Сръбски медии на бунт срещу информационното затъмнение
В Сърбия бе основана група срещу медийния мрак, към която за броени дни се причислиха над 80 медии и неправителствени организации, както и над 100 персони, за да тръгнат дружно в битка за независимост на медиите в страната, оповестява белградският вестник " Данас ".
Групата се събра в поддръжка на " Вранске новине ", една от най-важните локални медии в Сърбия, който предходната седмица бе закрит заради нетърпим политически и стопански напън, написа " Данас ". Закриването на вестника и гладната стачка на неговия притежател и основен и виновен редактор Вукашин Обрадович са знак на обстановката, в която се намират голямото болшинство други самостоятелни медии в Сърбия, както и на свободата на медиите като цяло.
Групата е образувана през седмицата, в която офанзивите против свободата на медиите и съществуването на самостоятелните публицисти доближиха кулминационна точка. Само за ден бе закрит " Вранске новине ", осъществени бяха набези против проверяващ публицист от /мрежата за проверяваща журналистика/ КРИК от страна на ръководещата партия, а журналистки още веднъж бяха цел на офанзиви на първата страница на вестник " Информер ", се споделя известие на групата.
Организаторите приканиха всички медии в четвъртък, на 28 септември, на взаимна акция против медийното затъмнение в Сърбия. Всички медии, интернет портали, интернет страници, обществени мрежи, които поддържат задачите на групата, са призовани да излязат с тъмни екрани по обяд или да бележат печатните си издания с черен знак, който символизира медийния мрак, който царува към този момент години в Сърбия, се споделя в известието, представено от " Данас ".
Хърватия е подготвила закон за правата на хърватските бранители, в който за първи път показва Сърбия, Черна гора и огромен брой от членовете на сръбското национално малцинство в Хърватия като агресори, оповестява вестник " Блиц ".
Законът бе посрещнат с овации от страна на всички политически партии в парламентарната комисия за ветераните и щеше да бъде признат, в случай че ръководителят на Самостоятелната демократична сръбска партия Милорад Пуповац не се изрече обществено против него, а като тематика го сложи и президентът на Сърбия Александър Вучич в границите на присъединяване си в съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Предложеният законопроект се основава на Декларацията за отечествената война, само че с две основни разлики що се отнася до формулировката кой е бил агресор против Хърватия. В законопроекта написа, че " експанзия против Хърватия са направили Сърбия, Черна гора, Югославската национална войска и паравоенни обединения от Босна и Херцеговина благодарение на огромен брой членове на сръбското национално малцинство в Хърватия ", до момента в който в Декларацията не се загатва Босна и Херцеговина и се показва въоръжен протест единствено на една част от сръбското малцинство в Хърватия.
Всички хърватски политически партии, показани в Народното събрание, желаят да одобряват закона за правата на хърватските бранители. Единствената им алтернатива е дали да посочат като агресор " огромен брой от сърбите " или " част от сърбите ", които са живели в Хърватия. Със закона те желаят и военни репарации, което съгласно оценката на обособени депутати ще коства на Сърбия цели 40 милиарда евро, написа вестникът. " Блиц " цитира депутата Йосип Якич от Хърватската демократична общественост, който споделя, че репарациите са едно от петте основни условия за присъединение на Сърбия към Европейски Съюз.
Според Милорад Пуповац настояването за репарации връща страните още веднъж към война.
Групата се събра в поддръжка на " Вранске новине ", една от най-важните локални медии в Сърбия, който предходната седмица бе закрит заради нетърпим политически и стопански напън, написа " Данас ". Закриването на вестника и гладната стачка на неговия притежател и основен и виновен редактор Вукашин Обрадович са знак на обстановката, в която се намират голямото болшинство други самостоятелни медии в Сърбия, както и на свободата на медиите като цяло.
Групата е образувана през седмицата, в която офанзивите против свободата на медиите и съществуването на самостоятелните публицисти доближиха кулминационна точка. Само за ден бе закрит " Вранске новине ", осъществени бяха набези против проверяващ публицист от /мрежата за проверяваща журналистика/ КРИК от страна на ръководещата партия, а журналистки още веднъж бяха цел на офанзиви на първата страница на вестник " Информер ", се споделя известие на групата.
Организаторите приканиха всички медии в четвъртък, на 28 септември, на взаимна акция против медийното затъмнение в Сърбия. Всички медии, интернет портали, интернет страници, обществени мрежи, които поддържат задачите на групата, са призовани да излязат с тъмни екрани по обяд или да бележат печатните си издания с черен знак, който символизира медийния мрак, който царува към този момент години в Сърбия, се споделя в известието, представено от " Данас ".
Хърватия е подготвила закон за правата на хърватските бранители, в който за първи път показва Сърбия, Черна гора и огромен брой от членовете на сръбското национално малцинство в Хърватия като агресори, оповестява вестник " Блиц ".
Законът бе посрещнат с овации от страна на всички политически партии в парламентарната комисия за ветераните и щеше да бъде признат, в случай че ръководителят на Самостоятелната демократична сръбска партия Милорад Пуповац не се изрече обществено против него, а като тематика го сложи и президентът на Сърбия Александър Вучич в границите на присъединяване си в съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Предложеният законопроект се основава на Декларацията за отечествената война, само че с две основни разлики що се отнася до формулировката кой е бил агресор против Хърватия. В законопроекта написа, че " експанзия против Хърватия са направили Сърбия, Черна гора, Югославската национална войска и паравоенни обединения от Босна и Херцеговина благодарение на огромен брой членове на сръбското национално малцинство в Хърватия ", до момента в който в Декларацията не се загатва Босна и Херцеговина и се показва въоръжен протест единствено на една част от сръбското малцинство в Хърватия.
Всички хърватски политически партии, показани в Народното събрание, желаят да одобряват закона за правата на хърватските бранители. Единствената им алтернатива е дали да посочат като агресор " огромен брой от сърбите " или " част от сърбите ", които са живели в Хърватия. Със закона те желаят и военни репарации, което съгласно оценката на обособени депутати ще коства на Сърбия цели 40 милиарда евро, написа вестникът. " Блиц " цитира депутата Йосип Якич от Хърватската демократична общественост, който споделя, че репарациите са едно от петте основни условия за присъединение на Сърбия към Европейски Съюз.
Според Милорад Пуповац настояването за репарации връща страните още веднъж към война.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ