Внимание! България Е На Прага На Най-Смъртоносния Метеорологичен Феномен! Луцифер Идва!
В София горещите дни са приблизително 20 на лято. При повишаване на междинната температура за сезона обаче, всеки 2-3 градуса покачване водят до двойно нарастване на броя на рисково горещите дни.
София не е в листата с най-рисковите градове, само че през последните 20 година приблизително на година е имало по 2,3 случая с горещи талази, продължаващи по 9 дни.
През рисково горещото лято на 2012 година е имало 5 горещи талази с обща дълготрайност 65 дни. Лятото на 2017 година също беше извънредно горещо в Южна Европа, в това число и у нас. Горещи талази като " Луцифер " през август2017 година към този момент са четири пъти по-вероятни, в сравнение с са били преди век.
Според проучвания за България за интервала 1960-2000 година, по-голяма част от горещините са след 1985 година Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи талази, присъщ за Южна България, към този момент може да бъде следен и в останалите региони, въпреки и по-рядко.
В момента към 30% от популацията на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури най-малко през 20 дни от годината. Според учените този % ще се увеличи и ще заплашва 48% от цялото население на Земята до края на този век даже в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно съкратени. Рискът от свързани с жегата заболявания или гибел ще обхване към 74% от международното население, в случай че няма понижаване на излъчванията.
През 2003 година Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и единствено във Франция смъртните случаи са 70 000 над нормалното за този интервал от годината. Те засягат най-вече възрастни хора над 65 година в огромните градове.
Горещото време в Москва през 2010 година предизвиква гибелта на към 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 година взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 година убива повече от 600 души.
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна и непредвидена. При нея се следи така наречен " резултат на жътвата " - нормално умират хора в преклонна възраст с остри или хронични болести.
Тогава против жегата не са подхванати ограничения, облеклото не е приспособено, организмът не е приспособен. Повечето смъртни случаи са в огромните градове, защото плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура (т. нар. " топъл остров " ). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с неприятна изолираност, работещите натоварен физически труд навън или в пространства без климатици.
Най-опасният резултат от горещата вълна е топлинният удар, който може да повреди мозъка и други жизненоважни органи и да докара до летален излаз.
Той се получава вследствие на излагане на високи температури и дехидратация на организма.
Симптомите са гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома. Температурата на тялото надвишава 40°C. Най-показателният първи симптом на топлинния удар е изтощението, появяването на крампи, пристъп, главоболие, сензитивност към светлината, замаяност, гадене и повръщане. Кожата се зачервява, пулсът е учестен, дишането също е учестено. Показателна е също неналичието на потене.
Сред рисковите фактори при рисково горещо време е напредналата възраст (особено над 75 години) е измежду най-значимите рискови фактори за летален излаз, обвързван с горещините.
Възрастните хора имат понижен терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функционалност на сърдечносъдовата система. Настъпили са промени в бъбречната функционалност и водната и електролитната хомеостаза, които покачват риска от бъбречна непълнота.
Има нараснал риск от хиперкалиемия и надлежно от нарушавания на сърдечния темп. Намален е също приемът на вода, което покачва заплахата от хипернатриемия, коронарна и церебрална тромбоза и дисфункция на централната нервна система.
Висок е рискът за хронично болните хора (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушавания на сърдечната проводимост). Висок е рискът и за хората с психологични и поведенчески разстройства, с психологични разстройства(деменция, меланхолия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания(Паркинсон), с респираторни болести (ХОББ, астма), бъбречни болести, диабет, затлъстяване.
Бебетата, дребните деца, бременните дами са уязвими групи при рисково горещо време.
Хората, които са под въздействието на опиати или алкохол, също са застрашени от горещините.
Медикаменти по време на горещини. Приемът на някои медикаменти затруднява тялото да се оправя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, лекарства за сърце и против високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици.
Това важи и за таблетките за намаляване и наркотични субстанции като кокаин и амфетамини. Всички медикаменти би трябвало да се съхраняват при температура до 25°C.
При горещините поддържайте прохладата в дома, поучават лекарите.
Оставете прозорците затворени денем, проветрявайте през нощта. При температура над 35ºС вентилаторът не оказва помощ за изстудяване - поставете пред него купа с лед.
За да се справите с горещината, изберете най-прохладната стая, изключително за нощен сън. Ако няма по какъв начин да поддържате допустима температура у дома, прекарвайте по 2-3 часа дневно в хладно помещение - да вземем за пример в публични здания с климатици.
Не излизайте в горещината - най-високата температура нормално не е по пладне, а към 14 ч. Избягвайте физически натоварвания и се движете на сянка. Не оставяйте децата и животните в паркираните коли.
Не допускайте прегряване на тялото, безапелационни са лекарите.
Взимайте прохладни душове или вани. Правете си хладни компреси или обтривания, в това число с мокри кърпички, потапяйте краката в хладка водаи тъй наречените Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани в светли цветове. Излизайте с широкопола шапка и слънчеви очила.
Пийте доста вода и избягвайте сладките питиета и алкохола, поучават лекарите.
София не е в листата с най-рисковите градове, само че през последните 20 година приблизително на година е имало по 2,3 случая с горещи талази, продължаващи по 9 дни.
През рисково горещото лято на 2012 година е имало 5 горещи талази с обща дълготрайност 65 дни. Лятото на 2017 година също беше извънредно горещо в Южна Европа, в това число и у нас. Горещи талази като " Луцифер " през август2017 година към този момент са четири пъти по-вероятни, в сравнение с са били преди век.
Според проучвания за България за интервала 1960-2000 година, по-голяма част от горещините са след 1985 година Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи талази, присъщ за Южна България, към този момент може да бъде следен и в останалите региони, въпреки и по-рядко.
В момента към 30% от популацията на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури най-малко през 20 дни от годината. Според учените този % ще се увеличи и ще заплашва 48% от цялото население на Земята до края на този век даже в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно съкратени. Рискът от свързани с жегата заболявания или гибел ще обхване към 74% от международното население, в случай че няма понижаване на излъчванията.
През 2003 година Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и единствено във Франция смъртните случаи са 70 000 над нормалното за този интервал от годината. Те засягат най-вече възрастни хора над 65 година в огромните градове.
Горещото време в Москва през 2010 година предизвиква гибелта на към 10 000 души, жегата в Чикаго от 1995 година взима 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 година убива повече от 600 души.
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна и непредвидена. При нея се следи така наречен " резултат на жътвата " - нормално умират хора в преклонна възраст с остри или хронични болести.
Тогава против жегата не са подхванати ограничения, облеклото не е приспособено, организмът не е приспособен. Повечето смъртни случаи са в огромните градове, защото плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура (т. нар. " топъл остров " ). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с неприятна изолираност, работещите натоварен физически труд навън или в пространства без климатици.
Най-опасният резултат от горещата вълна е топлинният удар, който може да повреди мозъка и други жизненоважни органи и да докара до летален излаз.
Той се получава вследствие на излагане на високи температури и дехидратация на организма.
Симптомите са гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома. Температурата на тялото надвишава 40°C. Най-показателният първи симптом на топлинния удар е изтощението, появяването на крампи, пристъп, главоболие, сензитивност към светлината, замаяност, гадене и повръщане. Кожата се зачервява, пулсът е учестен, дишането също е учестено. Показателна е също неналичието на потене.
Сред рисковите фактори при рисково горещо време е напредналата възраст (особено над 75 години) е измежду най-значимите рискови фактори за летален излаз, обвързван с горещините.
Възрастните хора имат понижен терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функционалност на сърдечносъдовата система. Настъпили са промени в бъбречната функционалност и водната и електролитната хомеостаза, които покачват риска от бъбречна непълнота.
Има нараснал риск от хиперкалиемия и надлежно от нарушавания на сърдечния темп. Намален е също приемът на вода, което покачва заплахата от хипернатриемия, коронарна и церебрална тромбоза и дисфункция на централната нервна система.
Висок е рискът за хронично болните хора (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушавания на сърдечната проводимост). Висок е рискът и за хората с психологични и поведенчески разстройства, с психологични разстройства(деменция, меланхолия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания(Паркинсон), с респираторни болести (ХОББ, астма), бъбречни болести, диабет, затлъстяване.
Бебетата, дребните деца, бременните дами са уязвими групи при рисково горещо време.
Хората, които са под въздействието на опиати или алкохол, също са застрашени от горещините.
Медикаменти по време на горещини. Приемът на някои медикаменти затруднява тялото да се оправя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, лекарства за сърце и против високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици.
Това важи и за таблетките за намаляване и наркотични субстанции като кокаин и амфетамини. Всички медикаменти би трябвало да се съхраняват при температура до 25°C.
При горещините поддържайте прохладата в дома, поучават лекарите.
Оставете прозорците затворени денем, проветрявайте през нощта. При температура над 35ºС вентилаторът не оказва помощ за изстудяване - поставете пред него купа с лед.
За да се справите с горещината, изберете най-прохладната стая, изключително за нощен сън. Ако няма по какъв начин да поддържате допустима температура у дома, прекарвайте по 2-3 часа дневно в хладно помещение - да вземем за пример в публични здания с климатици.
Не излизайте в горещината - най-високата температура нормално не е по пладне, а към 14 ч. Избягвайте физически натоварвания и се движете на сянка. Не оставяйте децата и животните в паркираните коли.
Не допускайте прегряване на тялото, безапелационни са лекарите.
Взимайте прохладни душове или вани. Правете си хладни компреси или обтривания, в това число с мокри кърпички, потапяйте краката в хладка водаи тъй наречените Носете леко и свободно облекло от естествени тъкани в светли цветове. Излизайте с широкопола шапка и слънчеви очила.
Пийте доста вода и избягвайте сладките питиета и алкохола, поучават лекарите.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ