Китайците поставиха US армията на колене
В системата за националната сигурност на Съединени американски щати се откри уязвимост, която доста сложна може да бъде отстранена. Последвалата реакция на Пентагона наподобява като зле прикрита суматоха. Дори публицистите, които се срещнаха с резултатите от проучването на американските специалисти, стигнаха до извода за положението на американската войска и на военната индустрия, че в последните „ странни “ дейности на президента Тръмп има желязна логичност, и че той желае да избави Америка от превръщането й в хартиен тигър.
Същността на казуса е преразказан от журналиста Анди Хоум от „ Ройтерс “, в чийто ръце попадна септемврийския отчет на американското министерство на защитата за обстановката с ключовите доставки, нужни за армията на Съединени американски щати. Над 300 (!) основни доставки, са нужни за естественото действие на въоръжените сили и на отбранителната индустрия на Съединени американски щати и тяхната реализация е под опасност. Американските производители или са на ръба на банкрута, или са били сменени с снабдители от Китай, или от други страни. Всичко това е разследване от деиндустриализацията на стопанската система на страната и изнасянето на тези промишлености в страните от Югоизточна Азия.
Като най-ярък образец господин Хоум уточни занимателните, несъмнено, не и за американските военни, обстоятелства от отчета:
Оказва се, че неотдавна „ умира “ последният американски производител на синтетични нишки, нужни за производството на военни палатки. Това значи, че в случай че Съединени американски щати попаднат под „ текстилно ембарго “, тогава вероятността за американските бойци е да спят навън. Трудно е да не се забележи, че сходна вероятност наподобява най-малкото унизителна за войска, която претендира, че има статут на най-високо софтуерната на планетата.
Ситуацията би могла да се смята за куриозна, в случай че не обхващаше толкоз необятен набор от потребности на американската войска и на ВПК. В разкритата част от разбора се загатва, че Съединени американски щати имат усложнения с бъдещото доставяне с превключватели, с които са оборудвани съвсем всички американски ракети. Производителят на това произведение е банкрутирал преди две години, а най-висшите военни чинове схващат за това, едвам откакто запасите от превключватели привършват в складовете и няма от кое място да се вземат нови.
Друг ослепителен образец е с единствения в страната производител на мотори на твърдо гориво за ракетите „ въздух – въздух “. Според публични представители на Съединени американски щати той е бил изправен пред „ непреодолими механически проблеми “, аргументите за които не са съумели да схванат, даже и държавните и военните специалисти. Опитите за рестартиране на производството са несполучливи и Пентагонът е заставен да наеме норвежка компания, с цел да обезпечи непрекъснатото доставяне. Това демонстрира избрана техническа деградация на цялата американска система, тъй като единствено със загубата на някои основни пълномощия не може да бъде обяснена обстановката, в която производството не може да бъде възобновено и дори да не се дефинира какъв е казусът.
В процеса на запознаване, с недоволствата на управлението на американската войска мъчно може да се избяга от усещането, че пред очите ни не стои документ на Министерството на защитата на Съединени американски щати, от септември 2018 година, а изложение на проблемите на съветските военни от епохата на 90-те години. Няма нито едно направление, в което да няма съществени или доста съществени проблеми и доста постоянно е невероятно те да бъдат решени, даже и с бездънния боен бюджет.
В раздела от разбора за проблемите с нуклеарните оръжия Пентагонът се оплаква, че Съединени американски щати нямат нужния им брой инженери и техници, с нужното обучение, образование и американско поданство, за работа в армейските нуклеарни обекти. Споменаването за поданство е значим миг, тъй като американските университети създават задоволително инженери, физици и представители на другите механически специалности и точните науки, само че несъразмерно огромен брой от приключилите са чужденци, най-често от КНР.
Американските военни не могат да намерят освен нужните им инженери, само че и нужната им микроелектроника за нуклеарните оръжия и се оплакват, че към този момент нямат право да се доверяват на доставчиците на електронни съставни елементи, тъй като „ техните индустриални вериги са световни “. Преведено на човешки език, това значи, че „ микроелектрониката за нашите нуклеарни ракети се прави в Китай и ние не знаем какво са поставили китайците в нея “.
Главният извод от отчета е че, „ Китай съставлява забележителен и възходящ риск за доставката на материали, които се смятат за сериозни за националната сигурност на Съединени американски щати “.
Зона на безпокойствие в проектите американския ВПК е растящото число на необятно употребявани и профилирани метали, сплави, редки метали и непрекъснати магнити. Принципно бедите стартират с алуминия и приключват с киберсигурността, от превключвателите за ракети до инженерите, от фрезистите на машини с цифрово ръководство до синтетичните платове за военни палатки. Алчността на американския бизнес и идеологията на глобализация предизвикаха на отбранителната дарба на Съединени американски щати, вреди за които геополитическите им съперници даже не смееха да си мечтаят. Това изяснява опитите на Доналд Тръмп силово да принуди реиндустриализация на страната.
Но при актуалните стопански компликации, администрацията на Тръмп надали ще може да се оправи с това, което неговите прародители унищожиха за 20 години. Е, ние и китайците от една страна не би трябвало да повтаряме грешките на американците, а въпреки това, да се възползваме оптимално от тези неточности.
Пентагонът е в шок
Ситуацията се усложнява от „ несъответстващи практики в региона на киберсигурността, присъщи на доста от основните снабдители на програмен продукт “, което в превод на човешки език значи, „ киберсигурността на нашите снабдители е толкоз неприятна, че ние не знаем какво там са напъхали китайските и съветските хакери в софтуера, който нашите военни употребяват “. Това е много стеснителен извод за американската сигурност.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Същността на казуса е преразказан от журналиста Анди Хоум от „ Ройтерс “, в чийто ръце попадна септемврийския отчет на американското министерство на защитата за обстановката с ключовите доставки, нужни за армията на Съединени американски щати. Над 300 (!) основни доставки, са нужни за естественото действие на въоръжените сили и на отбранителната индустрия на Съединени американски щати и тяхната реализация е под опасност. Американските производители или са на ръба на банкрута, или са били сменени с снабдители от Китай, или от други страни. Всичко това е разследване от деиндустриализацията на стопанската система на страната и изнасянето на тези промишлености в страните от Югоизточна Азия.
Като най-ярък образец господин Хоум уточни занимателните, несъмнено, не и за американските военни, обстоятелства от отчета:
Оказва се, че неотдавна „ умира “ последният американски производител на синтетични нишки, нужни за производството на военни палатки. Това значи, че в случай че Съединени американски щати попаднат под „ текстилно ембарго “, тогава вероятността за американските бойци е да спят навън. Трудно е да не се забележи, че сходна вероятност наподобява най-малкото унизителна за войска, която претендира, че има статут на най-високо софтуерната на планетата.
Ситуацията би могла да се смята за куриозна, в случай че не обхващаше толкоз необятен набор от потребности на американската войска и на ВПК. В разкритата част от разбора се загатва, че Съединени американски щати имат усложнения с бъдещото доставяне с превключватели, с които са оборудвани съвсем всички американски ракети. Производителят на това произведение е банкрутирал преди две години, а най-висшите военни чинове схващат за това, едвам откакто запасите от превключватели привършват в складовете и няма от кое място да се вземат нови.
Друг ослепителен образец е с единствения в страната производител на мотори на твърдо гориво за ракетите „ въздух – въздух “. Според публични представители на Съединени американски щати той е бил изправен пред „ непреодолими механически проблеми “, аргументите за които не са съумели да схванат, даже и държавните и военните специалисти. Опитите за рестартиране на производството са несполучливи и Пентагонът е заставен да наеме норвежка компания, с цел да обезпечи непрекъснатото доставяне. Това демонстрира избрана техническа деградация на цялата американска система, тъй като единствено със загубата на някои основни пълномощия не може да бъде обяснена обстановката, в която производството не може да бъде възобновено и дори да не се дефинира какъв е казусът.
В процеса на запознаване, с недоволствата на управлението на американската войска мъчно може да се избяга от усещането, че пред очите ни не стои документ на Министерството на защитата на Съединени американски щати, от септември 2018 година, а изложение на проблемите на съветските военни от епохата на 90-те години. Няма нито едно направление, в което да няма съществени или доста съществени проблеми и доста постоянно е невероятно те да бъдат решени, даже и с бездънния боен бюджет.
В раздела от разбора за проблемите с нуклеарните оръжия Пентагонът се оплаква, че Съединени американски щати нямат нужния им брой инженери и техници, с нужното обучение, образование и американско поданство, за работа в армейските нуклеарни обекти. Споменаването за поданство е значим миг, тъй като американските университети създават задоволително инженери, физици и представители на другите механически специалности и точните науки, само че несъразмерно огромен брой от приключилите са чужденци, най-често от КНР.
Американските военни не могат да намерят освен нужните им инженери, само че и нужната им микроелектроника за нуклеарните оръжия и се оплакват, че към този момент нямат право да се доверяват на доставчиците на електронни съставни елементи, тъй като „ техните индустриални вериги са световни “. Преведено на човешки език, това значи, че „ микроелектрониката за нашите нуклеарни ракети се прави в Китай и ние не знаем какво са поставили китайците в нея “.
Главният извод от отчета е че, „ Китай съставлява забележителен и възходящ риск за доставката на материали, които се смятат за сериозни за националната сигурност на Съединени американски щати “.
Зона на безпокойствие в проектите американския ВПК е растящото число на необятно употребявани и профилирани метали, сплави, редки метали и непрекъснати магнити. Принципно бедите стартират с алуминия и приключват с киберсигурността, от превключвателите за ракети до инженерите, от фрезистите на машини с цифрово ръководство до синтетичните платове за военни палатки. Алчността на американския бизнес и идеологията на глобализация предизвикаха на отбранителната дарба на Съединени американски щати, вреди за които геополитическите им съперници даже не смееха да си мечтаят. Това изяснява опитите на Доналд Тръмп силово да принуди реиндустриализация на страната.
Но при актуалните стопански компликации, администрацията на Тръмп надали ще може да се оправи с това, което неговите прародители унищожиха за 20 години. Е, ние и китайците от една страна не би трябвало да повтаряме грешките на американците, а въпреки това, да се възползваме оптимално от тези неточности.
Пентагонът е в шок
Ситуацията се усложнява от „ несъответстващи практики в региона на киберсигурността, присъщи на доста от основните снабдители на програмен продукт “, което в превод на човешки език значи, „ киберсигурността на нашите снабдители е толкоз неприятна, че ние не знаем какво там са напъхали китайските и съветските хакери в софтуера, който нашите военни употребяват “. Това е много стеснителен извод за американската сигурност.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ