В семейния живот има един проблем, за който никой не

В фамилния живот има един проблем, за който никой не обича да приказва. Много дами се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият... Дори не помнят, че в миналото самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „ нещо “ като че ли е изчезнало внезапно.

А може би не е внезапно?

Когато срещнем своя мъж, при започване на връзката, ние сме привлечени от мъжката му мощ и сила. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сборичкване или надпревари, в които взе участие и побеждава. И тук не става въпрос за дословни прояви на мощ, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни даже твърдата му позиция: „ Няма да вървиш там и точка! “ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, само че това е мъжествено. Чувстваме се предпазени. Той е мощен. Той е същински мъж...

Това чакаме от него и в фамилния живот. Да поема отговорност, да взима решения, даже и да удари с пестник по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай би трябвало да се откажем от някои неща в своето държание.

Истинският мъж в някакъв смисъл е непосредствен до природата. Той е някак си несломим, несдържан, див... и малко рисков. Като вулкан, който не трябва да притесняваш и предизвикваш.

След брака обаче, доста постоянно всичко това се трансформира фрапантно.

Познавам доста такива мъже, които след сватбата радикално се трансформираха. Един от тях да вземем за пример, под давление на жена си (и от обич към нея) приключи връзките си с всички свои другари. Остави единствено един-двама „ допустими “ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предходни увлечения и пристрастености изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноуборда. Аргументите бяха стоманени: Това е прекомерно рисково за татко и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за фамилията си. Имаше даже и ултиматум: „ Или аз или планината! “ „ Или аз или приятелите ти. “

Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и другари.
И направи своя избор. Труден избор.

Стана домошар. Грижовен и усърден татко. Но надълбоко в себе си беше трагичен. И това беше явно.
После той се опита да „ осъществя “ своята неустрашимост посредством възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува дружно с него. Но и това беше неразрешено. Детето е още малко!

Минаха още няколко години. И жена му ненадейно го напусна. Намери си някакъв вманиачен каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше повода ли? Ами, пристрастеността някак си била изчезнала... Той толкоз се бил трансформирал, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало... Скучен човек.

Сега той се възвръща. И още веднъж стана оня мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд тук-там, където не е стъпвал човешки крайник. Отново е цялостен с сила, а очите му светят. И още веднъж дамите го харесват. Само че в този момент той е изключително внимателен, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може още веднъж да му отнеме силата и мъжествеността.

Точно по този начин се случва доста постоянно. Жената опитомява своя мъж. За свое лично улеснение – с цел да не му се случи нещо, с цел да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – с цел да не остане вдовица. А, да, и с цел да не е доста прелъстителен за другите дами.

Опитомените мъже в множеството случаи непринудено се съгласяват на това. Дали тъй като са расли единствено с майка си, или техният татко също е бил питомен, те одобряват новата си роля в живота без даже да схванат каква цена заплащат. Своето опитомяване те назовават „ усмиряване “ и „ помъдряване “. А и нали обичат своята брачна половинка и желаят тя да е щастлива...

Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предходната си мощ. Мъжът е като лъв – даже и да го затвориш в клетка, в никакъв случай не може да стане домашна котка. Може да стане просто унизен и питомен лъв. Лъв, лишен от своята мощ.

А дали е инцидентно, че множеството мъже на междинна възраст се пробват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво рисково занятие.
Не е необичайност в Европа да вземем за пример, да видите застаряващ мъж, който с голяма приятност натиска до дупка газта на мощно Ферари да вземем за пример.
„ Аз съм мъж... аз съм мощен и рисков “, като че ли крещи той.

Какво се получава на процедура? Всяка жена желае да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и смелост. Но й е по-удобно да живее с спокоен и колеблив човек, който се занимава с нещо скучно и безвредно и оказва помощ в семейството. И който не е забавен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, само че това улеснение има цена.

И по този начин. Той е питомен. Но тя стартира тайничко да си мечтае за оня предходния мъж, в който се влюби. Необуздан, мощен и рисков. Който изненадващо да я прегръща мощно, да стопира дъха й... даже да удря по масата. Просто да чуе неговото изрично „ Не “ и да види още веднъж блясъка на силата и пристрастеността в очите му.

Опасна ли е мъжката мощ?

Важното в тази ситуация е да знаеш по какъв начин да се държиш с подобен мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е сърдит.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои тъкмо съставки можеш да смесваш и кои – в никакъв случай. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме указания за приложимост. И разчитаме на опити.

Мъжете в действителност могат да бъдат рискови. Но когато дамите се пробват да ги „ обезвредят “ и укротят, те самите си вършат неприятна услуга. Когато той се трансформира в мирен домошар те губят предпочитание даже да домакинстват и да бъдат красиви за него. Той провокира по-скоро страдание и пренебрежение, в сравнение с обич и почитание.

Когато в мъжа има мъжка мощ, дамата би трябвало да се научи да поддържа връзка с него вярно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безусловно. А също и да разбере, че подобен мъж е прелъстителен и за другите дами. Затова би трябвало да бъде за него най... най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.

Това е различен избор и различен живот. Да престанеш да го контролираш, да не му проверяваш телефона и да не му държиш сметка по кое време се прибира. Да не му казваш с кого да поддържа връзка и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и заниманията му по тяхната степен на заплаха. Просто да възраждаш още веднъж и още веднъж неговата пристрастеност към живота.

Да, дано да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува съоръжение, да взе участие в надпревари. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му отмалялост. И се доверяваш.
Но в подмяна виждаш по какъв начин блестят очите му и по какъв начин всичко това го прави по-силен освен физически, само че и морално.

Познавам едно момиче, което доста се опасяваше от това, че мъжът й искаше да си купи мотор. Това в действителност е рисково и рисково, изключително за феновете на високи скорости. Но след известно време той се трансформира от елементарен наемен служащ в сполучлив предприемач. И в този момент тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва обичания си „ стоманен кон. “ И въпреки че са женени повече от 10 години, тя ми показа, че пристрастеността сред тях е към момента жива.

„ Да, мъжете в действителност са рискови. Но скалпелът също е рисков. Той може да ви нарани, само че може и да избави живота ви. Никой не се пробва да го притъпи, с цел да го направи безвреден. Просто той би трябвало да бъде в ръцете на някой, който знае по какъв начин да борави с него. “
Джон Елдридж

Ценете мъжката мощ в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо ужасно в това, че той няма да ви оказва помощ с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със мощ и сила.

Източник: gnezdoto.net