В Сърбия кирилицата може да стане абсолютно доминираща писменост, а

...
В Сърбия кирилицата може да стане абсолютно доминираща писменост, а
Коментари Харесай

Отива ли Сърбия към тотална доминация на кирилицата?

В Сърбия кирилицата може да стане безусловно преобладаваща книжовност, а латиницата да бъде изтласкана на назад във времето, предвижда Дойче веле. Изменение в закона за езика планува даже налагане на санкции - все в отбрана на " застрашената " кирилица.

Министерството на културата и обществената информация внесе в сръбското държавно управление предложение за изменение на Закона за формалното и обществено потребление на езика и писмеността. Твърди се, че главната цел на този закон в действителност е опазването на кирилицата.

" Главната причина е, че би трябвало да се съблюдава Конституцията. В член 10 там написа, че формалният език е сръбският, а формалната книжовност - кирилицата. Друга причина е Европейската харта за районните или малцинствените езици ", изяснява за Дъждовни води Милош Ковачевич от Комитета по стандартизация на езика, който е взел участие в правенето на предлагането.

Основните промени са свързани с предефинирането на тези сфери, където публично и обществено се употребяват езикът и писмеността. Под " публична приложимост " се схваща връзката с държавни служби. Предложението за промени в закона прибавя към нея и " обществената приложимост ", тъй че да се покрият и други сфери. Не единствено езика в учебните заведения - измененията на процедура ще обиден и частния бранш, и медиите, и неправителствените организации. Частните компании ще би трябвало да употребяват кирилицата, когато става дума за юридически процедури като име, седалище, гаранции, фактури, разписки и така нататък

" Никой не може да Ви подреди с каква писменост да напишете теоретичен труд или литературно произведение и с каква книжовност да се работи в школите за проучване на непознати езици. Но задължението да се написа на кирилица е напълно разумно, когато подавате молба или тъжба или когато в учебно заведение се преподават сръбски език, география или физика ", споделя Милош Ковачевич.

Кирилицата - наложителна и в медиите

Предложението за промени в закона на процедура афишира кирилицата за наложителна и в медиите. " Би било напълно обикновено за всички медии, публикуващи на сръбския език, да употребяват точно формалния език и формалната книжовност ", споделя Ковачевич. " Ако обаче медията е предопределена за някое малцинство, тогава може да се употребява съответният малцинствен език. "

Новите разпореждания ще се отнасят и до вътрешната и задграничната активност на професионалните и браншови организации. " Ако вземем Асоциацията на публицистите в Сърбия: напълно разумно е, че те употребяват съвременен сръбски език и ще би трябвало да го пишат на кирилицата като конституционна книжовност ", изяснява Милош Ковачевич.

Задължението да се написа на кирилица не важи за частното другарство, за изписването и потреблението на персонални имена, за двуезични издания и компютърни стратегии, за наложила се научна и техническа терминология, за научни и художествени творби, за научни и просветителни действия в чуждоезичните учебни заведения, за маркови артикули, в това число и обозначенията за генезис на артикули и услуги. Законът има специфичен раздел за националните малцинства, които имат право публично да употребяват на майчин език.

От една прекаленост в друга

Сферата на формалната приложимост на кирилицата е прекалено разширена, споделя професор Ранко Бугарски от Филологическия факултет на университета в Белград. " Страхувам се, че в доста области всичко това провокира по-скоро безпорядък, тъй като хората не знаят по какъв начин да постъпят и какво е разрешено ", изяснява той в изявление за Дъждовни води. И прибавя нещо доста значимо: " Ако концепцията за служебно прилагане се разшири до потребление на кирилицата във всички сфери, в случай че латиницата бъде изтикана на назад във времето, в случай че санкционират хората, които я употребяват, в случай че в действителност освобождават от налози тези, които печатат на кирилица, то това ще бъдат дискриминационни ограничения. А Конституцията категорично не разрешава дискриминация въз основата на езика ", споделя Бугарски.

Тези, които не съблюдават наредбите, в действителност ще бъдат наказвани. За физически лица санкцията може да бъде от 5000 до 100 000 динара (приблизително сред 42 и 820 евро), а за организации и бизнесмени санкциите могат да бъдат сред 70 000 и 1 милион динара. Ранко Бугарски подлага на критика наредбите: " Езикът не може да се контролира посредством насила и с такива фрапантни ограничения ", споделя той. Неговото мнение споделя и социологът Ратко Божович: " Това е принуждение над езика. Езиковите въпроси не могат да се вземат решение посредством диктат. Такива политически принадлежности са прекомерно груби за една сензитивна област като езиковите промени ", счита Божович. Мато Пижурица пази данъчните облекчения в интерес на кирилицата: " Има страни, които разпространяват националната си просвета точно с пари от налозите. " Той прибавя обаче, че в следствие от насърчаването на кирилицата не трябва хората да изгубят грамотността си на латиница: " Имаме богато завещание, печатни и литературни творби на латиница, някои от които са доста остарели. Тъй че ще бъде безсмислено да се откажем от грамотността си на латинската книжовност. "

Линвистика и политика

Дали всичко това въобще е належащо? - пита професор Бугарски. Той счита, че кирилицата напълно не е толкоз застрашена, колкото се твърди. " Фактът, че латиницата е толкоз необятно публикувана, не значи, че кирилицата е обречена да изчезне. Или, че, както се споделя, щяла да оцелее единствено по надгробните плочи. "

Той напомня, че съгласно Конституцията, кирилицата към този момент се употребява с фаворизиран статут в просветителната система. " В Конституцията написа, че публично се употребяват сръбският език и кирилицата, само че се прибавя, че в страната са възможни и други езици и шрифтове ", изяснява Бугарски. И прибавя: " В Сърбия не можеш да завършиш главно учебно заведение, без да владееш кирилица. Децата в учебно заведение първо учат кирилица и чак по-късно латиница. Всички учебници са наложително на кирилица. Нима може да бъде съществено да застрашена една книжовност, която е дотам привилегирована? ", обобщава Бугарски.

Тъкмо заради това филологът счита, че препоръчаните промени обслужват не езикови, а други цели. Какви тъкмо - не желае да разяснява. Ратко Божович явно мисли, че аргументите са политически, че се прибързва и идеологизира. " Всеки път, когато политиците се намесват в културата, дейностите им са тромави, а претекстовете - подозрителни. Те са като коне с капаци и не могат да повлияят на това, което се случва на един език ", твърди Божович. /Дойче веле
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР