В събота, докато управляващи и опозиция се удряха по кокалчетата

В събота, до момента в който ръководещи и съпротива се удряха по кокалчетата поради нацистките поздрави на служебния вътрешен министър, а София бе затворена поради гей-парада, едно друго събитие остана настрана от прожекторите: промяната на водача на ДСБ. Вярно е, че хората на Костов не обичат да са в медийната външна страна. Затова и през вчерашния ден подсетиха за себе си с публикуването в цялостен текст на прощалното слово на досегашния ръководител на партията - Радан Кънев. Очевидно желаят да събират повече мнения. Затова, дано не ги разочароваме, отбелязва " Стандарт " в публицистичен коментар. Факт е, че Кънев не изневери на себе си. Ако някой си е мислел, че след последния цялостен неуспех на изборите, той ще подкара кемпъра и ще се отдаде на лятна почивка в странство, доста се заблуждава. Радан се готви за борба. Повежда самобитен нов Кръстоносен поход в отбрана на демократичната народна власт и то в цяла Европа. Нищо че моделът на Сорос претърпя цялостен провал по света. Радан зове всички демократични сили още веднъж да извадят оръжие против врага- това още веднъж е посткомунизмът. И той не приказва към този момент единствено за дясно насочените хора. Може би тъй като си дава сметка, че след политическото крушение, което устроиха през последните години, този електорат към този момент няма по какъв начин да ги припознае. Затова подава обилно ръка към центъра. Там търси съидейници и биткаджии. След срещата в Боровец, от която изтече прословутата стенограма, задачите не са заменени, само че са видоизменени. Радан приказва за два пътя. Единият е симпатизантите му, колкото и да са те, да се уплашат от рухването му и да пълзят по ниското през идващите години. Което значи да се задоволят с дребни порции от политическата власт. По-верен бил вторият път. Той не го дефинира тъкмо, само че га завоалира като реализиране на мощни упоритости в името на спасението на демократичния модел. В отбраната му той стига даже далеко - съгласно него това е единственото средство за поддържане на мира и сигурността. Тоест, без Сорос, без Костов, без Радан сме обречени на война или най-малкото неустановеност. Защото останалите политически партии са неспособни да се оправят със комплицираната обстановка. Нещо повече, съгласно него Борисов и патриотите с съпротива - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, заплашва България да остане изолирана на Балканите. Думите му звучат меко казано, необичайно, изключително в края на миналата седмица, в която Борисов направи поредност от европейски визити. И за два дни получи поддръжка и от Макрон, и от Меркел. И то единствено месец след образувания от него трети кабинет. Подкрепата е знакова и дава съображение да се счита за поръчка, че Борисов ще играе все по-ключова рола като евробалансьор на Балканите. Нещо, което градската десница на Кънев и Костов няма по какъв начин да преглътнат. Особено откакто са навън и от ръководството, и от Народното събрание. И каквото и държавно управление в сянка да кроят, хората в него занапред са ясни – Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, Иван Костов. А до момента в който те вършат новите си партийни сметки на мрачно, политикът – арбитър Лозан Панов ще се разхожда по институциите и ще огласява настояванията им. Кънев приказва като същински йезуит. Грешките, които са направени, са неточности на растежа. Проектите не са провалени, те са недоразвити. Той не се извинява, той упреква. Провалът е поради Москов и други реформатори, по тази причина че са го предали. И с цел да е ясно, кой кара влака, приключва, припомняйки думите на Костов, които му е споделил, когато го е назначил -че водачът не е знаме, а индивидът, който носи знамето. Остава обаче горчивият привкус, че това знаме е всякакво, само че не българското. Не единствено тъй като България и полезностите й не бяха в речта. Градската десница постоянно се е кланяла на непознати богове. А тъй като излиза наяве, че за него, за тях - сигурността и стабилността са единствено красиви думи. Важно е клатенето на лодката. На мушка в този момент са кметовете на ГЕРБ. А първата им цел е пробив в локалната власт. А същинската цел е връщането в огромната игра. Което, за тяхно страдание, няма по какъв начин да стане. И не тъй като по този начин желаят враговете им. А тъй като към този момент няма кой да им повярва. Младите и красивите от дълго време напуснаха страната. А останаха хората, които със зъби и нокти се борят за оцеляване всеки ден. И в никакъв случай няма да не помнят кой продаде страната през прехода и то за жълти стотинки.