"Уважавай себе си" от Патриша Спадаро
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Уважавай себе си ", с авторПатриша Спадаро, възложен от издателствоAMG Publishing
Уважавай себе си! Вътрешното изкуство да даваш и да получаваш
Трябва ли да се жертваме за другите, или да обърнем внимание на себе си? Да отделяме ли повече време за фамилията си, или да градим кариера? Да бъдем ли великодушни, или да слагаме граници? Да продължим ли връзката си, или да се сбогуваме? Според античните обичаи напрегнатите обстановки са не просто естествена част от живота - те са животът.
Превод Мария Димитрова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Уважавай себе си " на Патриша Спадаро
ПЪРВА ЧАСТ
УДОВЛЕТВОРИ СЕБЕ СИ и съдебна експертиза ПОГРИЖИ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ СИ НУЖДИ
Можеш да търсиш из целия свят, само че в никакъв случай няма да намериш човек, който да заслужава повече обич от теб самия.
- БУДА
Макар и да сме призвани да даваме, и то да даваме с наслада, животът изисква от нас и да усвоим изкуството на салдото. Наш дълг е освен да даваме на другите, само че и на нас самите, както и да гледаме на себе си като на хора, които заслужават да получават. Наш дълг е да почитаме другите и да почитаме себе си. Защо това е толкоз мъчно?
Израснали сме с надълбоко вкоренени легенди по отношение на даването, които ни принуждават да подхождаме едностранчиво към живота. Все едно да се опитваме да вървим по опънато въже, до момента в който носим усмирителна риза; нямаме опция да се движим в едната или в другата посока, с цел да си възвърнем равновесието. Има обаче излаз от тази алтернатива, излаз, оттатък митовете, водещ към магическата действителност на уважението към нас самите. Той стартира там, откъдето потегля мъдростта - от вратата на парадокса.
ГЛАВА 1
ИГРАТА НА ПАРАДОКСА
Дали опонирам на себе си самия? (Обширен съм, вмествам множествата.)
- Уолт Уитман
В живота рядко алтернативата е " или-или ". Както по принцип, по този начин и на процедура, той е изпълнен с несъгласия - парадокси. Животът изисква балансиране сред борещи се за вниманието ни напрегнати обстановки, които се съревновават за нашето време, сила и внимание, като се пробват обезверено да ни убедят, че би трябвало да изберем една от тях пред другите.
Всеки ден сме изправени пред такива алтернативи. Да отделяме повече време за фамилията си или да градим кариера? Да опитвам и да поемаме опасности или да продължим да вършим всичко по познатия метод? Да даваме повече независимост на децата си или да упражняваме повече надзор върху тях? Да се изнесем от вкъщи си или да останем покрай тези, които обичаме? Кое е по-добре: да работим дружно или да се съревноваваме? Да управляваме или да наставляваме? Да създадем всичко сами или да получим помощ? Да бъдем великодушни или да слагаме граници? Да замълчим или да отвърнем на удара?
Според античните обичаи напрегнатите обстановки са не просто естествена част от живота - те са животът. Именно динамичното напрежение сред противоположностите основава и поддържа непрестанно изменящите се и непрекъснато разрастващи се детайли на нашата Вселена. Взаимодействието на противоположностите - чийто знак е въртящият се чернобял кръг на Ин и Ян - илюстрира универсалния принцип, че в случай че една част от двойката липсва, другата не може да съществува.
Двете страни на изображението допълват кръга на целостта. Необходими са ни както ден, по този начин и нощ; мъжко и женско начало; придвижване и покой; дясна и лява страна на мозъка; детайлите и цялостната картина; вглъбеност и еластичност. Ако динамичното взаимоотношение сред тези мощни двойки изчезне, ще остане единствено застой, съсипия и в последна сметка − крах. Градивното напрежение или това, което аз назовавам играта на парадокса, е безусловно належащо за живота и развиването.
ЗЛАТНАТА НИШКА
Какво съставлява парадоксът? Той включва два детайла, две истини, правила или гледни точки, които на пръв взор си опонират, само че и двете в действителност са правилни. " Беше по едно и също време най-хубавият и най-лошият миг. ", " Всички положителни ръководители са прислужници. " и " Колкото повече научаваш, толкоз повече осъзнаваш какъв брой малко знаеш. " са образци за парадокси.
Голяма част от мистерията и смисъла, комедията и нещастието в живота, са свързани с парадокси. Най-пламенните бранители на парадокса са учените (които към момента се пробват да открият отговорите на парадоксите във физиката), комиците (които се прехранват от ежедневните несъответствия в живота) и мистиците, които имат вяра, че можем да надникнем в духовния свят, до момента в който се движим във физическия, което е и най-големият абсурд.
Мъдреците от Изтока и Запада постоянно приказват за това какво е да бъдеш заклещен в абсурд. Описват го по способи, които ни провокират да излезем от лимитираното си мислене. Казват ни, че конкуриращите се напрегнати обстановки в живота не си опонират, а се допълват, че не се изключват взаимно, а в противен случай - включват се взаимно. Казват, че въпросът в живота не е дали да изберем едното или другото, а да изберем и едното, и другото.
Парадоксът е вплетен като златна нишка в духовните обичаи на планетата. Свети Франциск да вземем за пример има поради точно парадокса с думите си: "...когато даваме, получаваме...и в гибелта се раждаме за безконечен живот ". Буда споделя на учениците си, че търсенето на леговище в санга (общността) е жизненоважно за духовното им израстване, само че в същото време им дава следния загадъчен съвет: " Не търсете леговище в никой различен, с изключение на в себе си ". Лао Дзъ, китайски мъдрец и създател на даоизма, проповядва: " Да си празен значи да си изпълнен....Да нямаш нищо значи да притежаваш. ", а Исус предизвестява: " Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби ".
Дали тези велики учители просто не са се объркали? Или някой е позволил неточност, като е превеждал думите им? Ни минимум. Парадоксът е проникнал в писанията и в живота на мъдрите. Всъщност един от главните уроци, на който те ни учат, е, че не можем да пренебрегнем или премахнем напрежението сред противоположностите, тъй като точно по този начин работи Вселената. Суфисткият мистик Руми обобщава всичко с думите си, че Бог " учи посредством противоположности, тъй че да имате две крила, с цел да летите, а не едно ".
Парадоксите са тук, с цел да се трансфорат в норма. Не можем да избягаме от тях; можем единствено да ги приемем и да се слеем с тях. Защото в действителността очевидните противоположности са двете страни на една и съща монета, на които е писано да живеят в естетика.
Принципите на парадокса не зависят от вероизповеданието. Независимо от произхода или традициите, които следваме, ние ще се надигнем пред него. Нашата задача съгласно мъдреците е да се научим да се движим в естетика с ритъма на живота, с който Вселената ни кара да изведем на напред във времето в битието си първо едната страна на парадокса, а по-късно и другата, в точния миг и на вярното място. Както е споделил един път един образован публицист: " Блажени са гъвкавите, тъй като в никакъв случай няма да бъдат изкривени до неразбираемост ".
СЪЗДАВАНЕ НА УСПЕХИ, А НЕ НА ПРОВАЛИ
Какво се случва, в случай че не възприемем и двете страни на парадокса? Вместо да реализираме триумфи, сътворяваме провали. Ако откажем да обърнем внимание на физическите си потребности, тялото ни може да откаже да работи и да ни прикове към болничното легло, тъй че да бъдем принудени да се вслушаме в него.
Ако, въпреки това, насочим цялото си внимание към материалните си потребности и не подхранваме духа си, душата ни стартира да изпитва болежка и можем да изпаднем в меланхолия, без да осъзнаваме повода за това. Казано с две думи, когато загубим салдото, залитаме в едната прекаленост. Същото е като да седнем в единия завършек на люлка вид везна, която ненадейно слиза надолу, когато другарчето ни избяга и ни остави сами; удряме дъното, тъй като от другата страна няма нищо, което да сътвори баланс.
Вярвам, че най-важната причина за напрежението е неспособността ни да разпознаваме играта на парадокса и да се включваме в нея. Това, което постоянно ни държи заклещени от едната или другата страна на парадокса, са втълпените ни легенди, с които комфортно сме израснали. Ние даже не знаем, че това са легенди, тъй като автоматизирано ги одобряваме за истина. Те се основават на метода, по който считаме, че работи светът, и сходно на усмирителни ризи ни пречат да се обърнем и да забележим другата страна на нещата. Те ни карат да имаме вяра, че нямаме други разновидности.
Когато изгубим салдото, животът ни изпраща своите вестители - под формата на условия, хора и събития - с цел да ни помогне да си върнем равновесието. Естествено, изцяло човешко е да желаяме да избягаме в противоположната посока или даже да " убием " вестителите, с цел да не ни се постанова да чуем това, което имат да ни кажат. Но няма по какъв начин да се случи. Вестителите просто не престават да идват при нас, до момента в който не спрем, не ги изслушаме и не приемем поканата им за танц.
Тази книга изследва един от множеството парадокси в живота - да даваш и да получаваш. На процедура всяка област от живота ни приканва да усвоим деликатния танц на даването и приемането. Ще се изправиш пред този абсурд, когато се занимаваш със своето благосъстояние, самоуважение, здраве, взаимоотношения, кариера и откриване на същинските си способности, като това са единствено част от образците. В основата си парадоксът да даваш и да получаваш преглежда най-важния въпрос, който затруднява огромна част от нас: Как да уравновесявам сред това, от което се нуждаят другите, и това, от което се нуждая аз? Необходимо ли е в действителност да се откажа от себе си, с цел да давам на другите?
Трябва през цялото време да поясня, че да уважаваш себе си не значи да угаждаш на себе си. Нито да обърнеш тил на хората, които имат потребност от теб. Въпросите, свързани с даването и приемането, са доста, доста по-дълбоки. Когато уважаваш личните си потребности, ти в действителност зачиташ, оценяваш и създаваш своето най-хубаво аз, с цел да можеш да даваш по конструктивен и великодушен метод, с почит към потребностите на другите.
За разлика от модерното общество, което не разполага със средствата да ни върне равновесието, мъдреците на Изтока и Запада са експерти в тази област. На страниците на тази книга ще откриеш техните на практика и постоянно изненадващи препоръки по какъв начин да усвоиш вътрешното изкуство да даваш и да получаваш. Ще се научиш да разпознаваш митовете, които те дърпат обратно и които, сходно на завеса, скриват живота, изпълнен с благоприятни условия и пристрастеност, който ти се поставя да живееш.
Ще научиш какво значи да се радваш на своите качества и величие, до момента в който изследваш вътрешния механизъм на даването от сърце вместо с разсъдък, на слагането на граници и на проявата на откровеност във връзка с хората, които ти въздействат нездравословно, на потреблението на възприятията ти, с цел да не изневеряваш на себе си, на откриването на вътрешния ти глас и слагането на край, когато е належащо. Най-важното е, че ще научиш стъпките за опазване на салдото. Защото точно когато научиш тези стъпки, ще можеш да следваш танца, а тъкмо там стартира магическата действителност.
ДА СИ ВЪРНЕШ РИТЪМА
Животът наподобява на курс по танци, в който всички ние се учим на едно или друго придвижване. Всички сме възпитаници на живота и усвояваме нови способи да се движим в естетика с ритъма на непрекъснато изменящата се музика в него. По собствен личен метод, всички ние сме и учители, защото споделяме усвоеното с останалите. И да, парадоксална истина е, че постоянно учим другите на това, което ние самите имаме най-голяма потребност да научим. Докато проучвам разнообразни тематики за книгите, по които работя, се увещавам точно в това и нещата не са по-различни и с тази. Всеки ден се изучавам какво значи да почитам себе си, своето най-хубаво аз.
В взаимозависимост от деня и танца към момента се случва да се препъна и да изляза от строя. Все още ми се постанова да спра, да поема надълбоко въздух и да вляза още веднъж в крайник с ритъма на музиката. Но аз не преставам да се изучавам и точно това има значение за необикновено търпеливите ми инструктори, които ме убеждават да изляза на дансинга и от време на време даже ме влачат към него. Сигурна съм, че с практиката ще ставам все по-добра в танца, само че зная също, че постоянно ще не преставам да се изучавам. Постоянно ще възприемам нови стъпки за това по какъв начин да почитам себе си и да се веселя на дарбите си.
И по този начин, в същински абсурден жанр, може да се каже, че написах тази книга за теб и за мен. Тя частично отразява моя личен път и открития, които почувствах, че са толкоз скъпи, че просто нямаше по какъв начин да не ги споделя с теб. Нито една книга не дава отговор на всички въпроси и не може да те научи на всички придвижвания, само че се надявам, че точно тази ще ти помогне да схванеш по-добре обратите и завоите на живота. Надявам се, че тя ще те научи по какъв начин да стъпваш малко по-леко, когато изгубиш почва под краката си. Надявам се също, че ще ти помогне да се усмихнеш и малко да си отдъхнеш, с цел да си в положение просто да се наслаждаваш на танца.
ГЛАВА 2
В ТЪРСЕНЕ НА БАЛАНСА
Ако някой е изгубил връзката със себе си, той не може да допре другите.
- АН МОРОУ ЛИНДБЕРГ
" Добър съм, когато давам на другите. По-добре е да даваш, в сравнение с да получаваш. " Мит или магическа действителност?
Въпреки че мнозина израстват с убеждението, че наш значим дълг е още веднъж и още веднъж да даваме на другите, това изказване е правилно единствено на половина - то е мит, който ни пречи да живеем щастливо и да даваме всичко от себе си. Помисли вместо това върху думите на великите международни мислители: Длъжен си да даваш на другите и да даваш на себе си. Когато си в потребност, би трябвало и да получаваш. Този съвет е толкоз явен и все пак - какъв брой от нас слагат себе си някъде при започване на личния си дълъг лист със задания?
Принципите да даваме и получаваме, които се отнасят за всекидневието ни, не са по-различни от правилата на природата, която ни заобикаля. " Отпочиналата равнища дава изобилна годишна продукция ", споделя римският стихотворец Овидий. Земята би трябвало да получи задоволително слънце, вода и хранителни субстанции, с цел да може да даде изобилна годишна продукция от семената, които сме засадили. След като земята роди реколтата, тя би трябвало да си почине и да възвърне виталните си сили, с цел да може да дава още веднъж. Същото предписание важи и за твоя живот. Как да даваш на останалите, в случай че не задоволиш първо личните си потребности?
По някакъв метод, за който евентуално не си мислил преди, този въпрос е затвърден в първия принцип, на който ни учат като деца - златното предписание. Златното предписание участва във всички международни обичаи. Махабхарата, античният епос на Индия, гласи: " Не прави на другия това, което, в случай че създадат на теб, ще ти аргументи болежка ". Ислямът твърди, че един същински набожен " желае за брат си това, което желае за себе си ", а християнството ни учи: " Обичай близък си както себе си ". Но в случай че ще обичаме и ще се отнасяме към другите както обичаме и се отнасяме към себе си (тоест, по същия начин), какво остава за тях, в случай че се отнасяме към себе по всевъзможен различен метод, само че не и с обич и обвързаност? Или, казано с други думи, не можем в действителност да почитаме потребностите на другите, в случай че първо не уважим нашите лични.
Разузнавателна служба на Турция: Мое обвързване е постоянно да давам на другите.
МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ: Мое обвързване е да давам на себе си по същия метод, по който давам на другите.
Когато давам на себе си, аз давам на другите.
И по този начин се изправяме пред първия абсурд на вътрешното изкуство да даваш и да получаваш - способни сме да даваме най-хубавите грижи и обич на другите, когато първо се грижим за себе си и се обичаме. Както при всички същински парадокси двете на пръв взор противоположни неща не се изключват взаимно, а се включват.
Има време и да даваш, и да получаваш. Еклесиаст, прочут още като Проповедника, ни споделя (с думите, разпространявани в песента на Пит Сиджър): " Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш; време да садиш и време да скубеш насаденото;...време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш обятия ". Нашата задача е да разберем в кое време живеем в дадения миг и да обърнем внимание на неговия апел.
ДА съдебна експертиза НАУЧИШ ДА ДАВАШ НА СЕБЕ СИ
Някои от нас се оправят ужасно с даването, само че не толкоз добре с приемането. Не търсим поддръжка. Не признаваме пред другите или пред себе си, че имаме потребност от нея. Дори не обичаме да получаваме похвали. Живеем от едната страна на парадокса ( " Мой дълг е да давам на другите. " ), само че сме не запомнили другата ( " Мой дълг е да давам на себе си. " ). Когато това се случи, Вселената ще се намеси, с цел да ни разсъни, да сътвори баланс и да ни покаже, че би трябвало да почитаме и себе си.
Независимо кои сме, животът непроменяемо ни научава на изкуството да даваме и да получаваме, като уроците ни постоянно стартират с това, което можем да забележим и докоснем - нашето тяло. Тези уроци стартират със следните въпроси: Обичаш ли себе си задоволително, с цел да уважиш потребностите на тялото си? Осигуряваш ли си храната, почивката и развлеченията, които заслужаваш?
Ако не даваш всичко това с подготвеност на себе си, тялото ти най-после ще направи всичко допустимо да го получи. Видях по какъв начин се случва това при една позната, с която извозвам известно време няколко пъти годишно по време на служебни срещи. При една от тях я попитах по какъв начин се усеща, защото знаех, че се възвръща от скорошна интервенция.
" Добре съм, само че още веднъж съм претрупана − сподели тя и се намръщи. − Ако скоро не си взема отмора, ще би трябвало да възнамерявам ново посещаване в болничното заведение! " Сърцето ми подскочи, защото осъзнах, че по всяка възможност личното ѝ предсказване ще се сбъдне. Тя не беше научила урока, който нейното тяло се беше пробвало да ѝ даде първия път.
Този вид уроци не са непознати и за мен. Когато се възстановявах от личното си ненадейно посещаване в болничното заведение, една другарка, която беше здравна сестра, настоя да се отбива по няколко пъти дневно, с цел да се увери, че имам всичко належащо. Тя видя, че ми беше мъчно да заставам на едно място и да приема обстоятелството, че би трябвало да си почивам, по тази причина се самоназначи за мой ангел-пазител за седмицата.
Продължавах да ѝ споделям, че се усещам добре и че няма причина да не мога да стана от леглото. Освен това имаше толкоз доста неща, на които трябваше да обърна внимание. Тя не се хвана на въдицата. Погледна ме право в очите и сподели: " Твоята работа в този момент е да стоиш спокойно и да си почиваш ".
Каза ми, че просто ми предава един урок, който е научила, когато се разболяла. Също като мен, тя желала да се отдели от леглото и да продължи да работи. Една от нейните наставнички, откакто видяла, че е станала от леглото, я изпратила назад под завивките. " Тук ти е мястото − споделила ѝ тя. − От прекомерно дълго време си здравна сестра и си мислиш, че би трябвало постоянно ти да даваш на другите.
Сега е време да се научиш да получаваш. " Можех да се разпозная в тази обстановка. Подозирах, че частично точно склонността ми да работя толкоз доста в продължение на много дълго време ме изпрати в болничното заведение. След като приятелката ми си потегли, седнах назад в леглото, затворих си очите и незабавно заспах. Тя беше права. Тялото ми не беше напълно готово да стартира още веднъж да дава.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1227)
Уважавай себе си! Вътрешното изкуство да даваш и да получаваш
Трябва ли да се жертваме за другите, или да обърнем внимание на себе си? Да отделяме ли повече време за фамилията си, или да градим кариера? Да бъдем ли великодушни, или да слагаме граници? Да продължим ли връзката си, или да се сбогуваме? Според античните обичаи напрегнатите обстановки са не просто естествена част от живота - те са животът.
Превод Мария Димитрова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Уважавай себе си " на Патриша Спадаро
ПЪРВА ЧАСТ
УДОВЛЕТВОРИ СЕБЕ СИ и съдебна експертиза ПОГРИЖИ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ СИ НУЖДИ
Можеш да търсиш из целия свят, само че в никакъв случай няма да намериш човек, който да заслужава повече обич от теб самия.
- БУДА
Макар и да сме призвани да даваме, и то да даваме с наслада, животът изисква от нас и да усвоим изкуството на салдото. Наш дълг е освен да даваме на другите, само че и на нас самите, както и да гледаме на себе си като на хора, които заслужават да получават. Наш дълг е да почитаме другите и да почитаме себе си. Защо това е толкоз мъчно?
Израснали сме с надълбоко вкоренени легенди по отношение на даването, които ни принуждават да подхождаме едностранчиво към живота. Все едно да се опитваме да вървим по опънато въже, до момента в който носим усмирителна риза; нямаме опция да се движим в едната или в другата посока, с цел да си възвърнем равновесието. Има обаче излаз от тази алтернатива, излаз, оттатък митовете, водещ към магическата действителност на уважението към нас самите. Той стартира там, откъдето потегля мъдростта - от вратата на парадокса.
ГЛАВА 1
ИГРАТА НА ПАРАДОКСА
Дали опонирам на себе си самия? (Обширен съм, вмествам множествата.)
- Уолт Уитман
В живота рядко алтернативата е " или-или ". Както по принцип, по този начин и на процедура, той е изпълнен с несъгласия - парадокси. Животът изисква балансиране сред борещи се за вниманието ни напрегнати обстановки, които се съревновават за нашето време, сила и внимание, като се пробват обезверено да ни убедят, че би трябвало да изберем една от тях пред другите.
Всеки ден сме изправени пред такива алтернативи. Да отделяме повече време за фамилията си или да градим кариера? Да опитвам и да поемаме опасности или да продължим да вършим всичко по познатия метод? Да даваме повече независимост на децата си или да упражняваме повече надзор върху тях? Да се изнесем от вкъщи си или да останем покрай тези, които обичаме? Кое е по-добре: да работим дружно или да се съревноваваме? Да управляваме или да наставляваме? Да създадем всичко сами или да получим помощ? Да бъдем великодушни или да слагаме граници? Да замълчим или да отвърнем на удара?
Според античните обичаи напрегнатите обстановки са не просто естествена част от живота - те са животът. Именно динамичното напрежение сред противоположностите основава и поддържа непрестанно изменящите се и непрекъснато разрастващи се детайли на нашата Вселена. Взаимодействието на противоположностите - чийто знак е въртящият се чернобял кръг на Ин и Ян - илюстрира универсалния принцип, че в случай че една част от двойката липсва, другата не може да съществува.
Двете страни на изображението допълват кръга на целостта. Необходими са ни както ден, по този начин и нощ; мъжко и женско начало; придвижване и покой; дясна и лява страна на мозъка; детайлите и цялостната картина; вглъбеност и еластичност. Ако динамичното взаимоотношение сред тези мощни двойки изчезне, ще остане единствено застой, съсипия и в последна сметка − крах. Градивното напрежение или това, което аз назовавам играта на парадокса, е безусловно належащо за живота и развиването.
ЗЛАТНАТА НИШКА
Какво съставлява парадоксът? Той включва два детайла, две истини, правила или гледни точки, които на пръв взор си опонират, само че и двете в действителност са правилни. " Беше по едно и също време най-хубавият и най-лошият миг. ", " Всички положителни ръководители са прислужници. " и " Колкото повече научаваш, толкоз повече осъзнаваш какъв брой малко знаеш. " са образци за парадокси.
Голяма част от мистерията и смисъла, комедията и нещастието в живота, са свързани с парадокси. Най-пламенните бранители на парадокса са учените (които към момента се пробват да открият отговорите на парадоксите във физиката), комиците (които се прехранват от ежедневните несъответствия в живота) и мистиците, които имат вяра, че можем да надникнем в духовния свят, до момента в който се движим във физическия, което е и най-големият абсурд.
Мъдреците от Изтока и Запада постоянно приказват за това какво е да бъдеш заклещен в абсурд. Описват го по способи, които ни провокират да излезем от лимитираното си мислене. Казват ни, че конкуриращите се напрегнати обстановки в живота не си опонират, а се допълват, че не се изключват взаимно, а в противен случай - включват се взаимно. Казват, че въпросът в живота не е дали да изберем едното или другото, а да изберем и едното, и другото.
Парадоксът е вплетен като златна нишка в духовните обичаи на планетата. Свети Франциск да вземем за пример има поради точно парадокса с думите си: "...когато даваме, получаваме...и в гибелта се раждаме за безконечен живот ". Буда споделя на учениците си, че търсенето на леговище в санга (общността) е жизненоважно за духовното им израстване, само че в същото време им дава следния загадъчен съвет: " Не търсете леговище в никой различен, с изключение на в себе си ". Лао Дзъ, китайски мъдрец и създател на даоизма, проповядва: " Да си празен значи да си изпълнен....Да нямаш нищо значи да притежаваш. ", а Исус предизвестява: " Бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби ".
Дали тези велики учители просто не са се объркали? Или някой е позволил неточност, като е превеждал думите им? Ни минимум. Парадоксът е проникнал в писанията и в живота на мъдрите. Всъщност един от главните уроци, на който те ни учат, е, че не можем да пренебрегнем или премахнем напрежението сред противоположностите, тъй като точно по този начин работи Вселената. Суфисткият мистик Руми обобщава всичко с думите си, че Бог " учи посредством противоположности, тъй че да имате две крила, с цел да летите, а не едно ".
Парадоксите са тук, с цел да се трансфорат в норма. Не можем да избягаме от тях; можем единствено да ги приемем и да се слеем с тях. Защото в действителността очевидните противоположности са двете страни на една и съща монета, на които е писано да живеят в естетика.
Принципите на парадокса не зависят от вероизповеданието. Независимо от произхода или традициите, които следваме, ние ще се надигнем пред него. Нашата задача съгласно мъдреците е да се научим да се движим в естетика с ритъма на живота, с който Вселената ни кара да изведем на напред във времето в битието си първо едната страна на парадокса, а по-късно и другата, в точния миг и на вярното място. Както е споделил един път един образован публицист: " Блажени са гъвкавите, тъй като в никакъв случай няма да бъдат изкривени до неразбираемост ".
СЪЗДАВАНЕ НА УСПЕХИ, А НЕ НА ПРОВАЛИ
Какво се случва, в случай че не възприемем и двете страни на парадокса? Вместо да реализираме триумфи, сътворяваме провали. Ако откажем да обърнем внимание на физическите си потребности, тялото ни може да откаже да работи и да ни прикове към болничното легло, тъй че да бъдем принудени да се вслушаме в него.
Ако, въпреки това, насочим цялото си внимание към материалните си потребности и не подхранваме духа си, душата ни стартира да изпитва болежка и можем да изпаднем в меланхолия, без да осъзнаваме повода за това. Казано с две думи, когато загубим салдото, залитаме в едната прекаленост. Същото е като да седнем в единия завършек на люлка вид везна, която ненадейно слиза надолу, когато другарчето ни избяга и ни остави сами; удряме дъното, тъй като от другата страна няма нищо, което да сътвори баланс.
Вярвам, че най-важната причина за напрежението е неспособността ни да разпознаваме играта на парадокса и да се включваме в нея. Това, което постоянно ни държи заклещени от едната или другата страна на парадокса, са втълпените ни легенди, с които комфортно сме израснали. Ние даже не знаем, че това са легенди, тъй като автоматизирано ги одобряваме за истина. Те се основават на метода, по който считаме, че работи светът, и сходно на усмирителни ризи ни пречат да се обърнем и да забележим другата страна на нещата. Те ни карат да имаме вяра, че нямаме други разновидности.
Когато изгубим салдото, животът ни изпраща своите вестители - под формата на условия, хора и събития - с цел да ни помогне да си върнем равновесието. Естествено, изцяло човешко е да желаяме да избягаме в противоположната посока или даже да " убием " вестителите, с цел да не ни се постанова да чуем това, което имат да ни кажат. Но няма по какъв начин да се случи. Вестителите просто не престават да идват при нас, до момента в който не спрем, не ги изслушаме и не приемем поканата им за танц.
Тази книга изследва един от множеството парадокси в живота - да даваш и да получаваш. На процедура всяка област от живота ни приканва да усвоим деликатния танц на даването и приемането. Ще се изправиш пред този абсурд, когато се занимаваш със своето благосъстояние, самоуважение, здраве, взаимоотношения, кариера и откриване на същинските си способности, като това са единствено част от образците. В основата си парадоксът да даваш и да получаваш преглежда най-важния въпрос, който затруднява огромна част от нас: Как да уравновесявам сред това, от което се нуждаят другите, и това, от което се нуждая аз? Необходимо ли е в действителност да се откажа от себе си, с цел да давам на другите?
Трябва през цялото време да поясня, че да уважаваш себе си не значи да угаждаш на себе си. Нито да обърнеш тил на хората, които имат потребност от теб. Въпросите, свързани с даването и приемането, са доста, доста по-дълбоки. Когато уважаваш личните си потребности, ти в действителност зачиташ, оценяваш и създаваш своето най-хубаво аз, с цел да можеш да даваш по конструктивен и великодушен метод, с почит към потребностите на другите.
За разлика от модерното общество, което не разполага със средствата да ни върне равновесието, мъдреците на Изтока и Запада са експерти в тази област. На страниците на тази книга ще откриеш техните на практика и постоянно изненадващи препоръки по какъв начин да усвоиш вътрешното изкуство да даваш и да получаваш. Ще се научиш да разпознаваш митовете, които те дърпат обратно и които, сходно на завеса, скриват живота, изпълнен с благоприятни условия и пристрастеност, който ти се поставя да живееш.
Ще научиш какво значи да се радваш на своите качества и величие, до момента в който изследваш вътрешния механизъм на даването от сърце вместо с разсъдък, на слагането на граници и на проявата на откровеност във връзка с хората, които ти въздействат нездравословно, на потреблението на възприятията ти, с цел да не изневеряваш на себе си, на откриването на вътрешния ти глас и слагането на край, когато е належащо. Най-важното е, че ще научиш стъпките за опазване на салдото. Защото точно когато научиш тези стъпки, ще можеш да следваш танца, а тъкмо там стартира магическата действителност.
ДА СИ ВЪРНЕШ РИТЪМА
Животът наподобява на курс по танци, в който всички ние се учим на едно или друго придвижване. Всички сме възпитаници на живота и усвояваме нови способи да се движим в естетика с ритъма на непрекъснато изменящата се музика в него. По собствен личен метод, всички ние сме и учители, защото споделяме усвоеното с останалите. И да, парадоксална истина е, че постоянно учим другите на това, което ние самите имаме най-голяма потребност да научим. Докато проучвам разнообразни тематики за книгите, по които работя, се увещавам точно в това и нещата не са по-различни и с тази. Всеки ден се изучавам какво значи да почитам себе си, своето най-хубаво аз.
В взаимозависимост от деня и танца към момента се случва да се препъна и да изляза от строя. Все още ми се постанова да спра, да поема надълбоко въздух и да вляза още веднъж в крайник с ритъма на музиката. Но аз не преставам да се изучавам и точно това има значение за необикновено търпеливите ми инструктори, които ме убеждават да изляза на дансинга и от време на време даже ме влачат към него. Сигурна съм, че с практиката ще ставам все по-добра в танца, само че зная също, че постоянно ще не преставам да се изучавам. Постоянно ще възприемам нови стъпки за това по какъв начин да почитам себе си и да се веселя на дарбите си.
И по този начин, в същински абсурден жанр, може да се каже, че написах тази книга за теб и за мен. Тя частично отразява моя личен път и открития, които почувствах, че са толкоз скъпи, че просто нямаше по какъв начин да не ги споделя с теб. Нито една книга не дава отговор на всички въпроси и не може да те научи на всички придвижвания, само че се надявам, че точно тази ще ти помогне да схванеш по-добре обратите и завоите на живота. Надявам се, че тя ще те научи по какъв начин да стъпваш малко по-леко, когато изгубиш почва под краката си. Надявам се също, че ще ти помогне да се усмихнеш и малко да си отдъхнеш, с цел да си в положение просто да се наслаждаваш на танца.
ГЛАВА 2
В ТЪРСЕНЕ НА БАЛАНСА
Ако някой е изгубил връзката със себе си, той не може да допре другите.
- АН МОРОУ ЛИНДБЕРГ
" Добър съм, когато давам на другите. По-добре е да даваш, в сравнение с да получаваш. " Мит или магическа действителност?
Въпреки че мнозина израстват с убеждението, че наш значим дълг е още веднъж и още веднъж да даваме на другите, това изказване е правилно единствено на половина - то е мит, който ни пречи да живеем щастливо и да даваме всичко от себе си. Помисли вместо това върху думите на великите международни мислители: Длъжен си да даваш на другите и да даваш на себе си. Когато си в потребност, би трябвало и да получаваш. Този съвет е толкоз явен и все пак - какъв брой от нас слагат себе си някъде при започване на личния си дълъг лист със задания?
Принципите да даваме и получаваме, които се отнасят за всекидневието ни, не са по-различни от правилата на природата, която ни заобикаля. " Отпочиналата равнища дава изобилна годишна продукция ", споделя римският стихотворец Овидий. Земята би трябвало да получи задоволително слънце, вода и хранителни субстанции, с цел да може да даде изобилна годишна продукция от семената, които сме засадили. След като земята роди реколтата, тя би трябвало да си почине и да възвърне виталните си сили, с цел да може да дава още веднъж. Същото предписание важи и за твоя живот. Как да даваш на останалите, в случай че не задоволиш първо личните си потребности?
По някакъв метод, за който евентуално не си мислил преди, този въпрос е затвърден в първия принцип, на който ни учат като деца - златното предписание. Златното предписание участва във всички международни обичаи. Махабхарата, античният епос на Индия, гласи: " Не прави на другия това, което, в случай че създадат на теб, ще ти аргументи болежка ". Ислямът твърди, че един същински набожен " желае за брат си това, което желае за себе си ", а християнството ни учи: " Обичай близък си както себе си ". Но в случай че ще обичаме и ще се отнасяме към другите както обичаме и се отнасяме към себе си (тоест, по същия начин), какво остава за тях, в случай че се отнасяме към себе по всевъзможен различен метод, само че не и с обич и обвързаност? Или, казано с други думи, не можем в действителност да почитаме потребностите на другите, в случай че първо не уважим нашите лични.
Разузнавателна служба на Турция: Мое обвързване е постоянно да давам на другите.
МАГИЧЕСКА РЕАЛНОСТ: Мое обвързване е да давам на себе си по същия метод, по който давам на другите.
Когато давам на себе си, аз давам на другите.
И по този начин се изправяме пред първия абсурд на вътрешното изкуство да даваш и да получаваш - способни сме да даваме най-хубавите грижи и обич на другите, когато първо се грижим за себе си и се обичаме. Както при всички същински парадокси двете на пръв взор противоположни неща не се изключват взаимно, а се включват.
Има време и да даваш, и да получаваш. Еклесиаст, прочут още като Проповедника, ни споделя (с думите, разпространявани в песента на Пит Сиджър): " Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш; време да садиш и време да скубеш насаденото;...време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш обятия ". Нашата задача е да разберем в кое време живеем в дадения миг и да обърнем внимание на неговия апел.
ДА съдебна експертиза НАУЧИШ ДА ДАВАШ НА СЕБЕ СИ
Някои от нас се оправят ужасно с даването, само че не толкоз добре с приемането. Не търсим поддръжка. Не признаваме пред другите или пред себе си, че имаме потребност от нея. Дори не обичаме да получаваме похвали. Живеем от едната страна на парадокса ( " Мой дълг е да давам на другите. " ), само че сме не запомнили другата ( " Мой дълг е да давам на себе си. " ). Когато това се случи, Вселената ще се намеси, с цел да ни разсъни, да сътвори баланс и да ни покаже, че би трябвало да почитаме и себе си.
Независимо кои сме, животът непроменяемо ни научава на изкуството да даваме и да получаваме, като уроците ни постоянно стартират с това, което можем да забележим и докоснем - нашето тяло. Тези уроци стартират със следните въпроси: Обичаш ли себе си задоволително, с цел да уважиш потребностите на тялото си? Осигуряваш ли си храната, почивката и развлеченията, които заслужаваш?
Ако не даваш всичко това с подготвеност на себе си, тялото ти най-после ще направи всичко допустимо да го получи. Видях по какъв начин се случва това при една позната, с която извозвам известно време няколко пъти годишно по време на служебни срещи. При една от тях я попитах по какъв начин се усеща, защото знаех, че се възвръща от скорошна интервенция.
" Добре съм, само че още веднъж съм претрупана − сподели тя и се намръщи. − Ако скоро не си взема отмора, ще би трябвало да възнамерявам ново посещаване в болничното заведение! " Сърцето ми подскочи, защото осъзнах, че по всяка възможност личното ѝ предсказване ще се сбъдне. Тя не беше научила урока, който нейното тяло се беше пробвало да ѝ даде първия път.
Този вид уроци не са непознати и за мен. Когато се възстановявах от личното си ненадейно посещаване в болничното заведение, една другарка, която беше здравна сестра, настоя да се отбива по няколко пъти дневно, с цел да се увери, че имам всичко належащо. Тя видя, че ми беше мъчно да заставам на едно място и да приема обстоятелството, че би трябвало да си почивам, по тази причина се самоназначи за мой ангел-пазител за седмицата.
Продължавах да ѝ споделям, че се усещам добре и че няма причина да не мога да стана от леглото. Освен това имаше толкоз доста неща, на които трябваше да обърна внимание. Тя не се хвана на въдицата. Погледна ме право в очите и сподели: " Твоята работа в този момент е да стоиш спокойно и да си почиваш ".
Каза ми, че просто ми предава един урок, който е научила, когато се разболяла. Също като мен, тя желала да се отдели от леглото и да продължи да работи. Една от нейните наставнички, откакто видяла, че е станала от леглото, я изпратила назад под завивките. " Тук ти е мястото − споделила ѝ тя. − От прекомерно дълго време си здравна сестра и си мислиш, че би трябвало постоянно ти да даваш на другите.
Сега е време да се научиш да получаваш. " Можех да се разпозная в тази обстановка. Подозирах, че частично точно склонността ми да работя толкоз доста в продължение на много дълго време ме изпрати в болничното заведение. След като приятелката ми си потегли, седнах назад в леглото, затворих си очите и незабавно заспах. Тя беше права. Тялото ми не беше напълно готово да стартира още веднъж да дава.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчайте книгата с безвъзмездна доставка тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1227)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ