Когато мама я няма
В Румъния се следи един нов феномен: доста обитаеми места са останали съвсем без дами в работоспособна възраст. Затова пък са цялостни с деца, които израстват без майките си. Ето каква е повода:
Всяко десето дете в Румъния има тази орис: най-малко единият от родителите му го няма, тъй като изкарва пари в чужбина, написа немският „ Тагесцайтунг “ и ни среща със самотните деца на Румъния.
В Литени, малко селище в Североизточна Румъния, 115 от общо 350 деца в локалното учебно заведение имат най-малко един родител, който работи в чужбина. Училищният шеф Георге Мога разказва по този начин омагьосания кръг, в който се оказват тези деца: " Родителите им споделят, че го вършат поради тях, а в подмяна те трябвало да учат старателно. Така децата освен са принудени да се оправят сами с делника, само че и затъват в непрекъснато учене и домакинска работа. Покрай всичко това в един миг те просто престават да се усмихват, престават да бъдат деца ".
Thinkstock/Getty Images
Тъжен връх
В класа на 13-годишната Лавиния 13 от общо 28 деца не могат да разчитат на помощ от родителите си, защото те са на гурбет в чужбина. Майката на Лавиния също е отпътувала - бере плодове в Испания. Затова детето е поело огромна част от домакинската работа: " Връщам се от учебно заведение към 14 часа, след което се понечвам с почистване и готвене. После изучавам и пиша домашните си. Понякога даже не ми остава задоволително време за сън ", споделя Лавиния и споделя, че гурбетчийството е унищожило фамилиите на доста от съучениците ѝ - рано или късно родителите просто се развеждат. " Децата от тези фамилии се трансформираха радикално. Станаха по-дистанцирани, триумфът им се утежни. Мислят единствено за развода на родителите си ", споделя 13-годишната ученичка.
В никоя друга страна казусът не е по този начин мощно изразен, както в Румъния - страната държи първото място по брой на работещите в чужбина хора. Повечето от тях са от селските региони, където мъчно се намира работа. В чужбина те изкарват пари като строителни служащи, берачи на плодове, чистачи, болногледачи - в Италия, Испания, Германия, Кипър.
Костел Бутнару е работил дълго време в строителството, припечелвал е положителни пари в столицата Букурещ. Но след началото на рецесията през 2008 година останал без работа. Сега отглежда животни в родното си село. И се грижи за децата, защото брачната половинка му Василица от осем години работи в Испания - от март до лятото бере ягоди, а от септември се включва в подготовката за идната годишна продукция. 44-годишната жена дели една стая с още пет сезонни работнички. " Не им е елементарно в чужбина, само че още по-трудно ни е на нас, които оставаме тук ", казва Костел Бутнару.
" Искам единствено едно: да сме дружно "
След като финансовата рецесия постави завършек на строителния взрив в Южна Европа, профилът на търсената работна ръка внезапно се промени - във въпросните страни оферират най-много работа, която се прави най-вече от дами. А това провокира нов феномен в Румъния: доста обитаеми места останаха съвсем без дами в работоспособна възраст . Затова пък са цялостни с деца, които израстват без майките си.
Габи е единствено на 13, само че към този момент може всичко - готви, чисти, грижи се за животните. Няма различен избор, тъй като от няколко години насам майка ѝ е съвсем от самото начало в Испания, където работи в една плантация. Сега по изключение си е у дома. Но единствено за малко - скоро ще тръгне още веднъж на гурбет, с цел да припечелва пари за фамилията си в Румъния. " Знам, че щерка ми доста страда. Знам, че делникът ѝ е свръхнатоварен, само че просто нямам различен избор, тъй като мъжът ми е с неподвижен крайник и по тази причина не може да работи ", споделя майката през сълзи. Дъщеря ѝ Габи също плаче. Поглежда майка си и споделя: " Искам единствено едно - да сме си всички вкъщи. И да сме едно щастливо семейство ".
Всяко десето дете в Румъния има тази орис: най-малко единият от родителите му го няма, тъй като изкарва пари в чужбина, написа немският „ Тагесцайтунг “ и ни среща със самотните деца на Румъния.
В Литени, малко селище в Североизточна Румъния, 115 от общо 350 деца в локалното учебно заведение имат най-малко един родител, който работи в чужбина. Училищният шеф Георге Мога разказва по този начин омагьосания кръг, в който се оказват тези деца: " Родителите им споделят, че го вършат поради тях, а в подмяна те трябвало да учат старателно. Така децата освен са принудени да се оправят сами с делника, само че и затъват в непрекъснато учене и домакинска работа. Покрай всичко това в един миг те просто престават да се усмихват, престават да бъдат деца ".
Thinkstock/Getty Images Тъжен връх
В класа на 13-годишната Лавиния 13 от общо 28 деца не могат да разчитат на помощ от родителите си, защото те са на гурбет в чужбина. Майката на Лавиния също е отпътувала - бере плодове в Испания. Затова детето е поело огромна част от домакинската работа: " Връщам се от учебно заведение към 14 часа, след което се понечвам с почистване и готвене. После изучавам и пиша домашните си. Понякога даже не ми остава задоволително време за сън ", споделя Лавиния и споделя, че гурбетчийството е унищожило фамилиите на доста от съучениците ѝ - рано или късно родителите просто се развеждат. " Децата от тези фамилии се трансформираха радикално. Станаха по-дистанцирани, триумфът им се утежни. Мислят единствено за развода на родителите си ", споделя 13-годишната ученичка.
В никоя друга страна казусът не е по този начин мощно изразен, както в Румъния - страната държи първото място по брой на работещите в чужбина хора. Повечето от тях са от селските региони, където мъчно се намира работа. В чужбина те изкарват пари като строителни служащи, берачи на плодове, чистачи, болногледачи - в Италия, Испания, Германия, Кипър.
Костел Бутнару е работил дълго време в строителството, припечелвал е положителни пари в столицата Букурещ. Но след началото на рецесията през 2008 година останал без работа. Сега отглежда животни в родното си село. И се грижи за децата, защото брачната половинка му Василица от осем години работи в Испания - от март до лятото бере ягоди, а от септември се включва в подготовката за идната годишна продукция. 44-годишната жена дели една стая с още пет сезонни работнички. " Не им е елементарно в чужбина, само че още по-трудно ни е на нас, които оставаме тук ", казва Костел Бутнару.
" Искам единствено едно: да сме дружно "
След като финансовата рецесия постави завършек на строителния взрив в Южна Европа, профилът на търсената работна ръка внезапно се промени - във въпросните страни оферират най-много работа, която се прави най-вече от дами. А това провокира нов феномен в Румъния: доста обитаеми места останаха съвсем без дами в работоспособна възраст . Затова пък са цялостни с деца, които израстват без майките си.
Габи е единствено на 13, само че към този момент може всичко - готви, чисти, грижи се за животните. Няма различен избор, тъй като от няколко години насам майка ѝ е съвсем от самото начало в Испания, където работи в една плантация. Сега по изключение си е у дома. Но единствено за малко - скоро ще тръгне още веднъж на гурбет, с цел да припечелва пари за фамилията си в Румъния. " Знам, че щерка ми доста страда. Знам, че делникът ѝ е свръхнатоварен, само че просто нямам различен избор, тъй като мъжът ми е с неподвижен крайник и по тази причина не може да работи ", споделя майката през сълзи. Дъщеря ѝ Габи също плаче. Поглежда майка си и споделя: " Искам единствено едно - да сме си всички вкъщи. И да сме едно щастливо семейство ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ