Вицовете, които коронавирусът роди в България
" В Скопие несъмнено му викат “македонскиот вирус ”. Все отново потегли от прилеп. " И още: " Човекът: Аз съм цар на природата! Природата: Окей, ето ти корона. " Георги Лозанов за вицовете, които роди коронавирусът, обобщава:
" Айде, ставайте, тия вируси кой ще ги разнася! "
Докато вицовете описват за нас, не е зле и ние да кажем нещо за тях. Както при всяка обществена обстановка на лимитирана независимост, епидемията от ковид напълно предстоящо даде подтик на вица и духовитостта. Навремето в годините на социализма се говореше за „ общество на вицовете “, тъй като единствено на тях им бе разрешено да изричат на глас неуместните истини. Казаното на смях по-лесно преодоляваше цензурата, а смехът намаляваше бдителността ѝ.
Днес, несъмнено, сходна цензура не съществува - всичко може да бъде изречено, най-много в обществените мрежи. И точно от тях потеглиха вицовете (в слово и изображение), отдадени на епидемията от коронавирус - този път не в битка против някаква цензура, а поради присъщата функция на вица да сваля напрежението, да те разтоварва от страховете ти. Затова тези мостри на националната смехова просвета са удостоверение за контузиите, които народът претърпява, за източниците на неговата тревога, за обектите на неговия яд.
Шеги и закачки
Първото, което прави усещане във към този момент стотиците вицове за пандемията, е, че най-малко към този момент тя не е породила гражданско неодобрение, сходно на това на майките или на сестрите. Може и да се окаже вярна хипотезата, че мощният информативен поток за ковид у нас още преди появяването на инфектирани е бил за да се не помнят митингите против властта. И особено този на здравната сестра, стъпила при започване на март върху перваза на прозорец в Народното събрание. Народът като че ли е сключил краткотрайно помирение с политиците, до момента в който разчита на тях да го пазят от болестта. И затова не ги е подложил на обстрела на вицовете си. С компликация открих два по-язвителни от това, че Борисов не си носи маската вярно: Господа ръководещи, народът няма с какво да живее! Отговорът: Който няма с какво, няма и за какво. Или: Генерал Мутафчийски: Когато Бойко усвои милиардите, тогава към този момент може да излизате.
За сметка на това военачалник Мутафчийски - лично той, а не щабът или държавното управление, е основен воин на хумористичния фолклор. И това е разбираемо, тъй като той влезе в роля, която сама по себе си съдържаше гротескен детайл. Яви се като главнокомандващ на войска от спокойно население, която е повел от тв приемника в борба с незабележим зложелател. Впрочем, представянето на вируса за зложелател по боен пример е рискова тактика, тъй като основава подстрекателство за предумисъл и виновност и подсъзнателно кара народа да желае кавга освен с вируси, а и с хора. Няма да е учудващо, в случай че най-после излезе, че врагът е самият военачалник Мутафчийски (той към този момент призна, че получава смъртни заплахи).
Повечето майтапи на негов тил са поради неговите несвойствени за цивилното другарство суровост и назидателност, поради възбраните, които постановяваше. А желаната форма на майтапите е образната (в жанра на колажа) и това е разбираемо, доколкото генералът влезе в публичността като екранен облик и точно като подобен остана в съзнанието на аудиторията.
Ето и две словесни „ образци “ на шеговитото отношение към генерала: Положението е като в детската градина. Папкаш, спинкаш, акаш и слушкаш военачалник Мутафчийски. Или: Въпросв конкурс за доктор: Какво сте приключили? Нищо, само че съм гледал „ Спешно поделение ", „ Доктор Хаус “ и два месеца военачалник Мутафчийски.
И още един анекдот за разпознатата от националния талант обвързаност на пандемията към малкия екран: Диалог през 2039 година. Ти къде приключи главното си обучение? По Българска национална телевизия 2 - и главното, и междинното, а ти? По Българска национална телевизия 4.
Разбира се, първоначално ролята на врага се падна на Китай - като „ татковина на болестта “, само че и като израз на трайната непоносимост към далечния различен, на ксенофобските настройки, които той разпалва. Коронавирусът ги насочи към китайците, краткотрайно амнистирайки предходните обекти на неприязън. Например: Кашлящ китаец през днешния ден е по-подозрителен и от арабин с раница. После обаче ксенофобията стартира да си връща познатите фиксации, като мина през македонците, с цел да стигне до ромите: В Скопие несъмнено му викат “македонскиот вирус ”. Все отново потегли от прилеп. И надлежно: Разгневени поданици на Столипиново и Факултета питат какъв брой време още би трябвало да си мият ръцете.
iStock/Getty Images
Ковид 19 = 19 водки
Най-много вицове роди принудата да си стоиш затворен у дома , което демонстрира, че тя е и най-травматичната последица от пандемията. Стана ясно, че частното пространство е за мнозина мощно дискомфортно, че връзките зад стените на дома са изпълнени с взаимна нетърпимост, досада и експанзия. За което, прочее, признаци от дълго време не липсват. Например фактът, че една трета от мъжете упражняват домашно принуждение над дамите и децата си. Но хуморът в тази ситуация е автопародиен. Например: Този вирус 100% жена го е измислила. Сериали има, мачове няма. Или: Втора седмица под карантина: започнах да взирам дамата и да ѝ налитам. Или: Няма да се учудя, в случай че на следващия ден стане ясно, че мъжът ми тайно е ходил на работа. Или: На деветия ден от карантината майка на три деца изобрети ваксина срещу вируса. Или: Към края на карантината жена се обръща към мъжа си: Не може ли да мигаш по-тихо, урод!Вицовете се забавляват с два резултата от стоенето у дома: алкохолизирането и побъркването. Ако разместим буквите на Ковид 19, се получава 19 водки. И надлежно: Оказа се, че не е чак толкоз скучно да си под карантина. Обаче ми е необичайно за какво в един пакет ориз има 8972 зърна, а в различен - 8986.
На моменти хуморът минава и оттатък социално-битовия небосвод. Пандемията и от смешната ѝ страна се претърпява като мегасъбитие, което визира света в неговата целокупност и слага огромни въпроси. Например: След време ще описвам на внуците си как в продължение на дни съм лежал, ял и спал, с цел да спася човечеството. Или: Един изял ябълка и всички сме изгонени от Рая. Един изял прилеп и в този момент всички си стоим у дома. Хайде по-внимателно с храната, в случай че обичате! Или: Човекът: Аз съм цар на природата! Природата: Окей, ето ти корона.
" Айде, ставайте, тия вируси кой ще ги разнася! "
Докато вицовете описват за нас, не е зле и ние да кажем нещо за тях. Както при всяка обществена обстановка на лимитирана независимост, епидемията от ковид напълно предстоящо даде подтик на вица и духовитостта. Навремето в годините на социализма се говореше за „ общество на вицовете “, тъй като единствено на тях им бе разрешено да изричат на глас неуместните истини. Казаното на смях по-лесно преодоляваше цензурата, а смехът намаляваше бдителността ѝ.
Днес, несъмнено, сходна цензура не съществува - всичко може да бъде изречено, най-много в обществените мрежи. И точно от тях потеглиха вицовете (в слово и изображение), отдадени на епидемията от коронавирус - този път не в битка против някаква цензура, а поради присъщата функция на вица да сваля напрежението, да те разтоварва от страховете ти. Затова тези мостри на националната смехова просвета са удостоверение за контузиите, които народът претърпява, за източниците на неговата тревога, за обектите на неговия яд.
Шеги и закачки
Първото, което прави усещане във към този момент стотиците вицове за пандемията, е, че най-малко към този момент тя не е породила гражданско неодобрение, сходно на това на майките или на сестрите. Може и да се окаже вярна хипотезата, че мощният информативен поток за ковид у нас още преди появяването на инфектирани е бил за да се не помнят митингите против властта. И особено този на здравната сестра, стъпила при започване на март върху перваза на прозорец в Народното събрание. Народът като че ли е сключил краткотрайно помирение с политиците, до момента в който разчита на тях да го пазят от болестта. И затова не ги е подложил на обстрела на вицовете си. С компликация открих два по-язвителни от това, че Борисов не си носи маската вярно: Господа ръководещи, народът няма с какво да живее! Отговорът: Който няма с какво, няма и за какво. Или: Генерал Мутафчийски: Когато Бойко усвои милиардите, тогава към този момент може да излизате.
За сметка на това военачалник Мутафчийски - лично той, а не щабът или държавното управление, е основен воин на хумористичния фолклор. И това е разбираемо, тъй като той влезе в роля, която сама по себе си съдържаше гротескен детайл. Яви се като главнокомандващ на войска от спокойно население, която е повел от тв приемника в борба с незабележим зложелател. Впрочем, представянето на вируса за зложелател по боен пример е рискова тактика, тъй като основава подстрекателство за предумисъл и виновност и подсъзнателно кара народа да желае кавга освен с вируси, а и с хора. Няма да е учудващо, в случай че най-после излезе, че врагът е самият военачалник Мутафчийски (той към този момент призна, че получава смъртни заплахи).
Повечето майтапи на негов тил са поради неговите несвойствени за цивилното другарство суровост и назидателност, поради възбраните, които постановяваше. А желаната форма на майтапите е образната (в жанра на колажа) и това е разбираемо, доколкото генералът влезе в публичността като екранен облик и точно като подобен остана в съзнанието на аудиторията.
Ето и две словесни „ образци “ на шеговитото отношение към генерала: Положението е като в детската градина. Папкаш, спинкаш, акаш и слушкаш военачалник Мутафчийски. Или: Въпросв конкурс за доктор: Какво сте приключили? Нищо, само че съм гледал „ Спешно поделение ", „ Доктор Хаус “ и два месеца военачалник Мутафчийски.
И още един анекдот за разпознатата от националния талант обвързаност на пандемията към малкия екран: Диалог през 2039 година. Ти къде приключи главното си обучение? По Българска национална телевизия 2 - и главното, и междинното, а ти? По Българска национална телевизия 4.
Разбира се, първоначално ролята на врага се падна на Китай - като „ татковина на болестта “, само че и като израз на трайната непоносимост към далечния различен, на ксенофобските настройки, които той разпалва. Коронавирусът ги насочи към китайците, краткотрайно амнистирайки предходните обекти на неприязън. Например: Кашлящ китаец през днешния ден е по-подозрителен и от арабин с раница. После обаче ксенофобията стартира да си връща познатите фиксации, като мина през македонците, с цел да стигне до ромите: В Скопие несъмнено му викат “македонскиот вирус ”. Все отново потегли от прилеп. И надлежно: Разгневени поданици на Столипиново и Факултета питат какъв брой време още би трябвало да си мият ръцете.
iStock/Getty Images Ковид 19 = 19 водки
Най-много вицове роди принудата да си стоиш затворен у дома , което демонстрира, че тя е и най-травматичната последица от пандемията. Стана ясно, че частното пространство е за мнозина мощно дискомфортно, че връзките зад стените на дома са изпълнени с взаимна нетърпимост, досада и експанзия. За което, прочее, признаци от дълго време не липсват. Например фактът, че една трета от мъжете упражняват домашно принуждение над дамите и децата си. Но хуморът в тази ситуация е автопародиен. Например: Този вирус 100% жена го е измислила. Сериали има, мачове няма. Или: Втора седмица под карантина: започнах да взирам дамата и да ѝ налитам. Или: Няма да се учудя, в случай че на следващия ден стане ясно, че мъжът ми тайно е ходил на работа. Или: На деветия ден от карантината майка на три деца изобрети ваксина срещу вируса. Или: Към края на карантината жена се обръща към мъжа си: Не може ли да мигаш по-тихо, урод!Вицовете се забавляват с два резултата от стоенето у дома: алкохолизирането и побъркването. Ако разместим буквите на Ковид 19, се получава 19 водки. И надлежно: Оказа се, че не е чак толкоз скучно да си под карантина. Обаче ми е необичайно за какво в един пакет ориз има 8972 зърна, а в различен - 8986.
На моменти хуморът минава и оттатък социално-битовия небосвод. Пандемията и от смешната ѝ страна се претърпява като мегасъбитие, което визира света в неговата целокупност и слага огромни въпроси. Например: След време ще описвам на внуците си как в продължение на дни съм лежал, ял и спал, с цел да спася човечеството. Или: Един изял ябълка и всички сме изгонени от Рая. Един изял прилеп и в този момент всички си стоим у дома. Хайде по-внимателно с храната, в случай че обичате! Или: Човекът: Аз съм цар на природата! Природата: Окей, ето ти корона.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ