Защо Сърбия и Черна гора гонят посланиците си
В събота Черна гора и Сърбия експулсираха взаимно посланиците си, обявиха външните министерства на двете страни. Това е ход, който може в допълнение да утежни така и така напрегнатите връзки сред две някогашни югославски републики, предават AFP и Агенция " Фокус ".
Подгорица разгласи сръбския дипломат Владимир Божович за личност нон грата за " интервенция във вътрешните работи на Черна гора ", се споделя в изказване на външното министерство, базирайки се на забележки, които той е направил за историята.
Непосредствено по-късно Сърбия съобщи, че посланикът на Черна гора в Белград Тарзан Милошевич е получил 72 часа с цел да напусне сръбската столица.
Черна гора разгласи самостоятелност от Сърбия през 2006 година, само че напрежението към националната еднаквост към момента преследва дребната балканска нация.
В петък Божович назова събранието от 1918 година, което взема решение Черна гора да загуби своята самостоятелност и да се причисли към Сърбия и да стане част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, „ избавление “.
Това беше " свободен израз на волята на хората да се обединят с братска Сърбия ", сподели той на среща на асоциация, представляваща черногорските сърби.
" Божович по най-прекия метод омаловажи страната, която му даде дипломатическо гостолюбие ", съобщи външното министерство в Подгорица.
През 2018 година черногорските депутати одобриха резолюция, която алегорично анулира решенията на събранието от 1918 година
Отношенията сред двете съседки се изостриха още повече, защото три опозиционни обединения - доминирани от просръбския националистически лагер - завоюваха болшинство на изборите през август.
След изборите последователите на просръбската коалиция се събираха дни наред, с цел да честват, развяваха сръбски флагове и скандираха националистически песни.
Изборите се организираха в година, която стартира с огромни митинги поради закон, който може да даде на Подгорица собствеността върху манастири, ръководени от основаната в Белград Сръбска православна черква.
Президентът Мило Джуканович употребява мощната реакция по въпроса за църквата, с цел да разпали страховете за опасност за независимостта на Черна гора, обвинявайки църковните водачи, че се пробват да " сърбизират " Черна гора.
Етническите сърби съставляват 29 % от популацията на Черна гора, което общо наброява към 620 хиляди души, демонстрират публични данни.
Подгорица разгласи сръбския дипломат Владимир Божович за личност нон грата за " интервенция във вътрешните работи на Черна гора ", се споделя в изказване на външното министерство, базирайки се на забележки, които той е направил за историята.
Непосредствено по-късно Сърбия съобщи, че посланикът на Черна гора в Белград Тарзан Милошевич е получил 72 часа с цел да напусне сръбската столица.
Черна гора разгласи самостоятелност от Сърбия през 2006 година, само че напрежението към националната еднаквост към момента преследва дребната балканска нация.
В петък Божович назова събранието от 1918 година, което взема решение Черна гора да загуби своята самостоятелност и да се причисли към Сърбия и да стане част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, „ избавление “.
Това беше " свободен израз на волята на хората да се обединят с братска Сърбия ", сподели той на среща на асоциация, представляваща черногорските сърби.
" Божович по най-прекия метод омаловажи страната, която му даде дипломатическо гостолюбие ", съобщи външното министерство в Подгорица.
През 2018 година черногорските депутати одобриха резолюция, която алегорично анулира решенията на събранието от 1918 година
Отношенията сред двете съседки се изостриха още повече, защото три опозиционни обединения - доминирани от просръбския националистически лагер - завоюваха болшинство на изборите през август.
След изборите последователите на просръбската коалиция се събираха дни наред, с цел да честват, развяваха сръбски флагове и скандираха националистически песни.
Изборите се организираха в година, която стартира с огромни митинги поради закон, който може да даде на Подгорица собствеността върху манастири, ръководени от основаната в Белград Сръбска православна черква.
Президентът Мило Джуканович употребява мощната реакция по въпроса за църквата, с цел да разпали страховете за опасност за независимостта на Черна гора, обвинявайки църковните водачи, че се пробват да " сърбизират " Черна гора.
Етническите сърби съставляват 29 % от популацията на Черна гора, което общо наброява към 620 хиляди души, демонстрират публични данни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ