В същото време той демонтира манифеста от 2019 г., като се отказа от ангажиментите за широкомащабна национализация и публични разходи, за да покаже повече фискален консерватизъм.< /p>
Лявото на партията, управляващо отскоро, изглежда тихо и уплашено, докато хватката на сър Кийр изглежда по-силна от всякога, част от план за успокояване на обществеността, че нещата са се променили фундаментално.
Но наистина ли левицата е победена или някои просто лежат бездействащи? И ако са, биха ли могли да формират правителство на лейбъристите?
В сърцето на левицата е Групата на социалистическата кампания, отдавна установена фракция, чието влияние скочи през годините на Корбин, с фигури като Ричард Burgon, Dianne Abbott и John McDonnell като видни членове.
Изборното предизвикателство, пред което е изправен сър Keir, означава, че тази група от 30-ина депутати може да поддържа баланса на силите в следващия парламент.
Лейбъристите се нуждаят от размаха, който Блеър постигна през 1997 г. да спечели мнозинство само от едно място. Дори и най-оптимистично настроените съветници, които признават, че анкетите със сигурност ще се стеснят, знаят, че лейбъристкото мнозинство, ако има такова, вероятно ще бъде под 50.
Това несъмнено би било огромно постижение, но може и внезапно да напусне Сър Кийр разчита на SCG, за да изпълни своята законодателна програма.
Всички си спомняме огромната власт, която ERG и DUP успяха да притежават по време на премиерството на Тереза Мей.
Някои вътрешни хора на SCG казват те са наясно с възможността и играят дълга игра. Както каза един бивш лидер, когато говори за сегашното ръководство: „Майната им, ще изчакаме това.“
Стармър: „Има дълъг път за извървяване“Докато те ще настояват за по-радикален манифест зад кулисите, те се пазят от публични сблъсъци поради риска да бъдат принудени да напуснат преди изборите.
Приоритетът е да запазят местата си, за да окажат натиск в бъдеще и да гарантират „партията не се придвижва още повече надясно“.
Високопоставеният депутат също така определи броя на левите бунтовници много над 30, като каза, че около 60 са готови да се противопоставят на ръководството в скорошна спорен вот на общините, забраняващ на публични органи да бойкотират Израел. В крайна сметка обаче само 10 се разделиха.
„Те избраха да не подават главите си над парапета“, обясняват те, „но числата бяха високи. И те бяха още по-високи наскоро по време на спора за детето Имаше хора от всички страни, които питаха: ако дори не можем да направим това, за какво ни е партията?".
За тези, които подкрепят ръководството обаче, те казват, че потенциалните бунтове са много по-лесни за съдържат, отколкото бяха в първите дни.
„Тогава някои сметки ни създаваха сериозни проблеми. Сега числата са незначителни.“
За това дали SCG може да оформи лейбъристите на власт , добави той: „Те не са толкова обединени, колкото си мислите. Има някои, които са по-млади и по-амбициозни. Наистина ли искат да седят на задните пейки през цялото времетраене на лейбъристко правителство?
„Мисля за хора като Надя Уитом. Те може да не са на опашката за големи работни места, но със сигурност ще искат някаква роля, някаква възможност да направят разлика."
Друг старши служител описва групата като нефокусирана и разделена: "Джон Макдонъл просто прави каквото иска и повечето хора не могат да понасят Ричард Бъргън".
Щракнете, за да се абонирате за Sky News Daily, където и да получавате вашите подкасти
Но какво ще кажете за по-широката парламентарна партия ?
Един високопоставен депутат от Лейбъристката партия предполага, че броят им, които държат носовете си до след изборите, е много по-голям и се простира далеч отвъд SCG.
„Подкрепата на Keir е много широка, но много плитка. Проектът е просто „да спечелим“, в момента, в който го направим, той няма да има никаква добра воля.“
Те добавят: „Но всичко зависи от това от кого чувстват натиска в правителство...
"В момента те са силно повлияни от дясната преса, но колегите, които са били в правителството, ми обещават, че ще трябва да слушат повече Парламентарната лейбъристка партия."
Прочетете повече:
Първо на огневата линия за мнозина ще бъдат строгите ограничения на публичните разходи, разглеждани като водени от сянка канцлера Рейчъл Рийвс, налагана от главния секретар в сянка на Министерството на финансите Пат Макфадън и приета от сър Кийр като изборна необходимост.
Това е позиция, която породи негодувание, особено когато изглежда, че правилата се нарушават от тези на върха.
Високопоставеният депутат обяснява: „Рейчъл току-що произволно финансира чисто нова болница за Хилингдън на междинните избори в Ъксбридж и ние все още не спечелихме.
“ Междувременно колегите имат болници с буквално падащи покриви и Пат им казва, че не им е позволено да искат от торите да го поправят, тъй като това се счита за разходен ангажимент."
Всичко това рисува картина на партията е напред в анкетите, затаила дъх и пази вътрешното напрежение, надявайки се да стигне до финалната линия.
Последният лидер на опозицията, достигнал номер 10, Дейвид Камерън, се появи на поне на повърхността, за да задържи властта си над Консервативната партия с неговата програма за модернизация.
Но зад кулисите евроскептиците останаха твърди и времето му на власт се помни предимно с Брекзит.
< p>Онези на върха на лейбъристите доказаха, че могат да стигнат до печеливша позиция и вярват, че са поели контрола, но в действителност може просто да са си спечелили малко време. Освен това, истинската борба за власт едва сега е започнала.
