В следващия парламент ППДБ ще имат 18 народни представители по-малко,

...
В следващия парламент ППДБ ще имат 18 народни представители по-малко,
Коментари Харесай

Прогноза: ППДБ с 18 мандата назад

В идващия парламент ППДБ ще имат 18 народни представители по-малко, предвижда особено пред „ Труд news ” математикът проф. Михаил Константинов на база последното изследване на Алфа Рисърч преди началото на предизборната акция.

ГЕРБ-СДС влизат в конкуренцията като любимци с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласоподават на предварителните парламентарни избори, а ППДБ започва със доста отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите обществени кавги със 17,5%, на съвсем 8 пункта отдалеченост след ГЕРБ, демонстрира проучване на Алфа Рисърч, извършено в интервала от 25 април до 2 май. Избирателите на ГЕРБ се отличават с висока готовност, втората най-силна след тази на Движение за права и свободи симпатизантите. Относително отмерено показани са в страната. Проблем и предизвикателство е вотът в София.

Очевидно, присъединяване както на Борисов, по този начин и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този недостиг, в това число посредством опълчване на предходното с актуалното ръководство на столицата, се споделя в изследването на Алфа Рисърч.

ППДБ губи към 200 000 гласа от вота си през 2023 година Същевременно, мощните офанзиви против нея имат за резултат сближение на по-твърдите є последователи, само че не и привличане на външна страна. Тя съвсем не прибавя гласове от други партии, в противен случай, “донор ” е на други политически сили, оповестяват още от Алфа Рисърч. Основна цел пред акцията на ППДБ ще е спирането на този развой и връщането на най-малко част от изгубените ѝ гласоподаватели.

Движение за права и свободи (14,9%) и Възраждане (14,6%) са с на практика изравнени позиции на старта на акцията и с доста висока степен на готовност на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни интервали и с бързо привличане на избор на самите избори. При тях обаче може да се чака друга динамичност в границите на акцията. Движение за права и свободи няма съперник в нишата на своите евентуални симпатизанти и главната му цел е да заведе повече от тях до урните. От Възраждане обаче, които все още притеглят разочаровани от “сглобката ” последователи както на ППДБ, по този начин и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към Солидарна България или Има Такъв Народ. Тези процеси предвещават забавен процес в този набор.
Българска социалистическа партия е в лек низходящ тренд, само че с 8,5% от вота на гласоподавателите резервира преднина пред откъсналите се от нея “дисиденти ” в лицето на Солидарна България (2,6%) и Левицата (1,9%). Разрояването на лявото и триумфът на Ваня Григорова на локалните избори не могат да изключат по-съществена динамичност при тези политически субекти. Още повече, че и в този момент е налице забележителен продан на гласоподаватели сред Възраждане, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Левицата и Солидарна България. Къде в последна сметка ще дебаркират гласоподавателите, направлявайки в бурното ляво-популистко море, е мъчно занапред да се каже. Несъмнено е обаче, че акцията има капацитет да повлияе на тази част от политическото пространство и да дефинира каква част от него ще бъде оползотворена посредством наличие в 50-то Народно заседание и каква ще остане отвън него.

В десния набор по-различими позиции има само обединението Синя България (2,5%), която също ще би трябвало да разчита на акцията, с цел да излезе от Синя София и да реализира по-добър народен резултат.

Според проучването на Алфа Рисърч проекцията на вота за Европейски парламент измежду твърдо решилите да гласоподават възпроизвежда в общи линии вота за Народно заседание, с няколко по-интересни разлики. Отчита се по-висока готовност на ППДБ (до 18,5%), при опазване на вота за ГЕРБ (25,1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата сред тях – до 6,6%. Леко оттегляне на Движение за права и свободи (14,4%) пред Възраждане (14,8%), само че двете партии още веднъж са с близки позиции. Колебание във вота за Има Такъв Народ (4,8%) и висок риск за партията да остане под по-високия предел за европейския избор (5,88%). В огромна степен ГЕРБ и Движение за права и свободи ще запазят броя на своите евродепутати. Възраждане ще усили вота на националистите, показани в предходния Европарламент от Вътрешна македонска революционна организация. Българска социалистическа партия ще е огромният губещ, като най-вероятно три от неговите предходни мандати ще отидат към ППДБ.

Готовност да гласоподават за Народно заседание декларират към 40% от пълнолетните жители, или почти 2 000 600 – 2 000 650 души. Кампанията може да усили техния брой, като го приближи до присъединяване на парламентарните избори през април предходната година, т. е. към 2 700 000. Вотът за европейските избори се обрисува като по-слаб спрямо националния (около 35%, или към 2 300 000 души), само че по-висок от този през 2019 година, когато до урните са отишли малко под 2 100 000 жители. Разликата се дължи на обстоятелството, че при съвпадението на двата типа избори националният избор “тегли ” нагоре и европейския. Тук би трябвало да се регистрира и събитието, че на евроизборите не могат да вземат участие сънародниците ни в Турция, Англия, Съединени американски щати и други страни отвън Европейски Съюз, които обаче могат да гласоподават за българско Народно заседание. Което значи, че по всяка възможност ще има от 3 до 5 на 100 разлика сред интензивността на двата избора.

Интригата и залогът ще се търсят главно в преразпределението на политическите желания измежду сегашния електорален корпус, се споделя в проучването на Алфа Рисърч.

Въпреки политическите кавги

Хората се интересуват от приходи и опазване на здравето

В проучването на Алфа Рисърч са отделени и тематиките, които най-вече интересуват гласоподавателите. Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от кавги и персонални обвинявания, за голямото болшинство от българските жители тези битки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми, се показва в изследването. Топ три на тематиките, за които хората желаят да чуят уговорките на политиците в актуалната акция са: корупция, ниски приходи, опазване на здравето. Демографията, българското произвеждане и пътната инфраструктура са идващите значими проблеми, по които гласоподавателите чакат съответни решения.

Професор Михаил Константинов, пред “Труд news ”: „ Синя България “ и „ Солидарна България “ имат късмет за Народно събрание

Към момента петте първи парламентарно показани партии стоят добре в социологическите демоскопски изследвания и явно още веднъж ще влязат в националния и европейския парламенти. Най-малката парламентарна партия Има Такъв Народ с към 5% от вота също е с късмет за влизане. Не е доста несъмнено обаче дали Има Такъв Народ ще излъчи евродепутат. Припомням, че бариерата при национални избори е 4% или 1/25, до момента в който бариерата при евроизбори е 1/17 или малко над 5,88 на 100. Т. е. там с 4% няма по какъв начин да изкараш мандат.

Има две други забавни благоприятни условия за две по-малки обединения – това са “Солидарна България ” и “Синя България ”. Те сега са сред 2% и 3% и имат всички шансове към 9 юни да имат 4%, т. е. имат късмет да вкарат парламентарни групи от 10-12 депутати в Народно събрание. По-трудно е обаче да излъчат евродепутати. Би било огромен триумф, в случай че някоя от тези две обединения успее да вкара собствен представител в Европарламента. Това зависи главно от представянето им в предизборната акция, която към този момент стартира.

Искам да напомня, че в България има 5 200 000 гласоподаватели, а в чужбина има 1 400 000. Аз избирам да употребявам понятието брой дали своят вот гласоподаватели, а не изборна интензивност в проценти, тъй като не е ясна базата на процентите. На последните парламентарни избори гласоподаваха 2 600 000 души. Не чакам доста да се покачат, тъй като безобразните кавги, които се случиха в последно време, по-скоро ще разочароват гласоподавателите.

Интересно ми е какъв брой ще изгубят ППДБ. В момента наподобява, че те губят към 15 депутати, само че не е ясно техните гласоподаватели какво ще решат. Те са скандална коалиция през цялото време. Знаете, че Кирил Петков подаде подправена декларация за поданство и нищо не му се случи. Той наруши жестоко Конституцията, потвърждавайки, че е единствено български жител и… нищо.

Но при последните кавги фалшификациите към този момент са на кг – подправени подписи, подправени пълномощни, подправено всичко.

Чудя се Адвокатската гилдия какво прави, че не лишава адвокатските права на лъжците и фалшификаторите. Аз съм внук на известния български юрист Спиро Константинов, нося семейството му и се гордея с това, само че към този момент е срамно да кажеш, че си български юрист след тези ненаказани не нарушавания, а престъпни закононарушения.

Доц. Татяна Буруджиева пред “Труд news ”: Гласуващите „ против “ ще изберат по-малките партии

Първо, гласовете на ППДБ не отиват всеобщо някъде. От една страна приказваме за партия “Продължаваме Промяната ”, която няма построени структури и тя няма твърди гласоподаватели, които безусловно да са дейни и да вземат участие постоянно на избори. Затова и е мъчно да търсим за кого тъкмо ще гласоподават, в случай че са разочаровани от ППДБ. Твърде е допустимо една част от тези гласоподаватели на Политическа партия изобщо да не отидат да гласоподават. Други гласоподаватели, биха избрали разумно партии, които ще им дадат чувството, че може да се реализира смяна. Защото недоволството на тези хора идва тъкмо от обстоятелството, че “Продължаваме смяната ” не осъществя очакванията на митингите и на трендовете в политиката, които се развиваха от 2020 година насам. Една част от гласоподавателите, която е обвързвана с Демократична България, могат да се насочат към по-малки партии, които са център-дясно от вида на “Синя България ”, в това число и към “Български напредък ”, която е доста центристка групировка. Но първо: става въпрос за начало на акцията. Второ – занапред гласоподавателите стартират да узряват за мисълта, че ще има избори и стартират да се ориентират в своите желания.

Що се отнася обаче до цялата картина, до преместването, до дисперсията – освен ППДБ стават “донори ” на други партии. В сходно положение е и левицата – там също има огромно дисперсиране на гласове, които също могат да отидат в други обединения. Имаме три обособени листи – на Българска социалистическа партия, на “Левицата! ” и на “Солидарна България ”. Лявото е доста особено със устрема си за обединяване, левият гласоподавател постоянно е по-активен, когато вижда на хоризонта някакъв вид обединяване, по тази причина си мисля, че там също може да има донорство на гласове към други партии.

Винаги в изборите от последните 10 години имаме една група гласоподаватели, които гласоподават “срещу ”. На тези избори ще имаме една специфичност, че хората доста се объркаха кое е “срещу ”. На всички избори до в този момент беше ясно – те са против предходното ръководство. Но защото от самото начало предходното ръководство беше рекламирано като принудително формирано, неотговарящо на самия избор на жителите, главната мотивация на този вид гласоподавател е “срещу всички ”. И до какъв брой тези хора ще се засилват да гласоподават за една или друга партия, е въпрос, само че това са отново гласоподаватели, които ще предпочетат по-малките партии.

trud.bg

Източник: bunt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР