В самото начало на 2021 г. "Екзакта" представи свое първо

В самото начало на 2021 година "Екзакта " показа свое първо в страната социологическо изследване. Затова беседвам с Лидия Йорданова, социолог, притежател и шеф на "Екзакта Рисърч Груп ", записана през есента на 2013 година Тя е дълготраен шеф на НЦИОМ при Народното събрание /1999-2013г./



Какви са правилните резултати от последното проучване на "Екзакта " във връзка с настройките на интервюираните хора към политическите партии преди изборите?

Ролята на коментаторите и анализаторите на социологически данни, най-малко съгласно мен, е да поясняват регистрирани по теоретичен път трендове, а не да се изявяват като гадатели и да „ хвърлят” и апробират в общественото пространство политически конструкти и хипотези. Последното е в прорез с логиката на социологическите проучвания, извършени със съответната научна почтеност. В този смисъл правилни резултати на всяка социологическа организация са тези, които дават справедлива моментна фотография на публичните настройки, само че също по този начин и поясняват по какъв начин тази фотография се вписва в една по-обща наклонност и в каква посока се развиват политическите процеси.

Променят ли хората своето отношение към главните партии на статуквото - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и по какъв начин, на какво се дължи примерно скъсяването на дистанцията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия?

Въпросът е състоятелен, изключително на фона на динамичността от събитията през изтеклата 2020г. В резултат на здравната рецесия, настъпиха значими стопански и обществени последствия за множеството българи. Това докара до растяща незаинтересованост към политическия живот в страната измежду част от популацията, от една страна, а въпреки това се стигна до възходяща политическа готовност и интензивност измежду тези българи, които резервираха политическата си изкушеност. Протестите, които започнаха през лятото, отключиха натрупалата се политическа сила и подсказаха в каква посока са политическите търсения на недоволните. Така, надалеч преди акцията, ръководещите се ориентираха в политическите искания на главните си съперници, и това ги слага несъмнено в по-добра обстановка в навечерието на парламентарните избори.
Онова, което изрично господства и измежду апатичните, и измежду политически изкушените българи през днешния ден, е

желанието за смяна в политическия живот на страната, в политическата формула на ръководство.

Това съгласно хората значи нови партии да влязат в политическия живот на страната, нови и извънпарламентарни партии да попаднат в Народното събрание, нова политическа настройка да ръководи страната. Хората в това време са реалисти. Те знаят, че управническата формула няма по какъв начин да избегне наличието на една от двете огромни партии- ГЕРБ или Българска социалистическа партия и явно желанието за смяна влючва и възобновяване на политически лица и на политиките на тези две партии. Нещо повече - данните от последното национално проучване на "Екзакта ", завършило в средата на декември 2020г. демонстрират, че по над 40% и от гласоподавателите и на ГЕРБ, и от тези на Българска социалистическа партия, се надяват да има некозметични промени в партиите им в навечерието на парламентарния избор.



Разочарованието от политиката води до това, че през последната година паралелно и постепенно се свива електоратът и на двете огромни партии - ГЕРБ и Българска социалистическа партия,

като в това време пораства делът на хората, които не имат намерение да гласоподават. Така борбата за състезание на политическата сцена явно ще се „ изнесе” сред твърдите ядра на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия. От нашите данни е видно, че ръководещите все още разполагат с по-голямо и по-мобилизирано твърдо ядро. Заради здравните, обществените и икономическите неблагополучия от предходната година, ГЕРБ е в непрестанно положение на готовност на твърдото си ядро. От началото на митингите партията на ръководещите се активизира в степента, в която всекидневно го прави по време на предизборни акции. Българска социалистическа партия пък е партията, в която все още записваме сякаш най-вече разочаровани гласоподаватели. Всеки пети, определил се като последовател на Социалистическата партия, заявява, че е отчаян през последната година от своята партия, а 16% от социалистите настояват, че не утвърждават работата на своя водач. И по този начин, в случай че ГЕРБ се активизира пред опасността да загуби властта, Българска социалистическа партия не се сплотява в нужната степен пред опцията да завоюва властта.



Как интервюираните жители се отнасят към новите политически планове? Според вашето проучване, какви са възможностите на партията на Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в, на "Да, България " и "Изправи се "?

Кампанията за парламентарния избор в околните месеци ще би трябвало да премине под знака на предстоящите промени-кадрови, програмни, промени в управническата формула. Тя ще бъде мощно повлияна и от преценката на хората за метода, по който ръководството у нас се оправя до момента със здравната рецесия, както и с икономическите и със обществените й последствия. Най-много дивиденти ще извлекат тези политици и тези партии, които имат какво да предложат на очакващите смяна.

Половината българи избират експертното начало в ръководството да вземе връх над политическото.

На този декор, всички нововъзникващи обединения, както и тези, които са били отвън Народното събрание досега, имат изначално нелоши шансове да привлекат публичното внимание и да се борят за вота на гласоподавателите.
Партията на Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в към този момент наподобява сигурен участник в идващия парламент.



През последната година, след основаването й, измерихме пулсиращ дял на поддръжка за тази нова групировка в границите на 9% до 12%. Дълбочинният разбор на данните ни демонстрира, обаче, че електоратът на тази нова партия не е изключително корав. Слави Трифонов Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в „ тегли” гласове от всички политически партии без ГЕРБ. В този смисъл една ефикасна акция на множеството партии, които все още се оказват негов „ донор”, би понижила въздействието му. Но при една свръхполитизация и ескалация на нови спешни обстановки, е допустимо разочарованите и пасивните гласоподаватели в допълнение да се ориентират към неговата партия и да засилят въздействието й.

Засега е допустимо 6 партии да имат шанса да попаднат в идващ парламент.

Това би довело по-скоро до компликации и ограничавания, в сравнение с до отваряне на огромни благоприятни условия пред идната управническа формула.
Данните демонстрират, че „ ДБ” е измежду тези извънпарламентарни обединения, които имат учредения да се надяват на посланичество в идващия парламент.



Немалки шансове за парламентарно посланичество имат и Оперативна програма.
В нашето проучване регистрирахме електорални дялове от по 2.4% за други две формации- за "Изправи се.БГ " и за "Републиканци за България ". Разбира се, резултатът за "Изправи се.БГ " е получен за групировката отвън съдружния формат, който се случи през последната седмица. Практиката и опитът ми от последните десетилетия демонстрират, че не може да се разчита на резултата на предстоящите механични сборове на електорат, когато се прави коалиция. Енергията на митинга понижа, а доста десни гласоподаватели споделят, че са разочаровани от неналичието на резултат. Немалко от десните винят за това съответно "Отровното трио ", което мина „ пика” на въздействието си от лятото. Фактът, че Демократична България остава настрана, не работи в интерес на новия съдружен формат на М.Манолова. Нужно е и време, с цел да се калкулира реакцията на разочарованите леви към новата групировка.
Що се отнася до Република България, техният път е белязан от една очебийно евро-атлантическа ориентировка, която върви с ясни полезности и характерни послания. Това са десни послания към десен електорат, само че и послания към младите българи и към българите в чужбина. По-голямата част от гласоподавателите на тази нова групировка са нови лица, които не са намерили до момента своето политическо посланичество.

Протестите отразяват ли се на настройките на хората преди изборите и по какъв начин?

Протестите държаха будно гражданското общество в един дълъг интервал, в който имаше сериозна здравна рецесия, която беше придружена от съответните стопански и обществени последици.



Площадът беше фактор в политическия живот на страната за избран интервал.

Липсата на общопризнато водачество и безгрижния характар на митинга обаче последователно го лишиха от значително от опциите му. Появата на митинга на остарели и износени политически лица, освен това от всички направления на политическия набор, същински отблъсна тези, които другояче можеха да родят печаливша опция – младите и образованите българи.
Масово и високо в границите на няколко месеца бе утвърждението само за ролята на един от водачите на Демократична България - Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския като индивидът дал подтик на митинга и добре одобряван като представящ настояванията на протестиращите. Но тази роля на Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския не се разпростра до дъно в крайната фаза на митинга.
Като цяло точно митингите формулираха главната цел на съперниците на властта на идните избори. Времето на митингите „ вкара” в предизборна акция освен ръководещите, само че и техните съперници като в това време принуди разочарованите и апатичните да наблюдават протичащото се. Протестите вкараха в характерна роля и президента господин Р.Радев, който получи нееднозначни оценки от публичното мнение, само че влезе в тренд на загуба на въздействие и известност.

Как изолацията и ограниченията против Ковид 19 въздействат върху публичната интензивност на жителите?

Медицинска рецесия, която се описваше най-вече с емоционално-страхови реакции от пролетта, през есента и зимата, към този момент върви с по-прагматични усещания, които вършат конспирациите все по-лесно оборими. Често зад широкотиражираните заблуди започнаха да прозират и чисто политически цели.
80% от българите в средата на декември обявиха, че утвърждават въведените ограничения против КОВИД, а 95% показаха, че ги съблюдават страктно. Най-високо е утвърждението за ограниченията в столицата и в огромните градове, където и опасността е най-непосредствена.
Без всевъзможни пресиления следва да се каже, че здравната действителност, обвързвана с КОВИД 19, в навечерието на парламентарния избор ще въздейства освен върху публичната интензивност на жителите, само че и върху интензивността и държанието им като гласоподаватели. Ситуацията ще бъде следващото тестване за качествата и опциите на изборната ни система. Всеки рационален политик следва да прояви по този начин нужната на обществото ни емпатия и да се управлява от публичните настройки в сходна нелека обстановка.