Проект помага за нискобюджетна дигитализация на книги и фотографии
В актуалния цифров свят, в който живеем, се придвижва и нашата история с нейните артефакти. Литературата постоянно е била необикновен тип създание - в нея се въплъщава историята, концепциите и вярванията на народите. Книгите са доста повече от произведение на литературата, те съдържат освен концепциите на създателя, само че и духа на времето и ситуацията, в която са били основани. Затова книгите са едни от най-важните артефакти, които би трябвало да се пренесат в цифровия свят.
Ето някои образци, където дигитализацията е наложителна:
Опазването на книгите постоянно е забележителен проблем. Има редки и скъпи издания, които не е желателно да се преглеждат постоянно и пипат с ръце, тъй като биха се развалили. Понякога при приложимост от тях се късат или изпадат листове. Понякога има и похищения. Среща се немарливост или непросветеност на притежателите на тези артефакти, редица библиотеки, архиви, музеи, частни колекционери съхраняват неприятно своите скъпи сбирки. Има и естествени бедствия, гризачи и молци, които могат да съсипят книгите или фотографиите.
Друг проблем е стареенето на хартията. Има издания на неприятна „ вестникарска “ киселинна хартия, от преди 50-100 години, които към този момент се разпадат и незабавно би трябвало да се цифровизират. Старите хартии, които са направени от парцали (на ленена или конопена основа), памук, както и пергамента (кожата) са по-устойчиви и могат да съществуват доста епохи при положително предпазване. Дървесинната хартия, чието произвеждане стартира всеобщо в края на 19 век, е изключително киселинна и без добавки за понижаване на киселинността става чуплива и стартира да се разпада след 50-100 години.
Документите, архивите са скъп източник на информация за персони или събития. Тези документи обаче постоянно се съхраняват в папки или кутии, където стоят затворени десетки години и вероятността да стартират процеси по разложение вследствие на влага, конденз при чести температурни промени е огромна. Понякога, хартията на която са писани, е с неприятно качество и висока киселинност, след години става чуплива. Когато неприятна дървесинна хартия е долепена до друга хубава хартия (например памучна), киселината от неприятната хартия пропива в другата и прави жълти петна.
Фотографиите запечатват хора, персони, събития, конюнктура. Те са изключително скъп източник на информация за историята след 1839 година, когато се появява дагеротипията, началото на фотографията. Старите фотографии са по-устойчиви на времето, само че някои фотографии от началото на 20-ти век, печатани на по-обикновена хартия, деградират бързо, изключително в случай че се съхраняват на ярко. Същото важи и за негативите. Стъклата (които при по-старите фотографии извършват ролята на негатив) постоянно се чупят и мъчно се съхраняват.
Често пъти дребни и междинни библиотеки, музеи и читалища имат особени сбирки, налични единствено при тях, етнография, локални създатели и други сходни, които би трябвало да се цифровизират заради риск от изгубване на единствени налични в страната екземпляри.
Не на последно място, дигитализацията е метод да се разпространява културното завещание, да се обменя информация и да се основават интегрирани бази-данни. Дигитализацията е късмет за дребните и междинни библиотеки, музеи и сбирки да създадат своята активност по-атрактивна, в това число да приобщят младежите, които избират постоянно цифровия притежател и достъпа през смарт телефона пред аналоговия притежател и посещаване на място.
Дигитализираните материали усъвършенстват достъпа до информация, демократизират достъпа до информация, вършат вероятни изследвания на международно равнище при по-ниски разноски, да вземем за пример, не се постанова командироване с цел да се снима или прочете някой артефакт. Стават известни редица обстоятелства за историята и културата, които преди този момент са били затрупани в архиви, хранилища и трезори. Един любопитен факт, в случай че сте гледали кино лентата „ В името на розата “, библиотеките в манастирите са били строго охранявани и достъпът е бил привилегия за определени хора. И в този момент редица сбирки ревностно се охраняват и достъпът е стеснен. Дигитализацията несъмнено демократизира достъпа.
Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ) работи от години в региона на опазването на книжното ни завещание. Един от плановете, които СОКИ, взаимно с сътрудници от няколко Европейски страни, е създал, сътвори модерни обучителни материали по подвързии на книги и албуми. Продуктите на плана „ Дизайн на подвързии и консервация на остарели книги, албуми и документи” (BBinding), bbinding.org, съфинансиран по стратегия Еразъм+, като Ръководство, LMS (онлайн система за обучение) и CAD (Computer Aided design) инструмент за дизайн на подвързии на книги, могат да бъдат употребявани гратис посредством посочената онлайн платформа.
Друг настоящ план, по който работи СОКИ, взаимно с Регионална библиотека „ П.Р.Славейков “ във Велико Търново, Националната професионална гимназия по полиграфия и снимка и влиятелни библиотеки и университети от Австрия (UNIVERSITAET GRAZ), Холандия (Stichting De Domijnen), Италия (FRATELLI ALINARI ISTITUTO DI EDIZIONI ARTISTICHE-IDEA SPA) и Португалия (PALÁCIO NACIONAL DE MAFRA) е обвързван с нискобюджетната цифровизация. Проектът Mobile Digitizing, mobiledigit.eu, съфинансиран по стратегия Еразъм+, цели основаването на обучителни материали за дребни и междинни библиотеки, музеи и сбирки по отношение на методите и инструментите за нискобюджетна цифровизация на книги, документи и фотографии. Роботизираните огромни скенери, които костват десетки или стотици хиляди евро, са подобаващи за огромните библиотеки и музеи, само че са невъзможни за дребните. Поддръжката на тези устройства също е извънредно скъпа. За благополучие, развиването на технологиите през последните години дава опцията да се основават нискобюджетни съоръжения, както и мобилни стендове. Практически казано, устройствата отиват при книгите, а не книгите при устройствата.
Двата плана са инициирани по концепция на Росен Петков, основател на СОКИ, учител и библиофил, както и на основа на опита и потребностите на сътрудниците. В своята библиофилска процедура, Петков нееднократно се е сблъсквал с проблемите на подвързването на остарели книги и албуми. Старите книговезци изчезват, липсва подготовка на млади, липсват и обучителни материали. Така редица книги, вестници и списания, които от време на време имат потребност от малко „ пристягане “, се оставят да се разпилеят на листове, споделя Росен Петков. Често пъти, преди дигитализирането, се постанова частична реституция на артефактите. Както и след дигитализиране, в случай че вероятно има някакво разлепване или неволна щета. „ Малките “ притежатели на сбирки имат потребност от образование по какъв начин да цифровизират своите сбирки с подръчни принадлежности или посредством нискобюджетни скенери и програмен продукт, по какъв начин да опишат метаданните и вероятно да включат своите артефакти в известни онлайн бази данни.
Проектите на СОКИ в региона на цифровите медии и компютърни изкуства, в това число и по отношение на модерни технологии за цифровизация на книги бяха обявени от господин Росен Петков на госпожа Одре Азуле, Генерален шеф на UNESCO, по време на визитата и в България. По време на лекцията си в Софийския университет, госпожа Азуле посочи, че едни от сегашните цели на UNESCO са изкуствения разсъдък и дигитализацията.
Съхраняването на нашето книжно завещание е отговорност освен към сегашното и бъдещето, то е значимо и за самочувствието ни като нация, дала писменост и книжовност на редица нации, основала бележити книжовници и скъпи творби на литературата.
Ето някои образци, където дигитализацията е наложителна:
Опазването на книгите постоянно е забележителен проблем. Има редки и скъпи издания, които не е желателно да се преглеждат постоянно и пипат с ръце, тъй като биха се развалили. Понякога при приложимост от тях се късат или изпадат листове. Понякога има и похищения. Среща се немарливост или непросветеност на притежателите на тези артефакти, редица библиотеки, архиви, музеи, частни колекционери съхраняват неприятно своите скъпи сбирки. Има и естествени бедствия, гризачи и молци, които могат да съсипят книгите или фотографиите.
Друг проблем е стареенето на хартията. Има издания на неприятна „ вестникарска “ киселинна хартия, от преди 50-100 години, които към този момент се разпадат и незабавно би трябвало да се цифровизират. Старите хартии, които са направени от парцали (на ленена или конопена основа), памук, както и пергамента (кожата) са по-устойчиви и могат да съществуват доста епохи при положително предпазване. Дървесинната хартия, чието произвеждане стартира всеобщо в края на 19 век, е изключително киселинна и без добавки за понижаване на киселинността става чуплива и стартира да се разпада след 50-100 години.
Документите, архивите са скъп източник на информация за персони или събития. Тези документи обаче постоянно се съхраняват в папки или кутии, където стоят затворени десетки години и вероятността да стартират процеси по разложение вследствие на влага, конденз при чести температурни промени е огромна. Понякога, хартията на която са писани, е с неприятно качество и висока киселинност, след години става чуплива. Когато неприятна дървесинна хартия е долепена до друга хубава хартия (например памучна), киселината от неприятната хартия пропива в другата и прави жълти петна.
Фотографиите запечатват хора, персони, събития, конюнктура. Те са изключително скъп източник на информация за историята след 1839 година, когато се появява дагеротипията, началото на фотографията. Старите фотографии са по-устойчиви на времето, само че някои фотографии от началото на 20-ти век, печатани на по-обикновена хартия, деградират бързо, изключително в случай че се съхраняват на ярко. Същото важи и за негативите. Стъклата (които при по-старите фотографии извършват ролята на негатив) постоянно се чупят и мъчно се съхраняват.
Често пъти дребни и междинни библиотеки, музеи и читалища имат особени сбирки, налични единствено при тях, етнография, локални създатели и други сходни, които би трябвало да се цифровизират заради риск от изгубване на единствени налични в страната екземпляри.
Не на последно място, дигитализацията е метод да се разпространява културното завещание, да се обменя информация и да се основават интегрирани бази-данни. Дигитализацията е късмет за дребните и междинни библиотеки, музеи и сбирки да създадат своята активност по-атрактивна, в това число да приобщят младежите, които избират постоянно цифровия притежател и достъпа през смарт телефона пред аналоговия притежател и посещаване на място.
Дигитализираните материали усъвършенстват достъпа до информация, демократизират достъпа до информация, вършат вероятни изследвания на международно равнище при по-ниски разноски, да вземем за пример, не се постанова командироване с цел да се снима или прочете някой артефакт. Стават известни редица обстоятелства за историята и културата, които преди този момент са били затрупани в архиви, хранилища и трезори. Един любопитен факт, в случай че сте гледали кино лентата „ В името на розата “, библиотеките в манастирите са били строго охранявани и достъпът е бил привилегия за определени хора. И в този момент редица сбирки ревностно се охраняват и достъпът е стеснен. Дигитализацията несъмнено демократизира достъпа.
Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ) работи от години в региона на опазването на книжното ни завещание. Един от плановете, които СОКИ, взаимно с сътрудници от няколко Европейски страни, е създал, сътвори модерни обучителни материали по подвързии на книги и албуми. Продуктите на плана „ Дизайн на подвързии и консервация на остарели книги, албуми и документи” (BBinding), bbinding.org, съфинансиран по стратегия Еразъм+, като Ръководство, LMS (онлайн система за обучение) и CAD (Computer Aided design) инструмент за дизайн на подвързии на книги, могат да бъдат употребявани гратис посредством посочената онлайн платформа.
Друг настоящ план, по който работи СОКИ, взаимно с Регионална библиотека „ П.Р.Славейков “ във Велико Търново, Националната професионална гимназия по полиграфия и снимка и влиятелни библиотеки и университети от Австрия (UNIVERSITAET GRAZ), Холандия (Stichting De Domijnen), Италия (FRATELLI ALINARI ISTITUTO DI EDIZIONI ARTISTICHE-IDEA SPA) и Португалия (PALÁCIO NACIONAL DE MAFRA) е обвързван с нискобюджетната цифровизация. Проектът Mobile Digitizing, mobiledigit.eu, съфинансиран по стратегия Еразъм+, цели основаването на обучителни материали за дребни и междинни библиотеки, музеи и сбирки по отношение на методите и инструментите за нискобюджетна цифровизация на книги, документи и фотографии. Роботизираните огромни скенери, които костват десетки или стотици хиляди евро, са подобаващи за огромните библиотеки и музеи, само че са невъзможни за дребните. Поддръжката на тези устройства също е извънредно скъпа. За благополучие, развиването на технологиите през последните години дава опцията да се основават нискобюджетни съоръжения, както и мобилни стендове. Практически казано, устройствата отиват при книгите, а не книгите при устройствата.
Двата плана са инициирани по концепция на Росен Петков, основател на СОКИ, учител и библиофил, както и на основа на опита и потребностите на сътрудниците. В своята библиофилска процедура, Петков нееднократно се е сблъсквал с проблемите на подвързването на остарели книги и албуми. Старите книговезци изчезват, липсва подготовка на млади, липсват и обучителни материали. Така редица книги, вестници и списания, които от време на време имат потребност от малко „ пристягане “, се оставят да се разпилеят на листове, споделя Росен Петков. Често пъти, преди дигитализирането, се постанова частична реституция на артефактите. Както и след дигитализиране, в случай че вероятно има някакво разлепване или неволна щета. „ Малките “ притежатели на сбирки имат потребност от образование по какъв начин да цифровизират своите сбирки с подръчни принадлежности или посредством нискобюджетни скенери и програмен продукт, по какъв начин да опишат метаданните и вероятно да включат своите артефакти в известни онлайн бази данни.
Проектите на СОКИ в региона на цифровите медии и компютърни изкуства, в това число и по отношение на модерни технологии за цифровизация на книги бяха обявени от господин Росен Петков на госпожа Одре Азуле, Генерален шеф на UNESCO, по време на визитата и в България. По време на лекцията си в Софийския университет, госпожа Азуле посочи, че едни от сегашните цели на UNESCO са изкуствения разсъдък и дигитализацията.
Съхраняването на нашето книжно завещание е отговорност освен към сегашното и бъдещето, то е значимо и за самочувствието ни като нация, дала писменост и книжовност на редица нации, основала бележити книжовници и скъпи творби на литературата.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ