От „оня свят” Яворов чака да го оневиним
В снежната нощ на 30 ноември 1913 година, към 2,30 часа и малко по-късно на улица “Раковски ” 126 в София отекват два изстрела, чието ехтене раздрусва културната ни история. И до момента не секва ползата към двойната, не до дъно разгадана тъмна крах. И до момента има българи, които още веднъж и още веднъж приказват и пишат ЗА или СРЕЩУ публично признатата версия за тази драма. С откровена религия, със състрадание, с отвращение, с яд, с предразсъдъци... Убийство или самоубийство? Всъщност отговорът от дълго време е пред очите ни.
“Нейната обич бе едно доста комплицирано и мрачно възприятие, което неизбежно водеше към смъртта; друго задоволство то не можеше да откри! И в този момент, като ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си напомня това, което е било, пред мен последователно се открива най-голямата истина на станалата преживелица. Нашите ориси бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!”. Това написа Яворов в ревю до прокуратурата от 28 юли 1914 година
Яворов с Тодор Александров и Михаил Кремен в дома на Кремен
А в предсмъртното си писмо до доктор Кръстьо Кръстев клетвено завещава: “Ако има в тая страна пет души, за които аз означавам нещо, да изискат напечатването на всички документи по делото. И дано те бъдат допълнени с показанията на всички, които биха могли да кажат нещо”.
Сетният вик за правдивост на огромния стихотворец получава отклик 65 години по-късно с нашумялата преди време книга на Никола Гайдаров “Житейската драма на Яворов”. Авторът освен извършва завета на поета, като напълно разгласява следствено дело 205/13, само че с обширните си и задълбочени правни и психически проучвания Гайдаров блестящо осветява една от най-трагичните страници в литературната ни история. Материалите в тази книга са употребявани за кино лентата “Дело 205/1913 П.К. Яворов”. Но тази книга на Гайдаров, към този момент позната основно на литератори и откриватели на Яворов, очевидно не е задоволително респектиращ и финален отговор на към момента живите клюки и оскърбителен версии. За някои българи нищо не значат предсмъртните думи на поета: “Брате Тодоре (Тодор Александров - бел. на авт.), Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният наследник (аз се смятам неин) умря в Свободна България, увенчан с една мръсна клюка!”.
Едни от най-уязвяващите поета клюки и злословия загатват за предумисъл, за авансово планувано ликвидиране, с цел да се предотврати пътуването, по-точно бягството на Лора от този брак, в който тя, съгласно някои, е разочарована и охладняла. Че това не е правилно се схваща още тогава, от свидетелствата на няколко души.
Кирил Христов:
“Бях отишъл към 4 ч. след обяд (на 29 ноември - б.а.) при Яворова в театъра да видя какво става с подготовката на пиесата ми “Старият воин”... Току-що разсилният излезе, на прага се появи госпожа Лора Яворова... Тя отиде да си направи визитите.
Към 6 ч. излязохме и ние с Яворова и тръгнахме напразно из улиците. Срещу банята Яворов се спря и ми сподели, че след вечеря щели да бъдат с жена си на посетители у доктор Тихов... Когато узнах, че Лора и Яворов са се самозастреляли, аз не се усъмних ни за момент, че тоя скръбен край не се дължи на авансово решение, а е настъпил напълно случайно, че Яворов, още по-малко Лора, не е бил решен да се простреля безусловно тая нощ.”
Яворов на смъртно легло. Скица Райко Алексиев
Йорданка Ангелова (слугиня):
“В петък преди гибелта си Лора беше радостна и добре с мъжа си. Не забелязах този ден сред тях някаква сръдня... Сутринта Лора излезе из града, като ми сподели, че щяла да отива към Крепостния батальон, гдето имало да се продава една къща, та да я прегледа... Следобед към 6 ч. си пристигна Лора... по-късно си пристигна Яворов, тя се облече с тази същата черна рокля, направи си тоалета и по-късно вечеряха в трапезарията. Тя и той бяха радостни и добре ситуирани.”
Мила Бъчварова:
“... Лора ме предложения да й отида на посетители през другата седмица, в четвъртък, пети декември. Помня добре датата, тъй като тоя ден умря майка ми и я погребахме през един гроб до Лориния и след това и до Яворовия. Лора ми сподели, че ще има и други посетители, като сред изброените загатна имената на артистките Елена Снежина и Теодорина Стойчева.”
Екатерина Хранова:
“В петък преди гибелта си Лора беше пристигнала вкъщи и се бави към 1/2 час. Тя ме кани да отида вкъщи й в идващия четвъртък, когато щяло да има и други госпожици и госпожи на рандеву. Тогава беше радостна. Говореше за разнообразни работи и нищо не ми направи усещане в нейното държане. На другия ден сутринта чух за гибелта й.”
Вече в наши дни сливенският публицист Димитър Петков ни дава в своето проучване един необикновен взор към случилото се в онази ноемврийска нощ. Според него вън от рамката на персоналната и публичната обстановка към фамилията има обстоятелства, които несъмнено имат дял в събитието.
Първо: сред слънчевата интензивност и брой на самоубийствата съществува обратнопропорционална взаимозависимост. А 1913 година е била година на минимум дейното, убийствено умерено СЛЪНЦЕ през целия 100-годишен интервал. С други думи - тъкмо през тази година СЛЪНЦЕТО най-силно е влияело върху увеличение броя на самоубийствата.
Второ: в случай че почитаме теорията за биоритмите, няма по какъв начин да не уважим обстоятелството, че за родената на 8.11.1886 година Лора денят на самоубийството й е бил безусловно сериозен ден
За меланхолици като нея е открито, че в подобен ден те са изключително раздразнителни и лабилни, нерядко изпадат в меланхолия и протягат ръка на себе си.
Трето: има доста очебиеща връзка сред опитите за самоубийства и етапите на Луната. Тя е по-силна при дамите. Установено е, че на 30.11.1913 година Луната преди малко е навлязла в първата си четвърт.
“От други свят съм аз - не си отговорна ти...”, споделя поетът и това май е най-хубавото пояснение.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
“Нейната обич бе едно доста комплицирано и мрачно възприятие, което неизбежно водеше към смъртта; друго задоволство то не можеше да откри! И в този момент, като ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си напомня това, което е било, пред мен последователно се открива най-голямата истина на станалата преживелица. Нашите ориси бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!”. Това написа Яворов в ревю до прокуратурата от 28 юли 1914 година
Яворов с Тодор Александров и Михаил Кремен в дома на Кремен
А в предсмъртното си писмо до доктор Кръстьо Кръстев клетвено завещава: “Ако има в тая страна пет души, за които аз означавам нещо, да изискат напечатването на всички документи по делото. И дано те бъдат допълнени с показанията на всички, които биха могли да кажат нещо”.
Сетният вик за правдивост на огромния стихотворец получава отклик 65 години по-късно с нашумялата преди време книга на Никола Гайдаров “Житейската драма на Яворов”. Авторът освен извършва завета на поета, като напълно разгласява следствено дело 205/13, само че с обширните си и задълбочени правни и психически проучвания Гайдаров блестящо осветява една от най-трагичните страници в литературната ни история. Материалите в тази книга са употребявани за кино лентата “Дело 205/1913 П.К. Яворов”. Но тази книга на Гайдаров, към този момент позната основно на литератори и откриватели на Яворов, очевидно не е задоволително респектиращ и финален отговор на към момента живите клюки и оскърбителен версии. За някои българи нищо не значат предсмъртните думи на поета: “Брате Тодоре (Тодор Александров - бел. на авт.), Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният наследник (аз се смятам неин) умря в Свободна България, увенчан с една мръсна клюка!”.
Едни от най-уязвяващите поета клюки и злословия загатват за предумисъл, за авансово планувано ликвидиране, с цел да се предотврати пътуването, по-точно бягството на Лора от този брак, в който тя, съгласно някои, е разочарована и охладняла. Че това не е правилно се схваща още тогава, от свидетелствата на няколко души.
Кирил Христов:
“Бях отишъл към 4 ч. след обяд (на 29 ноември - б.а.) при Яворова в театъра да видя какво става с подготовката на пиесата ми “Старият воин”... Току-що разсилният излезе, на прага се появи госпожа Лора Яворова... Тя отиде да си направи визитите.
Към 6 ч. излязохме и ние с Яворова и тръгнахме напразно из улиците. Срещу банята Яворов се спря и ми сподели, че след вечеря щели да бъдат с жена си на посетители у доктор Тихов... Когато узнах, че Лора и Яворов са се самозастреляли, аз не се усъмних ни за момент, че тоя скръбен край не се дължи на авансово решение, а е настъпил напълно случайно, че Яворов, още по-малко Лора, не е бил решен да се простреля безусловно тая нощ.”
Яворов на смъртно легло. Скица Райко Алексиев
Йорданка Ангелова (слугиня):
“В петък преди гибелта си Лора беше радостна и добре с мъжа си. Не забелязах този ден сред тях някаква сръдня... Сутринта Лора излезе из града, като ми сподели, че щяла да отива към Крепостния батальон, гдето имало да се продава една къща, та да я прегледа... Следобед към 6 ч. си пристигна Лора... по-късно си пристигна Яворов, тя се облече с тази същата черна рокля, направи си тоалета и по-късно вечеряха в трапезарията. Тя и той бяха радостни и добре ситуирани.”
Мила Бъчварова:
“... Лора ме предложения да й отида на посетители през другата седмица, в четвъртък, пети декември. Помня добре датата, тъй като тоя ден умря майка ми и я погребахме през един гроб до Лориния и след това и до Яворовия. Лора ми сподели, че ще има и други посетители, като сред изброените загатна имената на артистките Елена Снежина и Теодорина Стойчева.”
Екатерина Хранова:
“В петък преди гибелта си Лора беше пристигнала вкъщи и се бави към 1/2 час. Тя ме кани да отида вкъщи й в идващия четвъртък, когато щяло да има и други госпожици и госпожи на рандеву. Тогава беше радостна. Говореше за разнообразни работи и нищо не ми направи усещане в нейното държане. На другия ден сутринта чух за гибелта й.”
Вече в наши дни сливенският публицист Димитър Петков ни дава в своето проучване един необикновен взор към случилото се в онази ноемврийска нощ. Според него вън от рамката на персоналната и публичната обстановка към фамилията има обстоятелства, които несъмнено имат дял в събитието.
Първо: сред слънчевата интензивност и брой на самоубийствата съществува обратнопропорционална взаимозависимост. А 1913 година е била година на минимум дейното, убийствено умерено СЛЪНЦЕ през целия 100-годишен интервал. С други думи - тъкмо през тази година СЛЪНЦЕТО най-силно е влияело върху увеличение броя на самоубийствата.
Второ: в случай че почитаме теорията за биоритмите, няма по какъв начин да не уважим обстоятелството, че за родената на 8.11.1886 година Лора денят на самоубийството й е бил безусловно сериозен ден
За меланхолици като нея е открито, че в подобен ден те са изключително раздразнителни и лабилни, нерядко изпадат в меланхолия и протягат ръка на себе си.
Трето: има доста очебиеща връзка сред опитите за самоубийства и етапите на Луната. Тя е по-силна при дамите. Установено е, че на 30.11.1913 година Луната преди малко е навлязла в първата си четвърт.
“От други свят съм аз - не си отговорна ти...”, споделя поетът и това май е най-хубавото пояснение.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ