Откъс от "Звезда на челото" на автор Борис Акунин
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Звезда на челото ", с създател Борис Акунин, възложен от Издателство " Еднорог "
" Звезда на челото " от Борис Акунин продължава историята на един белязан жанр. Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското настъпление.
Дългата и трагична история на възходи и падения, почнала в " Огненият пръст " от Борис Акунин, се разпростира с още по-голям обсег във втората част от поредицата - " Звезда на челото " (изд. " Еднорог " ). Тя предлага на читателите дълго чаканото развиване на приключенията и завоеванията на ордите на монголските ханове и техните васали и съдружници. Кървавата картина белязва съзнанието на всеки, докоснал се до епичните истории на Акунин, донесли му международна популярност.
Самотникът Манул, дете на монголските степи, минава през живота с едно-единствено живо създание, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения съветски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се трансформира напълно
Рус е подчинена съвсем до дъно, само че тук-там съпротивата против нашествениците към момента продължава. Някои от княжествата към този момент са съдружници на ордата, други остават настрани от спора. Малцина са подготвени да потеглят на бран против страховитата армия на хан Мамай.
В тези смутни времена радостният апаш и хаймана Яшка, белязан по челото и по рождение, и поради нарушение, живее от ден за ден на гърба на лековерните и мечтае за огромното благосъстояние.
Съдбата го среща с всезнаещия, индиферентен и мистериозен ханзейски търговец Бох и неговата неотлъчна сянка, страховития Габриел. Срещите с тях ще научат хитроумния Яшка на доста неща и ще го въвлекат в съдбоносния конфликт сред армиите на княз Дмитрий Донски и хан Мамай на Куликово поле.
Тaзи вест, фрагмент от книгата, както и образни материали можете да свалите от тук или бутона долу.
Борис Акунин е креативният псевдоним на Григорий Чхартишвили, лингвист, книжовен критик, преводач и публицист, японист с интернационална популярност. През 1998 година Акунин стартира реализацията на своя книжовен план под общия надпис " Приключенията на Ераст Фандорин ", чиято цел е във всяко заглавие да бъде показана една от разновидностите на класическия престъпен разказ.
През 2000 година Акунин е разгласен за Писател на годината в Русия, номиниран за премията " Смирноф-Букър ". Романите на Акунин се превеждат и издават във Англия, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.
Преводач Денис Коробко
Корица и оформление Христо Хаджитанев
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Звезда на челото " на създател Борис Акунин
Парадната юрта на княза на русите не беше богата, не като в двореца на хорезмийския бек, където Манул бе придобил своята чудна сабя.
Стените бяха голи, без декорации. Само в ъгъла, сред пердета, висеше дребна картинка с някакво брадато лице, под нея гореше дребен светилник. Сигурно изображение на някой от изключително почитаните предшественици, настойник на рода – като при китайците. Освен това имаше сандъци и скамейки, покрити с цветни тъкани. На огромна, резбована маса лежаха равни купчини от правоъгълници – кожени и плюшени, със сребърен обков.
Манул знаеше какво е това, беше ги виждал в Хорезмия. Наричаха се " книги ", вътре в тях имаше тънки-тънки шумолящи пластинки, покрити с ченгелчета. Срещаха се и дребни рисунки, неразбираеми. С книгите елементарно се палеше огън, горяха по-добре от сухи съчки. Руският княз имаше двадесетина от тях. Манул в никакъв случай до момента не беше срещал толкоз доста от тези красиви движимости на едно място.
Беглият оглед на помещението лиши единствено няколко мига, по-късно десетникът се концентрира върху русите.
Край масата седяха трима възрастни. Още трима – младеж и две дами, млада и остаряла – стояха откъм гърба.
Главният, несъмнено, беше оня, който седеше в средата. Побелял, жилест, присвил късогледо очи. Посред челото му имаше петънце, кръгло. Или е бенка, или е нарисувано – може пък русите да имат подобен знак за княжеско достолепие. Облечен бе просто – нито злато, нито сребро. Онзи вляво от него беше очевидно началникът на войската – пълен като на бик врат, обветрено червендалесто лице, огромни мустаци, препасан накръст с ремъци. Отдясно – дъртак с черен калпак. Шаман или консултант – сигурно не е боец.
Беше извънредно на договарянията да има дами паралелно с нойоните, по тази причина Манул огледа и тях.
Дебела бабичка с жълто-бели коси, подаващи се отдолу под висока, украсена с везба шапка, стоеше тъкмо зад княза и боязливо го докосваше по врата. Ясно: най-възрастната жена. Втората бе напълно млада, издокарана, с красива мрежа от дребни перли на главата, която се спускаше под изострен ъгъл сред очите ѝ.
Тази зяпаше не страхливо, а по-скоро с любознание. Любимата наложница или щерка му? Сигурно е щерка. Прекалено е грозна: хилава, косите бели, очите кръгли, като на сова и носът – щръкнал като носа на ботуш. Хлапакът, на към шестнадесет-седемнадесет години, несъмнено, беше княжеският наследник. Гледаше като вълче, единствено дето не се зъбеше.
Както и да е, по дяволите. Тези тримата не бяха значими.
Едва Манул помислил по този начин и остарялата жена – но че знамение на чудесата – първа, без позволението на мъжа, рече нещо.
Калга сечен откъм гърба съвсем беззвучно, без да мърда устни, преведе:
– Казва, че сме страховити. На хора не приличаме.
Князът също сподели нещо.
– Казва: отивайте си, не пречете, тук работата е сурова.
Но дамите и хлапакът останаха. Манул разбра, че този княз е слаб – даже домочадието не го слуша.
След това основният русин се обърна към монголците на тюркски. Цялата Степ разбираше този популярен език, разграничен на доста наречия.
– Кои сте вие? – попита князът. – Защо сте нападнали моето село? Какво сторихте със селяните? Къде са те?
" Откъде ли знае за селото? Значи въпреки всичко някой е съумял да се добере до града. Затова и биха паника. Но по какъв начин? По снега щяха да останат следи ".
И шаманът откъм гърба също прошепна:
– Питай го: от кое място знае?
Манул попита:
– Нападнали? Защо по този начин си решил, княже?
Русинът се навъси.
– Не се опитвай да ме лъжеш, чуждоземецо. При нас още от времето на половските нападения си има предписание: два пъти в денонощие най-близкото до Степта село дава знак. По пладне пуска в небето дирек черен дим. В среднощ пали огромен огън на близкия рид, той се вижда от двадесет версти. Ако димът или огънят са два, има потребност от помощ. Ако няма нито един знак – селото е завладяно.
Манул си спомни, че на хълма до съветското село в действителност, неразбираемо за какво, бяха струпани две купчини съчки. Ето какво било. Монголците до момента не се бяха сблъсквали с сходна защитна мярка. Хитро измислено.
– Казвай за какво сте пристигнали – остарелият княз мръщеше белите си вежди, само че не успяваше да наподобява заплашителен – в погледа му се четеше паника. – Нима сме ви сторили нещо неприятно? Кои сте вие?
– Четвърто – подсказа му Калга сечен откъм гърба.
По пътя, до момента в който яздеха, той в детайли му изясни по какъв начин да приказва с съветския княз.
Ако се окаже тъп и надут – едно.
Ако е малоумен и колеблив – второ.
Ако е интелигентен и враждебен – трето.
Ако е интелигентен и миролюбив – четвърто.
На Манул също му се стори, че съветският нойнон е интелигентен човек, само че не е боец. Това беше добре. Ще разбере какво е преференциално за него и ще се съобщи. Това ще бъде по-добре за всички, с изключение на за ханския наследник, само че той занапред ще има опция да се отличи. Нали войната едвам стартира.
И десетникът произнесе тирада – тъкмо както му бе заръчал мъдрият шаман.
Говори за хан Бату, който великият общественик Угедей, повелителят на света, е назначил за собствен наместник в западната част на земята. Каза, че градът на русите е песъчинка на пътя на всесилен вихър. И никой не ще успее нито да спре, нито да задържи този вихър. Че монголците са същият оня народ, който преди петнадесет зими единствено с предния си отряд разруши всички съветски князе. И всичко останало сподели, както го беше научил.
Можеше и да не се старае кой знае какъв брой. Калга сечен превеждаше на тюркски по-добре, в сравнение с говореше " пратеникът ". Добавяше някои неща от себе си. Например Манул не помни да спомене, че в случай че от стените полети най-малко една стрела, всички поданици на града ще бъдат изклани. Ако се покорят, тогава ще се разминат с дребна цена – десетина от имуществото. Монголците ще вземат и една десета от хората, само че те няма за какво да се плашат от това.
Мъжете, които са мощни, ще се влеят във войската на великия хан, а който е ловък – ще иде в столицата на империята и ще види там доста чудеса. Жените ще станат монголски наложници, ще живеят решето и в респект.
Добре обясняваше, без обиди. Но военачалникът, както слушаше, поморавя и взе да мърда черните си мустаци. Той искаше да се бие, несъмнено – всички воеводи са идентични. Старецът с черна шапка мърдаше устни с полузатворени очи. Сигурно призоваваше духовете. Жените се държаха безшумно. А хлапакът единствено един път – когато тълмачът сподели, че ще им се наложи да излязат в полето и доземи да се поклонят на ханския военачалник – викна на тюркски:
– Куче! Как смееш!
Но князът подвигна пръст и момчето млъкна. Бузите му пламнаха.
Последното, което сподели Калга сечен, бе по негова самодейност, тъй като Манул и не смяташе да споделя такова нещо:
– Пратеникът вижда, че ти си умен и по тази причина приказва без коварство, желае ти положителното. Дошли сме не за плячка. Дошли сме вечно. И няма да се спрем, до момента в който не стигнем Западния Океан. Сега светът ще бъде обединен, с един стопанин.
От това на всички ще им бъде добре. Отворете портите, без да се страхувате. Поклонете се на великата мощ и на великия закон. Ако ли не – ще загинете. Ще ни се наложи да ви убием всички без прошка, тъй като това е първият град на русите и би трябвало да покажем на вашия народ какво се случва с непокорните. Пожали хората си, княже.
На мястото на княза Манул щеше да се съгласи, без да се замисля. Но когато тълмачът замълча, оня сподели единствено едно (шаманът откъм гърба тихичко му преведе):
– Така си и мислех, че са татари. Половците от дълго време разправят за тях. Дойдоха значи... – И попита своите: – Какво ще кажете?
Пръв още веднъж се намеси невъзпитаният малчуган:
– Повели да ги оковат! Да видят те по какъв начин се заплашва!
Старата хатун възкликна (шаманът преведе и това):
– Господи, пристигнала е нашата крах!
Но тези – както и да е. Какво ще кажат съветниците?
– Ни шлем стоманен има, нито броня – избоботи воеводата. – Сабята му за нищо не става. Половците, даже те по-страшни наподобяват. Виж ги ти, какво им се приискало – десетина. Имаме си дъбови стени, мразовит трап. Ще си изпотрошат зъбите.
Жрецът беше по-внимателен.
– Ако са мощ – това е едно, княже. Ами в случай че лъже? Може да е набег за плячка, а ние ще им отворим портата. Кажи му, княже, че ще пратиш делегат при техния хан. Ще ида с Божията помощ. Ще видя какъв брой са и какви са.
Само русокосата госпожица нищо не сподели. Само кокореше зъркелите си, запушваше си устата с длан.
Да, нямаше при русите нито ред, нито същинско уважение към господаря. Князът отвърна на всеки, като че ли му бяха равни.
– Пратениците не трябва да се оковават.
Това – на сина. Манул незабавно се ободри.
Жена си успокояващо погали по ръката.
На воеводата кимна. На жреца даже се поклони – не ставаше за нищо този княз, нямаше у него никакво великолепие.
След това мина на тюркски:
– Имуществото – това добре. Щом в действителност сте доста – вземайте го. И да се поклоня пред царя ви също съм подготвен. Но по какъв начин ще дам една десета от хората си в злочестина? Та те са живи души.
Гласът му беше мек, разумен.
" Отговаряй каквото искаш – прошепна шаманът. – Само да е малко ".
Манул значимо скръсти ръце на гърдите си и издекламира началото от сказанието за родословието на Чингис хан: " Чингис хан произлиза от Борте-Чино, роден по волята на Висшето Небе. Съпруга му е била Гоа-Марал. Дошли са, като преплували Морето-Океан, номадствали са там, където извира Онон-река, на Бурхан-халдун, а техен потомък е бил Бата-Чиган... "
– Разбирам опасенията ти – преведе Калга сечен. – Не искаш гнева на поданиците ти да се обърне против теб. Не пердах се. Ние сами ще изберем една десета от хората. Няма да си отговорен пред твоите хора.
– Какво си приказваш с този с дръпнатите очи, тате? – извика хлапакът. – Стените ни са здрави, воините – храбри и вестоносец пратихме в Радомир за помощ.
Шаманът, както и преди, преведе напълно безшумно думите му на Манул. Но князът внезапно отвърна на сина си нещо внезапно на език, който не приличаше на съветски.
– Досети се старецът, че разбирам езика им – прошепна Калга сечен. – А това произношение не го познавам. Прилича на франкски. Така приказват оттатък Средното море на Запада. Чувал съм този гъгнив език в град Йерусалим, само че не съм имал случай да го науча.
Военачалникът, жрецът, а след тях и младият княз се събраха към остарелия нойон и взеха да му приказват всеки своето си, само че шушукайки – шаманът не можеше да разбере нито дума.
Но по израза на лицата, по придвижването на ръцете и по този начин беше ясно. Воеводата и хлапакът желаят да се бият; жрецът е за договаряния. Старицата просто стоеше и кудкудякаше без какъвто и да било смисъл. Щерката мигаше на парцали, по миглите ѝ проблясваха сълзици.
Князът мълчеше, слушаше всички и нищо не споделяше. Лицето му беше нещастно, едва. Сега ще се съобщи, намерения си Манул.
– Кажи им, че помощ няма да има – прошепна Калга сечен.
– Ако разчитате на помощ – на вятъра е – сподели Манул. – Градът е обграден. Хванахме вестоносеца ви.
Шаманът преведе, като добави: " А пък и няма на този свят помощ, която може да ви избави от монголската армия ".
В този момент князът подвигна ръка. Не високо и не внезапно, само че всички внезапно замълчаха.
Той се обърна не към Манул, а към Калга сечен, като го гледаше право в очите. Значи се беше досетил кой в действителност е основният.
– Господ ми е поверил хората. Как да ги дам? Не са мои, Божии са. Ако желаете да ги вземете със мощ, сторете го. Както Бог реши, Негова воля. А аз срещу душата си няма да потегли. Да загубиш тялото си – това е половин неволя. Да си загубиш душата – ето, това е същинска неволя.
Шаманът също му сподели напряко, без Манул:
– Умният човек знае: по-добре е да се лишиш от чест, в сравнение с от всичко.
– Част или чест? – попита князът. – Нещо не чух.
Калга сечен се усмихна, само че не повтори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1129)
" Звезда на челото " от Борис Акунин продължава историята на един белязан жанр. Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското настъпление.
Дългата и трагична история на възходи и падения, почнала в " Огненият пръст " от Борис Акунин, се разпростира с още по-голям обсег във втората част от поредицата - " Звезда на челото " (изд. " Еднорог " ). Тя предлага на читателите дълго чаканото развиване на приключенията и завоеванията на ордите на монголските ханове и техните васали и съдружници. Кървавата картина белязва съзнанието на всеки, докоснал се до епичните истории на Акунин, донесли му международна популярност.
Самотникът Манул, дете на монголските степи, минава през живота с едно-единствено живо създание, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения съветски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се трансформира напълно
Рус е подчинена съвсем до дъно, само че тук-там съпротивата против нашествениците към момента продължава. Някои от княжествата към този момент са съдружници на ордата, други остават настрани от спора. Малцина са подготвени да потеглят на бран против страховитата армия на хан Мамай.
В тези смутни времена радостният апаш и хаймана Яшка, белязан по челото и по рождение, и поради нарушение, живее от ден за ден на гърба на лековерните и мечтае за огромното благосъстояние.
Съдбата го среща с всезнаещия, индиферентен и мистериозен ханзейски търговец Бох и неговата неотлъчна сянка, страховития Габриел. Срещите с тях ще научат хитроумния Яшка на доста неща и ще го въвлекат в съдбоносния конфликт сред армиите на княз Дмитрий Донски и хан Мамай на Куликово поле.
Тaзи вест, фрагмент от книгата, както и образни материали можете да свалите от тук или бутона долу.
Борис Акунин е креативният псевдоним на Григорий Чхартишвили, лингвист, книжовен критик, преводач и публицист, японист с интернационална популярност. През 1998 година Акунин стартира реализацията на своя книжовен план под общия надпис " Приключенията на Ераст Фандорин ", чиято цел е във всяко заглавие да бъде показана една от разновидностите на класическия престъпен разказ.
През 2000 година Акунин е разгласен за Писател на годината в Русия, номиниран за премията " Смирноф-Букър ". Романите на Акунин се превеждат и издават във Англия, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.
Преводач Денис Коробко
Корица и оформление Христо Хаджитанев
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Звезда на челото " на създател Борис Акунин
Парадната юрта на княза на русите не беше богата, не като в двореца на хорезмийския бек, където Манул бе придобил своята чудна сабя.
Стените бяха голи, без декорации. Само в ъгъла, сред пердета, висеше дребна картинка с някакво брадато лице, под нея гореше дребен светилник. Сигурно изображение на някой от изключително почитаните предшественици, настойник на рода – като при китайците. Освен това имаше сандъци и скамейки, покрити с цветни тъкани. На огромна, резбована маса лежаха равни купчини от правоъгълници – кожени и плюшени, със сребърен обков.
Манул знаеше какво е това, беше ги виждал в Хорезмия. Наричаха се " книги ", вътре в тях имаше тънки-тънки шумолящи пластинки, покрити с ченгелчета. Срещаха се и дребни рисунки, неразбираеми. С книгите елементарно се палеше огън, горяха по-добре от сухи съчки. Руският княз имаше двадесетина от тях. Манул в никакъв случай до момента не беше срещал толкоз доста от тези красиви движимости на едно място.
Беглият оглед на помещението лиши единствено няколко мига, по-късно десетникът се концентрира върху русите.
Край масата седяха трима възрастни. Още трима – младеж и две дами, млада и остаряла – стояха откъм гърба.
Главният, несъмнено, беше оня, който седеше в средата. Побелял, жилест, присвил късогледо очи. Посред челото му имаше петънце, кръгло. Или е бенка, или е нарисувано – може пък русите да имат подобен знак за княжеско достолепие. Облечен бе просто – нито злато, нито сребро. Онзи вляво от него беше очевидно началникът на войската – пълен като на бик врат, обветрено червендалесто лице, огромни мустаци, препасан накръст с ремъци. Отдясно – дъртак с черен калпак. Шаман или консултант – сигурно не е боец.
Беше извънредно на договарянията да има дами паралелно с нойоните, по тази причина Манул огледа и тях.
Дебела бабичка с жълто-бели коси, подаващи се отдолу под висока, украсена с везба шапка, стоеше тъкмо зад княза и боязливо го докосваше по врата. Ясно: най-възрастната жена. Втората бе напълно млада, издокарана, с красива мрежа от дребни перли на главата, която се спускаше под изострен ъгъл сред очите ѝ.
Тази зяпаше не страхливо, а по-скоро с любознание. Любимата наложница или щерка му? Сигурно е щерка. Прекалено е грозна: хилава, косите бели, очите кръгли, като на сова и носът – щръкнал като носа на ботуш. Хлапакът, на към шестнадесет-седемнадесет години, несъмнено, беше княжеският наследник. Гледаше като вълче, единствено дето не се зъбеше.
Както и да е, по дяволите. Тези тримата не бяха значими.
Едва Манул помислил по този начин и остарялата жена – но че знамение на чудесата – първа, без позволението на мъжа, рече нещо.
Калга сечен откъм гърба съвсем беззвучно, без да мърда устни, преведе:
– Казва, че сме страховити. На хора не приличаме.
Князът също сподели нещо.
– Казва: отивайте си, не пречете, тук работата е сурова.
Но дамите и хлапакът останаха. Манул разбра, че този княз е слаб – даже домочадието не го слуша.
След това основният русин се обърна към монголците на тюркски. Цялата Степ разбираше този популярен език, разграничен на доста наречия.
– Кои сте вие? – попита князът. – Защо сте нападнали моето село? Какво сторихте със селяните? Къде са те?
" Откъде ли знае за селото? Значи въпреки всичко някой е съумял да се добере до града. Затова и биха паника. Но по какъв начин? По снега щяха да останат следи ".
И шаманът откъм гърба също прошепна:
– Питай го: от кое място знае?
Манул попита:
– Нападнали? Защо по този начин си решил, княже?
Русинът се навъси.
– Не се опитвай да ме лъжеш, чуждоземецо. При нас още от времето на половските нападения си има предписание: два пъти в денонощие най-близкото до Степта село дава знак. По пладне пуска в небето дирек черен дим. В среднощ пали огромен огън на близкия рид, той се вижда от двадесет версти. Ако димът или огънят са два, има потребност от помощ. Ако няма нито един знак – селото е завладяно.
Манул си спомни, че на хълма до съветското село в действителност, неразбираемо за какво, бяха струпани две купчини съчки. Ето какво било. Монголците до момента не се бяха сблъсквали с сходна защитна мярка. Хитро измислено.
– Казвай за какво сте пристигнали – остарелият княз мръщеше белите си вежди, само че не успяваше да наподобява заплашителен – в погледа му се четеше паника. – Нима сме ви сторили нещо неприятно? Кои сте вие?
– Четвърто – подсказа му Калга сечен откъм гърба.
По пътя, до момента в който яздеха, той в детайли му изясни по какъв начин да приказва с съветския княз.
Ако се окаже тъп и надут – едно.
Ако е малоумен и колеблив – второ.
Ако е интелигентен и враждебен – трето.
Ако е интелигентен и миролюбив – четвърто.
На Манул също му се стори, че съветският нойнон е интелигентен човек, само че не е боец. Това беше добре. Ще разбере какво е преференциално за него и ще се съобщи. Това ще бъде по-добре за всички, с изключение на за ханския наследник, само че той занапред ще има опция да се отличи. Нали войната едвам стартира.
И десетникът произнесе тирада – тъкмо както му бе заръчал мъдрият шаман.
Говори за хан Бату, който великият общественик Угедей, повелителят на света, е назначил за собствен наместник в западната част на земята. Каза, че градът на русите е песъчинка на пътя на всесилен вихър. И никой не ще успее нито да спре, нито да задържи този вихър. Че монголците са същият оня народ, който преди петнадесет зими единствено с предния си отряд разруши всички съветски князе. И всичко останало сподели, както го беше научил.
Можеше и да не се старае кой знае какъв брой. Калга сечен превеждаше на тюркски по-добре, в сравнение с говореше " пратеникът ". Добавяше някои неща от себе си. Например Манул не помни да спомене, че в случай че от стените полети най-малко една стрела, всички поданици на града ще бъдат изклани. Ако се покорят, тогава ще се разминат с дребна цена – десетина от имуществото. Монголците ще вземат и една десета от хората, само че те няма за какво да се плашат от това.
Мъжете, които са мощни, ще се влеят във войската на великия хан, а който е ловък – ще иде в столицата на империята и ще види там доста чудеса. Жените ще станат монголски наложници, ще живеят решето и в респект.
Добре обясняваше, без обиди. Но военачалникът, както слушаше, поморавя и взе да мърда черните си мустаци. Той искаше да се бие, несъмнено – всички воеводи са идентични. Старецът с черна шапка мърдаше устни с полузатворени очи. Сигурно призоваваше духовете. Жените се държаха безшумно. А хлапакът единствено един път – когато тълмачът сподели, че ще им се наложи да излязат в полето и доземи да се поклонят на ханския военачалник – викна на тюркски:
– Куче! Как смееш!
Но князът подвигна пръст и момчето млъкна. Бузите му пламнаха.
Последното, което сподели Калга сечен, бе по негова самодейност, тъй като Манул и не смяташе да споделя такова нещо:
– Пратеникът вижда, че ти си умен и по тази причина приказва без коварство, желае ти положителното. Дошли сме не за плячка. Дошли сме вечно. И няма да се спрем, до момента в който не стигнем Западния Океан. Сега светът ще бъде обединен, с един стопанин.
От това на всички ще им бъде добре. Отворете портите, без да се страхувате. Поклонете се на великата мощ и на великия закон. Ако ли не – ще загинете. Ще ни се наложи да ви убием всички без прошка, тъй като това е първият град на русите и би трябвало да покажем на вашия народ какво се случва с непокорните. Пожали хората си, княже.
На мястото на княза Манул щеше да се съгласи, без да се замисля. Но когато тълмачът замълча, оня сподели единствено едно (шаманът откъм гърба тихичко му преведе):
– Така си и мислех, че са татари. Половците от дълго време разправят за тях. Дойдоха значи... – И попита своите: – Какво ще кажете?
Пръв още веднъж се намеси невъзпитаният малчуган:
– Повели да ги оковат! Да видят те по какъв начин се заплашва!
Старата хатун възкликна (шаманът преведе и това):
– Господи, пристигнала е нашата крах!
Но тези – както и да е. Какво ще кажат съветниците?
– Ни шлем стоманен има, нито броня – избоботи воеводата. – Сабята му за нищо не става. Половците, даже те по-страшни наподобяват. Виж ги ти, какво им се приискало – десетина. Имаме си дъбови стени, мразовит трап. Ще си изпотрошат зъбите.
Жрецът беше по-внимателен.
– Ако са мощ – това е едно, княже. Ами в случай че лъже? Може да е набег за плячка, а ние ще им отворим портата. Кажи му, княже, че ще пратиш делегат при техния хан. Ще ида с Божията помощ. Ще видя какъв брой са и какви са.
Само русокосата госпожица нищо не сподели. Само кокореше зъркелите си, запушваше си устата с длан.
Да, нямаше при русите нито ред, нито същинско уважение към господаря. Князът отвърна на всеки, като че ли му бяха равни.
– Пратениците не трябва да се оковават.
Това – на сина. Манул незабавно се ободри.
Жена си успокояващо погали по ръката.
На воеводата кимна. На жреца даже се поклони – не ставаше за нищо този княз, нямаше у него никакво великолепие.
След това мина на тюркски:
– Имуществото – това добре. Щом в действителност сте доста – вземайте го. И да се поклоня пред царя ви също съм подготвен. Но по какъв начин ще дам една десета от хората си в злочестина? Та те са живи души.
Гласът му беше мек, разумен.
" Отговаряй каквото искаш – прошепна шаманът. – Само да е малко ".
Манул значимо скръсти ръце на гърдите си и издекламира началото от сказанието за родословието на Чингис хан: " Чингис хан произлиза от Борте-Чино, роден по волята на Висшето Небе. Съпруга му е била Гоа-Марал. Дошли са, като преплували Морето-Океан, номадствали са там, където извира Онон-река, на Бурхан-халдун, а техен потомък е бил Бата-Чиган... "
– Разбирам опасенията ти – преведе Калга сечен. – Не искаш гнева на поданиците ти да се обърне против теб. Не пердах се. Ние сами ще изберем една десета от хората. Няма да си отговорен пред твоите хора.
– Какво си приказваш с този с дръпнатите очи, тате? – извика хлапакът. – Стените ни са здрави, воините – храбри и вестоносец пратихме в Радомир за помощ.
Шаманът, както и преди, преведе напълно безшумно думите му на Манул. Но князът внезапно отвърна на сина си нещо внезапно на език, който не приличаше на съветски.
– Досети се старецът, че разбирам езика им – прошепна Калга сечен. – А това произношение не го познавам. Прилича на франкски. Така приказват оттатък Средното море на Запада. Чувал съм този гъгнив език в град Йерусалим, само че не съм имал случай да го науча.
Военачалникът, жрецът, а след тях и младият княз се събраха към остарелия нойон и взеха да му приказват всеки своето си, само че шушукайки – шаманът не можеше да разбере нито дума.
Но по израза на лицата, по придвижването на ръцете и по този начин беше ясно. Воеводата и хлапакът желаят да се бият; жрецът е за договаряния. Старицата просто стоеше и кудкудякаше без какъвто и да било смисъл. Щерката мигаше на парцали, по миглите ѝ проблясваха сълзици.
Князът мълчеше, слушаше всички и нищо не споделяше. Лицето му беше нещастно, едва. Сега ще се съобщи, намерения си Манул.
– Кажи им, че помощ няма да има – прошепна Калга сечен.
– Ако разчитате на помощ – на вятъра е – сподели Манул. – Градът е обграден. Хванахме вестоносеца ви.
Шаманът преведе, като добави: " А пък и няма на този свят помощ, която може да ви избави от монголската армия ".
В този момент князът подвигна ръка. Не високо и не внезапно, само че всички внезапно замълчаха.
Той се обърна не към Манул, а към Калга сечен, като го гледаше право в очите. Значи се беше досетил кой в действителност е основният.
– Господ ми е поверил хората. Как да ги дам? Не са мои, Божии са. Ако желаете да ги вземете със мощ, сторете го. Както Бог реши, Негова воля. А аз срещу душата си няма да потегли. Да загубиш тялото си – това е половин неволя. Да си загубиш душата – ето, това е същинска неволя.
Шаманът също му сподели напряко, без Манул:
– Умният човек знае: по-добре е да се лишиш от чест, в сравнение с от всичко.
– Част или чест? – попита князът. – Нещо не чух.
Калга сечен се усмихна, само че не повтори.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1129)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ