В ситуацията, в която се намира България, мерките за подкрепа

В обстановката, в която се намира България, ограниченията за поддръжка за бизнеса и за хората би трябвало да бъдат строго таргетирани, сподели служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването „ Неделя 150 “ на Българското национално радио. Тя сподели, че на такова експертно мнение е и Европейската комисия, както и всички интернационалните организации, с които ведомството беседва.    Всички ограничения, подхванати за справяне с инфлацията с актуализацията от тази година ще продължат да работят и през 2023 година посредством така наречен удължителен закон за бюджета, сподели финансовият министър.    Отстъпката за горивата от 0,25 ст. ще работи нетаргетирано до края на 2022 година, а идната година ще бъде таргетирана. Велкова изясни, че помощта ще продължи, само че не във формата, която се дава сега. Ако бъдат признати промени на предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и обществената политика и на стопанската система ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на публичен превоз и за жителите по подоходен аршин. Помощта за цената на тока също би следвало да бъде таргетирана, уточни Велкова. Конкретният дизайн на схемите за помощи следва да бъде създаден.  
 

По тематиката за новия бюджет, какъвто не беше импортиран от служебното държавно управление за идната година, Велкова изрази тезата си, че бюджетът е финансов проект на политики, каквито едно служебно държавно управление не би следвало да организира. Това би трябвало да се направи от постоянно държавно управление, уточни тя и добави, че удължителният закон резервира действието на политиките, признати от Народното събрание с последната актуализация от 1 юли т.г. на настоящия бюджет.  
На въпрос за предлагането за 850 лева минимална работна заплата от идната година Росица Велкова разяснява, че това е извънредно висок растеж на минималната работна заплата. Салдото на бюджета се утежнява с 50 милиона лв. при всяко нарастване на минималната работна заплата с 10 лв., означи тя. По думите ѝ подобен фрапантен растеж на минималната работна заплата в никакъв случай не е имало, в последните години е увеличавана със стъпка по от към 50 лв.. Определено би трябвало да има растеж на минималната работна заплата, само че не с такава огромна стъпка, сподели министърът на финансите.   
 

Велкова сподели още, че влизането на България в еврозоната е безспорен приоритет в политиката на страната ни, като съгласно нея 1 януари 2024 година е реален период за влизане, в случай че се положат оптимални старания. Ако този период бъде изтърван и не успеем да се оправим, не виждам идващ прозорец в близко бъдеще, сподели Велкова. Тя сподели, че на 8 декември ще бъдат показани резултати от социологическо изследване за настроенията измежду хората и бизнеса по отношение на участие в еврозоната. Има прочут песимизъм в настройките на хората, само че от практическа позиция има положително усещане, уточни Велкова.