В съботния медицински преглед участват всички, затова опашката пред паешкия

В съботния медицински обзор вземат участие всички, по тази причина опашката пред паешкия кабинет се проточва чак до Гробовния площад, като слиза по стълбите, и ние прекарваме на опашката толкоз време, че Логите съумяват да домъкнат от първия етаж одеяла и бързовари, да създадат лагер на площадката и един-два пъти да подготвят чай, преди краят на опашката да се вмъкне в Гробовния кулоар.
Тук е по-скучно. Не бива да се шуми, да се пуши и да се включват бързовари. Мнозина придрямват. Птиците играят покер, Слона разхожда играчки по сивия линолеум, Лорда и Рижата се карат, по-късно се сдобряват, Чакала пъха под гробовните шкафове къшейчета самун – за гробовните домашни дух
– Странно, че с с тези обноски тукашните се опасяват от завършването – споделя Пушача. И като улавя моя взор, прибавя: – Ами че на вас толкоз малко ви е нужно, където и да попаднете, където и да се намирате.
Провокационно изявление, само че никой не спори с него. Ние сме потискащо благи с Пушача. Още от сутринта.
Опашката последователно понижава. Белите пластмасови столове, на които кардинално никой не сяда, означават стадиите на нашия път. Когато до вратата остава единствено един стол, излиза наяве, че Пушача го оставят в Гробовника.
Без никакви пояснения, както е признато при Паяците. Просто изпращат някой да му прибере нещата и остава единствено да недоумяваме какво толкоз се е случило с него от времето на предходния обзор до момента, което никой не е забелязал. Ако на мястото на Пушача беше някой различен, щяхме да оставим в Гробовника десант до изясняването на всички условия, само че Пушача по този начин или другояче трябваше да си го приберат неговите родители, тъй че ние не настояваме за нищо и се връщаме в спалнята.
На обяда поражда малоумен спор. За опциите на хората с количките. Табаки счита, че те са безгранични, и се пробва да ни убеди, че в действителност краката са непотребна част от тялото. Че от тях се нуждаели единствено футболистите и манекенките, а за всички останали те са нужни само по силата на навика. И когато човечеството най-сетне се накани и реши да се самоусъвършенства посредством цялостна моторизация на крайниците, този остарял табиет ще отмре от единствено себе си.
Ние с Гърбушкото неенергично пазиме краката. Ние ги обичаме, на нас те ни харесват, не желаеме да ги моторизират. Лари мърмори нещо за киселото грозде.
Оскърбен, Табаки предлага на всички присъстващи ходещи да се състезава с тях по скорост, експедитивност на завоите и по мощ на усилването.
Лорда споделя, че след такова съревнование ние ще се озовем в Клетката. Разбира се, става дума за тези от нас, които няма да се озоват в Гробовника.
– И ти ли, Бруте? – шепне покъртен Табаки.
След обяда стартира това, което Чакала назовава Великия излаз. Нищо велико няма в него. Просто откарват няколко души, които са минали теста, основно Фазани, само че в Дома по този начин умеят да декорират всяко събитие, че от него да лъха величественост.
Преграждат първия етаж в региона на приемната. Р. Първи играе ролята на преграда. Логите неотложно се скупчват до преградата и с всички сили се пробват да минат от другата страна. Черния Ралф удържа защитата. Останалите възпитатели водят тук своите подопечни и им носят багажа.
Всеобща възхита провокира кльощаво момиче с прякора Стъкла, имуществото на което е заело три големи куфара, две чанти и една торбичка. Чакала декларира, че най-накрая е намерил сродна душа в тези стени, уви, прекомерно късно, и в този момент сърцето му е разрушено.
След доставката на грамадния си багаж Стъкла стартира да пищи, че е не запомнила да си прибере обичаното жакетче, и три възпитателки са изпратени за жакетчето, като на лицето на всяка от тях е изписано доколко й се желае да убие Стъкла. Жакетчето не е открито. Стъкла крещи, че на никое място няма да отпътува. Логите я приветстват. Най-накрая Акулата персонално замъква в приемната „ благото момиче “ и повече нищо забавно не се случва, в случай че не се броят риданията на Фазанчето Джвак и прощалната тирада на Кучето Лавър, в която той назовава всички ни лайнари.
Не съумяваме да забележим никого от родителите на тези, които ги прибират, което в общи линии е обяснимо: в случай че ние ги видехме, на собствен ред и те щяха да видят нас, а Акулата разсъждава задоволително прозорливо, с цел да не допусне това да се случи.