Какво се случва в камерата на смъртта, разказва Мишел, която изгледа 300 екзекуции
В щата Тексас са изпълнени повече смъртни присъди, в сравнение с във всеки различен американски щат, а една някогашна служителка на щатските управляващи е изгледала стотици изтезания. Изминали са 18 години откогато Мишел Лайънс е гледала по какъв начин умира Рики МакГин. Но видяното към момента я кара да плаче. Когато минимум е очаквала, тя вижда майката на МакГин, облечена в най-хубавите си облекла, залепила ръце на стъклената бариера, да следи по какъв начин екзекутират сина й.
В продължение на 12 години - първо като кореспондент, по-късно като представител на Департамента за престъпно правораздаване на Тексас, част от работата на Лайънс е да бъде очевидец на всяка екзекуция, осъществена в щата, написа Dir.bg.
Между 2000 и 2012 година Мишел Лайънс гледа по какъв начин съвсем 300 мъже и дами умират от смъртоносната инжекция. От 1982 година до през днешния ден в Тексас са изпълнени 550 смъртни присъди. От тях 279 по време на администрацията на губернатора Рик Пери (2001-2014 г.) Рекордът е през 2000 година, когато са умъртвени 40 наказани. От началото на 2018 година са изпълнени пет смъртни санкции.
За първи път Мишел участва на екзекуция, когато е на 22 години. След като е видяла гибелта на двойния палач Хавиер Круз, тя написа в дневника си: " Нямах никакви проблеми. Трябваше ли да съм смутена? " . Според нея, съчувствието й би трябвало да бъде непокътнато за хора, като жертвите на Круз - двама възрастни мъже, пребити до гибел с чук.
" Да бъда очевидец на изтезанията беше част от моята работа ", сподели Лайънс, чиято книга " Осъдени на гибел: Последните минути " одеве бе издадена.
" Категорично бях " за " смъртната присъда , тъй като считах, че е най-правилното наказване за избрани закононарушения. А и тъй като бях млада и всичко бе черно и бяло. Ако бях почнала да обмислям по какъв начин изтезанията ме карат да се усещам, когато ги виждам и да се предавам на страстите, по какъв начин щях да съм способна да се връщам в тази стая месец след месец и година след година? ", споделя Мишел пред Би Би Си.
От 1924 година всяка екзекуция в щата Тексас се прави в дребното градче Хънтсвил. Там има седем пандиза, в това число Walls Unit - импозантната викторианска постройка, в която е камерата на гибелта.
През 1972 година Върховният съд на Съединени американски щати анулира смъртното наказване с претекст, че е прекомерно грубо наказване, само че единствено няколко месеца по-късно някои щати се афишират за връщането му. Тексас връща смъртната присъда две години по-късно и изтезанията стартират да се извършват посредством смъртоносна инжекция.
През 1982, 40-годишният палач Чарли Брукс става първият пандизчия, чиято смъртна присъда е изпълнена посредством инжекция в Тексас. През 2000 година щатът извършва 40 смъртни присъди - връх за 12-те месеца измежду всички американски щати, в които има смъртно наказване.
Мишел Лайънс, като правосъден кореспондент на The Huntsville Item, участва на 38 от тях. Но очевидното безразличие, прозиращо в публикациите й, е просто кратковременен механизъм за справяне.
" Когато погледна записките си от изтезанията в този момент, мога да видя нещата, които са ме тормозили. Но тогава всички терзания и опасения, които имах, ги " набутах " в кутия в мозъка си и я ритнах в ъгъла. Това ме избави и опази ", добавя Лайънс.
" Да гледаш последните минути от нечий живот, по какъв начин душата напуща тялото, в никакъв случай не е обикновено. Но Тексас екзекутираше пандизчии толкоз постоянно, че процедурата бе напряко усъвършенствана ", споделя още Мишел.
Не може да се каже, че Лайънс приема работата си леко. А когато през 2001 година става част от осведомителната работа на Департамента за престъпно правораздаване на Тексас, отговорностите й стават още по-обременяващи. Днес, Лайънс споделя освен на жителите на Хънтсвил и Съединени американски щати, само че и на света, какво се случва в камерата на гибелта.
Тя разказва процедурата като все едно наблюдаваш човек по какъв начин заспива, което е огромно отчаяние за околните на жертвите, които считат, че " Олд Спарки " - електрическият стол , на който са умъртвени 361 души сред 1924 и 1964 година в Тексас, предлага по-добро шоу, в сравнение с смъртоносната инжекция.
Мишел получава писма и мейли от целия свят, като доста хора я упрекват, че е станала част от " спонсорираните от щата убийства ".
" Доста постоянно хората отвън Америка си мислят, че е доста необичайно, че ние към момента пращаме хора на гибел. Европейските публицисти постоянно употребяват думата ликвидиране вместо екзекуция. Те си мислят, че ние убиваме хора ", споделя Лайънс.
Когато Мишел забременява през 2004 година, привидното й безразличие се пропуква и маската стартира да пада.
" Екзекуциите престанаха да бъдат нещо нереално и станаха надълбоко персонални. Започнах да се тормозя, че бебето ми може да чуе писъците на наказаните, последните им думи, обезверените им извинения и изказвания, че са почтени. Когато щерка ми се роди, изтезанията станаха нещо, от което се опасявах . Имах дете у дома, а не можех да направя нищо за тези дами, които седяха и гледаха по какъв начин децата им умират ", изяснява Лайънс.
Тя остава на работа още 7 години, гледайки по какъв начин пандизчия след пандизчия крачи към гибелта.
" Мислех си, че като напусна правосъдната система, ще мисля по-малко за това, само че се оказа, че мисля от самото начало. Все едно бях отворила кутията на Пандора и нямаше метод да затворя капака ", добавя Мишел.
И макар че през днешния ден счита, че в Тексас смъртните присъди се извършват прекомерно постоянно, Мишел остава твърдо " за " налагането им при избрани закононарушения.
Същото мислят и голямата част от жителите на щата, тъй че няма признаци, че Тексас ще спре осъществяването на смъртните присъди. Последното огромно изследване през 2013 година демонстрира, че 74 % от жителите на щата изрично поддържат осъществяването на тези санкции.
В продължение на 12 години - първо като кореспондент, по-късно като представител на Департамента за престъпно правораздаване на Тексас, част от работата на Лайънс е да бъде очевидец на всяка екзекуция, осъществена в щата, написа Dir.bg.
Между 2000 и 2012 година Мишел Лайънс гледа по какъв начин съвсем 300 мъже и дами умират от смъртоносната инжекция. От 1982 година до през днешния ден в Тексас са изпълнени 550 смъртни присъди. От тях 279 по време на администрацията на губернатора Рик Пери (2001-2014 г.) Рекордът е през 2000 година, когато са умъртвени 40 наказани. От началото на 2018 година са изпълнени пет смъртни санкции.
За първи път Мишел участва на екзекуция, когато е на 22 години. След като е видяла гибелта на двойния палач Хавиер Круз, тя написа в дневника си: " Нямах никакви проблеми. Трябваше ли да съм смутена? " . Според нея, съчувствието й би трябвало да бъде непокътнато за хора, като жертвите на Круз - двама възрастни мъже, пребити до гибел с чук.
" Да бъда очевидец на изтезанията беше част от моята работа ", сподели Лайънс, чиято книга " Осъдени на гибел: Последните минути " одеве бе издадена.
" Категорично бях " за " смъртната присъда , тъй като считах, че е най-правилното наказване за избрани закононарушения. А и тъй като бях млада и всичко бе черно и бяло. Ако бях почнала да обмислям по какъв начин изтезанията ме карат да се усещам, когато ги виждам и да се предавам на страстите, по какъв начин щях да съм способна да се връщам в тази стая месец след месец и година след година? ", споделя Мишел пред Би Би Си.
От 1924 година всяка екзекуция в щата Тексас се прави в дребното градче Хънтсвил. Там има седем пандиза, в това число Walls Unit - импозантната викторианска постройка, в която е камерата на гибелта.
През 1972 година Върховният съд на Съединени американски щати анулира смъртното наказване с претекст, че е прекомерно грубо наказване, само че единствено няколко месеца по-късно някои щати се афишират за връщането му. Тексас връща смъртната присъда две години по-късно и изтезанията стартират да се извършват посредством смъртоносна инжекция.
През 1982, 40-годишният палач Чарли Брукс става първият пандизчия, чиято смъртна присъда е изпълнена посредством инжекция в Тексас. През 2000 година щатът извършва 40 смъртни присъди - връх за 12-те месеца измежду всички американски щати, в които има смъртно наказване.
Мишел Лайънс, като правосъден кореспондент на The Huntsville Item, участва на 38 от тях. Но очевидното безразличие, прозиращо в публикациите й, е просто кратковременен механизъм за справяне.
" Когато погледна записките си от изтезанията в този момент, мога да видя нещата, които са ме тормозили. Но тогава всички терзания и опасения, които имах, ги " набутах " в кутия в мозъка си и я ритнах в ъгъла. Това ме избави и опази ", добавя Лайънс.
" Да гледаш последните минути от нечий живот, по какъв начин душата напуща тялото, в никакъв случай не е обикновено. Но Тексас екзекутираше пандизчии толкоз постоянно, че процедурата бе напряко усъвършенствана ", споделя още Мишел.
Не може да се каже, че Лайънс приема работата си леко. А когато през 2001 година става част от осведомителната работа на Департамента за престъпно правораздаване на Тексас, отговорностите й стават още по-обременяващи. Днес, Лайънс споделя освен на жителите на Хънтсвил и Съединени американски щати, само че и на света, какво се случва в камерата на гибелта.
Тя разказва процедурата като все едно наблюдаваш човек по какъв начин заспива, което е огромно отчаяние за околните на жертвите, които считат, че " Олд Спарки " - електрическият стол , на който са умъртвени 361 души сред 1924 и 1964 година в Тексас, предлага по-добро шоу, в сравнение с смъртоносната инжекция.
Мишел получава писма и мейли от целия свят, като доста хора я упрекват, че е станала част от " спонсорираните от щата убийства ".
" Доста постоянно хората отвън Америка си мислят, че е доста необичайно, че ние към момента пращаме хора на гибел. Европейските публицисти постоянно употребяват думата ликвидиране вместо екзекуция. Те си мислят, че ние убиваме хора ", споделя Лайънс.
Когато Мишел забременява през 2004 година, привидното й безразличие се пропуква и маската стартира да пада.
" Екзекуциите престанаха да бъдат нещо нереално и станаха надълбоко персонални. Започнах да се тормозя, че бебето ми може да чуе писъците на наказаните, последните им думи, обезверените им извинения и изказвания, че са почтени. Когато щерка ми се роди, изтезанията станаха нещо, от което се опасявах . Имах дете у дома, а не можех да направя нищо за тези дами, които седяха и гледаха по какъв начин децата им умират ", изяснява Лайънс.
Тя остава на работа още 7 години, гледайки по какъв начин пандизчия след пандизчия крачи към гибелта.
" Мислех си, че като напусна правосъдната система, ще мисля по-малко за това, само че се оказа, че мисля от самото начало. Все едно бях отворила кутията на Пандора и нямаше метод да затворя капака ", добавя Мишел.
И макар че през днешния ден счита, че в Тексас смъртните присъди се извършват прекомерно постоянно, Мишел остава твърдо " за " налагането им при избрани закононарушения.
Същото мислят и голямата част от жителите на щата, тъй че няма признаци, че Тексас ще спре осъществяването на смъртните присъди. Последното огромно изследване през 2013 година демонстрира, че 74 % от жителите на щата изрично поддържат осъществяването на тези санкции.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ