Юношество / Boyhood
В самия завършек на кино лентата “Юношество ” майка декларира на порасналите си деца: “Да сме наясно, желая да подредите нещата си в четири категории:
1. всичко, което желаете да запазите от детството си и ще вземете със себе си;
2. за изхвърляне;
3. за даряване;
4. за ликвидация.
Да подреждаш и разчистващ движимости, мемоари и прекарвания е необикновен – по едно и също време непосилен и улеснителен развой. В живота го вършим или по насила – при пътешестване, рецесия, разлъка, или автоматизирано – когато домакинстваме или спим.
Този филм, “Boyhood ” – “Юношество ” (или безусловно “Момчешко детство ”) – се заема да резервира и подреди моменти от живота на едно момче по метод, който е съвсем документален, натурален. Този абзац е в първите 20 секунди на филмовия откъс.
Методът на режисьора Ричард Линклейтър общо взето е бил всяка година – от 2002 до 2013 година да снима по няколко фрагмента и най-после, когато героят му приключва учебно заведение, да ги инсталира в 160-минутен филм. Така всеки от актьорите – Патриша Аркет, Итън Хоук – остарява естествено. А децата израстват удивително, като тръстики пред очите ни.
Филмът не е документален обаче. Той е режисиран и сниман по сюжет, просто този сюжет е писан в течение на годините, повлиян както от израстването на личните деца на Линклейтър (дъщеря му Лорелай играе във филма), по този начин и на същинското момче Елар Колтрейн, което е в основната роля.Линклейтър всяка година от 2002 до 2013 година снима по няколко фрагмента и най-после, когато героят му приключва учебно заведение, ги инсталира в 160-минутен филм. “Юношество ” е един от най-високо оценените от критиците филми, с резултат от 99% в RottenTomatoes.com и чисти 100 % в Metacritic.com, което значи на практика, че над 200 американски кинокритици единомислещо го считат за извънреден.
Аз намирам замисъла за завладяващ, а постоянството – впечатляващо. Бих посочила този филм на всяко познато момче, изключително на заседналите в ранния пубертет с косми и пъпки. Защото филмът ще им даде вероятност, изключително в този сложен интервал, когато тялото пораства, натискът и условията – също, а още детският ти Аз е сгънат зад един предпазен бретон.
От друга страна обаче получилият се филм е и прекомерно общ, и недотам повсеместен. В него съвсем няма облик и епизод, които да не са познати от нормалните американски филми за детството. Затворено дете, млада майка, окопана в проблеми, обаятелен, само че изчезнал татко. Видеоигри, фотоси на дами по сутиени и радушен диалог край огъня. “Татко, има ли в действителност елфи? ” – “Ами, на практика не... ”
Всичко е съзерцателно и очарователно, само че всякакво по-специфично прекарване и обстановка липсват във кино лентата. Но пък той има потенциал да ги разсъни у фена. Това неповторимо преживяване, за което приказват критиците, не се съдържа в самия филм, няма го на екрана. Но всеки благоразположен фен ще откликне, когато у самия него се раздвижат и разместят неща, които е считал за изхвърлени, разпродадени, или такива, които е желал да резервира, само че е не запомнил.
" Юношество " във " Вижте какво гледах "
1. всичко, което желаете да запазите от детството си и ще вземете със себе си;
2. за изхвърляне;
3. за даряване;
4. за ликвидация.
Да подреждаш и разчистващ движимости, мемоари и прекарвания е необикновен – по едно и също време непосилен и улеснителен развой. В живота го вършим или по насила – при пътешестване, рецесия, разлъка, или автоматизирано – когато домакинстваме или спим.
Този филм, “Boyhood ” – “Юношество ” (или безусловно “Момчешко детство ”) – се заема да резервира и подреди моменти от живота на едно момче по метод, който е съвсем документален, натурален. Този абзац е в първите 20 секунди на филмовия откъс.
Методът на режисьора Ричард Линклейтър общо взето е бил всяка година – от 2002 до 2013 година да снима по няколко фрагмента и най-после, когато героят му приключва учебно заведение, да ги инсталира в 160-минутен филм. Така всеки от актьорите – Патриша Аркет, Итън Хоук – остарява естествено. А децата израстват удивително, като тръстики пред очите ни.
Филмът не е документален обаче. Той е режисиран и сниман по сюжет, просто този сюжет е писан в течение на годините, повлиян както от израстването на личните деца на Линклейтър (дъщеря му Лорелай играе във филма), по този начин и на същинското момче Елар Колтрейн, което е в основната роля.Линклейтър всяка година от 2002 до 2013 година снима по няколко фрагмента и най-после, когато героят му приключва учебно заведение, ги инсталира в 160-минутен филм. “Юношество ” е един от най-високо оценените от критиците филми, с резултат от 99% в RottenTomatoes.com и чисти 100 % в Metacritic.com, което значи на практика, че над 200 американски кинокритици единомислещо го считат за извънреден.
Аз намирам замисъла за завладяващ, а постоянството – впечатляващо. Бих посочила този филм на всяко познато момче, изключително на заседналите в ранния пубертет с косми и пъпки. Защото филмът ще им даде вероятност, изключително в този сложен интервал, когато тялото пораства, натискът и условията – също, а още детският ти Аз е сгънат зад един предпазен бретон.
От друга страна обаче получилият се филм е и прекомерно общ, и недотам повсеместен. В него съвсем няма облик и епизод, които да не са познати от нормалните американски филми за детството. Затворено дете, млада майка, окопана в проблеми, обаятелен, само че изчезнал татко. Видеоигри, фотоси на дами по сутиени и радушен диалог край огъня. “Татко, има ли в действителност елфи? ” – “Ами, на практика не... ”
Всичко е съзерцателно и очарователно, само че всякакво по-специфично прекарване и обстановка липсват във кино лентата. Но пък той има потенциал да ги разсъни у фена. Това неповторимо преживяване, за което приказват критиците, не се съдържа в самия филм, няма го на екрана. Но всеки благоразположен фен ще откликне, когато у самия него се раздвижат и разместят неща, които е считал за изхвърлени, разпродадени, или такива, които е желал да резервира, само че е не запомнил.
" Юношество " във " Вижте какво гледах "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ