Откъс от "Вова, Володя, Владимир Путин" на Кристина Курчаб-Радлих
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Вова, Володя, Владимир Путин " с създател Кристина Курчаб-Радлих, възложен от Издателство " Сиела "
" Вова, Володя, Владимир Путин " от Кристина Курчаб-Радлих – тайната биография на властелина на Кремъл
" Вова, Володя, Владимир Путин " е смазваща черна хроника на съветската реалност от последните години на XX век и началото на XXI век.
Едва ли има човек на планетата, обгърнат в толкоз тайнственост, колкото президента на Руската федерация Владимир Путин. Но всяка тайнственост има своя край.
На български език към този момент може да откриете проучването " Вова, Володя, Владимир Путин " от полската журналистка Кристина Курчаб-Радлих, което повдига завесата на тайните на властелина на Кремъл.
Наричана " полската Политковская ", Курчаб-Радлих е директен очевидец на ерата Елцин и на възхода на Путин, както и на свързаната с него война в Чечения. Един от най-ярките съперници на политиката на президента, тя става притежател на голям брой журналистически награди, а през 2005 година е номинирана за Нобелова премия за мир.
В невижданата по мащаб и изчерпателност биография, отдадена на съветския държавен глава, журналистката не си икономисва нито един факт и поддържа всяко едно свое изказване със смайващи документи и свидетелства.
" Вова, Володя, Владимир Путин " включва информация, отдадена на загадките към детските години на дребния Вова и какво прави Путин, с цел да ги прикрие; работата му за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и какви задания има в Източна Германия към рухването на Берлинската стена; присъединяване му в ръководството на Санкт Петербург, обвързвано с невиждани по мащаб корупция и контрабанда; влизането му в полезрението на Елцин и издигането му до шеф на ФСБ; кой носи отговорност за атентатите в жилищни блокове, които дават опция на Путин да се изяви като безсърдечен водач във войната в Чечения; какво се случва към потъването на подводницата " Курск ".
В рамките на над 700 страници Курчаб-Радлих съумява да възкреси и спомените за терористичните офанзиви над спектакъл " Дубровка " в Москва и над учебното заведение в Беслан, както и бруталните " избавителни " дейности, да изследва детайлно връзките сред съветските секрети служби и " Ал Кайда ", както и събитията към войните с Грузия, Украйна и окупацията на Крим.
В книгата участват и смазването на опозицията и митингите против властта в Русия и процеса против " Пуси Райът ", дружно с потреблението на съветската православна черква като политически инструмент, доказателства за подкупването на принца на Монако Албер II, с цел да се обезпечи семейството на олимпиадата през 2014 година, убийствата на Саша Литвиненко, Борис Берзовски, Анна Политковская, Борис Немцов и още доста други актове на потъпкване на свободата на словото.
" Вова, Володя, Владимир Путин " е смазваща черна хроника на съветската реалност от последните години на XX век и началото на XXI век.
Из " Вова, Володя, Владимир Путин " от Кристина Курчаб-Радлих
ЧАСТ I
ДЕТСТВО ОТ КУЛИСИ
Едно... Малък бял аероплан се понася във въздуха. Две... Рязко се накланя наляво. Три... Преди да преброим до 10, може би до дванайсет, се забива в бетона.
Девети март 2000 година е. Часът е осем и четирийсет и една минути. Летище Шереметиево. Загиват девет души, измежду тях – с изключение на членовете на екипажа – две известни в тогавашна Русия персони: Зия Бажаев и Артьом Боровик. Зия Бажаев е притежател на огромната нефтена компания " Алианс ", неизмеримо кадърен бизнесмен, държавен деятел, основател на голям брой благотворителни събития. Артьом Боровик е началник на холдинга " Строго секретно ", издаващ вестник със същото заглавие, както и списанието " Версия ", а също по този начин създател на телевизионно предаване – също със заглавието " Строго секретно ". Журналист, прочут със своята почтеност и храброст.
От останките на самолета изчезват мобилните им телефони. Изчезва и досието с документи на Боровик.
Разследването през цялото време е маркирано с гриф " Строго секретно ".
Три години по-късно.
В обсипан с бумаги кабинет в Общоруския институт за авиационни материали против възрастен господин с доста намръщено, симпатично лице седи светлокоса жена, ужасно учудена. Главната редакторка на вестник " Строго секретно " Галина Сидорова беседва за проблемите на съветския авиационен бранш с Йосиф Фридляндер, един от най-големите в страната експерти, занимаващи се със сплавите на металите, употребявани в авиацията.
Този деветдесетгодишен към оня миг човек е взел участие в работата на комисия, проверяваща аргументите за на практика всички авиокатастрофи в течение на няколко десетки години. Включително и за злополуката на Як-40 от девети март 2000 година. Галина Сидорова е учудена, тъй като възрастният господин преди малко е споделил: " В моя сейф има документи, свързани с тази злополука, само че не мога да ги покажа. Гриф " Строго секретно ".
" Учудена, попитах – написа тя – по какъв начин е допустимо, та нали формалните резултати от работата на комисията към този момент са оповестени, в отговор на което Фридляндер единствено разпери ръце. Ясно беше, че този академик, през по-голямата част от живота си работил в някоя от институциите, обвързани с държавната загадка, не можеше да показа с мен своето познание ". " Ще помисля по какъв начин да го направя " – сподели ми на сбогуване. Ала въпреки че разговаряхме още нееднократно, а Йосиф Наумович ми се обаждаше даже да ми честити празниците, непрестанно тъжно повтаряше: " Все още не мога ". (1)
Йосиф Фридляндер умрял през 2009 година Съдържанието на неговия сейф е било конфискувано и унищожено от службата за сигурност на института.
Галина Сидорова, ексклузивен и пълномощен дипломат, член на Съвета за отбранителна политика, а от 2012 година и шеф на Изпълнителния комитет на Международния институт на пресата, е мъчно да бъде упрекната в конфабулация.
Началото на акцията за президентските избори на Владимир Путин е лятото на 1999 година, а кулминационната точка – зимата на 2000 година, от началото на януари до края на март.
По малкия екран и вестниците е цялостно с Путин. Количеството обаче не минава в качество: известно е доста повече какво е правил в живота си, къде е работил, само че в действителност не се знае кой е. Невинният въпрос " Кой е мистър Путин? ", заложен на съветски политик от американската журналистка Труди Рубин на Икономическия конгрес в Давос през януари 2000 година, не дочака отговора си и продължи да кръжи във въздуха. А свободата на словото, разпиляна по времето на президента Елцин, тогава към момента я има, надалеч не във всички печатни издания и телевизионни стратегии господства тонът на адорация.
Ето да вземем за пример в списанието на Артьом Боровик " Версия " от осемнайсети януари 2000 година се появява текст с немското заглавие Das ist Putin с негова фотография с шапката на немски офицер от времето на Втората международна война. Авторите се пробват да разплетат няколко не изключително ласкателни за героя загадъчни събития от по-ранните стадии на неговия живот. Неочаквано най-загадъчният интервал, за който се загатва в края на публикацията, е този, който наподобява най-невинен: детството на Путин. Повечето информация точно по тази тематика е цялостна загадка.
Разгадаването на една от загадките наподобява като в долнопробен сериал. Някои повярвали в него, други не. Добре е да се уповаваш на вярата, когато не можеш да се обърнеш към доказателства. Но когато можеш, си коства да се запознаеш с тях.
Според този долнопробен сюжет началото на живота на президента е изглеждало напълно друго от това в формалната биография: татко му не е същият, майка му не е същата, мястото и датата на раждане не са същите. Пита се обаче дали въобще би трябвало да ни визира скритото зад тези обстоятелства непознато злощастие? Дали не би трябвало по-скоро да вдигнем плещи и да не обърнем внимание на казуса? За политиците има значение държанието на другия политик, а не какво се крие зад неговата метрика или психична подплата. За наблюдаващите обаче, за публицистите и биографите въпросът за какво политикът се държи по един, а не по различен метод има голямо значение. Още повече в случай че неговото държание оказва въздействие върху ориста на други хора, на обществото, на света. Има политици като Ганди или Хавел, има и такива като Хитлер или Сталин.
Аксиоматично е изказванието, че щастливото или най-малко естественото детство предвещава по-добра орис от нещастното и ненормалното. Явно не всички, на които е било обещано щастливо детство, са израснали като порядъчни хора, като и не всички, които не са имали този шанс, са станали злодеи. Така или другояче, като се търси отговорът на въпроса за какво някой е подобен, какъвто е, е невероятно да не се надникне зад кулисите на неговото детство.
" Да, аз съм майката на Володя " – признава пред грузинския вестник " Алия " Вера Николаевна с моминска фамилия Путина, живееща от няколко десетки години в Грузия, в селото Метехи. Началото на януари 2000 година е. В Метехи от години евентуално още по-често, в сравнение с в Тбилиси, няма ток (в столицата от време на време го няма за две седмици, появява се за малко и отново изчезва). Повечето поданици имат тв приемници, само че хората са се отучили да ги пускат. Често няма даже керосин за лампите.
Провинцията в Грузия живее своя тежък, безпаричен живот. Малко я вълнува политиката на тогавашния президент Шеварднадзе, а още по-малко – делата на Русия, от която Грузия е съумяла да се отдели преди към 10 години. Затова новогодишният фойерверк, с който на 31 декември попарва руснаците президентът Елцин, назначавайки за собствен правоприемник Владимир Путин, остава неусетен в грузинското село.
До признанието на Вера Путина може би въобще не би се стигнало, в случай че в Метехи не се бяха появили хора, изключително заинтересувани от нея и от фамилията на нейния брачен партньор Георгий Осепашвили. Пристигналите разпитвали за сина на Вера, Володя, който пристигнал тук като малко момченце, живял със семейство Осепашвили и липсващ, когато бил съвсем на 10 години.
Пристигналите молели също да им покажат фотоси на дребния Вова, а след това взели всичките, някои от които даже без знанието на притежателите им. Нямало доста такива, единствено няколко. Едва тогава жителите на Метехи си дали сметка за метаморфозата на техния Вова във Владимир Владимирович Путин.
Може би всичко би завършило със селската блъсканица, в случай че на 3 януари 2000 година в представителството на Чеченската република Ичкерия в Тбилиси не идва някакъв грузинец с информация, че напълно наоколо, в село Метехи, живее същинската майка на Владимир Путин, която може да им докара против половин милион $. Чеченците, които към този момент знаели от интернет биографията на претендента за президент на Русия, му се присмели. В биографията черно на бяло било написано, че майка му към този момент от година не е сред живите.
Започнали да гледат на случая по-сериозно, когато към края на диалога разбрали, че гостът е от спецслужбите на Грузия, които желаят да се избавят от тази неуместна персона посредством непознати ръце. По това време чеченските похитители били добре познати, тъй че приписването на още едно отвличане на тяхна сметка не би учудило никого и те не биха имали и най-малки шансове да потвърдят своята непорочност, изключително в изискванията на водещата се в републиката война.
Грузинецът поставил на масата остаряла фотография на топло облечено дете и експертиза, потвърждаваща, че това е детска фотография на Владимир Путин. После пуснал магнетофон, от който почнали да се леят записи на диалози със селяни, спомнящи си сина на Вера, Вова, който години наред живял измежду тях. Чеченците осъзнали, че в случай че Вера Николаевна с моминска фамилия Путина фактически е същинската майка на бъдещия президент на Русия, би трябвало по отношение на това да е много неуместна за него персона и може да є се случи нещо неприятно.
Също по този начин станало ясно, че откритите по време на предизборната акция съществени и на всичкото от горната страна много пикантни неистини в биографията на президента може да са мина, от която претендентът за власт в Кремъл може и да не хвръкне във въздуха, само че поради която имиджът му може съществено да пострада. Това би зарадвало всички съперници на Путин, изключително чеченците. От половин година съветските бомби разбивали страната им на пух и прахуляк, по нея бродели танкове, а жителите били унизени съвсем на всеки войскови пост – всичко това по заповед на провеждащия " антитерористична интервенция " Владимир Путин.
Началникът на Чеченския информативен център в Тбилиси Хизир Алдамов неотложно се посъветвал със своя началник Ваха Ибрагимов и двамата решили да ревизират чутото и в случай че достоверността му се удостовери – да го разгласят. Само по този начин биха се сдобили със застраховка за себе си и за Вера Николаевна. За разгласяването обаче са били нужни – с изключение на изказванията на жителите и на самата Вера – материални доказателства, най-малкото във типа на фотоси, а те към този момент са били конфискувани от някого в селото.
Чеченците отишли при Вера Николаевна дружно с публицистите от грузинския вестник " Алия ".
В село Метехи, покрай учебното заведение, има дребна къща, а до нея обрасла с лози беседка. Там Ваха Ибрагимов за пръв път среща дребната жена с енергични придвижвания и светли, надълбоко ситуирани очи.
" Неловко ми е да си припомням за всичко това – споделя уплашената в наличие на публицистите Вера Николаевна. – Трудно е да се връщаш към старите неточности, провинения... Та към този момент е минал половин век. " (2)
И въпреки всичко пробва да приказва. Започва, като напевно вкарва съветски думи в гърлената грузинска тирада, пробва се да вмести цели години в няколко елементарни фрази. Светлосините є, посърнали очи ту проблясват, като че ли осветени от вътрешната страна, ту помътняват, замрежени от сълзи, беззъбата уста се разтяга в усмивка или се стяга в рев.
" Родена съм... " – стартира тя и незабавно прекъсва, става, отива навътре в къщата и се връща с пожълтял, измачкан паспорт. (3)
Вера Николаевна Путина е родена на 6 септември 1926 година в село Теречино, покрай дребното градче Очор, в Пермския край в Урал, като само момиче измежду четирите деца на Анна Илийчина и Николай Иларионович Путини. След войната решила да учи в градския Техникум за машинизация на селското стопанство. В тези следвоенни времена на учебно заведение ходели ученички, до наскоро правили мъчителна работа в оръжейни заводи, и възпитаници, преди малко разделили се с карабините. Повечето от тях били дами, а не девойки, и мъже, а не юноши. Точно там се срещнали порасналата към този момент Вера Николаевна и Платон Привалов, един мъж, чиито име и фамилия и през днешния ден към момента мъчно минават през гърлото.
Известно време живели дружно. Вера била сигурна, че ще се оженят. Вече била бременна, когато...
" Той получи колет с някакво ястие – спомня си тя. – Беше отпътувал за няколко дни и аз отворих колета. А там сланина и писмо от жена му. Когато се е върнал, мен към този момент ме нямаше. Избягах при родителите си. "
Извънбрачното дете не било огромен проблем в следвоенна Русия. Родителите приели щерка си без упреци и вероятно са се радвали на раждането на внука им през септември 1950 година Година по-късно Вера, тогава към този момент механик електромеханик, отишла на процедура от студения Урал чак в горещия Узбекистан, в Ташкент. До работническия хотел, където живеела, имало фабричен клуб, където идвали бойци от близката армейска част, измежду тях – Георгий Осепашвили, хубав грузинец. Така се срещнали. Грузия, страна на портокали и лозя, станала за жителите на бедната следвоенна Русия страна на мляко и мед, по тази причина Вера без възражения повярвала на приказките на Георгий, че е богат и има огромна къща в Тбилиси.
В суровия Урал, където е израснала, несъмнено не се е говорело доста за дивите мечти на хората от Кавказ, по тази причина, когато Георгий споделил: " Напускам армията, би трябвало ми жена, не желая да бъда самичък у дома, майка ми умря, татко ми се ожени още веднъж ", Вера взела решението си за три дни.
" Всичко стана толкоз бързо " – въздъхва тя след години. Може би тъй като, когато по-рано, по време на Святки – съгласно обичая, който го има от епохи в Русия, – преди празника на тримата влъхви, гадала и видяла в огледалото облечен с мундир мъж, сходен на Георгий, а може би тъй като той желал да бъде с нея, макар че тя има дете от различен, а може би просто се влюбила...
Така или другояче не избягала от село Метехи, където Георгий нямал даже лична барака, а в бащиния му дом вместо под имало пръст, не избягала, а единствено след година помолила майка си да докара там сина є. Ана Илийчина го направила макар съпротивата на бащата на Вера, който не се примирил с избора на единствената си щерка. Този остарял болшевик сякаш мразел Сталин (който бил грузинец), а Грузия считал за непозната и дива страна, където можеш да прекараш почивката си, само че не и целия си живот.
Точно на това място свършва прологът на написания от ориста сюжет за Вера Николаевна Путина, по мъж Осепашвили, в основната роля и на сцената излиза същинският воин.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1090)
" Вова, Володя, Владимир Путин " от Кристина Курчаб-Радлих – тайната биография на властелина на Кремъл
" Вова, Володя, Владимир Путин " е смазваща черна хроника на съветската реалност от последните години на XX век и началото на XXI век.
Едва ли има човек на планетата, обгърнат в толкоз тайнственост, колкото президента на Руската федерация Владимир Путин. Но всяка тайнственост има своя край.
На български език към този момент може да откриете проучването " Вова, Володя, Владимир Путин " от полската журналистка Кристина Курчаб-Радлих, което повдига завесата на тайните на властелина на Кремъл.
Наричана " полската Политковская ", Курчаб-Радлих е директен очевидец на ерата Елцин и на възхода на Путин, както и на свързаната с него война в Чечения. Един от най-ярките съперници на политиката на президента, тя става притежател на голям брой журналистически награди, а през 2005 година е номинирана за Нобелова премия за мир.
В невижданата по мащаб и изчерпателност биография, отдадена на съветския държавен глава, журналистката не си икономисва нито един факт и поддържа всяко едно свое изказване със смайващи документи и свидетелства.
" Вова, Володя, Владимир Путин " включва информация, отдадена на загадките към детските години на дребния Вова и какво прави Путин, с цел да ги прикрие; работата му за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и какви задания има в Източна Германия към рухването на Берлинската стена; присъединяване му в ръководството на Санкт Петербург, обвързвано с невиждани по мащаб корупция и контрабанда; влизането му в полезрението на Елцин и издигането му до шеф на ФСБ; кой носи отговорност за атентатите в жилищни блокове, които дават опция на Путин да се изяви като безсърдечен водач във войната в Чечения; какво се случва към потъването на подводницата " Курск ".
В рамките на над 700 страници Курчаб-Радлих съумява да възкреси и спомените за терористичните офанзиви над спектакъл " Дубровка " в Москва и над учебното заведение в Беслан, както и бруталните " избавителни " дейности, да изследва детайлно връзките сред съветските секрети служби и " Ал Кайда ", както и събитията към войните с Грузия, Украйна и окупацията на Крим.
В книгата участват и смазването на опозицията и митингите против властта в Русия и процеса против " Пуси Райът ", дружно с потреблението на съветската православна черква като политически инструмент, доказателства за подкупването на принца на Монако Албер II, с цел да се обезпечи семейството на олимпиадата през 2014 година, убийствата на Саша Литвиненко, Борис Берзовски, Анна Политковская, Борис Немцов и още доста други актове на потъпкване на свободата на словото.
" Вова, Володя, Владимир Путин " е смазваща черна хроника на съветската реалност от последните години на XX век и началото на XXI век.
Из " Вова, Володя, Владимир Путин " от Кристина Курчаб-Радлих
ЧАСТ I
ДЕТСТВО ОТ КУЛИСИ
Едно... Малък бял аероплан се понася във въздуха. Две... Рязко се накланя наляво. Три... Преди да преброим до 10, може би до дванайсет, се забива в бетона.
Девети март 2000 година е. Часът е осем и четирийсет и една минути. Летище Шереметиево. Загиват девет души, измежду тях – с изключение на членовете на екипажа – две известни в тогавашна Русия персони: Зия Бажаев и Артьом Боровик. Зия Бажаев е притежател на огромната нефтена компания " Алианс ", неизмеримо кадърен бизнесмен, държавен деятел, основател на голям брой благотворителни събития. Артьом Боровик е началник на холдинга " Строго секретно ", издаващ вестник със същото заглавие, както и списанието " Версия ", а също по този начин създател на телевизионно предаване – също със заглавието " Строго секретно ". Журналист, прочут със своята почтеност и храброст.
От останките на самолета изчезват мобилните им телефони. Изчезва и досието с документи на Боровик.
Разследването през цялото време е маркирано с гриф " Строго секретно ".
Три години по-късно.
В обсипан с бумаги кабинет в Общоруския институт за авиационни материали против възрастен господин с доста намръщено, симпатично лице седи светлокоса жена, ужасно учудена. Главната редакторка на вестник " Строго секретно " Галина Сидорова беседва за проблемите на съветския авиационен бранш с Йосиф Фридляндер, един от най-големите в страната експерти, занимаващи се със сплавите на металите, употребявани в авиацията.
Този деветдесетгодишен към оня миг човек е взел участие в работата на комисия, проверяваща аргументите за на практика всички авиокатастрофи в течение на няколко десетки години. Включително и за злополуката на Як-40 от девети март 2000 година. Галина Сидорова е учудена, тъй като възрастният господин преди малко е споделил: " В моя сейф има документи, свързани с тази злополука, само че не мога да ги покажа. Гриф " Строго секретно ".
" Учудена, попитах – написа тя – по какъв начин е допустимо, та нали формалните резултати от работата на комисията към този момент са оповестени, в отговор на което Фридляндер единствено разпери ръце. Ясно беше, че този академик, през по-голямата част от живота си работил в някоя от институциите, обвързани с държавната загадка, не можеше да показа с мен своето познание ". " Ще помисля по какъв начин да го направя " – сподели ми на сбогуване. Ала въпреки че разговаряхме още нееднократно, а Йосиф Наумович ми се обаждаше даже да ми честити празниците, непрестанно тъжно повтаряше: " Все още не мога ". (1)
Йосиф Фридляндер умрял през 2009 година Съдържанието на неговия сейф е било конфискувано и унищожено от службата за сигурност на института.
Галина Сидорова, ексклузивен и пълномощен дипломат, член на Съвета за отбранителна политика, а от 2012 година и шеф на Изпълнителния комитет на Международния институт на пресата, е мъчно да бъде упрекната в конфабулация.
Началото на акцията за президентските избори на Владимир Путин е лятото на 1999 година, а кулминационната точка – зимата на 2000 година, от началото на януари до края на март.
По малкия екран и вестниците е цялостно с Путин. Количеството обаче не минава в качество: известно е доста повече какво е правил в живота си, къде е работил, само че в действителност не се знае кой е. Невинният въпрос " Кой е мистър Путин? ", заложен на съветски политик от американската журналистка Труди Рубин на Икономическия конгрес в Давос през януари 2000 година, не дочака отговора си и продължи да кръжи във въздуха. А свободата на словото, разпиляна по времето на президента Елцин, тогава към момента я има, надалеч не във всички печатни издания и телевизионни стратегии господства тонът на адорация.
Ето да вземем за пример в списанието на Артьом Боровик " Версия " от осемнайсети януари 2000 година се появява текст с немското заглавие Das ist Putin с негова фотография с шапката на немски офицер от времето на Втората международна война. Авторите се пробват да разплетат няколко не изключително ласкателни за героя загадъчни събития от по-ранните стадии на неговия живот. Неочаквано най-загадъчният интервал, за който се загатва в края на публикацията, е този, който наподобява най-невинен: детството на Путин. Повечето информация точно по тази тематика е цялостна загадка.
Разгадаването на една от загадките наподобява като в долнопробен сериал. Някои повярвали в него, други не. Добре е да се уповаваш на вярата, когато не можеш да се обърнеш към доказателства. Но когато можеш, си коства да се запознаеш с тях.
Според този долнопробен сюжет началото на живота на президента е изглеждало напълно друго от това в формалната биография: татко му не е същият, майка му не е същата, мястото и датата на раждане не са същите. Пита се обаче дали въобще би трябвало да ни визира скритото зад тези обстоятелства непознато злощастие? Дали не би трябвало по-скоро да вдигнем плещи и да не обърнем внимание на казуса? За политиците има значение държанието на другия политик, а не какво се крие зад неговата метрика или психична подплата. За наблюдаващите обаче, за публицистите и биографите въпросът за какво политикът се държи по един, а не по различен метод има голямо значение. Още повече в случай че неговото държание оказва въздействие върху ориста на други хора, на обществото, на света. Има политици като Ганди или Хавел, има и такива като Хитлер или Сталин.
Аксиоматично е изказванието, че щастливото или най-малко естественото детство предвещава по-добра орис от нещастното и ненормалното. Явно не всички, на които е било обещано щастливо детство, са израснали като порядъчни хора, като и не всички, които не са имали този шанс, са станали злодеи. Така или другояче, като се търси отговорът на въпроса за какво някой е подобен, какъвто е, е невероятно да не се надникне зад кулисите на неговото детство.
" Да, аз съм майката на Володя " – признава пред грузинския вестник " Алия " Вера Николаевна с моминска фамилия Путина, живееща от няколко десетки години в Грузия, в селото Метехи. Началото на януари 2000 година е. В Метехи от години евентуално още по-често, в сравнение с в Тбилиси, няма ток (в столицата от време на време го няма за две седмици, появява се за малко и отново изчезва). Повечето поданици имат тв приемници, само че хората са се отучили да ги пускат. Често няма даже керосин за лампите.
Провинцията в Грузия живее своя тежък, безпаричен живот. Малко я вълнува политиката на тогавашния президент Шеварднадзе, а още по-малко – делата на Русия, от която Грузия е съумяла да се отдели преди към 10 години. Затова новогодишният фойерверк, с който на 31 декември попарва руснаците президентът Елцин, назначавайки за собствен правоприемник Владимир Путин, остава неусетен в грузинското село.
До признанието на Вера Путина може би въобще не би се стигнало, в случай че в Метехи не се бяха появили хора, изключително заинтересувани от нея и от фамилията на нейния брачен партньор Георгий Осепашвили. Пристигналите разпитвали за сина на Вера, Володя, който пристигнал тук като малко момченце, живял със семейство Осепашвили и липсващ, когато бил съвсем на 10 години.
Пристигналите молели също да им покажат фотоси на дребния Вова, а след това взели всичките, някои от които даже без знанието на притежателите им. Нямало доста такива, единствено няколко. Едва тогава жителите на Метехи си дали сметка за метаморфозата на техния Вова във Владимир Владимирович Путин.
Може би всичко би завършило със селската блъсканица, в случай че на 3 януари 2000 година в представителството на Чеченската република Ичкерия в Тбилиси не идва някакъв грузинец с информация, че напълно наоколо, в село Метехи, живее същинската майка на Владимир Путин, която може да им докара против половин милион $. Чеченците, които към този момент знаели от интернет биографията на претендента за президент на Русия, му се присмели. В биографията черно на бяло било написано, че майка му към този момент от година не е сред живите.
Започнали да гледат на случая по-сериозно, когато към края на диалога разбрали, че гостът е от спецслужбите на Грузия, които желаят да се избавят от тази неуместна персона посредством непознати ръце. По това време чеченските похитители били добре познати, тъй че приписването на още едно отвличане на тяхна сметка не би учудило никого и те не биха имали и най-малки шансове да потвърдят своята непорочност, изключително в изискванията на водещата се в републиката война.
Грузинецът поставил на масата остаряла фотография на топло облечено дете и експертиза, потвърждаваща, че това е детска фотография на Владимир Путин. После пуснал магнетофон, от който почнали да се леят записи на диалози със селяни, спомнящи си сина на Вера, Вова, който години наред живял измежду тях. Чеченците осъзнали, че в случай че Вера Николаевна с моминска фамилия Путина фактически е същинската майка на бъдещия президент на Русия, би трябвало по отношение на това да е много неуместна за него персона и може да є се случи нещо неприятно.
Също по този начин станало ясно, че откритите по време на предизборната акция съществени и на всичкото от горната страна много пикантни неистини в биографията на президента може да са мина, от която претендентът за власт в Кремъл може и да не хвръкне във въздуха, само че поради която имиджът му може съществено да пострада. Това би зарадвало всички съперници на Путин, изключително чеченците. От половин година съветските бомби разбивали страната им на пух и прахуляк, по нея бродели танкове, а жителите били унизени съвсем на всеки войскови пост – всичко това по заповед на провеждащия " антитерористична интервенция " Владимир Путин.
Началникът на Чеченския информативен център в Тбилиси Хизир Алдамов неотложно се посъветвал със своя началник Ваха Ибрагимов и двамата решили да ревизират чутото и в случай че достоверността му се удостовери – да го разгласят. Само по този начин биха се сдобили със застраховка за себе си и за Вера Николаевна. За разгласяването обаче са били нужни – с изключение на изказванията на жителите и на самата Вера – материални доказателства, най-малкото във типа на фотоси, а те към този момент са били конфискувани от някого в селото.
Чеченците отишли при Вера Николаевна дружно с публицистите от грузинския вестник " Алия ".
В село Метехи, покрай учебното заведение, има дребна къща, а до нея обрасла с лози беседка. Там Ваха Ибрагимов за пръв път среща дребната жена с енергични придвижвания и светли, надълбоко ситуирани очи.
" Неловко ми е да си припомням за всичко това – споделя уплашената в наличие на публицистите Вера Николаевна. – Трудно е да се връщаш към старите неточности, провинения... Та към този момент е минал половин век. " (2)
И въпреки всичко пробва да приказва. Започва, като напевно вкарва съветски думи в гърлената грузинска тирада, пробва се да вмести цели години в няколко елементарни фрази. Светлосините є, посърнали очи ту проблясват, като че ли осветени от вътрешната страна, ту помътняват, замрежени от сълзи, беззъбата уста се разтяга в усмивка или се стяга в рев.
" Родена съм... " – стартира тя и незабавно прекъсва, става, отива навътре в къщата и се връща с пожълтял, измачкан паспорт. (3)
Вера Николаевна Путина е родена на 6 септември 1926 година в село Теречино, покрай дребното градче Очор, в Пермския край в Урал, като само момиче измежду четирите деца на Анна Илийчина и Николай Иларионович Путини. След войната решила да учи в градския Техникум за машинизация на селското стопанство. В тези следвоенни времена на учебно заведение ходели ученички, до наскоро правили мъчителна работа в оръжейни заводи, и възпитаници, преди малко разделили се с карабините. Повечето от тях били дами, а не девойки, и мъже, а не юноши. Точно там се срещнали порасналата към този момент Вера Николаевна и Платон Привалов, един мъж, чиито име и фамилия и през днешния ден към момента мъчно минават през гърлото.
Известно време живели дружно. Вера била сигурна, че ще се оженят. Вече била бременна, когато...
" Той получи колет с някакво ястие – спомня си тя. – Беше отпътувал за няколко дни и аз отворих колета. А там сланина и писмо от жена му. Когато се е върнал, мен към този момент ме нямаше. Избягах при родителите си. "
Извънбрачното дете не било огромен проблем в следвоенна Русия. Родителите приели щерка си без упреци и вероятно са се радвали на раждането на внука им през септември 1950 година Година по-късно Вера, тогава към този момент механик електромеханик, отишла на процедура от студения Урал чак в горещия Узбекистан, в Ташкент. До работническия хотел, където живеела, имало фабричен клуб, където идвали бойци от близката армейска част, измежду тях – Георгий Осепашвили, хубав грузинец. Така се срещнали. Грузия, страна на портокали и лозя, станала за жителите на бедната следвоенна Русия страна на мляко и мед, по тази причина Вера без възражения повярвала на приказките на Георгий, че е богат и има огромна къща в Тбилиси.
В суровия Урал, където е израснала, несъмнено не се е говорело доста за дивите мечти на хората от Кавказ, по тази причина, когато Георгий споделил: " Напускам армията, би трябвало ми жена, не желая да бъда самичък у дома, майка ми умря, татко ми се ожени още веднъж ", Вера взела решението си за три дни.
" Всичко стана толкоз бързо " – въздъхва тя след години. Може би тъй като, когато по-рано, по време на Святки – съгласно обичая, който го има от епохи в Русия, – преди празника на тримата влъхви, гадала и видяла в огледалото облечен с мундир мъж, сходен на Георгий, а може би тъй като той желал да бъде с нея, макар че тя има дете от различен, а може би просто се влюбила...
Така или другояче не избягала от село Метехи, където Георгий нямал даже лична барака, а в бащиния му дом вместо под имало пръст, не избягала, а единствено след година помолила майка си да докара там сина є. Ана Илийчина го направила макар съпротивата на бащата на Вера, който не се примирил с избора на единствената си щерка. Този остарял болшевик сякаш мразел Сталин (който бил грузинец), а Грузия считал за непозната и дива страна, където можеш да прекараш почивката си, само че не и целия си живот.
Точно на това място свършва прологът на написания от ориста сюжет за Вера Николаевна Путина, по мъж Осепашвили, в основната роля и на сцената излиза същинският воин.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1090)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ