Иван Николов: Сърбия се надява Русия да окупира Украйна и да излезе на балканските граници
В Северна Македония не разрешиха на българските клубове да носят имената на историческите персони посветили живота си за свободата и държавността на Македония, единствено тъй като са се декларирали като българи. Същевременно концепцията за „ сръбския свят “ е опасност за България – Сърбия се надява Русия да окупира Украйна и да излезе на балканските граници. Това написа в Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център на българите в Босилеград, в разбор за БГНЕС:
Историята постоянно си прави смешки с народите. Да, ние българите в Северна Македония и Западните околности имаме всички учредения да ненавиждаме европейските страни поради похитената независимост при започване на предишния век, само че от това през днешния ден не можем да спечелим безусловно нищо.
Светът към нас се трансформира, а ние и след три десетилетия от разпадането на Югославия, за жалост, си оставаме плебеи на югославската идеологическа матрица. И то до такава степен, че дори ставаме жалки и смешни.
В Северна Македония гласоподаваха нещо като „ закон за отбрана на македонската национална чест ”, съгласно който
българските клубове в Македония не могат да носят имената на историческите персони
посветили живота си за свободата и държавността на Македония. Само поради това, че са заявили като българи.
В Босилеград не ни разрешават да сложим паметна плоча с имената на цивилните жертви от погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917 година, тъй като с това сме щели да обидим техния палач - сръбския четнически челник Коста Милованович Печанац!?
Сякаш забравяме, че в ерата на интернет историческите източници са цифровизирани и всеки който се интересува може да ги прочете. Става все по-трудно да се пробутват догмите на югославската историография за българските фашисти, за античните македонци и сръбското „ избавление ” на Босилеград от българска окупация. Истината се намира единствено на един клик разстояние.
Младите в Северна Македония и у нас, нямат потребност от приповдигнатите слова на Никола Груевски, Зоран Заев, Димитър Ковачевски или Християн Мицкоски с цел да схванат историческата истина и актуалната политическа действителност.
Както и младите българи в Сърбия нямат потребност от тамяна и кандилото на владиката Пахомий, с цел да научат истината за Топлишкото въстание и „ Сурдулишките мъченици ”.
България през днешния ден е част от Европейския съюз, а
българското единодушие за участието на Република Сърбия и Република Северна Македония в Европейския съюз
си остава единственият вероятен инструмент с помощта на който можем от малко малко удовлетворително да заживеем. За страдание, този инструмент се оказа неефикасен, просто тъй като Сърбия не можа да елементарни независимостта на Косово на обичайните си европейски сътрудници, не разчита на еврочленството и търси други други възможности за бъдещето си – Русия и Китай. Това безразсъдно отдалечаване от европейската вероятност, е съдбовно освен за нас, само че и за самата Сърбия.
Независимо от това, че Сърбия към момента публично приказва за участие в Европейския съюз, и без значение от това, че две трети от външния експорт на Република Сърбия към момента отива на европейския пазар, тя не е подготвена да усвои демократичните европейски полезности и демократичното държавно устройство особено за страните от Западна Европа. Напоследък и публичните настройки за участието в Европейски Съюз паднаха от 72% на 48% и не престават да падат. Шайкачите още веднъж бяха извадени от нафталина и всички дружно се върнахме най-малко един век обратно.
Руската експанзия против Украйна даде мощен попътен вятър на така и така проруското публично въодушевление – голяма част от жителите застанаха на страната Русия, а Сърбия е единствената европейска страна, която не вкара наказания против нея. Надявайки се на съветската окупация на Украйна, Сърбия в действителност се надяваше на сръбската окупация на Косово. Коалицията „ Надежда ”, „ Двери ” и „ Заветници ” в новия състав на сръбския парламент намерено се оповестиха против договарянията с Европейски Съюз.
Някогашното „ галено дете на Европа ”, през днешния ден
разчита на Русия и Китай в Организация на обединените нации да пазят сръбските ползи
на непрежалимото за тях Косово.
Тяхната вяра е, че Русия ще окупира Украйна и ще излезе на балканските граници, където Вучич тържествено ще ги посрещне на бял кон и всички заедно ще се втурнат по митичното Косово поле! И ще изгрее „ сръбският свят ” – на Косово, в Черна Гора, Република Сръбска и Северна Македония. Седем месеца след парламентарните избори в Сърбия, Вучич чака белият пушек от Кремъл с цел да образува сръбско държавно управление. Антибългарската, антиалбанската и античерногорската нервност, непрекъснато се лее по сръбските медии и пропагандира концепциите и задачите, заложени още в „ Начертанието “ на Гарашанин.
Членството на Сърбия в Европейски Съюз е последната й грижа – тя е заета с дипломатически маньоври сред несъгласията на международните играчи и се пробва да реши двувековния сръбски народен въпрос.
Само че интернационалната сцена се оказа прекомерно комплицирана, с цел да могат по едно и също време да се харесат на всички играчи. Вучич се откри под двоен обстрел. Европа непрестанно го пришпорва да се нарежда по отношение на Русия, а в Русия все по-често го упрекват в изменничество.
Освен на съветската, сръбските политици
от ден на ден залагат и на китайската карта
Нарастват очакванията и упованията от разширението на планетарното въздействие на Китай и то освен в стопанската система, само че и в културата, технологиите и военната промишленост. Сърбия сега е най-надеждната китайска база в Европа – вложенията в инфраструктурните планове и производството на стратегически първични материали (стомана, мед, злато) наближават 10 милиарда $. Рударският басейн „ Бор ”, Стоманолеярната „ Смедерево ”, Топлоелектрическа централа „ Костолац ”, заводът за гуми „ Линглонг ” в Зренянин, реконструкцията и модернизацията на железопътната линия Белград - Будапеща, вложения в други пътища и мостове, Китайската банка в Белград - всичко това е част от „ новия път на коприната ”, за който Сърбия си мисли, че може да се закачи.
В сферата на публичната сигурност Сърбия си поръча китайски видеокамери които към този момент са гъсто конфигурирани в огромните градове и на автомагистралите, което също бе посрещнато с съмнение от Съединени американски щати и Европейски Съюз. С още по-голяма недоверчивост, само че този път с изключение на Съединени американски щати и Европейски Съюз и от Русия, беше посрещнат и вноса на китайски ракетни системи в Сърбия.
Това разкрачено състояние на сръбската външна политика която със скромните си благоприятни условия се пробва да стъпи на „ четири стълба ” (САЩ, Европейски Съюз, Русия и Китай), може да засегне ползите на огромните и, както нееднократно се е случвало, още веднъж да катурне Балканите.
Водена от тези мегаломански фантазии, Сърбия все по-дълбоко затъва в китайския кредитен капан и незабелязано възприема китайската корупционна система на ръководство. Странно е, само че парламентарната народна власт в Сърбия малко по малко се трансформира в еднолична президентска република, в която президентът Вучич от ден на ден се възприема като сръбският Путин, Орбан или Си Дзинпин. Китайските заеми са доста по неподходящи от тези на европейските капиталови банки, китайските цени на автомагистралите и другите обекти са по-скъпи от европейските, усилва се външно-търговския недостиг с Китай, само че сръбските управници, на инат на Европа и Съединени американски щати, показват присъщия си сръбски дебелоглав.
Сръбските жители все по-трудно преглъщат нахалното държание на китайските вложители, за които сръбското законодателство, екологията и живота на локалните поданици, сякаш нямат никакво значение.
Именно това безгрижно заиграване с руско-китайските ползи в сърцето на Европа, може да докара нови затруднения на Сърбия, тъй като Европа е извънредно резервирана за Новият път на коприната. Нарастват подозренията, че Китай рисково се вклинява в европейското единение и взаимност. Европейската комисия към този момент проверява високоскоростната железопътна линия Белград – Будапеща. А Русия намерено финансира партии, малките екрани и портали против Европейския съюз.
Резултатите към този момент се виждат.
Руската, пък и китайската, системи на ръководство, от ден на ден ни се самопредлагат
в подмяна на компликациите, пред които се изправя парламентарната народна власт. Все по-често ни се оферират референдуми за прекосяване към президентска република. Или по-точно, към тоталитарна система на ръководство присъща за евроазийските страни.
Ако преди време Милошевич имаше задоволително мощна и безапелационна съпротива, сигурно нямаше да изживеем ужаса на гражданската война без значение от политическите решения, които, вместо по либерален път, се постановиха с цената на доста човешки животи и материални разорения. Също по този начин, в случай че опозицията на Путин в лицето на Борис Немцов, Алексей Навални, Анна Политковская и стотици други беше овладяла Путин, вместо противоположното, през днешния ден нямаше да треперим за ориста на човечеството. Ние треперим, не поради доста, а поради незадоволително народна власт. И забравяме, че и най-лошата народна власт, е по-добра от най-хубавите тоталитарни системи.
Историята постоянно си прави смешки с народите. Да, ние българите в Северна Македония и Западните околности имаме всички учредения да ненавиждаме европейските страни поради похитената независимост при започване на предишния век, само че от това през днешния ден не можем да спечелим безусловно нищо.
Светът към нас се трансформира, а ние и след три десетилетия от разпадането на Югославия, за жалост, си оставаме плебеи на югославската идеологическа матрица. И то до такава степен, че дори ставаме жалки и смешни.
В Северна Македония гласоподаваха нещо като „ закон за отбрана на македонската национална чест ”, съгласно който
българските клубове в Македония не могат да носят имената на историческите персони
посветили живота си за свободата и държавността на Македония. Само поради това, че са заявили като българи.
В Босилеград не ни разрешават да сложим паметна плоча с имената на цивилните жертви от погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917 година, тъй като с това сме щели да обидим техния палач - сръбския четнически челник Коста Милованович Печанац!?
Сякаш забравяме, че в ерата на интернет историческите източници са цифровизирани и всеки който се интересува може да ги прочете. Става все по-трудно да се пробутват догмите на югославската историография за българските фашисти, за античните македонци и сръбското „ избавление ” на Босилеград от българска окупация. Истината се намира единствено на един клик разстояние.
Младите в Северна Македония и у нас, нямат потребност от приповдигнатите слова на Никола Груевски, Зоран Заев, Димитър Ковачевски или Християн Мицкоски с цел да схванат историческата истина и актуалната политическа действителност.
Както и младите българи в Сърбия нямат потребност от тамяна и кандилото на владиката Пахомий, с цел да научат истината за Топлишкото въстание и „ Сурдулишките мъченици ”.
България през днешния ден е част от Европейския съюз, а
българското единодушие за участието на Република Сърбия и Република Северна Македония в Европейския съюз
си остава единственият вероятен инструмент с помощта на който можем от малко малко удовлетворително да заживеем. За страдание, този инструмент се оказа неефикасен, просто тъй като Сърбия не можа да елементарни независимостта на Косово на обичайните си европейски сътрудници, не разчита на еврочленството и търси други други възможности за бъдещето си – Русия и Китай. Това безразсъдно отдалечаване от европейската вероятност, е съдбовно освен за нас, само че и за самата Сърбия.
Независимо от това, че Сърбия към момента публично приказва за участие в Европейския съюз, и без значение от това, че две трети от външния експорт на Република Сърбия към момента отива на европейския пазар, тя не е подготвена да усвои демократичните европейски полезности и демократичното държавно устройство особено за страните от Западна Европа. Напоследък и публичните настройки за участието в Европейски Съюз паднаха от 72% на 48% и не престават да падат. Шайкачите още веднъж бяха извадени от нафталина и всички дружно се върнахме най-малко един век обратно.
Руската експанзия против Украйна даде мощен попътен вятър на така и така проруското публично въодушевление – голяма част от жителите застанаха на страната Русия, а Сърбия е единствената европейска страна, която не вкара наказания против нея. Надявайки се на съветската окупация на Украйна, Сърбия в действителност се надяваше на сръбската окупация на Косово. Коалицията „ Надежда ”, „ Двери ” и „ Заветници ” в новия състав на сръбския парламент намерено се оповестиха против договарянията с Европейски Съюз.
Някогашното „ галено дете на Европа ”, през днешния ден
разчита на Русия и Китай в Организация на обединените нации да пазят сръбските ползи
на непрежалимото за тях Косово.
Тяхната вяра е, че Русия ще окупира Украйна и ще излезе на балканските граници, където Вучич тържествено ще ги посрещне на бял кон и всички заедно ще се втурнат по митичното Косово поле! И ще изгрее „ сръбският свят ” – на Косово, в Черна Гора, Република Сръбска и Северна Македония. Седем месеца след парламентарните избори в Сърбия, Вучич чака белият пушек от Кремъл с цел да образува сръбско държавно управление. Антибългарската, антиалбанската и античерногорската нервност, непрекъснато се лее по сръбските медии и пропагандира концепциите и задачите, заложени още в „ Начертанието “ на Гарашанин.
Членството на Сърбия в Европейски Съюз е последната й грижа – тя е заета с дипломатически маньоври сред несъгласията на международните играчи и се пробва да реши двувековния сръбски народен въпрос.
Само че интернационалната сцена се оказа прекомерно комплицирана, с цел да могат по едно и също време да се харесат на всички играчи. Вучич се откри под двоен обстрел. Европа непрестанно го пришпорва да се нарежда по отношение на Русия, а в Русия все по-често го упрекват в изменничество.
Освен на съветската, сръбските политици
от ден на ден залагат и на китайската карта
Нарастват очакванията и упованията от разширението на планетарното въздействие на Китай и то освен в стопанската система, само че и в културата, технологиите и военната промишленост. Сърбия сега е най-надеждната китайска база в Европа – вложенията в инфраструктурните планове и производството на стратегически първични материали (стомана, мед, злато) наближават 10 милиарда $. Рударският басейн „ Бор ”, Стоманолеярната „ Смедерево ”, Топлоелектрическа централа „ Костолац ”, заводът за гуми „ Линглонг ” в Зренянин, реконструкцията и модернизацията на железопътната линия Белград - Будапеща, вложения в други пътища и мостове, Китайската банка в Белград - всичко това е част от „ новия път на коприната ”, за който Сърбия си мисли, че може да се закачи.
В сферата на публичната сигурност Сърбия си поръча китайски видеокамери които към този момент са гъсто конфигурирани в огромните градове и на автомагистралите, което също бе посрещнато с съмнение от Съединени американски щати и Европейски Съюз. С още по-голяма недоверчивост, само че този път с изключение на Съединени американски щати и Европейски Съюз и от Русия, беше посрещнат и вноса на китайски ракетни системи в Сърбия.
Това разкрачено състояние на сръбската външна политика която със скромните си благоприятни условия се пробва да стъпи на „ четири стълба ” (САЩ, Европейски Съюз, Русия и Китай), може да засегне ползите на огромните и, както нееднократно се е случвало, още веднъж да катурне Балканите.
Водена от тези мегаломански фантазии, Сърбия все по-дълбоко затъва в китайския кредитен капан и незабелязано възприема китайската корупционна система на ръководство. Странно е, само че парламентарната народна власт в Сърбия малко по малко се трансформира в еднолична президентска република, в която президентът Вучич от ден на ден се възприема като сръбският Путин, Орбан или Си Дзинпин. Китайските заеми са доста по неподходящи от тези на европейските капиталови банки, китайските цени на автомагистралите и другите обекти са по-скъпи от европейските, усилва се външно-търговския недостиг с Китай, само че сръбските управници, на инат на Европа и Съединени американски щати, показват присъщия си сръбски дебелоглав.
Сръбските жители все по-трудно преглъщат нахалното държание на китайските вложители, за които сръбското законодателство, екологията и живота на локалните поданици, сякаш нямат никакво значение.
Именно това безгрижно заиграване с руско-китайските ползи в сърцето на Европа, може да докара нови затруднения на Сърбия, тъй като Европа е извънредно резервирана за Новият път на коприната. Нарастват подозренията, че Китай рисково се вклинява в европейското единение и взаимност. Европейската комисия към този момент проверява високоскоростната железопътна линия Белград – Будапеща. А Русия намерено финансира партии, малките екрани и портали против Европейския съюз.
Резултатите към този момент се виждат.
Руската, пък и китайската, системи на ръководство, от ден на ден ни се самопредлагат
в подмяна на компликациите, пред които се изправя парламентарната народна власт. Все по-често ни се оферират референдуми за прекосяване към президентска република. Или по-точно, към тоталитарна система на ръководство присъща за евроазийските страни.
Ако преди време Милошевич имаше задоволително мощна и безапелационна съпротива, сигурно нямаше да изживеем ужаса на гражданската война без значение от политическите решения, които, вместо по либерален път, се постановиха с цената на доста човешки животи и материални разорения. Също по този начин, в случай че опозицията на Путин в лицето на Борис Немцов, Алексей Навални, Анна Политковская и стотици други беше овладяла Путин, вместо противоположното, през днешния ден нямаше да треперим за ориста на човечеството. Ние треперим, не поради доста, а поради незадоволително народна власт. И забравяме, че и най-лошата народна власт, е по-добра от най-хубавите тоталитарни системи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ