Антична находка изненада строители в Силистра
В Силистра при изкопни работи беше открита неповторима пещ за керамика от началото на 6 век, съобщи БТВ. Находката се появява по време на строителството на обществен дом в Силистра. След триседмични разкопки излиза наяве, че това е пещ за строителна керамика отпреди 1400 години.
„ Първото, което впечатлява е, че е относително добре непокътната. Тя включва две горивни камери, тунелести. Виждате и скарата, на която са нареждани тухлите и са изпичани. Тази пещ е доста крепко направена, аз се майтапих с Кристиян, че може да понесе танк. Имайте поради, че температурата, която се развива в нея, е към 900 градуса. И за това са изнесени отвън обитаемите територии на римските и късноантичните градове “, изясни Проф. доктор Георги Атанасов, археолог в РИМ-Силистра.
„ Пещта е на две равнища или на два етажа. Като на долното равнище са двете горивни камери, в които е пален огънят, който затопля скарата. А над скарата е горната камера на пещта. Скарата има повърхност към 15 квадратни метра. Тоест тя е много огромна. Долните горивни камери са построени от тухли, посредством сводести структури, а горните камери от кирпичи – което е много рядко се откриват непокътнати градежи от кирпичи “, сподели Кристиян Михайлов, археолог.
„ Оказва се, че това е най-голямата открита пещ със строителна керамика в България, на този стадий. Работната датировка към този момент е от първата половина на шести век. Наблюдавайки размерите на тухлите, вглеждайки се деликатно в украсата им, не изключваме тази пещ - като догадка, като лирика бих споделил дори – да е произвеждала тухли за превъзходния кастел на дунавския бряг на Юстиниян Велики, повдигнат към 620-630 година. Вие го виждате, че той има една платформа от огромни каменни квадри, а нагоре градежът продължава с тухли. Това е доста скъпо строителство, само че тухлите дават най-хубавата отбрана на крепостните стени при техните бомбардировки с каменни ядра “, изясни Проф. Георги Атанасов.
Какво ще е бъдещето на археологическата полезност и от кого зависи е един от най-дискутираните въпроси в обществените мрежи.
„ Нито кмета, нито общината, нито археолозите ще я разрушат. Това е само по закон в прерогативите на комисията и на министерството на културата. Ние сме длъжни да я проучим, да я представим и те ще дадат умозаключение какво ще се прави с това оборудване – ще бъде ли непокътнато, няма ли да бъде непокътнато “, разяснява проф. доктор Атанасов. А няколкото останали бракувани тухли дават визия за продукцията, която е произвеждало оборудването.
„ Първото, което впечатлява е, че е относително добре непокътната. Тя включва две горивни камери, тунелести. Виждате и скарата, на която са нареждани тухлите и са изпичани. Тази пещ е доста крепко направена, аз се майтапих с Кристиян, че може да понесе танк. Имайте поради, че температурата, която се развива в нея, е към 900 градуса. И за това са изнесени отвън обитаемите територии на римските и късноантичните градове “, изясни Проф. доктор Георги Атанасов, археолог в РИМ-Силистра.
„ Пещта е на две равнища или на два етажа. Като на долното равнище са двете горивни камери, в които е пален огънят, който затопля скарата. А над скарата е горната камера на пещта. Скарата има повърхност към 15 квадратни метра. Тоест тя е много огромна. Долните горивни камери са построени от тухли, посредством сводести структури, а горните камери от кирпичи – което е много рядко се откриват непокътнати градежи от кирпичи “, сподели Кристиян Михайлов, археолог.
„ Оказва се, че това е най-голямата открита пещ със строителна керамика в България, на този стадий. Работната датировка към този момент е от първата половина на шести век. Наблюдавайки размерите на тухлите, вглеждайки се деликатно в украсата им, не изключваме тази пещ - като догадка, като лирика бих споделил дори – да е произвеждала тухли за превъзходния кастел на дунавския бряг на Юстиниян Велики, повдигнат към 620-630 година. Вие го виждате, че той има една платформа от огромни каменни квадри, а нагоре градежът продължава с тухли. Това е доста скъпо строителство, само че тухлите дават най-хубавата отбрана на крепостните стени при техните бомбардировки с каменни ядра “, изясни Проф. Георги Атанасов.
Какво ще е бъдещето на археологическата полезност и от кого зависи е един от най-дискутираните въпроси в обществените мрежи.
„ Нито кмета, нито общината, нито археолозите ще я разрушат. Това е само по закон в прерогативите на комисията и на министерството на културата. Ние сме длъжни да я проучим, да я представим и те ще дадат умозаключение какво ще се прави с това оборудване – ще бъде ли непокътнато, няма ли да бъде непокътнато “, разяснява проф. доктор Атанасов. А няколкото останали бракувани тухли дават визия за продукцията, която е произвеждало оборудването.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ