Либия: След 11 години хаос идва нова политическа криза
В северноафриканската страна, на годишнината от началото на митингите против Кадафи, още веднъж e неспокойно.
През февруари 2022 година се навършват 11 години от началото на митингите в Либия, довели до рухването на режима на Муамар Кадафи и разпадането на страната. На 15 февруари 2011 година започнаха демонстрации, които бързо се трансформират във въоръжено въстание с поддръжката на страните от НАТО. Оттогава Либия е поле на въоръжена битка сред вътрешни и външни играчи при липса на единение в множеството държавни институции.
Последните събития
На 7 февруари 2022 година Камарата на представителите на Либия (КП) - Народното събрание на страната - разгласи началото на процеса на образуване на ново държавно управление. На 10 февруари тя избра нов министър председател - Фатхи Башага - родом от град Мисурата, някогашен министър на вътрешните работи в държавното управление на триполитанското Правителство на националното единодушие (ПНС).
Междувременно държавното управление на националното единение (ПНЕ), образувано вследствие на договаряния в границите на Либийския политически разговор под егидата на Организация на обединените нации, в този момент е в Триполи. Правителството в Триполи, водено от премиера Абдел Хамид Дбейба, към този момент съобщи, че няма да признае нов кабинет и няма желание да подава оставка.
Причината за сформирането на ново държавно управление е следната: ПНЕ, под управлението на Дбейба, не извърши главната си задача - организирането на президентски и парламентарни избори в страната. Президентските избори трябваше да се проведат на 24 декември 2021 година В последния миг обаче те бяха отсрочени за неопределен срок. Формално ПНЕ трябваше да работи до провеждането на тези избори, т.е. до края на декември 2021 година
Отлагането на изборите докара до разнообразни тълкувания на постигнатите по-рано договорености. ПНЕ в Триполи има вяра, че ще продължи да работи за неопределен срок до изборите. Камарата на представителите, която заседава в град Тобрук покрай границата с Египет, счита, че пълномощията на държавното управление на Дбейба са изтекли на 24 декември и би трябвало да бъде определен нов изпълнителен орган.
В същото време на 10 февруари Камарата на представителите на Либия разгласява пътна карта, съгласно която изборите би трябвало да се проведат след 14 месеца, т.е. през 2023 година Абдел Хамид Дбейба на собствен ред дава обещание изборите през юни идната година. Дбейба, обратно на закона, признат от КП, има намерение да се кандидатира за президент.
В идващите дни е допустимо възобновяване на двойната власт в Либия: държавното управление в Триполи и държавното управление, което оспорва властта му в друга част на страната. Това не е нова обстановка. Продължава под разнообразни форми от 2014 година Опитите на Организация на обединените нации и интернационалните медиатори да обединят Либия, както нормално, приключиха с крах.
Появата на интернационално прието държавно управление през всичките тези години по предписание не води до разформироване на различната власт или лимитира нейното действие единствено за къс интервал.
Така от пролетта на 2021 година различното държавно управление в Тобрук подаде оставка в интерес на ПНЕ. Сега обаче е допустимо второто държавно управление да бъде възобновено на нова основа – с присъединяване на редица нови играчи, които преди този момент не участваха в кабинетите, управлявали източната част на Либия. Все още не е ясно и до каква област ще се простират пълномощията на държавното управление на Башаги. Засега то твърди, че ръководи цялата страна.
Либийското многовластие
Либия към този момент е претърпяла обстановка на двойна власт през 2014 и 2015 година, когато Организация на обединените нации призна държавното управление в Тобрук за законно, и през 2016-2021 година, когато Организация на обединените нации призна държавното управление в Триполи.
В първия случай в Триполи действаше „ нелегитимно” (непризнато от ООН) държавно управление на ислямисткия Всеобщ народен конгрес. С появяването на приетото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единодушие (ПНС) в Триполи през 2015 година, то падна под контрола на същите тези ислямистки групи, които преди този момент диктуваха волята на „ нелегитимното “ държавно управление.
Съответно, военачалник и по-късно фелдмаршал Халифа Хафтар, който командваше въоръжените сили на държавното управление в Тобрук, през 2014-2015 година беше считан от „ интернационалната общественост “ за представител на законните въоръжени сили, само че по-късно противопоставящите му се ислямисти станаха „ легитимни” сили.
Хафтар обичайно се поддържа от Народното събрание, Камарата на представителите, единственото държавно управление, определено от народа. На страната на съперниците му е легитимността на друг ред - интернационално самопризнание и поддръжка за Висшия държавен съвет на Либия: съвещателен орган, основан през 2015 година
Сега обаче държавното управление на Башаги, съгласно известия в медиите, се употребява с поддръжката на членовете на Висшия държавен съвет. В Източна Либия се образува център на власт към Халифа Хафтар и ръководителя на Народното събрание Агила Салех, който се радва на поддръжката на Египет, Франция и Обединените арабски емирства. И Салех, и Хафтар обаче са много самостоятелни фигури и могат да извършват обособени проекти.
Техни съперници са поредни държавни управления в Триполи, защитаващи ползите на триполитанските екстремисти и авторитетни групи от пристанищния град Мисурата. Те са подкрепени от Турция, Катар и Италия. И тук, в границите на единни структури, е допустима конкуренция и битка за власт както сред разнообразни вътрешнолибийски играчи, по този начин и сред външни сили.
В същото време всеки от центровете на властта разчита на обединения от групи и формиране на обособени племена и „ градове-държави”. Етническите групи тубу и туареги, арабските племена в южния регион на Фезан са самостоятелни. В Либия към момента има формирования и политически групи от лоялни на режима на Кадафи, в този момент обединени към сина му Сейф ал Ислам.
Ислямистите работят в границите на двете съществени обединения: на запад, в Триполитания, те са близки до Мюсюлманските братя, терористична организация, неразрешена в Русия, а на изток има салафити-мадхалити, лоялни на Хафтар.
Салафитите обаче също работят в западната част на Либия (например групата RADA), а някои политици, които са свързани с Мюсюлманските братя от Мисурата, като Фати Башага, влязоха в политически съюз през декември 2021 година с Халифа Хафтар и Агила Салех.
Също по този начин в Либия има наемници от Судан и Чад, въоръжени опозиционни групировки от тези страни, които са се заселили в страната още от ерата на Кадафи и вземат участие интензивно във вътрешнолибийския спор.
Формално се водят постоянни договаряния сред военните структури на Либийската национална войска и " армията " на Западна Либия във формат 5 + 5 - главно за изтеглянето на задграничните военни от страната.
Въпреки това Турция, като сътрудник на триполитанското държавно управление, отхвърля да изтегли войските си от Либия. Тази позиция прави неосъществим какъвто и да е прогрес по този въпрос.
И най-после, няма никакъв прогрес по въпроса за обединяването на военните структури на Либия. Местните бойци просто нямат потребност от това, те се усещат ужасно в обстановка, в която са малко или доста легализирани, само че няма сериозен надзор върху дейностите им.
Нова класификация на силите
След 10 февруари в Либия се създаде следното нареждане на силите.
Триполи е дом на държавното управление на Абдел Хамид Дбейба, което е най-вече турско, само че също по този начин е обвързвано със Съединени американски щати. Дбейба употребява финансите на държавното управление под негов надзор, с цел да купи лоялността на младежите (специална парична помощ за младоженците), а също разчита на част от групите в Триполи и Мисурата.
На 10 февруари той беше атакуван в Триполи, знак за възходящо напрежение в либийската столица. Възможно е обаче Дбейба да е инсценирал атентата, с цел да упрекна съперниците си за утежняването на обстановката. Дбейба, съгласно закон, признат по-рано от Камарата на представителите, няма право да бъде избиран за президент на страната. Той обаче има намерение освен да остане краткотраен министър-председател, само че и да се кандидатира за президент.
В Тобрук има ново държавно управление отпред с Фати Башага. То беше образувано от коалиция от част от групите в Мисурата, Агила Салех и Халифа Хафтар. Възможно е Сирт да бъде разгласен за седалище на новото държавно управление.
Подобна информация се появи предния ден в редица локални медии. Агила Салех преди този момент предложи Сирт - петролната столица на Либия, ситуирана тъкмо сред Триполитания и Киренайка на средиземноморския бряг на страната - за столица на ново съдружно държавно управление.
Позициите на Халифа Хафтар явно отслабнаха, откогато той взе решение за коалиция с някогашни съперници като Башага. Позициите на Башаги, в противен случай, се ускоряват: от някогашен вътрешен министър, който остана отвън ПНЕ, той се трансформира в основна фигура в либийския политически развой.
В рамките на „ източния “ полюс на Либия тежестта на Агила Салех се е нараснала доста, защото точно поддръжката на Камарата на представителите подсигурява легитимността на цялата съдружна конструкция с присъединяване на Башаги и Хафтар като пълководец на Либийската национална войска.
Трябва да се означи, че борбата сред двете държавни управления официално не визира най-висшия орган на власт в Либия – Президентския съвет.
Формално, в настоящия си тип, той е основан въз основа на същите съглашения в границите на Либийския политически разговор като ПНЕ. Камарата на представителите обаче упорства за разформироване единствено на ПНЕ, само че не и на Президентския съвет. Така съперничещите си държавни управления публично признават същия президентски съвет, управителен от Мохамед ал Манфи.
На 7 февруари Агила Салех организира диалози с представителя на президентския съвет Абдула ал Лафи по отношение на пътната карта, създадена от Народното събрание. Според ал-Лафи срещата е била сполучлива. Преди това Либийският президентски съвет и ПНЕ към този момент се сблъскаха, да вземем за пример, за отстраняването на външния министър Наджла ал Мангуш. ПС е упорствал за отстраняването й от поста, а министър председателят се опълчи.
Друга конструкция, която сплотява Либия, е Националната петролна компания (НПК), която работи в цялата страна и събира пари от продажбата на нефт. В същото време на място тя е разграничена на компании, които договарят със характерни сили, които управляват избрана област.
НОК е тясно обвързвана с задгранични " вложители ", интересуващи се от създаването на нефт. Друга конструкция, която твърди, че играе сплотяваща роля, е Централната банка, където отиват петролните пари. В източната част на Либия обаче бяха правени по-ранни опити за основаване на лична централна банка. ПНЕ се опита да стартира процеса на обединение на финансови структури.
Всъщност в Либия няма нито една страна в актуалния смисъл на думата. Властите са най-вече официални. Не може обаче да се каже, че в страната царува цялостен безпорядък. Зад фасадата на държавните структури и фикцията за единна страна има племенни и родови връзки, религиозни сдружения и мрежи, персонални обединения и най-после система за систематизиране на средства от продажбата на нефт, където парите отиват за опълчване сред въоръжените групи.
Самото битие на тази система и тесните връзки на Централната банка на Либия и НОК със западни политици допускат, че тази комплицирана конструкция най-малко се управлява извън.
Геополитическото значение на Либия
Либия се намира в централната част на Северна Африка, разпростряла се от север на юг, от брега на Средиземно море до Сахел. Така Либия е от основно значение за геополитиката на Средиземноморието и Африка.
Последният началник на самостоятелна Либия Муамар Кадафи беше наясно с това, пробвайки се, от една страна, да играе значима роля в интеграционните процеси в Африка, а въпреки това, да работи в тясно съдействие с Италия и Франция.
Геополитическото значение на Либия е, че тя е меката част на средиземноморска Европа. Възможна база на вражеска страна от НАТО в Либия съществено ще промени салдото на силите в Средиземно море. Либия се намира тъкмо по средата сред Източното и Западното Средиземноморие и може да повлияе на въпросите за обрисуване на морските граници в този богат на въглеводороди район.
Либия е в това време вход към Африка, както и излаз от Африка към Европа за мигранти, терористи, трафиканти на хора и опиати. По този метод може да се употребява и като лост за напън върху Европа.
Геоикономическото значение на Либия също е извънредно огромно. Страната с население от 6,8 милиона души разполага с 29,5 милиарда барела (5,1 милиарда тона) потвърдени петролни ресурси. Това обезпечава на Либия 1-во място в Африка и 5-то измежду членовете на ОПЕК.
Либия създава природен газ, който се доставя на Италия. Газопроводът Зелен поток транспортира 8-11 милиарда кубически метра природен газ до Италия годишно, до момента в който годишното ползване на природен газ в Италия е 67 милиона кубични метра.
Сега Рим и Париж са основни играчи в процеса на развиване на петролните и газови благосъстояния на Либия. Италианската ENI е задграничната компания, която е преди всичко по рандеман на нефт в Либия. Френският Total е на 2-ро място.
За Италия и Франция Либия е значима освен от енергийна позиция. И за двете страни Либия е южен комшия, откъдето идват потоци от мигранти и се предвиждат терористични закани.
Турция има намерение да консолидира въздействието си в Либия, която в миналото е била част от Османската империя. Историческите връзки са подсилени от съглашението за морска демаркация, подписано през ноември 2019 година сред триполитанското Правителство националното единодушие (ПНС) и турското държавно управление.
Това съглашение узаконява претенцията на Турция към шелфа на Източното Средиземноморие, което се оспорва от Гърция и Франция. Франция ускорява военното съдействие с Гърция през последните години. ENI и Total се интересуват от употребата на кипърския шелф, за който претендират Турция и Севернокипърската турска република.
Египет – като най-голямата мощ в арабския свят и комшия на Либия – е угрижен за дестабилизирането на обстановката в Либия и отрицателното въздействие на Мюсюлманските братя. В Египет активността на тази организация е неразрешена. ОАЕ, дружно с Египет, поддържат сили, които се опълчват на въздействието на турските и мюсюлманските братя.
Русия обичайно поддържа контакти и с двата центъра на мощ в Либия – в Триполитания и Киренайка, като по-рано симпатизираше повече на Хафтар и Салех.
Москва се интересува от стабилизиране на обстановката в Либия, битка с терористичните групи и възобновяване на договорите, подписани и изпълнени през годините на ръководството на Муамар Кадафи.
Напоследък Обединеното кралство стана по-активно в либийска посока. По-специално, през декември 2021 година английското посолство в Либия разгласи безусловната си поддръжка за държавното управление на Дбейба, което Камарата на представителите дефинира като груба интервенция в делата на страната. В същото време Ройтерс заяви за връщането на британско-холандската петролна и газова компания Royal Dutch Shell в Либия.
Съединени американски щати се притесняват от съветско наличие в Либия (южната част на НАТО) и имат намерение да се опълчват на всяко увеличение на въздействието на Москва в тази страна. Съединени американски щати, както и Русия, взаимодействат с всички сили в Либия.
Освен това американците имат връзки с съвсем всички играчи. Халифа Хафтар преди този момент е живял в Съединените щати и е имал паспорт на жител на тази страна. Децата му са израснали в Съединени американски щати и имат бизнес връзки в Америка.
Фати Башага, по време на нашествието на НАТО в Либия, координира връзките сред екстремистите от НАТО и Мисурата. По-късно той се застъпи за разполагането на американска военна база в Либия.
Министърът на външните работи на ПНЕ Найла ал-Мангуш преди е взела участие интензивно в плановете на Американския институт за мир, финансирана от Съединени американски щати неправителствена организация. Тя е жявала, работила и учила в тази страна.
Премиерът Дбейба беше определен в развой, който беше напълно ръководен от американския посланик от кариерата Стефани Уилямс (фактически началник на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия (UNSMIL) през 2020 година и началото на 2021 г.).
Ако обобщим позициите на външните играчи в Либия във връзка с новите държавни управления, получаваме следната картина:
Турция – открита поддръжка за държавното управление на Дбейба (но в това време диверсификация на контактите, неотдавнашното посещаване на турския дипломат в Бенгази, контактите на Турция с Политическа партия на Салех).
Съединените щати – контакти и с двете страни, също контакти kd Стефани Уилямс, която се завърна в Либия в сан на специфичен консултант на Генералния секретар на Организация на обединените нации, с всички значими участници в политическия развой.
Русия - дискретни контакти с всички страни, невмешателство.
Египет – поддръжка за ново съдружно държавно управление (ключовите договаряния по този въпрос сред Салех и Башага се организираха в Кайро през януари).
ОАЕ - диверсификация на контактите, поддръжка, от една страна, Хафтар. От друга страна, установяването на връзки с държавното управление на Дбейба. Експертите изясняват това с " размразяването " сред ОАЕ и Турция.
Неефективността на Организация на обединените нации
Организацията на обединените народи играе деструктивна роля в политическите процеси в Либия от 2011 година Първо, точно на равнище Организация на обединените нации „ зоната, неразрешена за полети “ в Либия беше легитимирана през 2011 година, което в последна сметка докара до нахлуването на НАТО, свалянето на Муамар Кадафи и продължаващия безпорядък в страната.
Второ, никакви старания на Организация на обединените нации и " интернационалната общественост " не доведоха до същинско обединяване на страната. „ Признаването от страна на Организация на обединените нации “ беше употребявано като индулгенция за дейностите на ислямистки групи, които поеха контрола върху държавното управление на националното единодушие (ПНС) през 2016-2021 година
Тези обединения бяха и остават тясно свързани с мрежи от религиозни радикали и нарушители. Сега дейностите на държавното управление на националното единение, прието и от Организация на обединените нации, зависят от дейностите на Правителството на националното единение. „ Признаването на Организация на обединените нации “ легитимира бандитски обединения и съмнителни политици.
Трето, механизмът UNSMIL се употребява през последните години за поощряване на въздействието на Съединени американски щати. Стефани Уилямс, която направи кариера в Държавния департамент (започна в разузнаването на Държавния департамент) и е брачна половинка на американски посланик, първо зае позицията на изпълняващ длъжността началник на UNSMIL след напускането на Гасан Саламе през 2020 година и през 2021 година след напускането на Ян Кубис.
И в двата случая американката заема основен пост след напускането на съгласуваните в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации функционери. Възниква въпросът: тези оставки станаха ли под напън на Съединени американски щати, когато се наложи да изведат техния човек на напред във времето?
На 31 януари Съветът за сигурност на Организация на обединените нации реши да удължи мандата на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия (UNSMIL) до 30 април 2022 година В същото време членовете на Съвета за сигурност не можаха да се договорят за кандидатурата на ръководителя на задачата.
Западните претенденти не са допустими за Русия. Както съобщи съветското външно министерство, „ по-нататъшното действие на задачата на Организация на обединените нации в отсъствието на нейния началник, в съгласие от членовете на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на сегашния решителен стадий от либийското съглашение, отслабва посредническия капацитет, престижа и успеваемостта на напъните на Организация на обединените нации. "
Всъщност става дума за отрицателна оценка на активността на Стефани Уилямс, която в отсъствието на уговорения в Съвета за сигурност началник на задачата координира активността на структурите на Организация на обединените нации в Либия от декември 2021 година По-рано, по време на визитата на Уилямс в Москва, съветското външно министерство акцентира " неприемливостта на налагането на външни подготвени решения на либийците ".
Изход от тупика
Ситуацията в Либия остава извънредно напрегната. След гласуването на Камарата на представителите държавното управление на Фати Башаги има както правда, по този начин и легитимност: то е подкрепено от единствения демократично определен орган в страната и е подсилено от известността както на самия Башаги, по този начин и на неговите съдружни сътрудници, на първо място Агила Салех.
Халифа Хафтар избледнява на назад във времето на фона на могъщата фигура на някогашния външен министър. Въпреки това, неговата военна поддръжка, както и поддръжката на част от милициите на Мисурата, ускоряват претенциите на новото държавно управление за власт.
Абдел Хамид Дбейба губи позиции. Сега доста ще зависи от продължаващите договаряния сред Върховния държавен съвет и Камарата на представителите. До момента те са се договорили за взаимни промени в Конституцията, което демонстрира опция за превъзмогване на разликите.
За това свидетелстват и изказванията на Агила Салех в поддръжка на кандидатурата на Башаги от Висшия държавен съвет.
Абдел Хамид Дбейба рискува да загуби поддръжката на всички, с изключение на на своите турски и американски настойници. Те обаче могат да заложат и на Башага като по-силна фигура. Във всеки случай политическата рецесия в Либия към момента надалеч не е завършила и може да докара до военни конфликти.
Независимо от промяната на политическите фигури на напред във времето, ползите на външните участници в либийската рецесия остават непроменени. За Русия е значимо да понижи въздействието на Съединени американски щати и техните съдружници върху обстановката в района. През последните 11 години въздействието на Запада беше извънредно разрушително.
Изключването на Запада от Либия, преоценката на ролята на механизмите на Организация на обединените нации ще изискват съглашения с незападни участници: Турция, Обединените арабски емирства и Египет. Последните събития в Либия демонстрират, че либийските политици са способни да бъдат много гъвкави в битката си за власт. Тази функционалност може да се употребява за основаване на такива обединения, които биха довели до минимизиране на западното въздействие.
Превод: СМ
През февруари 2022 година се навършват 11 години от началото на митингите в Либия, довели до рухването на режима на Муамар Кадафи и разпадането на страната. На 15 февруари 2011 година започнаха демонстрации, които бързо се трансформират във въоръжено въстание с поддръжката на страните от НАТО. Оттогава Либия е поле на въоръжена битка сред вътрешни и външни играчи при липса на единение в множеството държавни институции.
Последните събития
На 7 февруари 2022 година Камарата на представителите на Либия (КП) - Народното събрание на страната - разгласи началото на процеса на образуване на ново държавно управление. На 10 февруари тя избра нов министър председател - Фатхи Башага - родом от град Мисурата, някогашен министър на вътрешните работи в държавното управление на триполитанското Правителство на националното единодушие (ПНС).
Междувременно държавното управление на националното единение (ПНЕ), образувано вследствие на договаряния в границите на Либийския политически разговор под егидата на Организация на обединените нации, в този момент е в Триполи. Правителството в Триполи, водено от премиера Абдел Хамид Дбейба, към този момент съобщи, че няма да признае нов кабинет и няма желание да подава оставка.
Причината за сформирането на ново държавно управление е следната: ПНЕ, под управлението на Дбейба, не извърши главната си задача - организирането на президентски и парламентарни избори в страната. Президентските избори трябваше да се проведат на 24 декември 2021 година В последния миг обаче те бяха отсрочени за неопределен срок. Формално ПНЕ трябваше да работи до провеждането на тези избори, т.е. до края на декември 2021 година
Отлагането на изборите докара до разнообразни тълкувания на постигнатите по-рано договорености. ПНЕ в Триполи има вяра, че ще продължи да работи за неопределен срок до изборите. Камарата на представителите, която заседава в град Тобрук покрай границата с Египет, счита, че пълномощията на държавното управление на Дбейба са изтекли на 24 декември и би трябвало да бъде определен нов изпълнителен орган.
В същото време на 10 февруари Камарата на представителите на Либия разгласява пътна карта, съгласно която изборите би трябвало да се проведат след 14 месеца, т.е. през 2023 година Абдел Хамид Дбейба на собствен ред дава обещание изборите през юни идната година. Дбейба, обратно на закона, признат от КП, има намерение да се кандидатира за президент.
В идващите дни е допустимо възобновяване на двойната власт в Либия: държавното управление в Триполи и държавното управление, което оспорва властта му в друга част на страната. Това не е нова обстановка. Продължава под разнообразни форми от 2014 година Опитите на Организация на обединените нации и интернационалните медиатори да обединят Либия, както нормално, приключиха с крах.
Появата на интернационално прието държавно управление през всичките тези години по предписание не води до разформироване на различната власт или лимитира нейното действие единствено за къс интервал.
Така от пролетта на 2021 година различното държавно управление в Тобрук подаде оставка в интерес на ПНЕ. Сега обаче е допустимо второто държавно управление да бъде възобновено на нова основа – с присъединяване на редица нови играчи, които преди този момент не участваха в кабинетите, управлявали източната част на Либия. Все още не е ясно и до каква област ще се простират пълномощията на държавното управление на Башаги. Засега то твърди, че ръководи цялата страна.
Либийското многовластие
Либия към този момент е претърпяла обстановка на двойна власт през 2014 и 2015 година, когато Организация на обединените нации призна държавното управление в Тобрук за законно, и през 2016-2021 година, когато Организация на обединените нации призна държавното управление в Триполи.
В първия случай в Триполи действаше „ нелегитимно” (непризнато от ООН) държавно управление на ислямисткия Всеобщ народен конгрес. С появяването на приетото от Организация на обединените нации държавно управление на националното единодушие (ПНС) в Триполи през 2015 година, то падна под контрола на същите тези ислямистки групи, които преди този момент диктуваха волята на „ нелегитимното “ държавно управление.
Съответно, военачалник и по-късно фелдмаршал Халифа Хафтар, който командваше въоръжените сили на държавното управление в Тобрук, през 2014-2015 година беше считан от „ интернационалната общественост “ за представител на законните въоръжени сили, само че по-късно противопоставящите му се ислямисти станаха „ легитимни” сили.
Хафтар обичайно се поддържа от Народното събрание, Камарата на представителите, единственото държавно управление, определено от народа. На страната на съперниците му е легитимността на друг ред - интернационално самопризнание и поддръжка за Висшия държавен съвет на Либия: съвещателен орган, основан през 2015 година
Сега обаче държавното управление на Башаги, съгласно известия в медиите, се употребява с поддръжката на членовете на Висшия държавен съвет. В Източна Либия се образува център на власт към Халифа Хафтар и ръководителя на Народното събрание Агила Салех, който се радва на поддръжката на Египет, Франция и Обединените арабски емирства. И Салех, и Хафтар обаче са много самостоятелни фигури и могат да извършват обособени проекти.
Техни съперници са поредни държавни управления в Триполи, защитаващи ползите на триполитанските екстремисти и авторитетни групи от пристанищния град Мисурата. Те са подкрепени от Турция, Катар и Италия. И тук, в границите на единни структури, е допустима конкуренция и битка за власт както сред разнообразни вътрешнолибийски играчи, по този начин и сред външни сили.
В същото време всеки от центровете на властта разчита на обединения от групи и формиране на обособени племена и „ градове-държави”. Етническите групи тубу и туареги, арабските племена в южния регион на Фезан са самостоятелни. В Либия към момента има формирования и политически групи от лоялни на режима на Кадафи, в този момент обединени към сина му Сейф ал Ислам.
Ислямистите работят в границите на двете съществени обединения: на запад, в Триполитания, те са близки до Мюсюлманските братя, терористична организация, неразрешена в Русия, а на изток има салафити-мадхалити, лоялни на Хафтар.
Салафитите обаче също работят в западната част на Либия (например групата RADA), а някои политици, които са свързани с Мюсюлманските братя от Мисурата, като Фати Башага, влязоха в политически съюз през декември 2021 година с Халифа Хафтар и Агила Салех.
Също по този начин в Либия има наемници от Судан и Чад, въоръжени опозиционни групировки от тези страни, които са се заселили в страната още от ерата на Кадафи и вземат участие интензивно във вътрешнолибийския спор.
Формално се водят постоянни договаряния сред военните структури на Либийската национална войска и " армията " на Западна Либия във формат 5 + 5 - главно за изтеглянето на задграничните военни от страната.
Въпреки това Турция, като сътрудник на триполитанското държавно управление, отхвърля да изтегли войските си от Либия. Тази позиция прави неосъществим какъвто и да е прогрес по този въпрос.
И най-после, няма никакъв прогрес по въпроса за обединяването на военните структури на Либия. Местните бойци просто нямат потребност от това, те се усещат ужасно в обстановка, в която са малко или доста легализирани, само че няма сериозен надзор върху дейностите им.
Нова класификация на силите
След 10 февруари в Либия се създаде следното нареждане на силите.
Триполи е дом на държавното управление на Абдел Хамид Дбейба, което е най-вече турско, само че също по този начин е обвързвано със Съединени американски щати. Дбейба употребява финансите на държавното управление под негов надзор, с цел да купи лоялността на младежите (специална парична помощ за младоженците), а също разчита на част от групите в Триполи и Мисурата.
На 10 февруари той беше атакуван в Триполи, знак за възходящо напрежение в либийската столица. Възможно е обаче Дбейба да е инсценирал атентата, с цел да упрекна съперниците си за утежняването на обстановката. Дбейба, съгласно закон, признат по-рано от Камарата на представителите, няма право да бъде избиран за президент на страната. Той обаче има намерение освен да остане краткотраен министър-председател, само че и да се кандидатира за президент.
В Тобрук има ново държавно управление отпред с Фати Башага. То беше образувано от коалиция от част от групите в Мисурата, Агила Салех и Халифа Хафтар. Възможно е Сирт да бъде разгласен за седалище на новото държавно управление.
Подобна информация се появи предния ден в редица локални медии. Агила Салех преди този момент предложи Сирт - петролната столица на Либия, ситуирана тъкмо сред Триполитания и Киренайка на средиземноморския бряг на страната - за столица на ново съдружно държавно управление.
Позициите на Халифа Хафтар явно отслабнаха, откогато той взе решение за коалиция с някогашни съперници като Башага. Позициите на Башаги, в противен случай, се ускоряват: от някогашен вътрешен министър, който остана отвън ПНЕ, той се трансформира в основна фигура в либийския политически развой.
В рамките на „ източния “ полюс на Либия тежестта на Агила Салех се е нараснала доста, защото точно поддръжката на Камарата на представителите подсигурява легитимността на цялата съдружна конструкция с присъединяване на Башаги и Хафтар като пълководец на Либийската национална войска.
Трябва да се означи, че борбата сред двете държавни управления официално не визира най-висшия орган на власт в Либия – Президентския съвет.
Формално, в настоящия си тип, той е основан въз основа на същите съглашения в границите на Либийския политически разговор като ПНЕ. Камарата на представителите обаче упорства за разформироване единствено на ПНЕ, само че не и на Президентския съвет. Така съперничещите си държавни управления публично признават същия президентски съвет, управителен от Мохамед ал Манфи.
На 7 февруари Агила Салех организира диалози с представителя на президентския съвет Абдула ал Лафи по отношение на пътната карта, създадена от Народното събрание. Според ал-Лафи срещата е била сполучлива. Преди това Либийският президентски съвет и ПНЕ към този момент се сблъскаха, да вземем за пример, за отстраняването на външния министър Наджла ал Мангуш. ПС е упорствал за отстраняването й от поста, а министър председателят се опълчи.
Друга конструкция, която сплотява Либия, е Националната петролна компания (НПК), която работи в цялата страна и събира пари от продажбата на нефт. В същото време на място тя е разграничена на компании, които договарят със характерни сили, които управляват избрана област.
НОК е тясно обвързвана с задгранични " вложители ", интересуващи се от създаването на нефт. Друга конструкция, която твърди, че играе сплотяваща роля, е Централната банка, където отиват петролните пари. В източната част на Либия обаче бяха правени по-ранни опити за основаване на лична централна банка. ПНЕ се опита да стартира процеса на обединение на финансови структури.
Всъщност в Либия няма нито една страна в актуалния смисъл на думата. Властите са най-вече официални. Не може обаче да се каже, че в страната царува цялостен безпорядък. Зад фасадата на държавните структури и фикцията за единна страна има племенни и родови връзки, религиозни сдружения и мрежи, персонални обединения и най-после система за систематизиране на средства от продажбата на нефт, където парите отиват за опълчване сред въоръжените групи.
Самото битие на тази система и тесните връзки на Централната банка на Либия и НОК със западни политици допускат, че тази комплицирана конструкция най-малко се управлява извън.
Геополитическото значение на Либия
Либия се намира в централната част на Северна Африка, разпростряла се от север на юг, от брега на Средиземно море до Сахел. Така Либия е от основно значение за геополитиката на Средиземноморието и Африка.
Последният началник на самостоятелна Либия Муамар Кадафи беше наясно с това, пробвайки се, от една страна, да играе значима роля в интеграционните процеси в Африка, а въпреки това, да работи в тясно съдействие с Италия и Франция.
Геополитическото значение на Либия е, че тя е меката част на средиземноморска Европа. Възможна база на вражеска страна от НАТО в Либия съществено ще промени салдото на силите в Средиземно море. Либия се намира тъкмо по средата сред Източното и Западното Средиземноморие и може да повлияе на въпросите за обрисуване на морските граници в този богат на въглеводороди район.
Либия е в това време вход към Африка, както и излаз от Африка към Европа за мигранти, терористи, трафиканти на хора и опиати. По този метод може да се употребява и като лост за напън върху Европа.
Геоикономическото значение на Либия също е извънредно огромно. Страната с население от 6,8 милиона души разполага с 29,5 милиарда барела (5,1 милиарда тона) потвърдени петролни ресурси. Това обезпечава на Либия 1-во място в Африка и 5-то измежду членовете на ОПЕК.
Либия създава природен газ, който се доставя на Италия. Газопроводът Зелен поток транспортира 8-11 милиарда кубически метра природен газ до Италия годишно, до момента в който годишното ползване на природен газ в Италия е 67 милиона кубични метра.
Сега Рим и Париж са основни играчи в процеса на развиване на петролните и газови благосъстояния на Либия. Италианската ENI е задграничната компания, която е преди всичко по рандеман на нефт в Либия. Френският Total е на 2-ро място.
За Италия и Франция Либия е значима освен от енергийна позиция. И за двете страни Либия е южен комшия, откъдето идват потоци от мигранти и се предвиждат терористични закани.
Турция има намерение да консолидира въздействието си в Либия, която в миналото е била част от Османската империя. Историческите връзки са подсилени от съглашението за морска демаркация, подписано през ноември 2019 година сред триполитанското Правителство националното единодушие (ПНС) и турското държавно управление.
Това съглашение узаконява претенцията на Турция към шелфа на Източното Средиземноморие, което се оспорва от Гърция и Франция. Франция ускорява военното съдействие с Гърция през последните години. ENI и Total се интересуват от употребата на кипърския шелф, за който претендират Турция и Севернокипърската турска република.
Египет – като най-голямата мощ в арабския свят и комшия на Либия – е угрижен за дестабилизирането на обстановката в Либия и отрицателното въздействие на Мюсюлманските братя. В Египет активността на тази организация е неразрешена. ОАЕ, дружно с Египет, поддържат сили, които се опълчват на въздействието на турските и мюсюлманските братя.
Русия обичайно поддържа контакти и с двата центъра на мощ в Либия – в Триполитания и Киренайка, като по-рано симпатизираше повече на Хафтар и Салех.
Москва се интересува от стабилизиране на обстановката в Либия, битка с терористичните групи и възобновяване на договорите, подписани и изпълнени през годините на ръководството на Муамар Кадафи.
Напоследък Обединеното кралство стана по-активно в либийска посока. По-специално, през декември 2021 година английското посолство в Либия разгласи безусловната си поддръжка за държавното управление на Дбейба, което Камарата на представителите дефинира като груба интервенция в делата на страната. В същото време Ройтерс заяви за връщането на британско-холандската петролна и газова компания Royal Dutch Shell в Либия.
Съединени американски щати се притесняват от съветско наличие в Либия (южната част на НАТО) и имат намерение да се опълчват на всяко увеличение на въздействието на Москва в тази страна. Съединени американски щати, както и Русия, взаимодействат с всички сили в Либия.
Освен това американците имат връзки с съвсем всички играчи. Халифа Хафтар преди този момент е живял в Съединените щати и е имал паспорт на жител на тази страна. Децата му са израснали в Съединени американски щати и имат бизнес връзки в Америка.
Фати Башага, по време на нашествието на НАТО в Либия, координира връзките сред екстремистите от НАТО и Мисурата. По-късно той се застъпи за разполагането на американска военна база в Либия.
Министърът на външните работи на ПНЕ Найла ал-Мангуш преди е взела участие интензивно в плановете на Американския институт за мир, финансирана от Съединени американски щати неправителствена организация. Тя е жявала, работила и учила в тази страна.
Премиерът Дбейба беше определен в развой, който беше напълно ръководен от американския посланик от кариерата Стефани Уилямс (фактически началник на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия (UNSMIL) през 2020 година и началото на 2021 г.).
Ако обобщим позициите на външните играчи в Либия във връзка с новите държавни управления, получаваме следната картина:
Турция – открита поддръжка за държавното управление на Дбейба (но в това време диверсификация на контактите, неотдавнашното посещаване на турския дипломат в Бенгази, контактите на Турция с Политическа партия на Салех).
Съединените щати – контакти и с двете страни, също контакти kd Стефани Уилямс, която се завърна в Либия в сан на специфичен консултант на Генералния секретар на Организация на обединените нации, с всички значими участници в политическия развой.
Русия - дискретни контакти с всички страни, невмешателство.
Египет – поддръжка за ново съдружно държавно управление (ключовите договаряния по този въпрос сред Салех и Башага се организираха в Кайро през януари).
ОАЕ - диверсификация на контактите, поддръжка, от една страна, Хафтар. От друга страна, установяването на връзки с държавното управление на Дбейба. Експертите изясняват това с " размразяването " сред ОАЕ и Турция.
Неефективността на Организация на обединените нации
Организацията на обединените народи играе деструктивна роля в политическите процеси в Либия от 2011 година Първо, точно на равнище Организация на обединените нации „ зоната, неразрешена за полети “ в Либия беше легитимирана през 2011 година, което в последна сметка докара до нахлуването на НАТО, свалянето на Муамар Кадафи и продължаващия безпорядък в страната.
Второ, никакви старания на Организация на обединените нации и " интернационалната общественост " не доведоха до същинско обединяване на страната. „ Признаването от страна на Организация на обединените нации “ беше употребявано като индулгенция за дейностите на ислямистки групи, които поеха контрола върху държавното управление на националното единодушие (ПНС) през 2016-2021 година
Тези обединения бяха и остават тясно свързани с мрежи от религиозни радикали и нарушители. Сега дейностите на държавното управление на националното единение, прието и от Организация на обединените нации, зависят от дейностите на Правителството на националното единение. „ Признаването на Организация на обединените нации “ легитимира бандитски обединения и съмнителни политици.
Трето, механизмът UNSMIL се употребява през последните години за поощряване на въздействието на Съединени американски щати. Стефани Уилямс, която направи кариера в Държавния департамент (започна в разузнаването на Държавния департамент) и е брачна половинка на американски посланик, първо зае позицията на изпълняващ длъжността началник на UNSMIL след напускането на Гасан Саламе през 2020 година и през 2021 година след напускането на Ян Кубис.
И в двата случая американката заема основен пост след напускането на съгласуваните в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации функционери. Възниква въпросът: тези оставки станаха ли под напън на Съединени американски щати, когато се наложи да изведат техния човек на напред във времето?
На 31 януари Съветът за сигурност на Организация на обединените нации реши да удължи мандата на Мисията на Организация на обединените нации за поддръжка в Либия (UNSMIL) до 30 април 2022 година В същото време членовете на Съвета за сигурност не можаха да се договорят за кандидатурата на ръководителя на задачата.
Западните претенденти не са допустими за Русия. Както съобщи съветското външно министерство, „ по-нататъшното действие на задачата на Организация на обединените нации в отсъствието на нейния началник, в съгласие от членовете на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на сегашния решителен стадий от либийското съглашение, отслабва посредническия капацитет, престижа и успеваемостта на напъните на Организация на обединените нации. "
Всъщност става дума за отрицателна оценка на активността на Стефани Уилямс, която в отсъствието на уговорения в Съвета за сигурност началник на задачата координира активността на структурите на Организация на обединените нации в Либия от декември 2021 година По-рано, по време на визитата на Уилямс в Москва, съветското външно министерство акцентира " неприемливостта на налагането на външни подготвени решения на либийците ".
Изход от тупика
Ситуацията в Либия остава извънредно напрегната. След гласуването на Камарата на представителите държавното управление на Фати Башаги има както правда, по този начин и легитимност: то е подкрепено от единствения демократично определен орган в страната и е подсилено от известността както на самия Башаги, по този начин и на неговите съдружни сътрудници, на първо място Агила Салех.
Халифа Хафтар избледнява на назад във времето на фона на могъщата фигура на някогашния външен министър. Въпреки това, неговата военна поддръжка, както и поддръжката на част от милициите на Мисурата, ускоряват претенциите на новото държавно управление за власт.
Абдел Хамид Дбейба губи позиции. Сега доста ще зависи от продължаващите договаряния сред Върховния държавен съвет и Камарата на представителите. До момента те са се договорили за взаимни промени в Конституцията, което демонстрира опция за превъзмогване на разликите.
За това свидетелстват и изказванията на Агила Салех в поддръжка на кандидатурата на Башаги от Висшия държавен съвет.
Абдел Хамид Дбейба рискува да загуби поддръжката на всички, с изключение на на своите турски и американски настойници. Те обаче могат да заложат и на Башага като по-силна фигура. Във всеки случай политическата рецесия в Либия към момента надалеч не е завършила и може да докара до военни конфликти.
Независимо от промяната на политическите фигури на напред във времето, ползите на външните участници в либийската рецесия остават непроменени. За Русия е значимо да понижи въздействието на Съединени американски щати и техните съдружници върху обстановката в района. През последните 11 години въздействието на Запада беше извънредно разрушително.
Изключването на Запада от Либия, преоценката на ролята на механизмите на Организация на обединените нации ще изискват съглашения с незападни участници: Турция, Обединените арабски емирства и Египет. Последните събития в Либия демонстрират, че либийските политици са способни да бъдат много гъвкави в битката си за власт. Тази функционалност може да се употребява за основаване на такива обединения, които биха довели до минимизиране на западното въздействие.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ