В семейство Илиеви топката е свещен предмет, но малката Сара

В семейство Илиеви топката е заветен предмет, само че дребната Сара не избира нито баскетболната, нито футболната, а дребната жълта топка за тенис. И то когато е единствено на 2 годинки и половина, гледайки мач на Мария Шарапова.

“У нас непрестанно върви спорт по тв приемника и щерка ни просто уточни екрана и сподели “Искам и аз така”. Тя, несъмнено, не си спомня този миг, само че ние постоянно й го описваме. На три годинки я записахме да тренира, просто да забележим дали изобщо има данни за спортистка. Още от първия ден тя се почувства като риба във вода и попиваше всичко”, горда е майката Мариана.

В момента надареното момиче, което на 3 октомври навърши 14 години, е №1 във Франция и №7 в света в своята възрастова група. На “Ролан Гарос” тя получи “уайлд кард” за юношеския шампионат и записа дебют за Големия шлем.

Страст
“От момента, в който се научи да написа, Сара непрекъснато си драскаше: “Аз ще стана шампионка”- На мен въпреки всичко тръпката ми беше баскетболът и един ден я заведох на подготовка на тим, който подготвях по това време. Дадох й дълга фланелка и оранжевата топка. Тя единствено седна до мен на пейката и ме попита: “Защо ме докара тук, този спорт не го харесвам”. Известно време работех в състезателен магазин и когато идваха с татко й да ме вземат вечер, тя постоянно отиваше при тенис щанда, а не при дребния баскетболен панер, с който се пробвах да я изкуша. Където и да отидехме, тя си взимаше ракетата и играеше на стената”, спомня си майка й, която под името Мариана Манавска записва над 50 мача за националния тим по баскетбол и печели сребърен орден на европейското през 1989 година С родния си клуб Марица (Пловдив) подвига купата на България, а с Левски става и първенец. Продължава кариерата си в Гърция, Чехия и Израел, а през 1997 година ориста я води в Страсбург.

“Подписах едногодишен контракт с локалния клуб Расинг и дойдох с два сака без да знам френски. Стана по този начин, че се установихме тук”, споделя Мариана.

Тогава синът им Нино е 7-годишен, а с раждането на Сара през 2006-а Манавска поставя завършек на професионалния си път в баскетбола. Съпругът й Емил Илиев, с който са дружно над 30 година, пък е някогашен халф на Лотомотив (Пд), а в този момент работи в областта на превоза. Цялата си сила и обич към спорта двамата са насочили към Сара, която назовават “нашата принцеса”. В името на нейното предпочитание за развиване те се съгласяват даже тя да заживее в пансион към Националния тенис център в Париж.

Чест

Всъщност Сара е видяна от експерти на френската федерация за района Елзас още 6-годишна и с помощта на това тя съумява да работи с федерален треньор един път седмично, наред със заниманията си в клуба.

“Дъщеря ни стартира да яде единствено тенис”, смее се Мариана. - Ние изобщо не сме я натискали, тъй като като спортисти знаем какъв брой труд и ограничения изискват тези занимания”.
Постепенно достиженията й стартират да се натрупат, като в шампионатите на Международната федерация (ITF) тя има купа и два финала, а преди този момент на равнище Tennis Europe става шампионка на сингъл и двойки в Карлсруе, а на съревнование в академията на Патрик Муратоглу край Ница стига до мача за трофея. Побеждава и на влиятелната конкуренция в Бордо, където на почетното табло фотографията й стои до тази на Григор Димитров. Самата Сара е закачила в дома си своя фотография с Цветана Пиронкова, с която се среща, до момента в който тренира при капитана ни за “Фед Къп” Дора Рангелова в Пловдив. От сърце момичето се радва на последните триумфи на Цвети, а другата й фаворитка е Ашли Барти. Именно със международната №1 е обвързван и най-емоционалният миг на Сара. След миналогодишния край на “Ролан Гарос”, когато австралийката взига първия си трофей от Големия шлем, Илиева получава невероятния късмет да смъкна купата “Сюзан Ланглен” до централния корт дружно с “Мис Вселена 2016” Ирис Митенар.

Кураж

Комплексът “Ролан Гарос” към този момент се трансформира в особено място за Сара, тъй като точно там тя ще продължи да тренира.

“Не й беше елементарно да вземе това решетие, само че то беше напълно нейно. Вече две години е в националния тим и направи разумна стъпка, тъй като при нас нямаше задоволително конкуренция. Изискваше се много кураж, защото нещата в Страсбург вървяха толкоз добре. А и постоянно сме били едно цяло с нея”, акцентира майката.

С таткото били до детето и по време на “Ролан Гарос”, въпреки че го виждали по-рядко поради строгите ограничения около ковид. На сингъл щерка им отпадна в I кръг в мач, прекратено за дълго от дъжда. Въпреки студеното време, неналичието на опит на такава сцена и доста по-големите от нея съпернички, Сара съумя да запише победа на двойки.
“Тя има ужасно разнообразна игра и на корта може всичко, хвали я Мариана. - В основните моменти е способна да измисли нещо, което никой не чака. Това се вижда от сътрудниците и компаниите за спортна екипировка, които непрестанно ни преследваха в Париж - същинска джунгла. Сара към този момент не я интересуват тези неща, а ние се опитваме да я предпазваме.”

Освен че носи борбения дух на своите родители, Сара приказва майчиния си език и си поддържа връзка с българските си връстници на корта, с които се среща около участията на шампионати. Чувства се обаче французойка, макар че обича гозбите на бабите си - пълнени чушки, мусака, кисело зеле и баница. Неслучайно обичаната й българска дума е “баба”.

Колкото до учебното заведение, към този момент две години се приготвя отдалечено. Цялото й време е отдадено на обичаната игра, а задачата й е топ 10 в международната класация.

“Най-много желая да печеля “Ролан Гарос”, само че в случай че може и останалите шампионати от Големия шлем - още по-добре”, усмихва се дребната шампионка с огромни фантазии. Таня Манова, Телеграф