В слогана на кампанията „Да изчистим България за един ден“

В слогана на акцията „ Да почистим България за един ден “ има най-малко две двусмислици и няколко мотива за размисъл. Не разбирам, дали създателите на подканващото изречение са имали поради, че цяла България може да бъде изчистена в границите на няколко часа с община ни старания, или ни внушава, че може да остане чиста най-вече един ден след всеобщата уборка. И двете съждения обаче са тъжни. Защото, в случай че България може да бъде изчистена за един ден, за какво в останалите 364 е толкоз мръсна. А въпреки това е тъжно, че можем да освиним родината единствено 24 часа след края на усилния бригадирски ден на няколко хиляди запалянковци. И най-важният въпрос – за какво би трябвало да я цапаме толкоз тази България, та цяла войска метачи и сметосъбирачи в стотиците комунални компании по всички краища на страната не могат да оправят след нас и се постанова да оказваме помощ със специфични акции, в които можем да свършим надалеч по-полезни неща, като да вземем за пример да засадим някое дърво.

С къса разходка из Пловдив проверихме какво се случва в градските паркове и улици броени дни след сполучливо извършената акция по почистването. Поп традиция край пейките е цялостно с фасове и шлюпки от слънчоглед, тъй като чопленето на семки е обичано занятие в кварталните градинки за хората с доста свободно време. На метри от детските катерушки намираме кенчета и РVC шишета от бира, обелки от мезета и опразнени патрончета от водка.

Някои от чувалите, в които доброволците са събирали боклука по време на всеобщата оборка, още не са изхвърлени. До тях са подредени и торби, в които метачките събират сухите листа.

И друга позната картина – огромна част от новия отпадък е до цветните контейнери за хартия, стъкло и пластмаса, а не вътре в тях. Вероятно за улеснение на клошарите, които по този начин или другояче ще преровят казаните, преди да ги вдигнат от „ Чистота “.

Така че – и този път успяхме. Освинихме България за един ден след почистването й.