Откъс от "Времето гледа с десет очи" на Николай Н. Нинов
В рубриката " На път " " Дневник " разгласява фрагмент от " Времето гледа с 10 очи " с създател Николай Н. Нинов, възложен от Издателство " Сиела ".
Луксозно цветно издание с пътеписи от мистични места в България е по книжарниците
50 000 км зад кормилото
700 часа оттатък пътеките
300 обекта
GPS показател
Мегалитни гори.
Системи за свещенодействия.
Смайващи структури.
Лица на полухора-полубогове.
Мистични релефи.
Страховити уреди.
Геометрически постановки.
Скални надписи, рисунки, барелефи.
Стълби до средата.
Ниши в нишите.
Живи светилища.
Полеви аномалии.
Иманярски безчинства.
Едно премеждие, наситено с тайнства.
Едно странствуване из непозната България.
© Николай Нинов
Николай Н. Нинов е публицист, публицист, странник.
Колегите му го назовават изследовател на неоткрити места, фен на античните загадки и секрети. А приятелите – приключенец по дух, с око за скалните магии. През 2012 той печели фотоконкурса на в. " Дневник " " Спомен от лятото ". Три години по-късно споделя историите за пътешествията си в книгата " Повторени сънища " (2015).
" Времето гледа с 10 очи " споделя за новите завършения на създателя в места, изчезнали на карти и пътеводители.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Времето гледа с 10 очи " на Николай Н. Нинов
Стайков камък против Кмета на света
Устоял на пороите и тежките возила, чакълестият път навива щърбави дъги към хижа " Бунтовна ". На деветия километър северно от село Кръстевич напущаме трошливата настилка, с цел да свием в изровена, песъчлива права. Тя опасва от югозапад гористия скат на Стайков камък, в който небрежно се пъхваме на инат на парливото слънце.
Под дъбовите корони едреят сенки в свежозелено.
Тишината струи от клоните на дърветата.
Диви циклами светят в ланшната шума.
Прекрасен октомври в Централна Средна гора.
© Николай Нинов
Тайнственият мегалит носи името на върха, зад който се е стаил, само че върли ловджии в региона настояват, че било таман противоположното. Чували от дедите си за един Стайко челник, само че за брата на славния Петко челник ли иде тирада, чието лобно място е на деветдесет километра отсам, нямат визия. Какви ги е правил насам този или може би различен Стайко и какво общо с делата им има канарата на 999 метра надморска височина, също не знаят.
Не зная и аз, само че съм сигурен, че зрелищната и неразучена находка в местността Габровица занапред ще събира възторзите на фенове и експерти. Ще се множат евентуално и хипотезите уважаван ли е бил в древността този обект, по какъв начин е реализиран салдото в простата на пръв взор структура, плод на акустично строителство ли е аранжираният многотонен отбор.
Известният на шепа хора Стайков камък съставлява седемметрова гъба с леко отместена от пънчето гугла, която опира в прилежаща канара. Достъпът изисква старания и доза самообладание. Изкачите ли върха от югозапад, озовавате се пред гуглата, която ще поискате завчас да изкатерите. Откажете се, тръпката не е за всеки. Гуглата допира панорамна площадка с възхитителна панорама към Кози грамади - останете там и се насладете на вълнистата простор от зелени овали, другото е ненужно мъжество. От северозапад обаче, с пет-шест задъхвания повече и малко досетливост ще стъпите върху друга площадка в основата на гъбата. Видяното дълго ще ви държи. Мястото е изключително, плашещо и мачкащо визиите за строеж и обемни решения, а адреналинът наложително скача от слизането назад.
© Николай Нинов
Погледната от упор полукълбестата гугла припомня за " шапката " на трилита край Бузовград, който също допира странично близка канара, предлагайки баснословен преглед. Тук обаче мегалитната комбинация е опростена и надалеч по-сложна за осъществяване. Огледът от северозапад дава цялостна визия за изумителното създание, оттатък границите на общоприетото. Имаме паметник от четири самостойни детайла. Върху изкуствено изравнен фундамент е изправен и подложен обработеният носещ монолит (пънчето), чийто подострен край подпира във височина " месестата " част на гуглата.
Допирът й в прилежащата канара (също дооформена, наместена и напасната с постамента) доосигурява крепежния резултат. За разлика от покривните плочи на долмените в Странджа и протодолмените в Средна гора, които са положени върху три или повече опорни точки, гуглата на Стайков камък разчита единствено на две. Уникалният баланс няма по какъв начин да е резултат от естествени приумици, а от сръчности, решими през днешния ден с инженерни знания и подемни машини.
© Николай Нинов
Но по какъв начин са го постигнали античните? Строителните им стандарти разпалват всевъзможни догатки (Розовец, Старосел, Панагюрски колонии) измежду феновете на праисторията. Като изключим археофантастите, звуковата левитация наподобява допустима теза най-много поради оскъдните разкази на очевидци, прокраднали се в профилираната литература. През 1961 англичанката Пати Слейд участва на гала в Индия.
Единадесет жреци в бели одежди пеели, обикаляйки скала, която съгласно Пати тежала към четиридесет тона. След като я обиколили единадесет пъти, те спрели, допрели пръстите си в нея, вдигнали я на височината на раменете си и след двайсетина секунди я сложили на земята. После подканили, който желае да се причисли към тях. С още неколцина запалянковци Пати повторила ритуала, напявайки каквото запомнила от жреческия текст. По даден сигнал всеки докоснал с върха на пръстите си скалата и тя увиснала във въздуха. Не чак до раменете им и не толкоз дълго, след което я върнали на мястото й. Според Пати Слейд силата на ориентираното към скалата пеене свършила цялата работа.
Че звукът реалокира камъни твърди и шведският авиодизайнер Хенри Киелсон. Прилагайки скици от видяното със личните си очи, той споделя по какъв начин тибетски монаси повдигат каменни плочи благодарение на тринадесет железни барабани и шест триметрови рогове. Отворени от едната страна, барабаните имали разнообразни размери. Те гледали към плочите с отворената си част, ситуирани в дъга. И барабаните, и тръбите били закрепени в стойки на шестдесет и три метра от плочите. Удряйки отсечено и в усилващ се темп с кожени пръти по тях, монасите възпроизвеждали оглушителен екот, който премествал плоча след плоча на указаното недостъпно място
Официалната просвета мълчи.
Атрактивното оборудване на шестдесет километра от Пазарджик и на още толкоз от Пловдив, крие още загадки. В тесния процеп, оставен сред двата монолита под гуглата, са втъкнати една под друга две каменни " тапи ", присъщи за реквизита на избрани светилища (Бачево, Осеново, Мечкул). Въпреки че процепът не е утробовиден, тъкмо по обед слънчевият лъч прониква от югоизток, проектирайки върху скалната площадка пресечен в средата равнобедрен триъгълник. Пънчето на гъбата има същата форма. Съвпадение или издирван резултат? Умело направен фундамент или ритуална площадка, върху която се сливат пред очите ни слънчевото и земното начало? Ами следите от отвесни вдълбавания, които личат към допира на гуглата със скалата?
Луко Лулчев, краеведът от Стрелча, с който кръстосваме местността, позволява, че Стайков камък е безоблачен портал. Древните, напомня той, посрещали изгревите в ранни зори на високи скалисти места. Това поклонение било втъкано в бита им, небесното застъпничество и слънчевата сила осмисляли дните им.
Според Луко скалната гъба, както и паметните камъни, са натоварени с памет за минали времена. Хлътнините по гуглата, които се виждат от панорамната площадка на върха, са съхранили три човешки фигури, загърнати в плебеи.
Две от лицата са детски и към тях сочи още веднъж равнобедрен триъгълник, възприеман като знак на живота. Макар някои от изображенията да пораждат подозрения за светлинна заблуда, Луко счита, че са дело на човешка ръка, тъй като предците ни знаели по какъв начин да оцветяват камъка и да кодират в него своите послания. Но това, което не му дава успокоение, са няколкото загадъчни морени, снимани преди време от него. Не разкрил изсичания по тях, а откакто сякаш на смешка нараснал резолюцията на фотосите, изпъкнали тук-там знаци и облици.
- Абе, камъкът зарежда, лекува и помни - споделя Луко, до момента в който свива следващата цигара. – И упорства да четем от скалните книги
© Николай Нинов
Ако човек прегледа деликатно релефа на гуглата от разнообразни ъгли и дистанции, и в случай че падовете на светлината решат да са благосклонни, той в действителност би съзрял видяното от Луко плюс четвърто и пето лице, точковидни вдълбавания, още триъгълници, силуети, кръгови врязвания. Доколко те са част от алегоричния език на траките, следва да преценяват геолози и палеографи. А археоастрономите да открият място за обожествяване на небесните феномени ли е тази мегалитна структура в Средна гора, или следващата демонстрация на култа към камъка.
Съботният ден ни подарява с още изненади. Югозападно от Стайков камък, дъбовият масив сред Кръстевич и Красново още веднъж е постлан с дива циклама, която локалните назовават ботурче или конско копито. Гората грее от бусове в светла лила. След към час тези начални есенни милувки ще изчезнат в насаждения от нискостеблен бук, дружно с огромните скални скупчвания, на които попадаме под Стайков камък.
Влезли в ролята да стареят с епохи, находките нямат чет. Като реликви от зарязан храм са разпръснати кръгли ниши, отвесни улеи, обредни ями, скални яйца, провиралки. Сядаме в каменен трон (който ни подсеща за троновете в Стрелча, Кушла и Рояк), приклякваме, оглеждайки от вътрешната страна два протодолмена. Откриваме и изсечен кръст, а върху прилежащ валун и признака Ипсилон (Y). Луко разяснява, че предците ни го издълбавали върху камъните на крепостни стени, върху керамични съдове, амулети. Времена по-късно, античният старобългарски знак ще украсява и обредните хлябове.
Въпреки, че Габровица е със статут на предпазена територия, и тук е иманярствано необмислено, единствено че безумията в тази безспорно светилищна зона, включваща и Стайков камък в съседство, не престават с каменоделски срезове, с липса на цели каменни блокове. Кощунствата не са от през вчерашния ден, само че могат да се случат и през днешния ден поради близостта на комплекса с камионния път за хижа " Бунтовна ".
На същите злостни образци ще се натъкнем и идващото утро в местността Гораница над Стрелча, където с изключение на упоменатите дотук ритуални уреди, друга скална гъба ще ни впечатли с двуметровото си пънче, подпряло многотонна гугла в една единствена точка. И Гораница, несъмнено, е предпазена от закона, само че неотдавнашният рандеман на камък потриса, да не приказваме, че по-дребните скални парчета с ниши и ямки стоят неестествено, явно килнати знайно от кого.
Луко с право ругае и протяга ръка отново към цигарите, макар трите байпаса на сърцето му. Насякла брадясалото му лице, покрусата го връща в минали и скорошни борби с безхаберници, в чиито сметки праисторията нямала място. Рушели се и в този момент скални формирания, само че кой да бие паника за някакви камъняци, за нечии краеведски измислици
Два дни по-късно, преглеждайки фотосите, демонстрирам исполинската гъба на внука, а той отсича безогледно:
- Никаква гъба не е това. Това е Кметът на света!
Петгодишните не търпят възражения. Дори да се намеси научната общественост, Стайков камък е новият международен властник.
Всичко, което би трябвало да знаете за:На път (1441)
Луксозно цветно издание с пътеписи от мистични места в България е по книжарниците
50 000 км зад кормилото
700 часа оттатък пътеките
300 обекта
GPS показател
Мегалитни гори.
Системи за свещенодействия.
Смайващи структури.
Лица на полухора-полубогове.
Мистични релефи.
Страховити уреди.
Геометрически постановки.
Скални надписи, рисунки, барелефи.
Стълби до средата.
Ниши в нишите.
Живи светилища.
Полеви аномалии.
Иманярски безчинства.
Едно премеждие, наситено с тайнства.
Едно странствуване из непозната България.
© Николай Нинов
Николай Н. Нинов е публицист, публицист, странник.
Колегите му го назовават изследовател на неоткрити места, фен на античните загадки и секрети. А приятелите – приключенец по дух, с око за скалните магии. През 2012 той печели фотоконкурса на в. " Дневник " " Спомен от лятото ". Три години по-късно споделя историите за пътешествията си в книгата " Повторени сънища " (2015).
" Времето гледа с 10 очи " споделя за новите завършения на създателя в места, изчезнали на карти и пътеводители.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Времето гледа с 10 очи " на Николай Н. Нинов
Стайков камък против Кмета на света
Устоял на пороите и тежките возила, чакълестият път навива щърбави дъги към хижа " Бунтовна ". На деветия километър северно от село Кръстевич напущаме трошливата настилка, с цел да свием в изровена, песъчлива права. Тя опасва от югозапад гористия скат на Стайков камък, в който небрежно се пъхваме на инат на парливото слънце.
Под дъбовите корони едреят сенки в свежозелено.
Тишината струи от клоните на дърветата.
Диви циклами светят в ланшната шума.
Прекрасен октомври в Централна Средна гора.
© Николай Нинов
Тайнственият мегалит носи името на върха, зад който се е стаил, само че върли ловджии в региона настояват, че било таман противоположното. Чували от дедите си за един Стайко челник, само че за брата на славния Петко челник ли иде тирада, чието лобно място е на деветдесет километра отсам, нямат визия. Какви ги е правил насам този или може би различен Стайко и какво общо с делата им има канарата на 999 метра надморска височина, също не знаят.
Не зная и аз, само че съм сигурен, че зрелищната и неразучена находка в местността Габровица занапред ще събира възторзите на фенове и експерти. Ще се множат евентуално и хипотезите уважаван ли е бил в древността този обект, по какъв начин е реализиран салдото в простата на пръв взор структура, плод на акустично строителство ли е аранжираният многотонен отбор.
Известният на шепа хора Стайков камък съставлява седемметрова гъба с леко отместена от пънчето гугла, която опира в прилежаща канара. Достъпът изисква старания и доза самообладание. Изкачите ли върха от югозапад, озовавате се пред гуглата, която ще поискате завчас да изкатерите. Откажете се, тръпката не е за всеки. Гуглата допира панорамна площадка с възхитителна панорама към Кози грамади - останете там и се насладете на вълнистата простор от зелени овали, другото е ненужно мъжество. От северозапад обаче, с пет-шест задъхвания повече и малко досетливост ще стъпите върху друга площадка в основата на гъбата. Видяното дълго ще ви държи. Мястото е изключително, плашещо и мачкащо визиите за строеж и обемни решения, а адреналинът наложително скача от слизането назад.
© Николай Нинов
Погледната от упор полукълбестата гугла припомня за " шапката " на трилита край Бузовград, който също допира странично близка канара, предлагайки баснословен преглед. Тук обаче мегалитната комбинация е опростена и надалеч по-сложна за осъществяване. Огледът от северозапад дава цялостна визия за изумителното създание, оттатък границите на общоприетото. Имаме паметник от четири самостойни детайла. Върху изкуствено изравнен фундамент е изправен и подложен обработеният носещ монолит (пънчето), чийто подострен край подпира във височина " месестата " част на гуглата.
Допирът й в прилежащата канара (също дооформена, наместена и напасната с постамента) доосигурява крепежния резултат. За разлика от покривните плочи на долмените в Странджа и протодолмените в Средна гора, които са положени върху три или повече опорни точки, гуглата на Стайков камък разчита единствено на две. Уникалният баланс няма по какъв начин да е резултат от естествени приумици, а от сръчности, решими през днешния ден с инженерни знания и подемни машини.
© Николай Нинов
Но по какъв начин са го постигнали античните? Строителните им стандарти разпалват всевъзможни догатки (Розовец, Старосел, Панагюрски колонии) измежду феновете на праисторията. Като изключим археофантастите, звуковата левитация наподобява допустима теза най-много поради оскъдните разкази на очевидци, прокраднали се в профилираната литература. През 1961 англичанката Пати Слейд участва на гала в Индия.
Единадесет жреци в бели одежди пеели, обикаляйки скала, която съгласно Пати тежала към четиридесет тона. След като я обиколили единадесет пъти, те спрели, допрели пръстите си в нея, вдигнали я на височината на раменете си и след двайсетина секунди я сложили на земята. После подканили, който желае да се причисли към тях. С още неколцина запалянковци Пати повторила ритуала, напявайки каквото запомнила от жреческия текст. По даден сигнал всеки докоснал с върха на пръстите си скалата и тя увиснала във въздуха. Не чак до раменете им и не толкоз дълго, след което я върнали на мястото й. Според Пати Слейд силата на ориентираното към скалата пеене свършила цялата работа.
Че звукът реалокира камъни твърди и шведският авиодизайнер Хенри Киелсон. Прилагайки скици от видяното със личните си очи, той споделя по какъв начин тибетски монаси повдигат каменни плочи благодарение на тринадесет железни барабани и шест триметрови рогове. Отворени от едната страна, барабаните имали разнообразни размери. Те гледали към плочите с отворената си част, ситуирани в дъга. И барабаните, и тръбите били закрепени в стойки на шестдесет и три метра от плочите. Удряйки отсечено и в усилващ се темп с кожени пръти по тях, монасите възпроизвеждали оглушителен екот, който премествал плоча след плоча на указаното недостъпно място
Официалната просвета мълчи.
Атрактивното оборудване на шестдесет километра от Пазарджик и на още толкоз от Пловдив, крие още загадки. В тесния процеп, оставен сред двата монолита под гуглата, са втъкнати една под друга две каменни " тапи ", присъщи за реквизита на избрани светилища (Бачево, Осеново, Мечкул). Въпреки че процепът не е утробовиден, тъкмо по обед слънчевият лъч прониква от югоизток, проектирайки върху скалната площадка пресечен в средата равнобедрен триъгълник. Пънчето на гъбата има същата форма. Съвпадение или издирван резултат? Умело направен фундамент или ритуална площадка, върху която се сливат пред очите ни слънчевото и земното начало? Ами следите от отвесни вдълбавания, които личат към допира на гуглата със скалата?
Луко Лулчев, краеведът от Стрелча, с който кръстосваме местността, позволява, че Стайков камък е безоблачен портал. Древните, напомня той, посрещали изгревите в ранни зори на високи скалисти места. Това поклонение било втъкано в бита им, небесното застъпничество и слънчевата сила осмисляли дните им.
Според Луко скалната гъба, както и паметните камъни, са натоварени с памет за минали времена. Хлътнините по гуглата, които се виждат от панорамната площадка на върха, са съхранили три човешки фигури, загърнати в плебеи.
Две от лицата са детски и към тях сочи още веднъж равнобедрен триъгълник, възприеман като знак на живота. Макар някои от изображенията да пораждат подозрения за светлинна заблуда, Луко счита, че са дело на човешка ръка, тъй като предците ни знаели по какъв начин да оцветяват камъка и да кодират в него своите послания. Но това, което не му дава успокоение, са няколкото загадъчни морени, снимани преди време от него. Не разкрил изсичания по тях, а откакто сякаш на смешка нараснал резолюцията на фотосите, изпъкнали тук-там знаци и облици.
- Абе, камъкът зарежда, лекува и помни - споделя Луко, до момента в който свива следващата цигара. – И упорства да четем от скалните книги
© Николай Нинов
Ако човек прегледа деликатно релефа на гуглата от разнообразни ъгли и дистанции, и в случай че падовете на светлината решат да са благосклонни, той в действителност би съзрял видяното от Луко плюс четвърто и пето лице, точковидни вдълбавания, още триъгълници, силуети, кръгови врязвания. Доколко те са част от алегоричния език на траките, следва да преценяват геолози и палеографи. А археоастрономите да открият място за обожествяване на небесните феномени ли е тази мегалитна структура в Средна гора, или следващата демонстрация на култа към камъка.
Съботният ден ни подарява с още изненади. Югозападно от Стайков камък, дъбовият масив сред Кръстевич и Красново още веднъж е постлан с дива циклама, която локалните назовават ботурче или конско копито. Гората грее от бусове в светла лила. След към час тези начални есенни милувки ще изчезнат в насаждения от нискостеблен бук, дружно с огромните скални скупчвания, на които попадаме под Стайков камък.
Влезли в ролята да стареят с епохи, находките нямат чет. Като реликви от зарязан храм са разпръснати кръгли ниши, отвесни улеи, обредни ями, скални яйца, провиралки. Сядаме в каменен трон (който ни подсеща за троновете в Стрелча, Кушла и Рояк), приклякваме, оглеждайки от вътрешната страна два протодолмена. Откриваме и изсечен кръст, а върху прилежащ валун и признака Ипсилон (Y). Луко разяснява, че предците ни го издълбавали върху камъните на крепостни стени, върху керамични съдове, амулети. Времена по-късно, античният старобългарски знак ще украсява и обредните хлябове.
Въпреки, че Габровица е със статут на предпазена територия, и тук е иманярствано необмислено, единствено че безумията в тази безспорно светилищна зона, включваща и Стайков камък в съседство, не престават с каменоделски срезове, с липса на цели каменни блокове. Кощунствата не са от през вчерашния ден, само че могат да се случат и през днешния ден поради близостта на комплекса с камионния път за хижа " Бунтовна ".
На същите злостни образци ще се натъкнем и идващото утро в местността Гораница над Стрелча, където с изключение на упоменатите дотук ритуални уреди, друга скална гъба ще ни впечатли с двуметровото си пънче, подпряло многотонна гугла в една единствена точка. И Гораница, несъмнено, е предпазена от закона, само че неотдавнашният рандеман на камък потриса, да не приказваме, че по-дребните скални парчета с ниши и ямки стоят неестествено, явно килнати знайно от кого.
Луко с право ругае и протяга ръка отново към цигарите, макар трите байпаса на сърцето му. Насякла брадясалото му лице, покрусата го връща в минали и скорошни борби с безхаберници, в чиито сметки праисторията нямала място. Рушели се и в този момент скални формирания, само че кой да бие паника за някакви камъняци, за нечии краеведски измислици
Два дни по-късно, преглеждайки фотосите, демонстрирам исполинската гъба на внука, а той отсича безогледно:
- Никаква гъба не е това. Това е Кметът на света!
Петгодишните не търпят възражения. Дори да се намеси научната общественост, Стайков камък е новият международен властник.
Всичко, което би трябвало да знаете за:На път (1441)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ