Откъс от "Утре" на Радостина А. Ангелова и Александър Станков
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Утре ", с създател Радостина А. Ангелова и Александър Станков, възложен от Издателство " Софтпрес "
Майка и наследник пишат разказ! Щастливи сме да обявим, че Радостина А. Ангелова ще зарадва читателите си с нова книга, този път написана в съавторство с нейния наследник – Александър Станков.
Утре ухае на ароматно кафе, поднесено с обещания за ден, изпълнен с страсти. Утре е времето, когато сме събрали кураж за значимите диалози. Денят, в който сме подготвени да посрещнем истините, да открием парченце от себе си, опознавайки света на другите.
" Утре " е разказ в настоящо време за това, което желаеме да реализираме в бъдеще. История за другарството и фамилията, за брака и любовта, за фантазиите и страховете. Сърдечна, топла, същинска. В нея една майка балансира сред ролята на родител и другар на своето дете, до момента в който самата тя се намира на кръстопът, а един младеж се сблъсква с вълненията, които от ден на ден го доближават към света на възрастните.
Албена е в края на четиридесетте и има личен бизнес, който сполучливо управлява. Още преди да е изпила утринното си кафе, мислите й към този момент хвърчат в разнообразни направления – дали през днешния ден ще е денят, в който брачният партньор й ще превъзмогне екзистенциалната си рецесия, предизвикана от неотдавна претърпяния инфаркт; какво предизвикателство я чака в някое от шестте й кафенета в София; и за какво синът й се е записал в сценичен кръжок, откакто артистичните му благоприятни условия са станали ясни още в ранните му години.
Тома е на шестнадесет – мъдро и положително момче, което за пръв път среща любовта. Или най-малко такова чувство има. Макар че се оказва, че тя, любовта, е мистерия, за която той не е уверен, че е квалифициран. С помощта на неговата съученичка Ади и най-хубавия му другар Мартин Тома би трябвало да открие пътя до сърцето на своята обичана, само че къде ли ще го изведе той.
Извън дома, двата свята на Албена и Тома, на родителя и на младежа, се сблъскват, когато тя взема решение да се кандидатира като родител доброволец в театралния кръжок в учебно заведение. В търсене на пиеса, която да показват за идното учебно празненство, се раждат осем коледни истории, заредени с силата на техните разказвачи, които повдигат настоящи въпроси, без да изневеряват на посланието, което празникът носи – да бъдем по-добри.
Разказан от две гледни точки, на майка и наследник, " Утре " е разказ, подобаващ за цялото семейство – както за родители, по този начин и за техните деца. История за вълненията от младежките години, които възрастните (съ)преживяват на друг стадий от живота си. И сред глътките кафе вкусват своето на следващия ден, изпълнено с вяра и благоприятни условия.
Радостина А. Ангелова е учител, лекар на техническите науки. Награждавана e у нас за лирика и разкази, победител е във Втория европейски конкурс за поетична книга на британски език (2011). Три следващи години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните създатели на хайку. Има издадени седем романа, измежду които " Виенски апартамент ", " Афиши в огледалото " и " Бал в Мулен Руж ". " Утре " е първата й книга в съавторство с нейния наследник.
Александър Станков е на шестнайсет години и пред името му в състезанията постоянно стои " най-млад създател ". Ученик е в Немския отдел на 91 Немска езикова гимназия. Две негови стихотворения са отпечатани в детска антология на белгийското издателство Alquirelle (2011), печелил е премия в състезанието " Перо от Пеликан ". Негови разкази са е включени в сборниците " Лабиринт на любовта " (2018) и " Под лъчите на слънцето " (2018). " Утре " е първият му разказ.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Утре " на Радостина А. Ангелова и Александър Станков
РИСТРЕТО
Ристрето е дребната сестра на еспресото. За да взе участие в игрите наедно с батко си, тя би трябвало да е двойно по-издръжлива и двойно по-изобретателна. Макар че е два пъти по-малка, тя има същата мощ като еспресото.
Пие се на един мирис, а дъхът ´се помни дълго: токчетата на дамите тракат по-бързо, пръстите на машинописките се движат по-живо, а погледите на мъжете, които святкат в тъмното след някое женско бедро, са два пъти повече и два пъти по-жадни.
Понякога ристрето горчи като несподелена есен, различен път е сладка като черешката в чаша мартини. " Каквото и да е, ристрето трансформира багрите на света " – добавя слепецът от Кафе дьо Пари в Монако с бежова чихуахуа в скута си. А след това изважда златна кредитна карта и заплаща сметката си на приведения до креслото му сервитьор.
Рецепта
Ристрето се подготвя като еспресо, само че с половин доза вода (15 милилитра) и доста тънко смляно кафе.
5
Не знам дали го обичам, дали го ненавиждам. Ако го няма, ми липсва. Ако е тук, ме нервира. Идеята да се разделим вечно ме плаши. Идеята да живеем дружно – също. Превръщам се във везна, която натежава ту наляво, ту надясно и щом се успокои, погледна ли към някое от блюдата, то още веднъж се измества или нагоре, или надолу.
А аз желая равновесие. Пълен баланс.
Покой. Устойчивост. И естетика.
Истината е, че си го имаме. Моето, нашето, всеобщото галактическо равновесие се назовава Тома.
Когато той има проблем, космосът, всички, ние, аз – имаме проблем. Когато нещата към него са в мъртвило, аз, ние, всички, космосът – притихваме.
Ако имам шанс Сава да не ме нервира или аз да не нервирам него, равновесието, основано от добруването на Томи, може да продължи дълго.
―
Понякога със Сава играем игра, за която не сме се уговаряли. Играем я безмълвно (за него съм сигурна, за себе си – невинаги), знаейки, че другият знае. Заемаме позицията на общителния комшия: положително утро, добре ли спа, по кое време излизаш, по кое време ще се върнеш, искаш ли чорба за обяд, не желая чорба за обяд, ще поръчам храна за вечеря, по-добре да направя омлет за вечеря, постъпи както предпочиташ, направи както прецениш, прекрасен ден, прекрасен ден. Вечерта репликите са по-добни: добър вечер, здрасти, добре ли мина, всичко е наред, нося лазаня за вечеря, омлетите ще са подготвени след 10 минути, ще направя салата, чудесна салата, мисля да си лягам, лека нощ, лека нощ...
И по този начин с дни.
Мога единствено да предсказвам какво прави Сава вкъщи, до момента в който е самичък или до момента в който аз не съм там. Не отваря преносимия компютър, не пуска тв приемника, слуша само музика от дискове, тъй като радиото може да замърси слуха му с вести или реклами. Излиза на дълги разходки и сигурно пазари. И въпреки всичко – това са часове наред, които не мога да си показва с какво с изключение на със супите запълва.
Парите от продажбите на компаниите са толкоз, че и децата на Томи не би трябвало да работят. Но ние не приказваме за това, дори въобще не го загатваме – стандартът ни на живот не се промени към повече разкош, даже противоположното. Ако преди Сава беше подготвен да ме поглези с някоя екзотична екскурзия, в този момент най-вече от всичко желае да върви на селски туризъм. Не че престоят в селска къща е изключително на ниска цена, само че най-малко изключва няколко хиляди за самолетни билети.
Едно е несъмнено – Сава е спокойният вкъщи. Невинаги е било по този начин, евентуално, само че даже аз съм не запомнила другите му разновидности. Забележително е това комбиниране на прочувствен разум, който преследва задачата си със пристрастеност, и хладно успокоение на изваден от ножницата меч. Убедена съм, че Томи се възхищава на Сава толкоз, колкото и аз, въпреки да е виждал прекомерно дребна част от рицарските дуели и победи на татко си.
Но историята с Кафенето на спортистите, която ме застигна в сряда, не е от тях. Нито е двубой, нито е победа. Удар в тил е.
В моя тил.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1173)
Майка и наследник пишат разказ! Щастливи сме да обявим, че Радостина А. Ангелова ще зарадва читателите си с нова книга, този път написана в съавторство с нейния наследник – Александър Станков.
Утре ухае на ароматно кафе, поднесено с обещания за ден, изпълнен с страсти. Утре е времето, когато сме събрали кураж за значимите диалози. Денят, в който сме подготвени да посрещнем истините, да открием парченце от себе си, опознавайки света на другите.
" Утре " е разказ в настоящо време за това, което желаеме да реализираме в бъдеще. История за другарството и фамилията, за брака и любовта, за фантазиите и страховете. Сърдечна, топла, същинска. В нея една майка балансира сред ролята на родител и другар на своето дете, до момента в който самата тя се намира на кръстопът, а един младеж се сблъсква с вълненията, които от ден на ден го доближават към света на възрастните.
Албена е в края на четиридесетте и има личен бизнес, който сполучливо управлява. Още преди да е изпила утринното си кафе, мислите й към този момент хвърчат в разнообразни направления – дали през днешния ден ще е денят, в който брачният партньор й ще превъзмогне екзистенциалната си рецесия, предизвикана от неотдавна претърпяния инфаркт; какво предизвикателство я чака в някое от шестте й кафенета в София; и за какво синът й се е записал в сценичен кръжок, откакто артистичните му благоприятни условия са станали ясни още в ранните му години.
Тома е на шестнадесет – мъдро и положително момче, което за пръв път среща любовта. Или най-малко такова чувство има. Макар че се оказва, че тя, любовта, е мистерия, за която той не е уверен, че е квалифициран. С помощта на неговата съученичка Ади и най-хубавия му другар Мартин Тома би трябвало да открие пътя до сърцето на своята обичана, само че къде ли ще го изведе той.
Извън дома, двата свята на Албена и Тома, на родителя и на младежа, се сблъскват, когато тя взема решение да се кандидатира като родител доброволец в театралния кръжок в учебно заведение. В търсене на пиеса, която да показват за идното учебно празненство, се раждат осем коледни истории, заредени с силата на техните разказвачи, които повдигат настоящи въпроси, без да изневеряват на посланието, което празникът носи – да бъдем по-добри.
Разказан от две гледни точки, на майка и наследник, " Утре " е разказ, подобаващ за цялото семейство – както за родители, по този начин и за техните деца. История за вълненията от младежките години, които възрастните (съ)преживяват на друг стадий от живота си. И сред глътките кафе вкусват своето на следващия ден, изпълнено с вяра и благоприятни условия.
Радостина А. Ангелова е учител, лекар на техническите науки. Награждавана e у нас за лирика и разкази, победител е във Втория европейски конкурс за поетична книга на британски език (2011). Три следващи години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните създатели на хайку. Има издадени седем романа, измежду които " Виенски апартамент ", " Афиши в огледалото " и " Бал в Мулен Руж ". " Утре " е първата й книга в съавторство с нейния наследник.
Александър Станков е на шестнайсет години и пред името му в състезанията постоянно стои " най-млад създател ". Ученик е в Немския отдел на 91 Немска езикова гимназия. Две негови стихотворения са отпечатани в детска антология на белгийското издателство Alquirelle (2011), печелил е премия в състезанието " Перо от Пеликан ". Негови разкази са е включени в сборниците " Лабиринт на любовта " (2018) и " Под лъчите на слънцето " (2018). " Утре " е първият му разказ.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Утре " на Радостина А. Ангелова и Александър Станков
РИСТРЕТО
Ристрето е дребната сестра на еспресото. За да взе участие в игрите наедно с батко си, тя би трябвало да е двойно по-издръжлива и двойно по-изобретателна. Макар че е два пъти по-малка, тя има същата мощ като еспресото.
Пие се на един мирис, а дъхът ´се помни дълго: токчетата на дамите тракат по-бързо, пръстите на машинописките се движат по-живо, а погледите на мъжете, които святкат в тъмното след някое женско бедро, са два пъти повече и два пъти по-жадни.
Понякога ристрето горчи като несподелена есен, различен път е сладка като черешката в чаша мартини. " Каквото и да е, ристрето трансформира багрите на света " – добавя слепецът от Кафе дьо Пари в Монако с бежова чихуахуа в скута си. А след това изважда златна кредитна карта и заплаща сметката си на приведения до креслото му сервитьор.
Рецепта
Ристрето се подготвя като еспресо, само че с половин доза вода (15 милилитра) и доста тънко смляно кафе.
5
Не знам дали го обичам, дали го ненавиждам. Ако го няма, ми липсва. Ако е тук, ме нервира. Идеята да се разделим вечно ме плаши. Идеята да живеем дружно – също. Превръщам се във везна, която натежава ту наляво, ту надясно и щом се успокои, погледна ли към някое от блюдата, то още веднъж се измества или нагоре, или надолу.
А аз желая равновесие. Пълен баланс.
Покой. Устойчивост. И естетика.
Истината е, че си го имаме. Моето, нашето, всеобщото галактическо равновесие се назовава Тома.
Когато той има проблем, космосът, всички, ние, аз – имаме проблем. Когато нещата към него са в мъртвило, аз, ние, всички, космосът – притихваме.
Ако имам шанс Сава да не ме нервира или аз да не нервирам него, равновесието, основано от добруването на Томи, може да продължи дълго.
―
Понякога със Сава играем игра, за която не сме се уговаряли. Играем я безмълвно (за него съм сигурна, за себе си – невинаги), знаейки, че другият знае. Заемаме позицията на общителния комшия: положително утро, добре ли спа, по кое време излизаш, по кое време ще се върнеш, искаш ли чорба за обяд, не желая чорба за обяд, ще поръчам храна за вечеря, по-добре да направя омлет за вечеря, постъпи както предпочиташ, направи както прецениш, прекрасен ден, прекрасен ден. Вечерта репликите са по-добни: добър вечер, здрасти, добре ли мина, всичко е наред, нося лазаня за вечеря, омлетите ще са подготвени след 10 минути, ще направя салата, чудесна салата, мисля да си лягам, лека нощ, лека нощ...
И по този начин с дни.
Мога единствено да предсказвам какво прави Сава вкъщи, до момента в който е самичък или до момента в който аз не съм там. Не отваря преносимия компютър, не пуска тв приемника, слуша само музика от дискове, тъй като радиото може да замърси слуха му с вести или реклами. Излиза на дълги разходки и сигурно пазари. И въпреки всичко – това са часове наред, които не мога да си показва с какво с изключение на със супите запълва.
Парите от продажбите на компаниите са толкоз, че и децата на Томи не би трябвало да работят. Но ние не приказваме за това, дори въобще не го загатваме – стандартът ни на живот не се промени към повече разкош, даже противоположното. Ако преди Сава беше подготвен да ме поглези с някоя екзотична екскурзия, в този момент най-вече от всичко желае да върви на селски туризъм. Не че престоят в селска къща е изключително на ниска цена, само че най-малко изключва няколко хиляди за самолетни билети.
Едно е несъмнено – Сава е спокойният вкъщи. Невинаги е било по този начин, евентуално, само че даже аз съм не запомнила другите му разновидности. Забележително е това комбиниране на прочувствен разум, който преследва задачата си със пристрастеност, и хладно успокоение на изваден от ножницата меч. Убедена съм, че Томи се възхищава на Сава толкоз, колкото и аз, въпреки да е виждал прекомерно дребна част от рицарските дуели и победи на татко си.
Но историята с Кафенето на спортистите, която ме застигна в сряда, не е от тях. Нито е двубой, нито е победа. Удар в тил е.
В моя тил.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1173)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ