ЕК и Макрон - във все по-очевиден сблъсък за Западните Балкани
В същия ден, когато ръководителят на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен, европейският външен министър Жозеп Борел и комисарят по разширението Оливър Вархели единомислещо споделиха на Западните Балкани, че европейското бъдеще на района не е изложено на риск, Еманюел Макрон повтори своето " не ". Какво е решението? Когато Франция блокира започването на договаряния за присъединение със Северна Македония и Албания през октомври, Макрон евентуално не очакваше, че неговото опълчване на продължаването на съществуващата политика на разширение ще сложи Западните Балкани и бъдещето му в самия център на дневния ред на Европейския съюз. Това написа в разбор на Сашо Арсовски за Deutsche Welle, представен от БГНЕС.
Преди всичко след дебата през октомври на водачите на Европейския съюз по отношение на разширението, който по-късно засенчи всички други тематики на Съвета на Европейски Съюз, новият Европейски парламент одобри резолюция в поддръжка на Западните Балкани. Тогава новият ръководител на Народното събрание Сасоли направи първото си публично посещаване в Скопие.
Темата за Западните Балкани беляза и първите работни дни на новата Европейска комисия. Урсула Фон Дер Лайен изпрати известие до района на първата си конференция след встъпването си в служба.
" Абсолютно стратегически е значимо да създадем по-ясно за Западните Балкани, че ние ги желаеме на наша страна и че имаме огромен интерес да се причислят към Европейски Съюз ", съобщи Фон Дер Лайен. Тя също по този начин сподели, че е значимо Европейски Съюз да се " придържа към концепцията за договаряния за присъединение ", само че и да изслушва позициите на държавите-членки, когато става въпрос за смяна на този развой. " Що се отнася до договарянията за присъединение, бих се застъпила, че измененията вървят ръка за ръка, което ще даде опция на страните да стартират договаряния за присъединение ", разясни Урсула Фон дер Лайен.
Същият ден новият началник на дипломацията Борел съобщи пред Европейския парламент, че макар откритите въпроси и дебатите по отношение на методологията за разширение, този развой не може да бъде подложен под въпрос. " Трябва да запазим инерция и да продължим да работим с всички държави-членки, с цел да осъзнаем, че не можем да затворим или премахнем европейската вероятност на страните от Западните Балкани ", сподели Борел.
Борел напомни трагичните последствия от войната в Югославия за Западните Балкани. " Наследството от тази покруса сътвори разделения, беднотия и спорове на етническа и национална основа. Европа е единствената, която може да предложи решение на тази обстановка ", сподели някогашният испански външен министър.
Новият комисар по разширението Оливър Вархели вижда " решението " за Западните Балкани като по-динамично в процеса. " В края на петгодишния ми мандат би трябвало да имаме най-малко една страна, подготвена да се причисли към Европейски Съюз ", сподели той. Той също разгласи, че Европейската комисия ще показа съответно предложение при започване на януари за смяна на методологията за присъединение, въз основа на която дебатът сред страните членки ще продължи. " Говорим за смяна на методологията и никой не слага под въпрос европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Тя въобще не би трябвало да бъде обект на диспути и няма да бъде обсъждана ", съобщи Вархели.
Почти по същото време, само че от другата страна на Ламанша, разчитайки на заключителната конференция на срещата на върха на НАТО в Лондон, френският президент върна историята първоначално - т.е. към обсада на договарянията.
" Изрично споделям, че желая да се реформират процедурите на договаряния преди всеки идващ старт на процеса на договаряния ", сподели Еманюел Макрон. Той също " категорично " акцентира, че ще се опълчи на всевъзможен тип разширение на Европейски Съюз, " което не е съпроводено от дълбоки промени във действието на Съюза ".
За френския президент " решение " за Западните Балкани е твърдото му привързване към Европейския съюз. " Това поощрение за някои може да значи и присъединение към Европейски Съюз, само че би трябвало да е ясно: това също значи фаза на стратегическо партньорство и увеличени вложения ", изясни Макрон.
И до момента в който новият комисар по разширението Вархели споделя, че институционалната промяна на Европейски Съюз не е изискване за разширение и че Съюзът " ще може да действа още веднъж с 28 държави-членки ", за Макрон действието на Европейски Съюз с сегашния брой членове е извънредно неефективно, а приемането на нови членове - неустойчиво.
Вархели чака договарянията със Скопие и Тирана да стартират през май.
За разлика от френския президент, който твърдо " конкретизира " концепцията си за прекъсване на разширението, която съгласно него ще бъде подкрепена от " още няколко държави-членки ", Брюксел приказва за позитивен прогрес за страните по пътя към интеграция в Европейски Съюз и предизвиква района да продължи с европейските промени.
Комисарят по разширението разгласи откриването на нова глава в договарянията за присъединение със Сърбия идната седмица. За Черна гора Вархели споделя, че е най-напредналала в договарянията за присъединение и прикани, както и Сърбия за бързи промени в региона на върховенството на закона, свободата на медиите и смяна на изборните закони. След първото послание на Босна и Херцеговина до комисаря по разширението той прикани страната да ползва " цялостно определяне и функционалност " на всички равнища на изпълнителната и законодателната власт в страната. " Само тогава страната може да стартира да се занимава с основните въпроси и цели, показани пред нея от Комисията ", сподели Вархели.
" Когато става въпрос за Северна Македония и Албания, Европейската комисия ще се стреми към откриването на договаряния за присъединение допустимо най-скоро, което чакаме да се случи преди срещата на върха през май в Загреб ", съобщи Вархели.
Вархели, Макрон и Борел са единомислещи, че срещата на върха ЕС-Западни Балкани, планувана за май 2020 година в Загреб, се чака да бъде крайъгълен камък в политиката за разширение. Дотогава позициите на държавите-членки и институциите на Европейски Съюз по отношение на бъдещото разширение, а оттова и бъдещето на Западните Балкани, следва да бъдат избрани и хармонизирани. Хърватия, която пое председателството на Съвета на Европейски Съюз от 1 януари 2020 година, споделя, че желае срещата на върха в Загреб да бъде примерът, който " ще дефинира картата за идващите 10 години във връзка с политиката на разширение ".
В Брюксел след дебата за разширение предизвестяват, че политиката на разширение на Европейски Съюз не може да зависи от обособените държави-членки или от техните вътрешни политики. Чуват се гласове, че вътрешната функционалност на Съюза, както и неговата световна геополитическа воля, ще бъдат сложени на тестване точно от Западните Балкани.
Преди всичко след дебата през октомври на водачите на Европейския съюз по отношение на разширението, който по-късно засенчи всички други тематики на Съвета на Европейски Съюз, новият Европейски парламент одобри резолюция в поддръжка на Западните Балкани. Тогава новият ръководител на Народното събрание Сасоли направи първото си публично посещаване в Скопие.
Темата за Западните Балкани беляза и първите работни дни на новата Европейска комисия. Урсула Фон Дер Лайен изпрати известие до района на първата си конференция след встъпването си в служба.
" Абсолютно стратегически е значимо да създадем по-ясно за Западните Балкани, че ние ги желаеме на наша страна и че имаме огромен интерес да се причислят към Европейски Съюз ", съобщи Фон Дер Лайен. Тя също по този начин сподели, че е значимо Европейски Съюз да се " придържа към концепцията за договаряния за присъединение ", само че и да изслушва позициите на държавите-членки, когато става въпрос за смяна на този развой. " Що се отнася до договарянията за присъединение, бих се застъпила, че измененията вървят ръка за ръка, което ще даде опция на страните да стартират договаряния за присъединение ", разясни Урсула Фон дер Лайен.
Същият ден новият началник на дипломацията Борел съобщи пред Европейския парламент, че макар откритите въпроси и дебатите по отношение на методологията за разширение, този развой не може да бъде подложен под въпрос. " Трябва да запазим инерция и да продължим да работим с всички държави-членки, с цел да осъзнаем, че не можем да затворим или премахнем европейската вероятност на страните от Западните Балкани ", сподели Борел.
Борел напомни трагичните последствия от войната в Югославия за Западните Балкани. " Наследството от тази покруса сътвори разделения, беднотия и спорове на етническа и национална основа. Европа е единствената, която може да предложи решение на тази обстановка ", сподели някогашният испански външен министър.
Новият комисар по разширението Оливър Вархели вижда " решението " за Западните Балкани като по-динамично в процеса. " В края на петгодишния ми мандат би трябвало да имаме най-малко една страна, подготвена да се причисли към Европейски Съюз ", сподели той. Той също разгласи, че Европейската комисия ще показа съответно предложение при започване на януари за смяна на методологията за присъединение, въз основа на която дебатът сред страните членки ще продължи. " Говорим за смяна на методологията и никой не слага под въпрос европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Тя въобще не би трябвало да бъде обект на диспути и няма да бъде обсъждана ", съобщи Вархели.
Почти по същото време, само че от другата страна на Ламанша, разчитайки на заключителната конференция на срещата на върха на НАТО в Лондон, френският президент върна историята първоначално - т.е. към обсада на договарянията.
" Изрично споделям, че желая да се реформират процедурите на договаряния преди всеки идващ старт на процеса на договаряния ", сподели Еманюел Макрон. Той също " категорично " акцентира, че ще се опълчи на всевъзможен тип разширение на Европейски Съюз, " което не е съпроводено от дълбоки промени във действието на Съюза ".
За френския президент " решение " за Западните Балкани е твърдото му привързване към Европейския съюз. " Това поощрение за някои може да значи и присъединение към Европейски Съюз, само че би трябвало да е ясно: това също значи фаза на стратегическо партньорство и увеличени вложения ", изясни Макрон.
И до момента в който новият комисар по разширението Вархели споделя, че институционалната промяна на Европейски Съюз не е изискване за разширение и че Съюзът " ще може да действа още веднъж с 28 държави-членки ", за Макрон действието на Европейски Съюз с сегашния брой членове е извънредно неефективно, а приемането на нови членове - неустойчиво.
Вархели чака договарянията със Скопие и Тирана да стартират през май.
За разлика от френския президент, който твърдо " конкретизира " концепцията си за прекъсване на разширението, която съгласно него ще бъде подкрепена от " още няколко държави-членки ", Брюксел приказва за позитивен прогрес за страните по пътя към интеграция в Европейски Съюз и предизвиква района да продължи с европейските промени.
Комисарят по разширението разгласи откриването на нова глава в договарянията за присъединение със Сърбия идната седмица. За Черна гора Вархели споделя, че е най-напредналала в договарянията за присъединение и прикани, както и Сърбия за бързи промени в региона на върховенството на закона, свободата на медиите и смяна на изборните закони. След първото послание на Босна и Херцеговина до комисаря по разширението той прикани страната да ползва " цялостно определяне и функционалност " на всички равнища на изпълнителната и законодателната власт в страната. " Само тогава страната може да стартира да се занимава с основните въпроси и цели, показани пред нея от Комисията ", сподели Вархели.
" Когато става въпрос за Северна Македония и Албания, Европейската комисия ще се стреми към откриването на договаряния за присъединение допустимо най-скоро, което чакаме да се случи преди срещата на върха през май в Загреб ", съобщи Вархели.
Вархели, Макрон и Борел са единомислещи, че срещата на върха ЕС-Западни Балкани, планувана за май 2020 година в Загреб, се чака да бъде крайъгълен камък в политиката за разширение. Дотогава позициите на държавите-членки и институциите на Европейски Съюз по отношение на бъдещото разширение, а оттова и бъдещето на Западните Балкани, следва да бъдат избрани и хармонизирани. Хърватия, която пое председателството на Съвета на Европейски Съюз от 1 януари 2020 година, споделя, че желае срещата на върха в Загреб да бъде примерът, който " ще дефинира картата за идващите 10 години във връзка с политиката на разширение ".
В Брюксел след дебата за разширение предизвестяват, че политиката на разширение на Европейски Съюз не може да зависи от обособените държави-членки или от техните вътрешни политики. Чуват се гласове, че вътрешната функционалност на Съюза, както и неговата световна геополитическа воля, ще бъдат сложени на тестване точно от Западните Балкани.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ