Вълшебното килимче
В актуалните домове с топли подови настилки килимът от дълго време не е нужда, а детайлност, акцент, украса. И въпреки всичко той прави чудеса като преобразява целия интериор и основава несравним уют. Затова, когато избираме килим се ръководим повече от хубостта и по-малко от практичността. Добре е обаче да се съобразим и с двете.
Най-общо килимите са плетени и тъкани. Първите имат влакна, които се вършат с настрана завързани възелчета, вторите са гладки. Естествено плетените килими са по-меки, плътни и основават повече уют.
Височината на косъма дефинира мекостта на килима, метода на поддръжка и несъмнено – цената. Килимите с къса нишка до 5 мм. са най-практични за преходните пространства, тъй като понасят интензивна приложимост. Средната нишка до 1,5 см. е подобаваща за детската и столовата. Модели с по-висок косъм купувайте единствено за спалнята и гостната – те се поддържат по-трудно и по-бързо се износват. Има и килими с разнообразни височини на нишката, които основават хубав изпъкнал рисунък.
За направата на килими се употребяват както естествени, по този начин и синтетични материали. От първите най-популярни са вълната и памука, а коприната е разкош, който малко на брой могат да си разрешат. Вторите са акрил, найлон, полиестер и полипропилен. Предимствата на натуралните материи са дългият живот и идеална терморегулация, синтетичните пък са по-лесни за поддръжка.
Вълната е мека, устойчива на пране и механични въздействия. При ръчната направа на килими най-често се употребява овчата вълна. Козята и камилската имат повече искра, само че мъчно се поддават на боядисване, по тази причина не се употребяват в чист тип, а като добавка.
Памукът се употребява както за направата на основата на килима, по този начин и за цели произведения. Той е по-евтина опция на вълната, защото също е доста прелестен на досег, не запарва през лятото и топли през зимата.
Най-скъпият материал – коприната, рядко се употребява за направата на цели килими и нормално се комбинира с вълна. Разликата в цената сред двете материи е неколкократна, само че в случай че можете да си позволите коприна, ще се наслаждавате на същински лукс – килимите от нея са леки и тънки и разрешават украсата с фини рисунки и орнаменти.
Акрилът е синтетичен сурогат на вълната, които съвсем изцяло имитира свойствата й. Същевременно тази материя е по-устойчива и евтина, само че рядко се употребява независимо. Обикновено с нея се „ облагородяват ” останалите синтетични нишки.
Килимите от найлон се отличават с ярките си и многообразни краски, защото се поддава най-лесно на оцветяване. Както всяка синтетика и той е извънредно резистентен на изхабяване, само че елементарно задържа петна Като различен минус може да се уточни високата цена спрямо останалите синтетични материали.
Полипропиленът най-често се употребява за направа на пътеки. Изделията на пръв взор доста наподобяват на вълнени и са приятни на досег. Като всяка синтетика и този материал е скромен, резистентен и грее с жизнерадостни цветове.
От полиестер се създават дългокосмести килими с забавна конструкция. Основният минус на тази материя е по-трудното оцветяване. Тези килими няма да ви зашеметят с многообразие от цветове, само че пък цената им е ниска.
Най-общо килимите са плетени и тъкани. Първите имат влакна, които се вършат с настрана завързани възелчета, вторите са гладки. Естествено плетените килими са по-меки, плътни и основават повече уют.
Височината на косъма дефинира мекостта на килима, метода на поддръжка и несъмнено – цената. Килимите с къса нишка до 5 мм. са най-практични за преходните пространства, тъй като понасят интензивна приложимост. Средната нишка до 1,5 см. е подобаваща за детската и столовата. Модели с по-висок косъм купувайте единствено за спалнята и гостната – те се поддържат по-трудно и по-бързо се износват. Има и килими с разнообразни височини на нишката, които основават хубав изпъкнал рисунък.
За направата на килими се употребяват както естествени, по този начин и синтетични материали. От първите най-популярни са вълната и памука, а коприната е разкош, който малко на брой могат да си разрешат. Вторите са акрил, найлон, полиестер и полипропилен. Предимствата на натуралните материи са дългият живот и идеална терморегулация, синтетичните пък са по-лесни за поддръжка.
Вълната е мека, устойчива на пране и механични въздействия. При ръчната направа на килими най-често се употребява овчата вълна. Козята и камилската имат повече искра, само че мъчно се поддават на боядисване, по тази причина не се употребяват в чист тип, а като добавка.
Памукът се употребява както за направата на основата на килима, по този начин и за цели произведения. Той е по-евтина опция на вълната, защото също е доста прелестен на досег, не запарва през лятото и топли през зимата.
Най-скъпият материал – коприната, рядко се употребява за направата на цели килими и нормално се комбинира с вълна. Разликата в цената сред двете материи е неколкократна, само че в случай че можете да си позволите коприна, ще се наслаждавате на същински лукс – килимите от нея са леки и тънки и разрешават украсата с фини рисунки и орнаменти.
Акрилът е синтетичен сурогат на вълната, които съвсем изцяло имитира свойствата й. Същевременно тази материя е по-устойчива и евтина, само че рядко се употребява независимо. Обикновено с нея се „ облагородяват ” останалите синтетични нишки.
Килимите от найлон се отличават с ярките си и многообразни краски, защото се поддава най-лесно на оцветяване. Както всяка синтетика и той е извънредно резистентен на изхабяване, само че елементарно задържа петна Като различен минус може да се уточни високата цена спрямо останалите синтетични материали.
Полипропиленът най-често се употребява за направа на пътеки. Изделията на пръв взор доста наподобяват на вълнени и са приятни на досег. Като всяка синтетика и този материал е скромен, резистентен и грее с жизнерадостни цветове.
От полиестер се създават дългокосмести килими с забавна конструкция. Основният минус на тази материя е по-трудното оцветяване. Тези килими няма да ви зашеметят с многообразие от цветове, само че пък цената им е ниска.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ