В Скопие не са безразлични какво мисли България по въпроса

В Скопие не са безразлични какво мисли България по въпроса за името, сподели на конференция журналистът Коста Филипов, сътрудник в Скопие, член на Македонския теоретичен институт, представен от news.bg.

Според него е невероятно да има смяна във формата на договарянията сред двете страни под егидата на Организация на обединените нации. Той бе безапелационен, че по време на визитата на президента Румен Радев в Македония въпросът с позицията на България по разногласието с името на Македония, е бил един от най-задаваните. По думите му посланието на президента Румен Радев не е сгъстяване на позицията към Македония. Според него българската страна прекомерно дълго време е мълчала и не е взимала отношение по разногласието за името на Македония. Филипов разяснява, че позицията на Радев, изразена в Македония и към неговия сътрудник Георге Иванов, че България не е срещу рамката, в която се водят тези договаряния, само че България не е по никакъв начин безразлична за това по какъв начин се водят тези договаряния.

" Македония просто би трябвало да преглътне една огромна жаба, с цел да стане член от Европейски Съюз и НАТО ", безапелационен е Филипов.

По думите му, в случай че Гърция и Македония се договарят за съчетано име с географско определение, то би трябвало да e такова, което да не слага под подозрение Пиринската част на Македония в България. Той бе безапелационен, че разбиране на вид на името Северна Македония -не дава отговор на ползите на Република България, защото тази част на географската област, която се намира на територията на Република България също е северна.

Според него, в случай че се стигне до фразеология и не се признае Република Македония с името, с което е приета от България и още 137 страни по света, то следва да е Вардарска Македония.

Доц. Наум Кайчев означи, че решението на разногласието за името на Македония е значимо за участието на страната в НАТО той бе оптимист във връзка с възможностите до юли месец да се стигне до решениe за името на страната, каквито са и поръчките от страна на македонските управляващи.

" Това е значим сигнал, че Република България има отношение в преговорния развой и би желала крайният резултат да не визира територията на република България. Варианти като Северна Македония и Горна Македония провокират доста съществени въпросителни у нас ", установи ръководителят на Македонския теоретичен институт доцент Александър Гребенаров, защото в географски означените наименования Горна Македония и Северна Македония се включва и Пиринска Македония.

Той бе безапелационен, че би трябвало да изразим нашата позиция, че в тази област са живели наши предшественици наши дядовци и баби. Нека да напомним и да знаят поколенията, че в Егейска Македония през 1913 година се прави геноцид.

Георги Николов, зам.-декан на Историческия факултет към Софийски университет посочи, че името на Македония има с изключение на исторически и етнически темперамент и това име продължава да съществува, като нейните граници съгласно нас е Струма, а по римските показа е по Места, сподели Николов. Тя се назовава още третият дял на Българското царство. Интересно е да се означи, че това продължава през цялото Средновековие. В интервала на Османската власт се употребява името Румелия, изясни Николов. Едва през 18-19 век се появява името на Македония като наименование на Балканския полуостров. Оттук насетне името на Македония се появява като номенклатура на Балканския полуостров, доуточни Николов и добави, че около това име стартира да се приказва и за популацията като македонци.