Д-р Миркович препоръчвал: Без прозорци на север!
В Сливен, съвсем в центъра, към момента очарова очите една прелестна двукатна къща с двор – къщата на доктор Миркович. Животът на Георги Вълков Миркович (1828-1905) е толкоз трагичен и богат на събития и обрати, че би стигнал още за трима. Той пораства в нормално занаятчийско семейство: татко му шие папуци и калеври, а майка му тъче аба. Надарен с любознание и упоритост, Георги сменя няколко учебни заведения, до момента в който най-после попада в фамозното френско католическо учебно заведение в Бабек, където му харесва „ отличната метода на образование “. Баща му умира и с наследството си той отпътува да учи медицина в университета в гр. Монпелие – Франция. Студент още, се втурва да оказва помощ при лекуването на заболели в холерната зараза, за което е награден от Наполеон ІІІ със сребърен орден.
Връща се в България след сполучливо предпазен докторат и развива многостранна и професионална, и родолюбива активност: доктор в Сливен, градски доктор в Стара Загора, участник в Униатското придвижване по въпроса за Българската църковна самостоятелност, преподавател и шеф в Българската гимназия в Болград, участник в тайния революционен комитет в Букурещ… Арестуван е и хвърлен в един цариградски затвор, а по-късно е изпратен в Диарбекир.
След Освобождението е депутат, член на Българска академия на науките, шеф на сливенската мъжка гимназия, издател на вестник и на списания, създател на учебници, преводач, основен основател на първото сдружение на БЧК, един от тримата първи възпитаници на Петър Дънов. И не на последно място –
първият хомеопат в България
и създател на книгата „ Домашен хомеопатичен доктор “, в която нито едно изречение не може да бъде редактирано и отречено и през днешния ден.
Меко и ласкаво той подлага на критика българите, че се грижат повече за здравето на домашните си животни, в сравнение с за себе си. Съветва ги да не спят на козяци по земята, да отворят прозорци на юг и на изток поради слънцето, да обичат водата – „ най-хубавият преобразител на кожата ”, да ядат по-умерено и по опция постно (ако заниманията им са умствени), да не се обличат с доста „ фланели ” и да не използват „ перушинести ” завивки,
да раздреждат виното и кафето
в случай че не могат без тях. В тези далечни времена доктор Миркович приканва своите сътрудници лекари да лекуват хората, откакто „ изучат и узнаят в детайли и тъкмо особеностите на организма на болния, неговия характер и неговото умствено и душевно положение “, т.е. да подхождат самостоятелно. Защото съгласно него чувствителни и раздразнителни хора, както и дребни деца, реагират по друг метод на общоприетото лекуване и медикаменти, разнообразни би трябвало да са дозите и честотата на приложимост.
Той е срещу фрапантните диети, които подлагат болния на огромно психическо напрежение, срещу смесването на две медикаменти при един и същи обект, срещу баналната рекомендация от „ мощна “ храна и залежаване. Удивително модерно звучат рекомендациите на доктор Мирчев постоянно да проветряваме къщите си, да не оставяме в стаята на болния букети и саксии с цветя и наложително пациентът да е опасан от тези (хора), които са му симпатични, защото
душевното успокоение е толкоз належащо
колкото и физическото.
Книгата „ Домашен хомеопатичен доктор “ е планувана не толкоз за сътрудниците му лекари (знае се какъв брой заедно и всеобщо е отхвърлена хомеопатията в тези години), по отношение на индивида – „ да се лекува самичак “. Затова доктор Миркович си разрешава и най-общи препоръки за хигиената, храната, слънцето (никакви северни прозорци!), облеклото… „ Най-доброто нещо за здравето е всеки ден да се прави по една разходка на открит въздух: ходенето е едно от най-здравословните и най-удобните извършения, което всеки има на свое разположение “, споделя лекарят.
Малцина знаят, че доктор Георги Миркович е един от първите трима възпитаници на Петър Дънов и постоянно отпечатва в своето списание „ Виделина ” публикации на Бялото приятелство, огласява парапсихични феномени, взе участие в спиритически сеанси в разнообразни градове на страната.
Видният сливенец умира през 1905 година Дарява персоналната си библиотека с 14 хиляди тома на читалище „ Зора “, а парцела си и 3 хиляди златни лв. – за сиропиталището. В наследството си показва да се желае ВИНАГИ съвета на духовния му преподавател Петър Дънов.
Съгражданите му го запомнят като мил и мирен човек. Не съумял да направи свое семейство. Раздавал саморъчно направените си хомеопатични медикаменти гратис. Вярвал, че
неприятностите са уроци
Дори и за заточението си в Диарбекир казвал: „ …няма напредок без страдалчество, както няма положително без зло ”. Настоявал пред Петър Дънов да му каже по кое време ще му пристигна ред да си „ отиде ” и както му предсказал Дънов, по този начин и станало.
Една година след гибелта му, на Събора на Веригата, негови другари замолват Учителя да го призове. Духът на Миркович се явил и споделил на всеки от присъстващите по няколко думи. За себе си: че съжалява, дето не е работил на земята както би трябвало. Признал: „ Долу минавах за умен и интелигентен, а тук съм като малко дете ”. На писателя Михалаки Георгиев споделил: „ На мъдрия разум не давай, на мощния мост не ставай, за самун не се продавай ”.
33-1
33-2 – Къщата музей на доктор Миркович в Сливен
33-3 – Заедно с Петър Дънов (д-р Миркович е най-отпред)
Връща се в България след сполучливо предпазен докторат и развива многостранна и професионална, и родолюбива активност: доктор в Сливен, градски доктор в Стара Загора, участник в Униатското придвижване по въпроса за Българската църковна самостоятелност, преподавател и шеф в Българската гимназия в Болград, участник в тайния революционен комитет в Букурещ… Арестуван е и хвърлен в един цариградски затвор, а по-късно е изпратен в Диарбекир.
След Освобождението е депутат, член на Българска академия на науките, шеф на сливенската мъжка гимназия, издател на вестник и на списания, създател на учебници, преводач, основен основател на първото сдружение на БЧК, един от тримата първи възпитаници на Петър Дънов. И не на последно място –
първият хомеопат в България
и създател на книгата „ Домашен хомеопатичен доктор “, в която нито едно изречение не може да бъде редактирано и отречено и през днешния ден.
Меко и ласкаво той подлага на критика българите, че се грижат повече за здравето на домашните си животни, в сравнение с за себе си. Съветва ги да не спят на козяци по земята, да отворят прозорци на юг и на изток поради слънцето, да обичат водата – „ най-хубавият преобразител на кожата ”, да ядат по-умерено и по опция постно (ако заниманията им са умствени), да не се обличат с доста „ фланели ” и да не използват „ перушинести ” завивки,
да раздреждат виното и кафето
в случай че не могат без тях. В тези далечни времена доктор Миркович приканва своите сътрудници лекари да лекуват хората, откакто „ изучат и узнаят в детайли и тъкмо особеностите на организма на болния, неговия характер и неговото умствено и душевно положение “, т.е. да подхождат самостоятелно. Защото съгласно него чувствителни и раздразнителни хора, както и дребни деца, реагират по друг метод на общоприетото лекуване и медикаменти, разнообразни би трябвало да са дозите и честотата на приложимост.
Той е срещу фрапантните диети, които подлагат болния на огромно психическо напрежение, срещу смесването на две медикаменти при един и същи обект, срещу баналната рекомендация от „ мощна “ храна и залежаване. Удивително модерно звучат рекомендациите на доктор Мирчев постоянно да проветряваме къщите си, да не оставяме в стаята на болния букети и саксии с цветя и наложително пациентът да е опасан от тези (хора), които са му симпатични, защото
душевното успокоение е толкоз належащо
колкото и физическото.
Книгата „ Домашен хомеопатичен доктор “ е планувана не толкоз за сътрудниците му лекари (знае се какъв брой заедно и всеобщо е отхвърлена хомеопатията в тези години), по отношение на индивида – „ да се лекува самичак “. Затова доктор Миркович си разрешава и най-общи препоръки за хигиената, храната, слънцето (никакви северни прозорци!), облеклото… „ Най-доброто нещо за здравето е всеки ден да се прави по една разходка на открит въздух: ходенето е едно от най-здравословните и най-удобните извършения, което всеки има на свое разположение “, споделя лекарят.
Малцина знаят, че доктор Георги Миркович е един от първите трима възпитаници на Петър Дънов и постоянно отпечатва в своето списание „ Виделина ” публикации на Бялото приятелство, огласява парапсихични феномени, взе участие в спиритически сеанси в разнообразни градове на страната.
Видният сливенец умира през 1905 година Дарява персоналната си библиотека с 14 хиляди тома на читалище „ Зора “, а парцела си и 3 хиляди златни лв. – за сиропиталището. В наследството си показва да се желае ВИНАГИ съвета на духовния му преподавател Петър Дънов.
Съгражданите му го запомнят като мил и мирен човек. Не съумял да направи свое семейство. Раздавал саморъчно направените си хомеопатични медикаменти гратис. Вярвал, че
неприятностите са уроци
Дори и за заточението си в Диарбекир казвал: „ …няма напредок без страдалчество, както няма положително без зло ”. Настоявал пред Петър Дънов да му каже по кое време ще му пристигна ред да си „ отиде ” и както му предсказал Дънов, по този начин и станало.
Една година след гибелта му, на Събора на Веригата, негови другари замолват Учителя да го призове. Духът на Миркович се явил и споделил на всеки от присъстващите по няколко думи. За себе си: че съжалява, дето не е работил на земята както би трябвало. Признал: „ Долу минавах за умен и интелигентен, а тук съм като малко дете ”. На писателя Михалаки Георгиев споделил: „ На мъдрия разум не давай, на мощния мост не ставай, за самун не се продавай ”.
33-1
33-2 – Къщата музей на доктор Миркович в Сливен
33-3 – Заедно с Петър Дънов (д-р Миркович е най-отпред)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ