В сърцето на Розовата долина в полите на величествения Балкан

В сърцето на Розовата котловина в полите на величествения Балкан преди 63 години съумяват да построят втория язовир в България. Тогава той е наименуван " Георги Димитров ", а през днешния ден " Копринка ". Язовирът е бил един от жалоните на строителството на социализма, като задачата е била произвеждане на електрическа енергия и напояване. Строителството на мега обекта не се е разминало без жертви, за които няма подробни данни. Междувременно по време на построяването му е обречен тракийският град Севтополис, макар че са осъществени избавителни археологически разкопки. След 1989 година се появиха хрумвания за избавяне на останките на Севтополис, които мнозина експерти дефинираха като невъзможни, тъй като би трябвало да бъде построен остров над 10 хектара. В същото време никой не се наема тогава да каже какво тъкмо е непокътнато изпод под водата. Също по този начин поражда и казуса с голямата сума от средства, която би трябвало да бъде обезпечена. Язовирът се намира на 7 км. западно от град Казанлък. Строителството му стартира през 1947 година и продължава до 1954 година Открит е на 6 септември 1955-а. Хидровъзелът е основан за произвеждане на електрическа енергия и напояване, а минимум се е мислило за спасяването на тракийското ни завещание, което било намерено инцидентно. Кога поражда концепцията за язовира и за неговото изграждане споделя пред Dir.bg Пламен Стефанов, основен организатор в Историческия музей Казанлък в отдел " Най нова история ".

Идеята за построяването на язовир " Копринка " е през 20-те години на предишния век, при основаването на водния профсъюз. В края на държавното управление на Стамболийски през есента на 1927 година и пролетта на 1928 година се вършат опити да се построи язовирна стена. Тогава са изразходвани към 60 милиона лв. по тогавашния курс, само че нищо не се е получило. Генчо Стайков има едно проучване от 20-те години на предишния век, което е за водосбори и електрификацията на Горна Тунджа. Самата концепция за язовир " Копринка " е от 1944 година. Язовирът е вторият в страната, който се строи. Първият е язовир " Росица ". Началото на строителството му стартира в края на март 1947-а, само че действително построяването стартира 1948 -1949 година. Първоначално го строят бригадири, след това е имало и интернационална строителна бригада " Трайчо Костов. Включват се и съветски експерти. В началото всичко се работи на ръка, доста постепенно и примитивно. Голяма част от основите на самата язовирна стена, която е с големи каменни блокове, добивани в кариерата Гюрля, е трябвало да бъдат прекарвани с каруци, теглени от волове. Едва 1950 година е построена първата теснолинейка за транспортиране на камъните, които са полагани в основата на стената.

Проектанти на стената са двама инженери Минчо Иванов и Иван Савов, а на двата основни канала инж. Разсолков. Ръководител на строителството е на първо време инж. Павел Димов, а по-късно инж. Георги Георгиев.

Койчо Коджейков е началник на градежа на самата стена. Двамата инженери Велин Иванов и Минчо Чернев са ръководители на основните канали и градежа на ВЕЦ-а при Стара Загора, защото на самия язовир има различен Водноелектрическа централа.