В село край Благоевград на днешния празник на Св. Харалампий

В село край Благоевград на днешния празник на Св. Харалампий възрастните хора „ чуват ” да бият камбаните на зарита преди 5 века с пръст църква. Камбаненият звън се носи над селото, чували са го и на другите огромни християнски празници като „ Голяма Богородица ”, на „ Възнесение Господне ” и други, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

От над 500 години една легенда за покрит с пръст храм битува и се предава от потомство на потомство в село Габрово. То се намира на 20 километра западно от Благоевград.

Преди близо век на хълма, под който популацията „ скрило ” „ Златната черква ” е издигнат дребен параклис, също носещ името на Чудотвореца-закрилник на пчеларите. До него през днешния ден се изкачиха своя самобитен „ Път към Голгота ” едвам петима души на селото. Запалиха свещички, закичиха иконата на Св. Харалмапий с кокичета. Попът не селото тази година не пристигна да отслужи службата, към този момент не го държат краката, с цел да се изкачи по виещата се пътека до върха на „ Градището ”.

Според легендата, разказана от 67-годишната Зорка Сукалинска, която се грижи за параклиса, в първите години на турското иго се понесла черната новина, че нахлуващите османлии палят и унищожават християнските храмове. В огромното по това време село Габрово имало църква, наречена „ Свети Харалампий ”. До нея имало каменна чешма с два медни чучура.

Изправени през опасността храмът им да бъде погубен, популацията на селото решило да го скрие вечно от очите на поробителите.

Всички, мало и огромно почнали да носят пръст, с цел да засипят храма. Възрастните дами мъкнели прастта в престилките и цедилки, мъжете в кошери и коне, децата в кошници. Така на мястото на храма се издигнал огромен връх. Нарекли го „ Градището ”. Турското робство се оказало дълго, само че хората не не запомнили за храма си, затрупан с пръст. Предавали от татко на наследник за скритата черква. Нещо повече, нощем чували да бият камбаните. Те биели епохи наред, бият и в този момент.

След Освобождението решили върху хълма над заритата църква да се построи параклис. Речено - сторено. На високия откъм къщите на махалата над 30 метра стръмен връх бил построен паракрис на „ Св. Харалампий ”. Черква върху църква.

През социализма той позападнал, вместо вътре да горят свещи, крякали жаби, шетали гущери.
Зорка Сукалинска грижи за параклиса „ Свети Харалампий" край Благоевград. / БГНЕС
Това нещо видяла баба Кръстана Сукалинска, довела тук на върха на паша козите. Като видяла положението му заплакала, събрала локалните хора и им споделила: „ Този параклис ни пази, дайте да съберем, който каквото може, с цел да го възстановим, грехота е. Местните хора се заели и възстановили западналия параклис, това било преди 15-ина години. Инициаторът за това била баба Кръстана, Страхил Калински, Добри Хамбарджийски, Гина Ковачка и други

Старата, Златната църква си останала изпод, зарита с купища пръст и чимове.
От над 500 години една легенда за покрит с пръст храм битува и се предава от потомство на потомство в село Габрово. / БГНЕС
Преди много години, решили да откопаят черквата, бежанец от селото в Америка дал пари. Започнали до копаят, само че на един от служащите му прилошало. И спрели, спомнили си другата легендата - с цел да се разкрие затрупаният храм, би трябвало да се даде курбан, да се принесе в жертва човешки живот.

Така си останал параклисът върху хълма, „ Златната църква ” останала затрупана изпод.

„ Докато мога ще се качвам и грижа за параклиса, а щом сме вярващи, би трябвало и в легендите да имаме вяра и да ги предаваме от деца на внуци ”, безапелационна е Зорка Сукалинска.

На 10 февруари Православната Църква уважава св. свещеномъченик Харалампий. Заради това, че този ден съответствува с Вселенската задушница преди Неделя Месопустна, празникът му тази година е изместен с ден напред. Св. Харалампий бил свещеник в Магнезия, Мала Азия. Той е един от многото мъченици, потърпевши поради вярата си в първите епохи на одобряването на православието. Заради вярата си, която той намерено проповядвал, св. Харалампий бил предаден на мъчения. Мъчителите стъргали тялото му с стоманени куки, а раните му заздравявали по чудноват метод. Много езичници видели това знамение и се въодушевили от мощната религия на мъченика, те повярвали в Христа и също намерено декларирали, че са християни. За това им самопризнание също били предадени на гибел. /БГНЕС