветителни институти.
Създаването на "Регионален иновационен център Северозапад " към Аутомотив Клъстер България е следващата стъпка към възстановяване на партньорството сред бизнеса и науката в интерес на районната стопанска система. Центърът на иновационния център ще бъде във Враца.
Още от деня на основаването си сдружението си слага за цел построяването и развиването на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура. Това ще спомогне за ускорение на икономическото и обществено развиване на региона. Иновационният център ще ръководи планове, включващи осъществяване на индустриални научни проучвания и пробно развиване за поощряване на нововъведенията. Не на последно място измежду задачите на сдружението е основаването на гении за бъдещо новаторско и конкурентно развиване на Северозападна България, в който влизат областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, и Плевен.
Като част от Аутомотив Клъстер България, "Регионален иновационен център Северозапад " ще развива партньорството сред бизнеса и науката в интерес на районната стопанска система.
Негови учредители са 11 организации, измежду които Аутомотив Клъстер България, Община Враца, Областна администрация Враца, Търговско-промишлена палата Враца, Областна администрация Видин, Русенски университет "Ангел Кънчев ", филиал Видин, както и компании от района. Очаква се самодейността за иновационния център да бъде в допълнение подкрепена от огромен брой организации.
Аутомотив Клъстер България (Automotive Cluster Bulgaria) съставлява ползите на един от най-бързо разрастващите се стопански сектори в България - автомобилната промишленост и производството на коли и съставни елементи за тях. Клъстерът сплотява множеството от над 250 автомобилни производителя в страната, които създават съставни елементи за съвсем всяка позната марка коли. По-голямата част от тях са първо, второ и трето равнище снабдители. В промишлеността има над 65 000 заети. Приходите, генерирани от фирмите в този сегмент за 2019 година, възлизат на към 5.5 милиарда евро и съставляват над 10% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Северозападният регион (регион) включва областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, и Плевен. Като цяло географското му състояние може да се оцени като удобно в вероятност, защото през територията му минават трасетата на транспортните еврокоридори № 4 и №7 /по река Дунав/. Това дефинира територията на района като перспективна по повод предстоящото създаване на трансевропейски автомагистрали.
Липсата на целенасочена държавна политика през годините в последна сметка повлия стагниращо върху стопанското развиване на района и задълбочи процеса на депопулация в територията му.
Северната му граница е естествена - по река Дунав. По нея са построени едни от най-големите български речни пристанища - във Видин, Лом, Оряхово и Козлодуй, които го отварят към страните от Европа и в региона на Черно море. Сухопътните връзки с Румъния и страните от Централна и Западна Европа се реализират посредством фериботните комплекси във Видин и Оряхово. На река Дунав е ситуирана и АЕЦ "Козлодуй ".
На запад регионът граничи със Сърбия. По тази граница са построени Граничен контролно-пропусквателен пункт край Брегово (за Неготин) и Граничен контролно-пропусквателен пункт "Връшка чука " (между град Кула и Зайчар). Възможностите на тези Граничен контролно-пропусквателен пункт и на цялата западна граница на района не се употребяват пълноценно по отношение на разпадането на някогашна Югославия.
Южната граница на района е ясно обрисувана по билото на Стара планина и Ботевградското котловинно поле. Автомобилните връзки със София и Югозападния район са затруднени от релефа, като това важи с особена мощ за Петроханския проход. Значително по-добри са изискванията за автотранспорта по Искърското дефиле и през Ботевград и прохода "Витиня ". Железопътните връзки през тази граница се реализират посредством ж.п. линията София - Мездра през Искърското дефиле.
На изток границата е със Северния централен район, който е доста по-напред в икономическото си развиване.
Създаването на "Регионален иновационен център Северозапад " към Аутомотив Клъстер България е следващата стъпка към възстановяване на партньорството сред бизнеса и науката в интерес на районната стопанска система. Центърът на иновационния център ще бъде във Враца.
Още от деня на основаването си сдружението си слага за цел построяването и развиването на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура. Това ще спомогне за ускорение на икономическото и обществено развиване на региона. Иновационният център ще ръководи планове, включващи осъществяване на индустриални научни проучвания и пробно развиване за поощряване на нововъведенията. Не на последно място измежду задачите на сдружението е основаването на гении за бъдещо новаторско и конкурентно развиване на Северозападна България, в който влизат областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, и Плевен.
Като част от Аутомотив Клъстер България, "Регионален иновационен център Северозапад " ще развива партньорството сред бизнеса и науката в интерес на районната стопанска система.
Негови учредители са 11 организации, измежду които Аутомотив Клъстер България, Община Враца, Областна администрация Враца, Търговско-промишлена палата Враца, Областна администрация Видин, Русенски университет "Ангел Кънчев ", филиал Видин, както и компании от района. Очаква се самодейността за иновационния център да бъде в допълнение подкрепена от огромен брой организации.
Аутомотив Клъстер България (Automotive Cluster Bulgaria) съставлява ползите на един от най-бързо разрастващите се стопански сектори в България - автомобилната промишленост и производството на коли и съставни елементи за тях. Клъстерът сплотява множеството от над 250 автомобилни производителя в страната, които създават съставни елементи за съвсем всяка позната марка коли. По-голямата част от тях са първо, второ и трето равнище снабдители. В промишлеността има над 65 000 заети. Приходите, генерирани от фирмите в този сегмент за 2019 година, възлизат на към 5.5 милиарда евро и съставляват над 10% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Северозападният регион (регион) включва областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, и Плевен. Като цяло географското му състояние може да се оцени като удобно в вероятност, защото през територията му минават трасетата на транспортните еврокоридори № 4 и №7 /по река Дунав/. Това дефинира територията на района като перспективна по повод предстоящото създаване на трансевропейски автомагистрали.
Липсата на целенасочена държавна политика през годините в последна сметка повлия стагниращо върху стопанското развиване на района и задълбочи процеса на депопулация в територията му.
Северната му граница е естествена - по река Дунав. По нея са построени едни от най-големите български речни пристанища - във Видин, Лом, Оряхово и Козлодуй, които го отварят към страните от Европа и в региона на Черно море. Сухопътните връзки с Румъния и страните от Централна и Западна Европа се реализират посредством фериботните комплекси във Видин и Оряхово. На река Дунав е ситуирана и АЕЦ "Козлодуй ".
На запад регионът граничи със Сърбия. По тази граница са построени Граничен контролно-пропусквателен пункт край Брегово (за Неготин) и Граничен контролно-пропусквателен пункт "Връшка чука " (между град Кула и Зайчар). Възможностите на тези Граничен контролно-пропусквателен пункт и на цялата западна граница на района не се употребяват пълноценно по отношение на разпадането на някогашна Югославия.
Южната граница на района е ясно обрисувана по билото на Стара планина и Ботевградското котловинно поле. Автомобилните връзки със София и Югозападния район са затруднени от релефа, като това важи с особена мощ за Петроханския проход. Значително по-добри са изискванията за автотранспорта по Искърското дефиле и през Ботевград и прохода "Витиня ". Железопътните връзки през тази граница се реализират посредством ж.п. линията София - Мездра през Искърското дефиле.
На изток границата е със Северния централен район, който е доста по-напред в икономическото си развиване.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ