Митко Иванов за нереализираните публични проекти в историческата памет на Бургас
В седмичната си графа „ Старият Бургас “, Митко Иванов избра да насочи вниманието върху неосъществените обществени планове, обвързани с историческата памет на неповторимия ни град.
По тази тематика, чуйте повече в звуковия файл:
Историографът и художник от 10 години развива авторският си план „ Историческа памет “. Началото, на който беше сложено през 2013 година с локализиране, информация и корекция на сбъркани, неточни и изчезнали исторически надписи из Бургас.
А надграждането продължи с присъединяване и съвещания в Инициативен комитет за създаване на параклиса „ Св. Георги “ в Морската градина, отдаден на починалите герои от 24-ти Черноморски полк (под патронажа на тогавашния регионален шеф Константин Гребенаров). През 2015 година същият Инициативен комитет слага паметни плочи с имената на починалите герои от 24-ти Черноморски полк (на северната и южната стена на параклиса). Оказва поддръжка и присъединяване в слагане на паметна плоча на проф. Димитър Аврамов на фасадата на родния му дом на ул. „ Морска “.
През 2016 година, взаимно със семейство Токмакчиеви взе участие в самодейността по планиране и слагане на паметна плоча на огромния бургаски художник Ненко Токмакчиев на фасадата на постройката на ул. „ Оборище “. А през 2017 година Митко Иванов сформира текстовете на Паметника на жертвите на комунистическия режим в град Бургас (със заемки от текста на софийския мемориал). Година по-късно е участник и съветник в Инициативния комитет за слагане на плочите с имената на починалите бургазлии на войнишкия монумент пред Дома на армията – Бургас, взаимно с общинския консултант Георги Дракалиев и арх. Васил Дончев. Спомоществовател е Община Бургас, собственик на паметника е Министерството на защитата. Отново през 2017 оказва поддръжка като частно лице, и като ръководител на Дружеството на художниците, за слагане на паметна плоча на Жени Патева на някогашния благотворителен дом (дн. Дом на писателите) на ул. „ Вола “ №1. През 2019-а започва възкресяване на паметта за забравена светица по нашите земи – Св. Галина и съумява да намери истинска нейна икона, както и на житието и обстоятелства от земния й път.
2020 година се заема с възкресяването на паметта и разгласяване на мястото на гроба на Георги Дипчев, български образован деятел и държавник и наследник на Райна Княгиня.Локализира и оповестяване на мястото на погребението на жертвите на тъй наречените „ национален съд “, облягайки се на сведение на известния откривател и държавник Стоян Райчевски, и след съпоставки на остарели проекти.
Още през 2014 година обществено обръща внимание, че Бургас е несъмнено единственият град, чиито музеи не оферират експозиция, отдадена на личната му история. А година по-рано, инициира на среща с кмета на града, а по-късно и в публикация във в. „ 24 часа “ павиране на старите улички и слагането на старинни табели.
По думите му обаче има към момента доста неосъществени обществени планове и в този брой обръща внимание на тези от тях свързани със остарели здания и характерните за тях орнаменти.
За тях, чуйте повече от него в звуковия файл:
По тази тематика, чуйте повече в звуковия файл:
Историографът и художник от 10 години развива авторският си план „ Историческа памет “. Началото, на който беше сложено през 2013 година с локализиране, информация и корекция на сбъркани, неточни и изчезнали исторически надписи из Бургас.
А надграждането продължи с присъединяване и съвещания в Инициативен комитет за създаване на параклиса „ Св. Георги “ в Морската градина, отдаден на починалите герои от 24-ти Черноморски полк (под патронажа на тогавашния регионален шеф Константин Гребенаров). През 2015 година същият Инициативен комитет слага паметни плочи с имената на починалите герои от 24-ти Черноморски полк (на северната и южната стена на параклиса). Оказва поддръжка и присъединяване в слагане на паметна плоча на проф. Димитър Аврамов на фасадата на родния му дом на ул. „ Морска “.
През 2016 година, взаимно със семейство Токмакчиеви взе участие в самодейността по планиране и слагане на паметна плоча на огромния бургаски художник Ненко Токмакчиев на фасадата на постройката на ул. „ Оборище “. А през 2017 година Митко Иванов сформира текстовете на Паметника на жертвите на комунистическия режим в град Бургас (със заемки от текста на софийския мемориал). Година по-късно е участник и съветник в Инициативния комитет за слагане на плочите с имената на починалите бургазлии на войнишкия монумент пред Дома на армията – Бургас, взаимно с общинския консултант Георги Дракалиев и арх. Васил Дончев. Спомоществовател е Община Бургас, собственик на паметника е Министерството на защитата. Отново през 2017 оказва поддръжка като частно лице, и като ръководител на Дружеството на художниците, за слагане на паметна плоча на Жени Патева на някогашния благотворителен дом (дн. Дом на писателите) на ул. „ Вола “ №1. През 2019-а започва възкресяване на паметта за забравена светица по нашите земи – Св. Галина и съумява да намери истинска нейна икона, както и на житието и обстоятелства от земния й път.
2020 година се заема с възкресяването на паметта и разгласяване на мястото на гроба на Георги Дипчев, български образован деятел и държавник и наследник на Райна Княгиня.Локализира и оповестяване на мястото на погребението на жертвите на тъй наречените „ национален съд “, облягайки се на сведение на известния откривател и държавник Стоян Райчевски, и след съпоставки на остарели проекти.
Още през 2014 година обществено обръща внимание, че Бургас е несъмнено единственият град, чиито музеи не оферират експозиция, отдадена на личната му история. А година по-рано, инициира на среща с кмета на града, а по-късно и в публикация във в. „ 24 часа “ павиране на старите улички и слагането на старинни табели.
По думите му обаче има към момента доста неосъществени обществени планове и в този брой обръща внимание на тези от тях свързани със остарели здания и характерните за тях орнаменти.
За тях, чуйте повече от него в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ