Франция: Решителната битка започва
В случая става въпрос за привилегии, само че най-много за промени. Френският президент Макрон е решен да реформира държавния бранш, само че ще му разрешат ли това синдикатите? Двете страни се готвят за решителната борба.
Животът на французите може да стане много неуютен през идващите седмици. С отпадъци по тротоарите - поради стачката на службите по чистотата; без електричество в производството - тъй като енергийните синдикати афишират спиране на работата; без влакове - поради стачката в държавната железопътна компания. Всички тези ограничения на синдикатите са техният отговор на идващия рунд от промени на президента Еманюел Макрон. Служителите на френската самолетна компания Ер Франс също се готвят да продължат стачните си дейности.
Четири месеца синдикатите близаха раните си - не им беше по никакъв начин елементарно да преглътнат тежкото си проваляне в стачките от есента на 2017 година. Тогава те съумяха да откопчат от държавното управление дребни отстъпки във връзка с трудово-правната промяна, само че не съумяха да спрат либерализацията на френския трудов пазар. Обратното - на държавното управление му се удаде да разедини синдикатите и да задържи в избрани граници недоволството на популацията. Стачната готовност беше относително слаба. Тази пролет обаче всичко наподобява по-различно.
Оспорвани привилегии за малко на брой
Преди решителната борба синдикатите освен показват по-голяма единодушие, в сравнение с предходната есен, само че излизат и с амбициозна стратегия. В центъра на митингите е задлъжнялата с 45 милиарда евро държавна железопътна компания, която би трябвало да бъде санирана. Реформата планува по-малко привилегии за новоназначените чиновници - да вземем за пример да не излизат в пенсия 10 години преди навършването на постоянна пенсионна възраст. Синдикатите одобряват това като фронтална офанзива и възнамеряват дълготрайна стачка, която ще стартира на 3 април и ще продължи три месеца - на всеки три работни дни ще има по два дни стачка.
Също на 3 април ще пресечен работа и службите по чистотата - в редица райони на Франция чиновниците им излизат в безсрочна стачка. В центъра на митингите и тук е пенсионната възраст: настояването на синдикатите е чиновниците от сектора да излизат в пенсия най-малко 5 години по-рано, а за някои действия, нездравословни за здравето, 10 години преди навършването на постоянна пенсионна възраст.
В продължение на цели три месеца считат да стачкуват и чиновниците в електро- и газоснабдяването. Те пък упорстват за по-добро възнаграждение. Също както и чиновниците на Ер Франс, които упорстват за повдигане на заплатите им с шест %.
Застрашен ли е Макрон?
Синдикатите ще се опитат да притиснат държавното управление, атакувайки го от няколко страни по едно и също време. Най-сериозната заплаха за Макрон и премиера Едуар Филип дебне от стачката на железниците. Наистина анкетите сочат, че множеството французи утвърждават премахването на привилегиите на железничарите, само че специалистите предизвестяват, че в случай че публичният живот във Франция бъде неподвижен повече от две седмици, французите ще стартират да се тревожат. С други думи - ще се усили и натискът върху държавното управление за отстъпки.
Примери от предишното не липсват. Френските медии постоянно напомнят есента на 1995 година, когато младият министър председател Ален Жупе се опита да наложи амбициозна пенсионна промяна, която също предвиждаше лишаване на привилегиите на чиновниците в държавните железници. Продължилата седмици наред стачка сковава публичния живот в страната, а държавното управление беше насила да отстъпи.
Изходът - неразбираем
Въпреки многочислените паралели има обаче и редица значими разлики. За разлика от президента Жак Ширак през 1995 година, Еманюел Макрон излезе с стратегия за промени още в предизборната си акция през 2017. Според допитванията до публичното мнение, се е повишил делът на французите, които - след десетилетия диспути - най-сетне одобряват, че промените са нужни.
В съпоставяне с промените на Шрьодер преди време в Германия, френското държавно управление подхожда по-предпазливо. На фона на високата задлъжнялост, Макрон има намерение до 2022 да редуцира единствено 120 хиляди души от близо 5,6 млн. чиновници в държавната администрация.
Малцина специалисти се осмеляват да вършат прогнози за изхода на настоящето измерване на силите. Политическата динамичност във Франция е прекомерно непредвидима. Ясно е обаче, че в случай че държавното управление отстъпи пред натиска на улицата, с плануваната за 2019 година, и най-важна за Макрон, пенсионна промяна ще бъде свършено.
Източник: Дойче веле
Животът на французите може да стане много неуютен през идващите седмици. С отпадъци по тротоарите - поради стачката на службите по чистотата; без електричество в производството - тъй като енергийните синдикати афишират спиране на работата; без влакове - поради стачката в държавната железопътна компания. Всички тези ограничения на синдикатите са техният отговор на идващия рунд от промени на президента Еманюел Макрон. Служителите на френската самолетна компания Ер Франс също се готвят да продължат стачните си дейности.
Четири месеца синдикатите близаха раните си - не им беше по никакъв начин елементарно да преглътнат тежкото си проваляне в стачките от есента на 2017 година. Тогава те съумяха да откопчат от държавното управление дребни отстъпки във връзка с трудово-правната промяна, само че не съумяха да спрат либерализацията на френския трудов пазар. Обратното - на държавното управление му се удаде да разедини синдикатите и да задържи в избрани граници недоволството на популацията. Стачната готовност беше относително слаба. Тази пролет обаче всичко наподобява по-различно.
Оспорвани привилегии за малко на брой
Преди решителната борба синдикатите освен показват по-голяма единодушие, в сравнение с предходната есен, само че излизат и с амбициозна стратегия. В центъра на митингите е задлъжнялата с 45 милиарда евро държавна железопътна компания, която би трябвало да бъде санирана. Реформата планува по-малко привилегии за новоназначените чиновници - да вземем за пример да не излизат в пенсия 10 години преди навършването на постоянна пенсионна възраст. Синдикатите одобряват това като фронтална офанзива и възнамеряват дълготрайна стачка, която ще стартира на 3 април и ще продължи три месеца - на всеки три работни дни ще има по два дни стачка.
Също на 3 април ще пресечен работа и службите по чистотата - в редица райони на Франция чиновниците им излизат в безсрочна стачка. В центъра на митингите и тук е пенсионната възраст: настояването на синдикатите е чиновниците от сектора да излизат в пенсия най-малко 5 години по-рано, а за някои действия, нездравословни за здравето, 10 години преди навършването на постоянна пенсионна възраст.
В продължение на цели три месеца считат да стачкуват и чиновниците в електро- и газоснабдяването. Те пък упорстват за по-добро възнаграждение. Също както и чиновниците на Ер Франс, които упорстват за повдигане на заплатите им с шест %.
Застрашен ли е Макрон?
Синдикатите ще се опитат да притиснат държавното управление, атакувайки го от няколко страни по едно и също време. Най-сериозната заплаха за Макрон и премиера Едуар Филип дебне от стачката на железниците. Наистина анкетите сочат, че множеството французи утвърждават премахването на привилегиите на железничарите, само че специалистите предизвестяват, че в случай че публичният живот във Франция бъде неподвижен повече от две седмици, французите ще стартират да се тревожат. С други думи - ще се усили и натискът върху държавното управление за отстъпки.
Примери от предишното не липсват. Френските медии постоянно напомнят есента на 1995 година, когато младият министър председател Ален Жупе се опита да наложи амбициозна пенсионна промяна, която също предвиждаше лишаване на привилегиите на чиновниците в държавните железници. Продължилата седмици наред стачка сковава публичния живот в страната, а държавното управление беше насила да отстъпи.
Изходът - неразбираем
Въпреки многочислените паралели има обаче и редица значими разлики. За разлика от президента Жак Ширак през 1995 година, Еманюел Макрон излезе с стратегия за промени още в предизборната си акция през 2017. Според допитванията до публичното мнение, се е повишил делът на французите, които - след десетилетия диспути - най-сетне одобряват, че промените са нужни.
В съпоставяне с промените на Шрьодер преди време в Германия, френското държавно управление подхожда по-предпазливо. На фона на високата задлъжнялост, Макрон има намерение до 2022 да редуцира единствено 120 хиляди души от близо 5,6 млн. чиновници в държавната администрация.
Малцина специалисти се осмеляват да вършат прогнози за изхода на настоящето измерване на силите. Политическата динамичност във Франция е прекомерно непредвидима. Ясно е обаче, че в случай че държавното управление отстъпи пред натиска на улицата, с плануваната за 2019 година, и най-важна за Макрон, пенсионна промяна ще бъде свършено.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ