В съботата след Сирни заговезни отбелязваме Тодоровден. Тази година т.

В съботата след Сирни заговезни означаваме Тодоровден. Тази година така наречен преносим християнски празник се чества на 23 март. Почитането на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон) е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата.
 
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил:
" Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ".
 
Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди. От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
 
Според националните традиции, Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията.
 
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование.
 
Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
 
На този ден имен ден честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.