Откъс от "Всичко което съм" на Деми Мур
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Всичко което съм ", с създател Деми Мур, възложен от Издателство " Ера "
Деми Мур за пръв път споделя разтърсващата си история в изненадващо съкровен и прочувствен спомен
От емблематичните кино функции до многочислените ѝ връзки, Деми в никакъв случай не е оставала надалеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от триумфи и изменничества, разочарования и победи.
В този надълбоко прям спомен Деми Мур разкрива най-неочаквани елементи от кариерата и персоналния си живот. Тя е разтърсващо откровена по отношение на сложното си, нестабилно детство, комплицираните връзки с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива какъв брой старания ѝ коства професионалния триумф и комплицирания баланс сред кариерата и фамилията.
Въпреки че се трансформира в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не стопира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки контузии от детството, които я следват години наред. Безпощадно почтена пред себе си и света, Деми Мур разказва най-личните си страхове, недостатъци, триумфи и очаквания.
" Всичко, което съм " е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една мощна жена.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Всичко което съм " на Деми Мур
– Да знаеш, че доста си пада по теб!
Така сподели Емилио за красивия и навирен Брус, който ми се стори надменен – той беше два пъти номиниран за " Еми " (и завоюва премията месец след запознанството ни). Аз даже не го бях гледала, защото не се заседявах пред тв приемника. Двамата имахме контракти с " Трайстар Пикчърс " и го попитах:
– Е, по какъв начин е в " Трайстар "?
– Никога не вървя там – съобщи той.
На празненството след премиерата в " Ел Койот " Брус ми предложи пиво. Като споделих, че не пия, настоя да ме почерпи с " Перие ". Беше работил като барман в Ню Йорк и държеше да покаже уменията си зад бара, като жонглираше с шейкъра, с цел да притегли вниманието ми. След време разбрах, че макар ухажването същата вечер имал среща с друга жена! По-късно всички се запътиха към клуба, където Рик Дюкомън имаше стендъп шоу. Брус настоя да отида и защото ми беше на път, се отбих. Чакаше със непокътната маса и бутилка " Перие ".
Щом ме видя, стана и отмести стола, с цел да ме настани до себе си. Беше доста любезен и когато споделих, че е късно и ще потеглям, предложи да ме изпрати до колата. Поиска телефонния ми номер и аз се тормозих като ученичка. Нямахме писалка и Брус се втурна в клуба, с цел да откри нещо за писане. Записа телефона на ръката си – постоянно го правеше, – само че този път в действителност се вълнуваше и пръстите му трепереха.
По това време нямаше мобилни телефони и нямаше по какъв начин да звънна на приятелите си, с цел да схвана повече за него. Докато се прибирах, се замислих, че в действителност в никакъв случай не бях канена на среща – с Фреди се срещнахме на концерт, а с Емилио по време на фотоси. С Брус беше друго. Той беше твърдоглав и не се замисляше дали мястото му е до мен. Чувствах се неловко от Емилио, който може би имаше вяра да оправим връзките си.
След петнайсет минути към този момент приближавах дома си в Малибу. Карах по " Пасифик Коуст Хайуей ", отдясно бяха хълмовете и звездите, а отляво – потъналият в лунна светлина океан. Беше безшумно и умерено.
Изведнъж чух името си. Не, не беше гласът на татко ми от отвъдното, а гласът на Брус, който караше лимузина в прилежащото платно, покривът беше свален, а приятелите му махаха и викаха с него: " Деми, Деми! " Така правеше той по това време – наемаше лимузина и купонясваше цяла нощ. Очите ни се срещнаха, той размаха бейзболната си шапка и двата джойнта зад ушите му изхвърчаха на шосето.
Обади ми се на другата заран. Попита какво ще върша денем. Казах му, че ще вървя в " Ориндж Каунти " при Диана и Джордж.
Когато предложи да пристигна с мен, го предизвестих, че там ще бъде и вуйна Мери, а тя има много сложен темперамент. Въпреки това Брус пристигна. Не можех да допускам, че беше подготвен да пътува два часа, с цел да се запознае с шантавите ми родственици. Къщата му беше на плажа, покрай шосето, и аз се отбих да го взема. Приятелите му бяха още там. Живееха дружно, обикаляха Ел Ей, веселяха се и сваляха девойки. Тайфата им наподобяваше на " Антураж " през осемдесетте, единствено че тези бяха положителни и занимателни момчета.
Сами си бяха дали прозвището Новите Рат Пак. Същата тази заран се срещнах с Уди Харелсън и Джон Гудман, с които станах добра другарка.
Пътувахме прелестно. Брус ме обсипваше с внимание. Кой знае, може би му се сторих като ангел – нали не пия и не съм по гуляите. Лудата ми вуйна Диана и Джордж го харесаха. Та той беше като нас – обаятелен, чалнат и щур. Беше прелъстителен и с чудесното възприятие за комизъм на баща и дядо (разбрах го по-късно).
На другия ден ме заведе да гледаме Шекспирова пиеса с Джон Гудман (доколкото помня, множеството от Новите Рат Пак също бяха там). Почти не се разделяхме. Чувствах се като принцеса. Брус беше доста великодушен – фамилията му беше оскъдно и той искаше да има всичко и да харчи на воля. Поръчваше си три ордьовъра и единствено ги опитваше. Обичаше хазарта. Осъзнаваше силата на парите, които отстраняват толкоз доста спънки. След години се случваше да споделя измежду нощ, когато някое от бебетата се разплаче: " Ще ти дам хиляда $, в случай че ѝ смениш памперса. "
Брус беше работил в " Кафе Сентро " в Манхатън, знаеше всички хубави заведения за хранене и постоянно ги посещавахме. Веднъж отидохме с частен аероплан на концерт на групата му. Често си мислех, че този метод на живот би допаднал на всяко момиче.
Заведе ме и в Лондон. За пръв път посещавах Европа. Заради часовата разлика първата вечер се усещах извънредно. Папараците ни чакаха на летището и ни преследваха на всички места. Не чаках такава експанзия и си отдъхнах чак когато се качихме на самолета в края на престоя.
Папараците бяха в действителност огромна скука. Един ден ходихме с приятелите му на плаж и някой ме беше снимал по какъв начин карам джет ски по бански. Изглеждах дебела и фотографията беше коментирана във всички таблоиди. Брус ме уверяваше, че всичко в мен е красиво и обичта му лекуваше горчивината и отчаянието ми.
Неговото детство също било мъчно. Като дребен заеквал и колкото и да е необичайно, това станало причина да се захване с актьорско майсторство. Незнайно за какво, когато застанат на сцена, някои заекващи деца преодоляват говорния си недостатък.
Сцената се беше оказала избавление както за мен, по този начин и за него.
Той беше най-големият от четири деца. Майка му работела непрестанно, само че татко му я тормозел и най-после се развели. Ако не познавате добре Брус, в никакъв случай няма да забележите нараненото дете в него. Аз обаче го съзрях и двамата си говорехме постоянно какъв брой доста бихме желали да имаме деца и семейство, с цел да запълним огромните празноти в живота си.
Брус стартира фотосите за " Умирай мъчно " и аз ходех да го виждам. Беше доста ужасно. За малко не почина, до момента в който скачаше от пететажен гараж. Експлозията го отвя на ръба на въздушната възглавница. Той се смя, а аз изгубих мозъка и дума от смут.
През първата почивна седмица ме заведе с частен аероплан на боксов мач във Вегас. Брус обичаше бокса. Беше извънредно. Чавес и Росарио... Не ненавиждам бокса, само че не обичам кръвопролитията. Треньорът на Росарио спря мача и с Брус отидохме в казиното.
– Мисля, че би трябвало да се оженим – ненадейно сподели той.
На идване се бяхме шегували за сватбите във Вегас, само че тонът му беше изцяло сериозен. Когато повтори предлагането, поех мирис и отвърнах:
– Добре.
Забременях в брачната нощ в " Голдън Нъгет " – 21 ноември 1987. Бременна във Вегас! Оказа се, че момичето може да избяга от Розуел, само че не и Розуел от него...
Сватбата беше след месец и подарък от " Трайстар ". Това беше чудесна реклама за компанията, защото Брус беше интернационална кино звезда, а и мен ме чакаха триумфи след хитовия филм " За нощес ". Сватбата беше в звуковите зали на " Уорнър Брос " и повече от разточителна. Слязох по стълба към " параклиса " за черковната женитба. Литъл Ричард беше церемониалмайстор: " Деми-и-и, взимаш ли този мъж за легален брачен партньор в дворец в Бевърли Хилс, или в мъничка къщичка? "
Ани Лейбовиц направи фотоси, шаферките бяха в черно и изпяха с шаферите песента " Бруно се дами ", написана от Брус Робърт Крафт по ролята на анимационния воин, озвучаван от Брус. Приемът беше в зала с палми в жанр Копакабана. Вместо да е един от най-хубавите и незабравими дни в живота ми, сватбеният ден беше уморителен: пристигнаха родителите на Брус (за пръв път дружно след развода), Джордж и Диана, баба ми с обичания си Харолд (тя беше много обезпокоена, защото чела в таблоидите, че Брус е неумирим бонвиван), а за похлупак пристигна и майка ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1177)
Деми Мур за пръв път споделя разтърсващата си история в изненадващо съкровен и прочувствен спомен
От емблематичните кино функции до многочислените ѝ връзки, Деми в никакъв случай не е оставала надалеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от триумфи и изменничества, разочарования и победи.
В този надълбоко прям спомен Деми Мур разкрива най-неочаквани елементи от кариерата и персоналния си живот. Тя е разтърсващо откровена по отношение на сложното си, нестабилно детство, комплицираните връзки с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива какъв брой старания ѝ коства професионалния триумф и комплицирания баланс сред кариерата и фамилията.
Въпреки че се трансформира в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не стопира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки контузии от детството, които я следват години наред. Безпощадно почтена пред себе си и света, Деми Мур разказва най-личните си страхове, недостатъци, триумфи и очаквания.
" Всичко, което съм " е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една мощна жена.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Всичко което съм " на Деми Мур
– Да знаеш, че доста си пада по теб!
Така сподели Емилио за красивия и навирен Брус, който ми се стори надменен – той беше два пъти номиниран за " Еми " (и завоюва премията месец след запознанството ни). Аз даже не го бях гледала, защото не се заседявах пред тв приемника. Двамата имахме контракти с " Трайстар Пикчърс " и го попитах:
– Е, по какъв начин е в " Трайстар "?
– Никога не вървя там – съобщи той.
На празненството след премиерата в " Ел Койот " Брус ми предложи пиво. Като споделих, че не пия, настоя да ме почерпи с " Перие ". Беше работил като барман в Ню Йорк и държеше да покаже уменията си зад бара, като жонглираше с шейкъра, с цел да притегли вниманието ми. След време разбрах, че макар ухажването същата вечер имал среща с друга жена! По-късно всички се запътиха към клуба, където Рик Дюкомън имаше стендъп шоу. Брус настоя да отида и защото ми беше на път, се отбих. Чакаше със непокътната маса и бутилка " Перие ".
Щом ме видя, стана и отмести стола, с цел да ме настани до себе си. Беше доста любезен и когато споделих, че е късно и ще потеглям, предложи да ме изпрати до колата. Поиска телефонния ми номер и аз се тормозих като ученичка. Нямахме писалка и Брус се втурна в клуба, с цел да откри нещо за писане. Записа телефона на ръката си – постоянно го правеше, – само че този път в действителност се вълнуваше и пръстите му трепереха.
По това време нямаше мобилни телефони и нямаше по какъв начин да звънна на приятелите си, с цел да схвана повече за него. Докато се прибирах, се замислих, че в действителност в никакъв случай не бях канена на среща – с Фреди се срещнахме на концерт, а с Емилио по време на фотоси. С Брус беше друго. Той беше твърдоглав и не се замисляше дали мястото му е до мен. Чувствах се неловко от Емилио, който може би имаше вяра да оправим връзките си.
След петнайсет минути към този момент приближавах дома си в Малибу. Карах по " Пасифик Коуст Хайуей ", отдясно бяха хълмовете и звездите, а отляво – потъналият в лунна светлина океан. Беше безшумно и умерено.
Изведнъж чух името си. Не, не беше гласът на татко ми от отвъдното, а гласът на Брус, който караше лимузина в прилежащото платно, покривът беше свален, а приятелите му махаха и викаха с него: " Деми, Деми! " Така правеше той по това време – наемаше лимузина и купонясваше цяла нощ. Очите ни се срещнаха, той размаха бейзболната си шапка и двата джойнта зад ушите му изхвърчаха на шосето.
Обади ми се на другата заран. Попита какво ще върша денем. Казах му, че ще вървя в " Ориндж Каунти " при Диана и Джордж.
Когато предложи да пристигна с мен, го предизвестих, че там ще бъде и вуйна Мери, а тя има много сложен темперамент. Въпреки това Брус пристигна. Не можех да допускам, че беше подготвен да пътува два часа, с цел да се запознае с шантавите ми родственици. Къщата му беше на плажа, покрай шосето, и аз се отбих да го взема. Приятелите му бяха още там. Живееха дружно, обикаляха Ел Ей, веселяха се и сваляха девойки. Тайфата им наподобяваше на " Антураж " през осемдесетте, единствено че тези бяха положителни и занимателни момчета.
Сами си бяха дали прозвището Новите Рат Пак. Същата тази заран се срещнах с Уди Харелсън и Джон Гудман, с които станах добра другарка.
Пътувахме прелестно. Брус ме обсипваше с внимание. Кой знае, може би му се сторих като ангел – нали не пия и не съм по гуляите. Лудата ми вуйна Диана и Джордж го харесаха. Та той беше като нас – обаятелен, чалнат и щур. Беше прелъстителен и с чудесното възприятие за комизъм на баща и дядо (разбрах го по-късно).
На другия ден ме заведе да гледаме Шекспирова пиеса с Джон Гудман (доколкото помня, множеството от Новите Рат Пак също бяха там). Почти не се разделяхме. Чувствах се като принцеса. Брус беше доста великодушен – фамилията му беше оскъдно и той искаше да има всичко и да харчи на воля. Поръчваше си три ордьовъра и единствено ги опитваше. Обичаше хазарта. Осъзнаваше силата на парите, които отстраняват толкоз доста спънки. След години се случваше да споделя измежду нощ, когато някое от бебетата се разплаче: " Ще ти дам хиляда $, в случай че ѝ смениш памперса. "
Брус беше работил в " Кафе Сентро " в Манхатън, знаеше всички хубави заведения за хранене и постоянно ги посещавахме. Веднъж отидохме с частен аероплан на концерт на групата му. Често си мислех, че този метод на живот би допаднал на всяко момиче.
Заведе ме и в Лондон. За пръв път посещавах Европа. Заради часовата разлика първата вечер се усещах извънредно. Папараците ни чакаха на летището и ни преследваха на всички места. Не чаках такава експанзия и си отдъхнах чак когато се качихме на самолета в края на престоя.
Папараците бяха в действителност огромна скука. Един ден ходихме с приятелите му на плаж и някой ме беше снимал по какъв начин карам джет ски по бански. Изглеждах дебела и фотографията беше коментирана във всички таблоиди. Брус ме уверяваше, че всичко в мен е красиво и обичта му лекуваше горчивината и отчаянието ми.
Неговото детство също било мъчно. Като дребен заеквал и колкото и да е необичайно, това станало причина да се захване с актьорско майсторство. Незнайно за какво, когато застанат на сцена, някои заекващи деца преодоляват говорния си недостатък.
Сцената се беше оказала избавление както за мен, по този начин и за него.
Той беше най-големият от четири деца. Майка му работела непрестанно, само че татко му я тормозел и най-после се развели. Ако не познавате добре Брус, в никакъв случай няма да забележите нараненото дете в него. Аз обаче го съзрях и двамата си говорехме постоянно какъв брой доста бихме желали да имаме деца и семейство, с цел да запълним огромните празноти в живота си.
Брус стартира фотосите за " Умирай мъчно " и аз ходех да го виждам. Беше доста ужасно. За малко не почина, до момента в който скачаше от пететажен гараж. Експлозията го отвя на ръба на въздушната възглавница. Той се смя, а аз изгубих мозъка и дума от смут.
През първата почивна седмица ме заведе с частен аероплан на боксов мач във Вегас. Брус обичаше бокса. Беше извънредно. Чавес и Росарио... Не ненавиждам бокса, само че не обичам кръвопролитията. Треньорът на Росарио спря мача и с Брус отидохме в казиното.
– Мисля, че би трябвало да се оженим – ненадейно сподели той.
На идване се бяхме шегували за сватбите във Вегас, само че тонът му беше изцяло сериозен. Когато повтори предлагането, поех мирис и отвърнах:
– Добре.
Забременях в брачната нощ в " Голдън Нъгет " – 21 ноември 1987. Бременна във Вегас! Оказа се, че момичето може да избяга от Розуел, само че не и Розуел от него...
Сватбата беше след месец и подарък от " Трайстар ". Това беше чудесна реклама за компанията, защото Брус беше интернационална кино звезда, а и мен ме чакаха триумфи след хитовия филм " За нощес ". Сватбата беше в звуковите зали на " Уорнър Брос " и повече от разточителна. Слязох по стълба към " параклиса " за черковната женитба. Литъл Ричард беше церемониалмайстор: " Деми-и-и, взимаш ли този мъж за легален брачен партньор в дворец в Бевърли Хилс, или в мъничка къщичка? "
Ани Лейбовиц направи фотоси, шаферките бяха в черно и изпяха с шаферите песента " Бруно се дами ", написана от Брус Робърт Крафт по ролята на анимационния воин, озвучаван от Брус. Приемът беше в зала с палми в жанр Копакабана. Вместо да е един от най-хубавите и незабравими дни в живота ми, сватбеният ден беше уморителен: пристигнаха родителите на Брус (за пръв път дружно след развода), Джордж и Диана, баба ми с обичания си Харолд (тя беше много обезпокоена, защото чела в таблоидите, че Брус е неумирим бонвиван), а за похлупак пристигна и майка ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1177)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ