Диксриминация и права = безотговорност и безхаберие
В актуалния свят всички се научихме да имаме права. Имаме право на отбрана, на обезщетение, на протекция, на поданство, на независимост. Но също по този начин се оказва, че имаме право на безхаберие, на лентяйство, на безгрижие. Защо обаче никой не приказва за отговорности? Това постоянно съм се чудила.
То е някак вродено от нас, като че ли още от появяването ни на бял свят. Когато аплайваш за работа, питаш какво ще получиш, само че в никакъв случай не задаваш въпроса какви са ти отговорностите. Когато гостуваш в хотел, искаш да знаеш какви ще са ти облагите, само че в никакъв случай не питаш какви са вътрешните правила. Когато пътуваш, постоянно се интересуваш какви са ти правата, само че в никакъв случай и от това, какви са отговорностите ти по време на екскурзията. Настоящата обстановка, явно, не прави изключение от общото предписание у нас. Все пожелаваме, мрънкаме, оплакваме се, питаме, търсим си правата. И отново никой не пита за отговорностите?
Не за първи път се случва хора да се бунтуват против наложени им правила поради карантинните ограничения в битката с COVID-19. Но тези от Ямбол не помнят, че такива ограничения имаше и по-рано в Банско, и в село Паничерево, и в разнообразни квартали на други градове, а по света даже се бяха самоизолирали цели страни. Тази сензитивност, която демонстрират същите тези хора, граничи с безнаказаност. Обидно им било - да не са " някакви тука инфектирани "... Кое е обидното, че чак се усещат наранени? Това, че се пробват да ги предпазят от самите тях или - другите от тях!? Не е допустимо по този начин за секунди да се изпари търпението.
С цялостна мощ важи същото и за тези, които до момента не желаеха и да чуят за България, само че щом стана напечено, завчас дохвърчаха и изпозаразиха с ковид десетки. Тях кой ще подведе под отговорност? Същото бих споделила и за другите, които не могат да устоят 14 дни у дома - огромен напън, дискриминирани били! Не може да желаеме и желаеме, и единствено да желаеме, а нищо да не даваме от себе си. Не е ли това дискриминация по отношение на останалите, които съблюдават разпоредбите, стоят си у дома, носят маски на лицето? Не е ли редно някой да се замисли и да предприеме по-строги ограничения за такива хора - да им покаже по какъв начин да се държат в обществото? Не пристигна ли време за превъзпитание? Не е ли настъпил моментът всеки да си получи заслуженото?
Но като си познаваме правосъдната система и по какъв начин с " обич и схващане " приканваме и умоляваме нарушителите да се смилят над всички останали и да се опитат да превъзмогнат личното си " аз ", и най-учтиво, сърдечно и с мир още веднъж ги молим - " спазвайте разпоредбите ", няма смисъл от отговор на всички заложени до тук въпроси. Аз също се усещам афектирана и дискриминирана душевен. Мен кой ще ме обезщети?
Автор: Моника Георгиева
То е някак вродено от нас, като че ли още от появяването ни на бял свят. Когато аплайваш за работа, питаш какво ще получиш, само че в никакъв случай не задаваш въпроса какви са ти отговорностите. Когато гостуваш в хотел, искаш да знаеш какви ще са ти облагите, само че в никакъв случай не питаш какви са вътрешните правила. Когато пътуваш, постоянно се интересуваш какви са ти правата, само че в никакъв случай и от това, какви са отговорностите ти по време на екскурзията. Настоящата обстановка, явно, не прави изключение от общото предписание у нас. Все пожелаваме, мрънкаме, оплакваме се, питаме, търсим си правата. И отново никой не пита за отговорностите?
Не за първи път се случва хора да се бунтуват против наложени им правила поради карантинните ограничения в битката с COVID-19. Но тези от Ямбол не помнят, че такива ограничения имаше и по-рано в Банско, и в село Паничерево, и в разнообразни квартали на други градове, а по света даже се бяха самоизолирали цели страни. Тази сензитивност, която демонстрират същите тези хора, граничи с безнаказаност. Обидно им било - да не са " някакви тука инфектирани "... Кое е обидното, че чак се усещат наранени? Това, че се пробват да ги предпазят от самите тях или - другите от тях!? Не е допустимо по този начин за секунди да се изпари търпението.
С цялостна мощ важи същото и за тези, които до момента не желаеха и да чуят за България, само че щом стана напечено, завчас дохвърчаха и изпозаразиха с ковид десетки. Тях кой ще подведе под отговорност? Същото бих споделила и за другите, които не могат да устоят 14 дни у дома - огромен напън, дискриминирани били! Не може да желаеме и желаеме, и единствено да желаеме, а нищо да не даваме от себе си. Не е ли това дискриминация по отношение на останалите, които съблюдават разпоредбите, стоят си у дома, носят маски на лицето? Не е ли редно някой да се замисли и да предприеме по-строги ограничения за такива хора - да им покаже по какъв начин да се държат в обществото? Не пристигна ли време за превъзпитание? Не е ли настъпил моментът всеки да си получи заслуженото?
Но като си познаваме правосъдната система и по какъв начин с " обич и схващане " приканваме и умоляваме нарушителите да се смилят над всички останали и да се опитат да превъзмогнат личното си " аз ", и най-учтиво, сърдечно и с мир още веднъж ги молим - " спазвайте разпоредбите ", няма смисъл от отговор на всички заложени до тук въпроси. Аз също се усещам афектирана и дискриминирана душевен. Мен кой ще ме обезщети?
Автор: Моника Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ