В следващите редове ще откриете най-често срещаните митове, свързани с

В идващите редове ще откриете най-често срещаните легенди, свързани с грипните ваксини. И всеки един от тях ще бъде развенчан, написа obekti.bg, базирайки се на io9.
„ Може и да бъркам – написа научният публицист Тара Хейли, която е основала този лист. – Но съм съвсем сигурна, че съществуват доста повече нелепости и дезинформация за грипната ваксина, в сравнение с за която и да е друга. “ За да попречи на разпространението на неправилни изказвания, Хейли взема решение да напише дълъг и обстоен пост, обвързван с всеки един мит по тематиката, на който е съумяла да се натъкне.

Крайният резултат е налице. 25 мита, развенчани в детайли въз основата на голям брой медицински проучвания:

Мит 1: Грипната ваксина ви заразява с грип или ви разболява.

Не, не го прави. Това е един от най-разпространените легенди, макар че е биологично невероятно човек да се разболее от инактивираната ваксина. Има ли хора, които се разболяват незабавно откакто са имунизирани? Разбира се, става дума за заразяване, което евентуално се е случило преди инжекцията, и са нужни няколко дни, с цел да се появят признаците, или е просто съвпадане (и може да не е грип). Грипната ваксина има потребност от две седмици, с цел да даде отбрана, а инкубационният интервал на грипа е към 2-5 дни. Човек, който се е заразил с грип в границите на по-малко от седмица след инжекцията, е бил инфектиран преди имунизирането. Дори и при живата ваксина в носния спрей, отслабеният вирус не може да аргументи грип.

Заслужава да се означи, че някои хора може да се почувстват болнави няколко дни, до две седмици след имунизирането. Главоболието, гаденето, леката температура и общото наразположение нормално се дължат на това, че имунната система се задейства да образува антитела против съответните варианти на вируса.

Мит 2: Грипните ваксини съдържат рискови съставки, като живак, формалдехид и антифриз.

Не, тъкмо. Освен това съставките не са рискови. Еднократните дози на имунизацията против грип и ваксиналните назални спрейове не съдържат живачни съединения. Многократните инжекции съдържат консервант, наименуван тимерозал, който се разгражда на 49% етилживак и се употребява за попречване на замърсяването на съда, в който се съхранява имунизацията, с бактерии.

Етилживакът се обработва по друг метод от организма спрямо метилживака, невротоксин, който се натрупва в тялото и който можем да получим от някои риби. (Имайте поради какъв брой доста значи една писмен знак в химията: метанолът е антифриз, етанолът е Шардоне.) Етилживак се състои от по-големи молекули, които не могат да навлязат в мозъка и напущат тялото в границите на седмица.

Няма заплаха от имунизациите с тимерозал - те са изследвани и потвърдени като безвредни, даже за деца. Но имайте поради, че съществуват голям брой грипни ваксини без този консервант, в случай че имате каквито и да било опасения.

Няколко няколко грипни ваксини съдържат формалдехид в безвредни количества (Fluarix, FluLaval, Agriflu и Fluzone), с цел да инактивира вируса, тъй че да не може да аргументи заболяване. Той не се съдържа в други противогрипни ваксини (Afluria, FluMist, Fluvirin и др.). Формалдехидът се среща естествено и в плодовете и зеленчуците, даже се създава от човешкото тяло за разнородни цели, да вземем за пример произвеждане на аминокиселини. Количествата формалдехид във имунизациите варират от 5 до 100 μg на доза. За съпоставяне, една елементарна круша съдържа сред 8,6 to 13,2 mg (8600 to 13200 µg) формалдехид.

И това е забавно: Д-р Нигяр Джафер: Рискуваме живота на детето, в случай че не го имунизираме - четете тази и още потребни вести на zdrave.to

Мит 3: Бременните дами не би трябвало да се имунизират срещу грип.

Напротив – би трябвало. Всички бременни дами без медицински противопоказания е целесъобразно да се имунизират против грип, както направих и аз. Инжекцията е безвредна за бъдещите майки и даже след раждането майките, имунизирани по време на бременността, са обезпечили спомагателна отбрана на детето против остри респираторни инфекции.) Грипната ваксина може да докара до преждевременно раждане. (Не, не може. Не единствено, че грипната ваксина не предизвиква импровизиран аборт, само че и, както демонстрира без значение изследване в New England Journal of Medicine, имунизацията в реалност понижава риска от преждевременно раждане или мъртво раждане при бременни дами. Не на последно място заради обстоятелството, че самият грип по време на бременността усилва риска от спонтатен аборт. Интересното е, че имунизацията против грип може да понижи риска от други затруднения като прибързано раждане или поднормено тегло.) Бременните би трябвало само да бъдат инжектирани с грипна ваксина без консерванта тимерозал.

Не е правилно. Инактивираната грипна ваксина, с или без консерванта тимерозал, е безвредна за бременни дами, бързо напуща организма и не може да аргументи проблеми с развиването (или други проблеми) при плода.

Мит 4: Грипните ваксини могат да провокират Алцхаймер.

Не могат. Този мит е адресиран даже в уеб страницата на Асоциацията на болните от Алцхаймер, където се отбелязва, че проучване от 2001 година демонстрира по-нисък риск от Алцхаймер, при хората, които са имунизирани против грип, полиомиелит, тетанус и дифтерия. Рискът при тези хора бил двойно по-малък спрямо неимунизираните. Родоначалник на този мит е самозванец на име Хю Фуденберг, който не показва доказателства за изказванието си. (Бележка: някои се тормозят, че алуминият във имунизациите предизвиква Алцхаймер. Само дето грипните ваксини не съдържат алуминий, а алуминият не предизвиква Алцхаймер).

Мит 5: Грипните ваксини носят доходи в размер на милиарди долари на фармацевтичните компании.

Може би да, може би не. И какво от това? Няма никакво подозрение, че фармацевтичните компании целят облага и че в действителност плуват в милиарди. Ако те не осъществят облага от имунизацията, няма да я създават. Въпреки това облагите от имунизациите са капка в морето на фона на медикаментите за хронични болести, да не приказваме за паричния поток от медикаменти като Виагра. Но рекомендациите за имунизиране идват от купища разнообразни здравни и университетски институции по целия свят. Трудно е да се поддържа конспирацията, че всички те са въвлечени в една и съща печалбарска скица. Грипът също излиза прескъпо, така че фактът, че някои компании печелят от имунизациите не е причина човек да не се имунизира.

Мит 6: Грипните ваксини не работят.

Напротив. Грипните ваксини не са 100% ефикасни. Всъщност нито една ваксина не е 100% ефикасна. Но те понижават риска да се болестите с грип, въпреки и да не могат изцяло да го отстраняват. За страдание в другите години другите грипни ваксини демонстрират друга успеваемост и не са измежду най-силно ефикасните ваксини като тези против морбили и едра шарка. (Колкото повече хора се имунизират, толкоз повече се демонстрира общият имунитет и надлежно, успеваемостта.)

Както споделя изследователката на имунизациите Джесика Атуел, грипните ваксини годишно защищават против три, най-много четири грипни варианта, а всяка година сме заобиколени от доста повече. Световната здравна организация разполага с логаритми, които дават най-малко ненапълно учредени догатки кои варианти ще циркулират всяка година. Дори когато сметките им излязат неправилни, имунизацията отново обезпечава известна степен на отбрана, демонстрира изследване, обхващащо 47 грипни сезон. За съпоставяне, в случай че има 50% възможност да вали, ще си вземете ли чадъра? Повечето хора ще си го вземат, тъй като не желаят да се измокрят. Може обаче да вали проливно и да се измокрите ненапълно даже с него. Други не взимат чадър. Разликата е налице.

Светият Граал, несъмнено, е универсална грипна ваксина, която обезпечава отбрана против доста или всички грипни варианти. Това е цел, върху която доста откриватели работят с години, само че провокациите са доста.

Мит 7: Грипните ваксини не работят при деца.

Отново – работят и в този случай. Както към този момент отбеляхме, успеваемостта на грипната ваксина варира съгласно възрастта и съгласно типа ваксина (жива или неактивирана), само че няма подозрение, че тя предлага известна отбрана против грип. Както показва Мелинда Мойър в публикацията си, живата ваксина е по-ефективна за деца на възраст от 2 до 7 години, до 83% ефикасна (което значи, че имунизираните деца е 83% по-малко евентуално да се заразят спрямо неваксинираните). В цитираното от нея изследване 16% от неимунизираните деца се заразяват с грип спрямо 3,4% от тези, които са получили живата ваксина.

Междувременно, друго проучване демонстрира единствено 48% успеваемост за живата ваксина. Мойър отбелязва, че за децата на възраст сред 6 месеца и 2 години липсват задоволително данни. Според едно изследване грипната ваксина има 66% успеваемост при деца на възраст сред 6 месеца и 2 години, съгласно друго при деца на възраст сред 9 месеца и 3 години успеваемостта е още веднъж 66%.

Мит 8: Грипните ваксини ни вършат по-податливи към пневмония и други инфекциозни болести.

Тъкмо противоположното. Този мит е чисто и просто чудноват. От една страна, самото разболяване от грип отслабва имунната система, до момента в който сте заболели, по време на които е по-лесно да се разболеете от други инфекции. Но по-важното е, че пневмонията е измежду най-честите затруднения, които могат да настъпят в резултат на грипна зараза, тъй че грипната ваксина в действителност понижава риска от пневмония.

Мит 9: Грипните ваксини провокират съдови и сърдечносъдови проблеми.

Не, не го вършат. Това е още един чудноват мит, който би трябвало да бъде извърнат наобратно. Няма данни, че грипната ваксина предизвиква съдови нарушавания. Междувременно многочислени изследвания демонстрират, че тя понижава риска от сърдечни пристъпи, инсулт и други сърдечносъдови проблеми.

Мит 10: Грипните ваксини могат да разбият кръвно-мозъчна преграда на дребните деца и да попречат на тяхното развиване.

Не е правилно. Няма данни, че грипните ваксини могат да навредят на развиването на децата или че се отразяват по какъвто и да било метод върху детската невроваскуларна конструкция. Кръвно-мозъчната преграда се образува още в утробата и действа още от раждането, регулирайки какво може и какво не може да стигне до мозъка. Това прави неправдоподобно догатката, че разнообразни съставни елементи на имунизацията могат да обхванат в мозъка на децата.

Мит 11: Грипните ваксини провокират нарколепсия.

Не и сезонната грипна ваксина. Това се отнася значително и за останалите. Това е един от дребното легенди, които ненапълно почиват на обстоятелства, въпреки че тези обстоятелства постоянно са изкривени или пресилени. Нарколепсията е неврологично заболяване, при което мозъкът не може да контролира циклите на сън и бодърстване. Няколко изследвания, първо във Финландия, а след това и в други европейски страни, са разкрили и удостоверили връзка сред нарколепсията и имунизацията против грип H1N1, наречена Pandemrix, създадена от GlaxoSmithKline и употребена в няколко европейски страни до 2009 година От сезон 2009-2010 година нататък тази ваксина не се употребява.

Мит 12: Грипната ваксина отслабва имунната реакция на тялото.

Всъщност я заздравява.Ваксините не отслабват имунната реакция на организма и не предизвикват други инфекции. Всъщност те укрепват имунната система, активирайки реакция, която води до произвеждането на характерни антитела против заболяването, от която имунизацията защищава. Ако си представим имунната система като мускул, имунизациите наподобяват упражненията. Те упражняват имунната система за бъдеща офанзива, тъкмо както упражнението укрепва мускулите. (Грипът, от своя страна, отслабва имунната система, до момента в който организмът се пробва да се бори със болестта.)

Мит 13: Грипната ваксина провокира нервни разстройства, като да вземем за пример синдрома на Гилен-Баре.

Обикновено не. Поне не и в такава степен, в която ги провокира самия грип.Синдромът на Гилен-Баре (ГБС) е автоимунно заболяване, при което имунната система неправилно нападна личната нервна тъкан, причинявайки мускулна уязвимост и от време на време краткотрайна парализа. Разстройството визира почти един на всеки 100 000 души. Причините не са добре изяснени, макар че разстройството е било обвързвано с разнообразни вируси, измежду които цитомегаловирус, Епщайн Бар и грип.

Този мит, сходно на упоменатия за нарколепсията, се основава отчасти на обстоятелството, че имунизацията за грип H1N1 от 1976 година е била обвързвана с по-висок риск от ГБС през същата година - почти 10 спомагателни случаи на ГБС за всеки 1 милион имунизирани. Оттогава насам рискът от ГБС евентуално е най-проученото нежелано разследване от грипната ваксина в историята на проучванията ѝ. Въз основа на многочислените изследвания, самостоятелният Институт по медицина (понастоящем Национална здравна академия) в Съединени американски щати заключава, че „ има задоволително доказателства, с цел да се отхвърли връзката сред имунизацията против грип и ГБС “.

Мит 14: Грипната ваксина може да провокира неврологични разстройства.

Не, не може. Няма данни, че имунизацията против грип може да аргументи неврологични нарушавания, само че има доказателства, че грипът може. Децата с неврологични болести или други неврологични разстройства е изключително целесъобразно да бъдат имунизирани, тъй като при тях рискът от затруднения е много по-висок, в сравнение с другите деца. Почти половината от децата, умряли от грип през сезон 2009, са имали неврологични болести като епилепсия или когнитивна дисфункция.

Мит 15: Инфлуенцата не е толкоз рискова. Хората се възвръщат бързо от нея.

Всъщност е много рискова.Грипът е съществено заболяване. Симптомите са сходни на други болести, тъй че хората постоянно считат по-леки болести за грип. Някои хора имат шанса да се възстановят за няколко дни, само че множеството пъти заболяването ни поваля за към 10 дни, а затрудненията могат да бъдат животозастрашаващи, изключително при децата.

Мит 16: Хората не умират от грип, с изключение на в случаите, в които страдат и от друго значително заболяване.

Всъщност, здравите хора в действителност могат да умрат от грип.Хората умират от грип. Всяка година. Включително деца без предварителни болести (тук има прекалено много нещастни истории). Едно изследване сочи 43% от над 800 деца, които са умряли от грип сред 2004 година и 2012 година, не са имали други болести. Често инфлуенцата може да не е посочена като директна причина, в случай че гибелта е породена от затруднения на грипа, като пневмония и други

Мит 17: Хората, които са алергични към яйца, не би трябвало да се имунизират. Ще умрат!

Не, няма. Има и ваксина, която е основана особено за тях. „ Хората с алергия към яйца не са изложени на спомагателен риск от реакция при приемане на грипна ваксина, макар че имунизацията може да съдържа известно количество яйчен протеин. “ - декларира в рекомендациите си Американският лицей по алергии, астма и имунология. И все пак, за още по-голяма сигурност, към този момент съществуват и ваксини без яйчен протеин, за които можете да попитате персоналния си доктор.

Мит 18: Ако се заразя с грип, антибиотиците ще ме излекуват.

Не, не могат. Грипът е вирус. Антибиотиците се борят с бактериите, а не с вирусите. Нито един антибиотик в света не оказва помощ против грипна зараза. Съществуват антивирусни лекарства и имуностимуланти, които до известна степен могат да предотвратят развиването на заболяването и да понижат риска от затруднения, само че те не обезпечават лекуване в тесния смисъл на думата.

Мит 19: На мен персонално грипната ваксина не ми работи. Последният път, когато ми я биха, отново се заразих.

Въпреки всичко имунизацията понижава риска да се разболеете. Както към този момент беше упоменато, грипната ваксина не подсигурява, че няма да се болестите с грип. Тя понижава риска да се разболеете и може да докара до по-лек ход на болестта, в сравнение с в случай че не сте били имунизирани. Освен това е изцяло допустимо да хванете вариант на грипа, против който имунизацията не обезпечава отбрана.

Мит 20: Никога не съм се разболявал от грип, не се нуждая от инжекция.

Нима можете да предсказвате бъдещето? Милиони хора в никакъв случай не са взели участие в автомобилни катастрофи. И въпреки всичко носят защитни колани и се застраховат.

Мит 21: Мога да се защищавам от грипа, като се храня вярно и си мия ръцете постоянно.

Не, не можете. Грипът се придвижва от въздуха. Измиването на ръцете е значимо и може да понижи риска от заболяване с най-различни микроби, само че не и да защищити от грип. Здравословното и уравновесено хранене също е значимо и сигурно улеснява имунната ви система да се бори с инфекциите. Но вярното хранене единствено по себе си няма по какъв начин да предотврати заразяването.

Мит 22: Добре е да се разболявам от грип, защото това ще заздрави имунната ми система.

Не, няма. Както беше маркирано нагоре, имунната система е отслабена, когато сте заболели от грип. След възобновяване отбраната ви против този съответен вариант се ускорява. Ваксината кара имунната система да реагира по същия метод по отношение на няколко грипни варианта, само че без да прекарвате седмица с висока температура, болки и повръщане. Освен това, в случай че хванете грип, вие сте заразни за други хора. Ваксината оказва помощ да поддържате по-високи равнища на имунитет в общността, защитавайки и хората, които са по-слаби или не могат да бъдат имунизирани.

Мит 23: Създаването на нова ваксина всяка година прави инфлуенцата по-силна

Не, не е правилно. Трудно е да отговорим в резюме на този мит, без да опростяваме науката. Краткият отговор е, че актуалните ваксини няма да основат по-опасни грипни варианти.

Грипните вируси се развиват и се трансформират постоянно по два съществени метода: „ антигенно отклоняване и антигенно изместване “. Отклоненията са дребни, постепенни промени, които се случват от самото начало в отговор на натиска на околната среда и даже в нашите лични тела. Грипният вирус има сегментиран геном: неговият геном се състои от осем елементи, които могат да се пренареждат на инцидентен принцип. Когато вирусът инфектира човек, той може да „ замени “ тези генни сегменти и да се промени вътре в самия субект. Нашата лична имунна реакция може да провокира селективен напън върху вируса, който способства за измененията, със или без ваксина. Ако вирусът не се променяше от година на година, грипната ваксина също нямаше да търпи промени всяка година (и Свещеният граал – „ универсална грипна ваксина “ би бил по-малко неуловим).

Възможно е имунизацията да е измежду факторите на екологичен напън, влияещи върху антигенните отклоняване, само че не повече от това, което към този момент се случва в нашия личен организъм. Няма данни, че имунизациите предизвикват обилни промени във вируса, или антигенно изместване. Изместването е доста по-обезпокоителна смяна, водеща до фрапантно друг вариант, за което нормално имунната ни система не е готова. Това се е случило с H1N1 през 2009 година, както и с испанската грипна зараза през 1918-1919 година Тази пандемия е траяла едвам една година, само че е била доста по-тежка от типичния грипен сезон, убивайки към 3% от международното население.

Според някои учени, парадоксално, високите равнища на имунитет в общността може да понижи антигенното отклоняване. Ако имунитетът е задоволително висок, с цел да предотврати разпростирането на патогена из цялото население, не може да избухне зараза и вирусът няма да еволюира, считат те.

Мит 24: Страничните резултати от грипната ваксина са по-лоши от самия грип.

Не е правилно. Най-честите странични резултати от грипната ваксина са болки, сърбеж, отмалялост, главоболие, пресипнал глас, зачервени очи, кашлица и зачервяване или отичане на мястото на инжекцията. В редки случаи децата могат да вдигнат висока температура, която може да докара до спазъм, без дълготрайна щета. Най-сериозният риск е алергична реакция, която може да настъпи при 1 на един милион дози. Рискът от синдрома на Гилен-Баре е 1 до 2 на всеки 1 милион дози, макар че той самичък по себе си е неведнъж по-разпространен от самия грип. Грипът от своя страна, към този момент беше упоменато, е доста по-сериозен и може да докара даже до гибел.

Мит 25: Грипната ваксина провокира парализа на Бел.

И това не е правилно. Докато пишех тази публикация, другари ми споделиха, че техен непосредствен е получил парализа на Бел след грипната ваксина, написа Тара Хейли. Не бях чувала това като мит, по тази причина го проверявах. Оказа се, че една грипна ваксина, употребена в Швейцария през 2000 – 2001 година има евентуална връзка с развиването на парализа на Бел. Преглед на проучванията в Съединени американски щати също сочи такава възможност, която е довела до по-задълбочено изследване. Това изследване открива, че няма нараснал риск, както демонстрира и различен отчет на незавидимия Институт по медицина. Още едно изследване, което изследва риска от парализа на Бел при деца след имунизация против грип, също не открива нараснал риск. Понякога е мъчно да се разграничи корелация от причина, както да се дефинира дали две неща, които се случват по едно и също време, не са просто съвпадане.

Въпреки това е значимо да се оповестяват всички нежелани признаци и събития след имунизиране и да се подават от лекарите към особено основаната за тази цел система (VAERS), тъй че учените да могат да наблюдават признаците, които са докладвани неведнъж. На базата на известните до през днешния ден проучвания, моят прочут евентуално развил парализа на Бел по друга причина, която е съвпаднала по време с имунизацията (това заболяване може да се аргументи от цялостен набор вирусни инфекции, една от които е грипът). Но сигурно това би трябвало да се заяви на персоналния доктор, който да рапортува до VAERS. Това е методът, по който могат да се разпознават евентуални връзки сред някои ваксини и болести.