Как българската администрация бори бедността: поредният провал
В скорошно проучване на ИПИ (виж ) главните фактори за попадане в риск от беднотия са образованието, икономическата интензивност и обитаемото място.
Нещо повече, данните демонстрират, че дълбоката беднотия е съсредоточена в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което още веднъж препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.
Фокусът на обществените политики неизбежно следва да попадне върху факторите за беднотия, а не върху фискалните ограничения за покриване на „ изчезналия “ приход. Данните изрично демонстрират, че разискването на тематиката за бедността не може да се изчерпва с полемика за административното повишение на приходите, компенсациите и помощите. По-важният диалог би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките би трябвало да е пресичането на пътеката от ниско обучение към безработица и в последна сметка беднотия. Фискалната тежест на бедността, основана на оценката на самите хора за недостигащия приход в семейството, с цел да „ вържат двата края “, демонстрира, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в региона на образованието и пазара на труда, както и съответната районна политика са без конкуренция за повишението на приходите.
Какво прави администрацията?
Тази седмица Сметната палата разгласява одитен отчет на осъществяването „ Ефективност на ограниченията за битка с бедността “ за интервала 2015-2018 година и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е концентриран върху националната цел за понижаване на бедността, избрана в Стратегия „ Европа 2020 “ и заложена в Националната стратегия за промени и Националната стратегия за развиване, и изследва дейностите на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за интервала.
Нещо повече, данните демонстрират, че дълбоката беднотия е съсредоточена в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което още веднъж препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.
Фокусът на обществените политики неизбежно следва да попадне върху факторите за беднотия, а не върху фискалните ограничения за покриване на „ изчезналия “ приход. Данните изрично демонстрират, че разискването на тематиката за бедността не може да се изчерпва с полемика за административното повишение на приходите, компенсациите и помощите. По-важният диалог би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките би трябвало да е пресичането на пътеката от ниско обучение към безработица и в последна сметка беднотия. Фискалната тежест на бедността, основана на оценката на самите хора за недостигащия приход в семейството, с цел да „ вържат двата края “, демонстрира, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в региона на образованието и пазара на труда, както и съответната районна политика са без конкуренция за повишението на приходите.
Какво прави администрацията?
Тази седмица Сметната палата разгласява одитен отчет на осъществяването „ Ефективност на ограниченията за битка с бедността “ за интервала 2015-2018 година и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е концентриран върху националната цел за понижаване на бедността, избрана в Стратегия „ Европа 2020 “ и заложена в Националната стратегия за промени и Националната стратегия за развиване, и изследва дейностите на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за интервала.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ