"Убийците от Оклахома и раждането на ФБР" на Дейвид Гран
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Убийците от Оклахома и раждането на ФБР " с създател Дейвид Гран, възложен от издателство " Сиела ".
Обявената за най-хубавата книга за 2017 година съгласно Wall Street Journal, GQ, Time, Newsday, Entertainment Weekly и Vogue, " Убийците от Оклахома и раждането на ФБР " от Дейвид Гран се появява на български език преди филмовата й версия с гениалния режисьор Мартин Скорсезе и предлага същински уестърн, под напрежение престъпен сюжет и шокиращо журналистическо следствие.
Разделяйки подробното си проучване в три елементи, Гран освен основава детайлна и изчерпателна хроника на едни от най-кървавите събития в американската история през XX век, само че и прави разкрития, които способстват за излизането нескрито на имената на останалите отговорни.
Базирана на хиляди страници от досиета на ФБР, секретни показания пред правосъдни заседатели, правосъдни стенограми, данни от информатори, персонална преписка и устни разкази, фотографии от местопрестъпления и още доста други цензурирани и нецензурирани източници, " Убийците от Оклахома " е завладяващо следствие, в което се преплитат зовът на Дивия запад, сенчестите игри на подземния свят в престъпната литература и безмилостната обективност на проверяващата публицистика. А гласът на кръвта " вика от земята ", с цел да спечелва истината из покритите с дъбрава хълмове и обширни прерии на територията на индианците осейджи от Оклахома.
Убийците от Оклахома и раждането на ФБРС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Убийците от Оклахома и раждането на ФБР " на Дейвид Гран
1
Изчезването
През април милиони дребни цветя обсипват покритите с дъбрава хълмове и обширни прерии на територията на индианците осейджи от Оклахома. Това са най-вече теменужки, клейтонии и хустонии. Писателят от племето осейдж - Джон Джоузеф Матюс, отбелязва, че галактиката от цветчета наподобява на " конфетите на боговете ". През месец май, когато койотите вият по изнервящо огромната луна, над дребните цветчета стартират да се надигат по-високите традесканции и рудбекии, които крадат от водата и слънчевите им лъчи. Стъбълцата на по-малките цветя се превиват, цветовете им повяхват и не след дълго биват заровени подземен. Ето за какво индианците назовават месец май " луната палач на цветя ".
На 24 май 1921 година Моли Бъркхарт, гражданин на селището на осейджите в оклахомския град Грей Хорс, стартира да се притеснява, че нещо се е случило на една от трите є сестри - Ана Браун. Тя е на 34 години и по-малко от година по-възрастна от Моли. Изчезнала е три дни по-рано. Често се е отдавала на " гуляи ", както надменно се показват членовете на фамилията й, а точно да танцува и пие с другари до зори. Този път обаче нощта е отминала, след нея и втора, а Ана не се е появила на прага на къщата на Моли, както нормално го е правила, с леко разрошена дълга черна коса и блещукащи като диаманти очи. Когато влиза, Ана нормално си събува обувките и на Моли в този момент й липсва успокояващият тон на спокойното є придвижване из къщата. Вместо това в нея царува тишина като онази в близките поля.
Моли към този момент е изгубила сестра си Мини преди към три години. Смъртта е настъпила с ужасяваща експедитивност и въпреки лекарите да са я отдали на " необичайно намаляване " 4, Моли таи подозрения. Мини е била единствено на 27 години и постоянно се е радвала на чудесно здраве.
Също като тези на родителите им, имената на Моли и сестрите й са вписани в Свитъка на осейджите, което значи, че са регистрирани членове на племето. Също по този начин това значи, че са богати. В началото на 80-те години на 19. век осейджите са изведени от земите си в Канзас и настанени на каменистата територия на североизточна Оклахома, за която няколко десетилетия по-късно се открива, че се намира над един от най-богатите нефтени находища в Съединените американски щати. За добива на този нефт фирмите са длъжни да заплащат такси на племето.
Към началото на 20. век всеки член на племето стартира ежемесечно да получава чек с пари. Първоначално сумата е единствено няколко $, само че с времето, колкото повече петрол се добива, тя нараства на стотици, а по-късно и на хиляди долари. Всяка година става все по-голяма и по-голяма тъкмо както прерийните вади се сливат, с цел да оформят калната река Симарон, като в последна сметка членовете на племето събират милиони и милиони долари. (Само през 1923 година са им били раздадени над 30 милиона $, равняващи се на настоящи 400 милиона $.) Осейджите са считани за най-богатия народ на глава от популацията в целия свят. " Дивете се! " 5, написа в нюйоркския ежеседмичник Outpost. " Вместо да гладуват до гибел, индианците... се радват на постоянни приходи, които карат банкерите да се пукат от гняв. "
Обществеността бива захласната от благосъстоянието на племето, което е в контрастност с облика на индианците от времето на първия контакт на бледоликите с локалното население - първородния грях, от който се ражда тази страна. Журналистите издевателстват над читателите си със публикации за " осейджите плутократи " 6 и " червенокожите милионери " 7, обитаващи просторни имения с изящни полилеи, носещи диамантени пръстени и кожени палта, возещи се в коли с частни водачи. Един от създателите се диви на девойките осейджи, които посещавали най-хубавите частни пансиони и носели завладяни френски дрехи, като че ли " някоя trèsjolie demoiselle от парижките булеварди повърхностно е решила да се отбие в този дребен градец по средата на резервата " 8.
В същото време репортерите се възползват от всеки случай да покажат аспекти на обичайния метод на живот на осейджите, който да внуши на читателите облици за " индианците диваци ". В един материал се отбелязва, че " към открит лагерен огън са паркирани в кръг скъпи автомобили9, а на него червенокожите им притежатели, наметнати в шарени одеяла, си пекат месото по най-примитивен метод ". Друг разказва по какъв начин група осейджи идват с частен аероплан на церемониалните им танци, сцена, която " не е по силите на фантазията на всеки публицист " 10. За резюме на публичната визия по адрес на осейджите можем да приемем публикация във Washington Star, в която четем, че " Съжалителното горките небогати индианци напълно основателно може да бъде променено на облагодетелстваните богати червенокожи "
Грей Хорс е едно от най-старите селища в резервата. В тези аванпостове, в това число в прилежащия Феърфакс, с население от съвсем 15 000 души, и Похъска, административния център на окръг Осейдж, с население над 6000 индивида, животът кипи. Улиците гъмжат от каубои, хора, които са пристигнали да си търсят шанса, контрабандисти, оракули, нарушители, шерифи, нюйоркски финансисти и петролни магнати. Автомобилите прегазват следите от конски копита, а миризмата на гориво господства над прерийните аромати. Гарвани са накацали по телефонните жици като правосъдни заседатели. Съществуват и заведения за хранене, скрили се зад табелите на кафенета, оперни зали и стадиони за поло.
Макар Моли да не харчи толкоз драговолно, колкото някои от съседите й, тя си е построила красива дървена къща в Грей Хорс, наоколо до остарялото фамилно жилище от овързани пръти, тъкани рогозки и дървесна кора. Притежава няколко автомобила и прислуга - " индианските блюдолизци ", както доста от заселниците пренебрежително назовават тези имигранти. Най-често това са чернокожи или мексиканци, а един от посетителите на резервата при започване на третото десетилетие на 20. век пренебрежително отбелязва, че " даже бели " 12 са изпълнявали " всички ежедневни домашни отговорности, които никой осейдж няма да се унижи да прави ".
* * *
Моли е един от последните хора, видели Ана преди изгубването й. На 21 май тя се е събудила малко преди изгрев-слънце, табиет, насаден от татко й, както и неговата ежедневна молитва към Слънцето. Свикнала е с хора на чучулигите, бекасите и тетревите, заглушаван в този момент от ритмичното почукване на сондите, източващи земята. За разлика от доста от приятелите си, които са захвърлили обичайните носии на осейджите, Моли е увила раменете си с индианско одеяло. Освен това не е подстригала черната си коса къса, а я е пуснала дълга по гърба си, като по този метод разкрива красивото си лице с високи скули и огромни кафяви очи.
Ърнест Бъркхарт, брачният партньор й, се разсънва дружно с нея. 28-годишният бледолик има хубостта на звезда от каубойски уестърн: къса кафява коса, небесносини очи и квадратна брадичка. Само носът му загрозява гледката, тъй като наподобява по този начин, като че ли е отнесъл няколко удара с пестник по време на пиянско сборичкване. Израснал в Тексас, наследник на безпаричен фермер с памукова ферма, той е превзет от разказите за хълмовете на Осейдж, границата, зад която се приказва, че каубоите и индианците към момента бродят из прериите. През 1912 година той е на деветнадесет, само че си опакова багажа в торбичка като Хъкълбери Фин и отпътува да живее с чичо си във Феърфакс, могъщ животновъд на име Уилям К. Хейл.
- Не беше човек13, който да те помоли да свършиш нещо - той заповядваше - споделя един път Ърнест по адрес на Хейл, който се трансформира в негов втори татко.
Макар да е в общи линии момче за всичко на Хейл, младежът понякога работи и като частен водач, и по този начин се среща с Моли, като я развежда из града.
Ърнест обича чашката и игрите на покер с хора с неприятна известност, само че зад грубата му осанка очевидно се крият деликатност и неустановеност, които карат Моли да се влюби в него. Родена като представител от името на племето осейдж, Моли е учила британски в учебно заведение, само че без значение от това Ърнест учи родния й език, до момента в който не стартира да приказва свободно с нея.
Тя е болна от диабет, по тази причина той се грижи за нея, когато тя изпитва болки в ставите, а стомахът я присвива от апетит. След като чува, че тя е обект на ползите на различен мъж, той й прошепва, че не може да живее без нея.
Сватбата им не е елементарно начинание. Грубоватите другари на Ърнест му се подиграват, че щял да бъде " мъж на скуоу ". Макар трите сестри на Моли също да са се омъжили за бели мъже, тя се усеща длъжна да одобри уговорения брак, присъщ за традициите на осейджите, както са се взели и родителите им. Семейството й практикува някаква религиозна комбинация сред католицизъм и племенни вярвания, само че Моли по този начин и не съумява да разбере за какво Бог ще й изпрати любовта единствено с цел да й я отнеме по-късно. Затова през 1917 година двамата с Ърнест си разменят пръстените и се кълнат да се обичат постоянно.
Към 1921 година те към този момент имат щерка на име Елизабет и наследник, наименуван Джеймс, който е единствено на осем месеца, само че към този момент има прякора Каубой. Моли поставя грижи и за застаряващата си майка Лизи, която се е преместила да живее с тях след кончината на бащата на Моли. В предишното Лизи се е тормозила, че Моли ще почине млада поради диабета си, по тази причина е помолила останалите си деца да се грижат за нея. Нещата обаче се стичат по този начин, че точно Моли се грижи за всички останали.
***
21 май е трябвало да бъде щастлив ден за Моли. Тя обича да посреща посетители и е провела скромно обедно събиране. След като се преоблича, тя храни децата. Каубой постоянно страда от болки в ушите, по тази причина тя навява в тях, до момента в който детето спре да плаче. Моли поддържа безукорен ред и издава нареждания на прислугата, като единственият човек, който не търчи напред-назад, е Лизи, която се е разболяла и е останала да пази леглото. Моли моли Ърнест да се обади на Ана и да я попита дали би пристигнала да се погрижи за Лизи, ей по този начин, за многообразие. Ана е най-голямото дете в фамилията и се радва на специфичен статут в очите на майка си. Макар Моли да се грижи за старицата, Ана е онази, която израства капризна от вниманието на майка им.
Когато Ърнест споделя на Ана, че майка й се нуждае от нея, тя дава обещание да хване такси и да пристигна незабавно, което и прави напълно скоро, облечена е яркочервени обувки, пола и индианско одеяло в звук с нея, а в ръката си държи чантичка от алигаторска кожа. Преди да влезе, тя прибързано разресва разрошената си от вятъра коса и напудря лицето си. Моли обаче вижда, че сестра й леко се олюлява и завалва думите. Ана е пияна.
Моли не съумява да прикрие неодобрението си. Някои от гостите є към този момент са пристигнали. Сред тях са и двама от братята на Ърнест - Браян и Хоръс Бъркхарт, които са привлечени от " черното злато " и затова са се преместили да живеят в окръг Осейдж, като постоянно оказват помощ на Хейл в ранчото му. Една от лелите на Ърнест, която постоянно подмята расистки реплики по адрес на индианците, също е тук, а последното нещо, от което Моли има потребност в този момент, е Ана да нервира дъртата коза.
Ана изхлузва обувките си и е напът да провокира скандал. Вади шише от чантичката си и го отваря, при което из въздуха се разнася острата миризма на контрабандно уиски. Под претекст, че то би трябвало да бъде изпито, преди служителите на реда да я заловят, тъй като от въвеждането на Сухия режим към този момент е минала една година, тя предлага на гостите да си сръбнат от това, което назовава " най-хубавото от Бялото муле ".
Моли знае, че Ана минава през тежък интервал. Наскоро се е развела с мъжа си - преселник на име Ода Браун, който върти бизнес с наем на частни водачи. От този миг насетне тя прекарва от ден на ден време в шумните околни градчета в резервата, изникнали, с цел да подслоняват и забавляват нефтените служащи. Градчета от рода на Уизбенг, за който се приказва, че денем хората в него фучат, а през нощта изтрещяват.
" Тук участват всички форми на разложението и злото - написа в формален държавен отчет. - Хазарт, алкохол, прелюбодеяния, измами, обири и убийства. " 14 Ана е запленена от заведенията в края на задънените мрачни улички. Отвън те наподобяват порядъчни, само че зад тях има скрити пространства, цялостни с искрящи бутилки контрабанден алкохол. Един от чиновниците й по-късно декларира пред управляващите, че Ана била човек, който пие доста уиски и има " невисок морал по отношение на белите мъже " 15.
Ана стартира да флиртува с Браян - най-малкия брат на Ърнест, с който е излизала понякога, в къщата на Моли. Той има по-мрачен темперамент от брат си, държи се загадъчно и зализва обратно оредяващата си коса. Един служител на реда, който го познава по-добре, го разказва като " елементарен бачкатор ". Когато Браян пита една от прислужничките на обяда дали вечерта би излязла на танци с него, Ана му споделя, че в случай че закачи единствено още една жена, ще го убие.
Междувременно лелята на Ърнест е почнала да мърмори, само че на задоволително висок глас, че всички да я чуят, че е ужасена от обстоятелството, че племенникът й се е оженил за червенокожа. Моли елементарно отвръща на удара, тъй като една от прислужничките, която обслужва лелята, е бяла, а това е брутално увещание за обществения ред в града.
Ана продължава да дърпа дявола за опашката. Кара се с останалите посетители, с майка си, даже с Моли.
- Пиеше и вдигаше кавги16 - споделя по-късно една от прислужничките на представителите на управляващите, след което прибавя, - не разбирам езика им, само че сигурно се караха. Стана страховит скандал с Ана и доста се уплаших.
Моли има намерение да се грижи за майка си и довечера, до момента в който Ърнест откарва гостите им до Феърфакс, който се намира на осем километра на северозапад, където да се срещнат с Хейл и да изгледат пътуващия мюзикъл Bringing Up Father. В него се споделя за един безпаричен ирландски преселник, който печели милион $ от залагания и се пробва да се впише във висшето общество. Браян, който си е поставил каубойската шапка, отдолу под периферията на която надничат присвитите му по котешки очи, предлага да изпрати Ана до къщата.
Преди да тръгнат, Моли изпира облеклата на Ана, дава є храна и се твърди, че е изтрезняла задоволително и че си е възвърнала типичния бодър темперамент и сексапил. Мотаят се малко, спокойни и отзивчиво настроени една към друга. Когато Ана споделя " Довиждане ", през усмивката є проблясват златните є пломби.
* * *
С всяка минала нощ Моли се тормози от ден на ден и повече. Браян упорства, че е откарал Ана право у тях и я е оставил пред вратата, преди да потегли към мюзикъла. След третата нощ Моли, по типичния за нея спокоен, само че могъщ метод, кара всички да се раздвижат. Изпраща Ърнест да ревизира в къщата на Ана. Той завърта дръжката на входната врата, само че е заключено. През прозореца стаята наподобява тъмна и пуста.
Ърнест стои самичък в горещината. Няколко дни по-рано е паднал леден пролетен дъжд, само че по-късно слънчевите лъчи безпощадно са прежуряли през клоните на дъбовете. По това време на годината жегата изпепелява прерията и високата трева припуква под подметките. През омарата в далечината се виждат скелетите на сондажните кули.
Главната прислужничка на Ана, която живее в съседство, излиза, и Ърнест я пита:
- Знаеш ли къде е Ана?17
Жената дава отговор, че преди дъжда тя се е отбила в къщата на Ана, с цел да затвори отворените прозорци.
- Реших, че вятърът може да вкара дъжда вътре - изяснява тя.
Вратата обаче била заключена и нямало никаква диря от Ана. Била отпътувала.
Вестта за отсъствието й се разчува, разчува се от човек на човек, от магазин на магазин. Масло в огъня налива и новината, че още един осейдж, Чарлз Уайтхорн, е липсващ седмица преди Ана18. Жизнерадостен и проницателен, 30-годишният Уайтхорн бил женен за жена, на половина бяла, на половина шайенка. Местният вестник отбелязва, че бил " известен както измежду белите, по този начин и измежду членовете на племето си " 19. На 14 май бил напуснал дома си в югозападната част на резервата и бил отпътувал за Похъска. Така и не се завърнал.
Моли е имала съображение и да не се тревожи. Напълно допустимо е било Ана да е тръгнала за Оклахома Сити, откакто Браян я е оставил вкъщи й, или да е прекосила границата в посока на кипящия от живот Канзас Сити. Може би сега танцува в някой от тези джаз клубове, който толкоз обича да посещава, безразлична за хаоса, който е основала след себе си. Дори да е срещнала някакъв проблем, Ана знае по какъв начин да се пази - постоянно носи дребен револвер в чантичката си от алигаторска кожа. Ърнест твърди Моли, че Ана скоро ще се прибере в дома си.
* * *
Седмица откакто Ана изчезва, един служащ на петролните сонди се разхожда по хълмовете, намиращи се на километър-два северно от центъра на Похъска, и вижда нещо да се подава от храстите в основата на една от сондите. Приближава се. Нещото се оказва разлагащ се мъртвец, сред очите на който се виждат две дупки от патрони. Жертвата е екзекутирана.
Между хълмовете е горещо, влажно и шумно. Сондите разтрисат земята, до момента в който дълбаят варовиковите скали. Помпите люлеят големите си човки напред-назад. Около тялото се насъбират още хора, а то е в толкоз напреднала степен на разлагане, че е невероятно да се разпознава. От един от джобовете на облеклата му стърчи писмо. Един от присъстващите го издърпва, заглажда хартията и го зачита. То е адресирано до Чарлз Уайтхорн, от което се открива, че това е името на жертвата.
Горе-долу по същото време мъж е на лов за катерици покрай река Три Майл Крийк покрай Феърфакс, дружно с другар и сина си младеж. Докато двамата мъже пият вода от потока, момчето вижда катерица и дърпа спусъка. От дулото изригват топлота и светлина, след което момчето наблюдава с взор по какъв начин уцелената катерица пада безжизнена зад ръба на дерето. Тръгва след нея и стартира да се спуска надолу по обраслия с дървета скат на едно дере, където въздухът е по-плътен и се чува ромоленето на реката. Намира катерицата и я подвига. След това изкрещява: " Татеее! " 20. Когато татко му стига до него, го заварва покатерено на една канара. То показва с ръка обраслия с мъх бряг на потока и споделя:
- Там има починал човек.
Намират подутото и разлагащо се тяло на човек, който наподобява на жена индианка, лежаща по тил, с коса, стъпкана в калта, и празен взор, ориентиран в небето. Червеи пируват с плътта.
Мъжете и момчето бързешком излизат от дерето и пришпорват теглената си от коне каруца през прерията, а зад тях се издигат облаци прахуляк. Когато стигат до основната улица на Феърфакс, не намират нито един служител на реда, по тази причина стопират пред огромния магазин на комерсиалната компания " Биг Хил Трейдинг ", която се занимава и с погребална активност.
Разказват на притежателя Скот Матис какво се е случило, той вика погребалния сътрудник и дружно с няколко мъже потеглят към реката. Претъркулват тялото върху седалка от каруца и благодарение на въже го изтеглят догоре, след което го поставят в дървена кутия на сянка под един дъб. Когато погребалният сътрудник покрива подутия мъртвец със сол и лед, той стартира да се свива, като че ли го напущат и последните капчици живот. Мъжът се пробва да откри дали това не е Ана Браун, която познава персонално.
- Тялото беше мощно разложено, подуто до степен съвсем да се пръсне, и от него се носеше мощно зловоние - по-късно си спомня той, след което добавя, - и беше черно като на чернокож.
Нито той, нито останалите мъже са сигурни чий е трупът. Матис обаче, който се е занимавал с финансите на Ана, се свързва с Моли и тя повежда мрачния поход към реката, придружавана от Ърнест, Браян, сестра й Рита и нейния брачен партньор Бил Смит. Зад тях крачат още доста хора, които са познавали Ана, следвани от други, подтиквани от нездравото си любознание. Келси Морисън, един от най-известните трафиканти на алкохол и наркодилъри на окръга, идва с жена си, също член на племето осейдж.
Моли и Рита се доближават до тялото. Смрадта е подкосяваща. В небето над тях злокобно кръжат лешояди. За Моли и Рита се оказва невероятно да заявят сигурно дали лицето на натрупа пред тях е това на Ана, тъй като от него не е останало безусловно нищо, само че разпознават индианското є одеяло и облеклата, които Моли е изпрала. Тогава Бил, брачният партньор на Рита, взема пръчка и отваря със мощ челюстите на натрупа, и всички виждат златните пломби на Ана.
- Със сигурност е Ана - споделя Бил.
Рита се разридава и мъжът й я води встрани. Най-накрая Моли произнася едно беззвучно " да ". Това е Ана. Моли е единственият член на фамилията, който постоянно е съумявал да резервира хладнокръвие. Тя си потегля от мястото с Ърнест, като оставя зад тила си първата демонстрация на мрака, който следва да погълне освен фамилията, само че и племето. Изключително красива госпожица (фр.) - Б. прочие
Скуоу - омъжена индианка - Б. прочие
Рожденото му име е Байрън, само че взема решение да се назовава Браян. За да се избегнат недоразумения, съм употребявал в цялата книга единствено Браян. - Б. а.
" Бялото муле " (The White Mule) е американска дестилерия - Б. прочие
В свободен превод двете елементи на името на града значат тъкмо това. - Б. прочие
Трябва да отбележим, че съгласно един локален вестник брачната половинка на Уайтхорн е на половина чероки. В документите на ФБР обаче се води като на половина шайен. - Б. а.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Обявената за най-хубавата книга за 2017 година съгласно Wall Street Journal, GQ, Time, Newsday, Entertainment Weekly и Vogue, " Убийците от Оклахома и раждането на ФБР " от Дейвид Гран се появява на български език преди филмовата й версия с гениалния режисьор Мартин Скорсезе и предлага същински уестърн, под напрежение престъпен сюжет и шокиращо журналистическо следствие.
Разделяйки подробното си проучване в три елементи, Гран освен основава детайлна и изчерпателна хроника на едни от най-кървавите събития в американската история през XX век, само че и прави разкрития, които способстват за излизането нескрито на имената на останалите отговорни.
Базирана на хиляди страници от досиета на ФБР, секретни показания пред правосъдни заседатели, правосъдни стенограми, данни от информатори, персонална преписка и устни разкази, фотографии от местопрестъпления и още доста други цензурирани и нецензурирани източници, " Убийците от Оклахома " е завладяващо следствие, в което се преплитат зовът на Дивия запад, сенчестите игри на подземния свят в престъпната литература и безмилостната обективност на проверяващата публицистика. А гласът на кръвта " вика от земята ", с цел да спечелва истината из покритите с дъбрава хълмове и обширни прерии на територията на индианците осейджи от Оклахома.
Откъс от " Убийците от Оклахома и раждането на ФБР " на Дейвид Гран
1
Изчезването
През април милиони дребни цветя обсипват покритите с дъбрава хълмове и обширни прерии на територията на индианците осейджи от Оклахома. Това са най-вече теменужки, клейтонии и хустонии. Писателят от племето осейдж - Джон Джоузеф Матюс, отбелязва, че галактиката от цветчета наподобява на " конфетите на боговете ". През месец май, когато койотите вият по изнервящо огромната луна, над дребните цветчета стартират да се надигат по-високите традесканции и рудбекии, които крадат от водата и слънчевите им лъчи. Стъбълцата на по-малките цветя се превиват, цветовете им повяхват и не след дълго биват заровени подземен. Ето за какво индианците назовават месец май " луната палач на цветя ".
На 24 май 1921 година Моли Бъркхарт, гражданин на селището на осейджите в оклахомския град Грей Хорс, стартира да се притеснява, че нещо се е случило на една от трите є сестри - Ана Браун. Тя е на 34 години и по-малко от година по-възрастна от Моли. Изчезнала е три дни по-рано. Често се е отдавала на " гуляи ", както надменно се показват членовете на фамилията й, а точно да танцува и пие с другари до зори. Този път обаче нощта е отминала, след нея и втора, а Ана не се е появила на прага на къщата на Моли, както нормално го е правила, с леко разрошена дълга черна коса и блещукащи като диаманти очи. Когато влиза, Ана нормално си събува обувките и на Моли в този момент й липсва успокояващият тон на спокойното є придвижване из къщата. Вместо това в нея царува тишина като онази в близките поля.
Моли към този момент е изгубила сестра си Мини преди към три години. Смъртта е настъпила с ужасяваща експедитивност и въпреки лекарите да са я отдали на " необичайно намаляване " 4, Моли таи подозрения. Мини е била единствено на 27 години и постоянно се е радвала на чудесно здраве.
Също като тези на родителите им, имената на Моли и сестрите й са вписани в Свитъка на осейджите, което значи, че са регистрирани членове на племето. Също по този начин това значи, че са богати. В началото на 80-те години на 19. век осейджите са изведени от земите си в Канзас и настанени на каменистата територия на североизточна Оклахома, за която няколко десетилетия по-късно се открива, че се намира над един от най-богатите нефтени находища в Съединените американски щати. За добива на този нефт фирмите са длъжни да заплащат такси на племето.
Към началото на 20. век всеки член на племето стартира ежемесечно да получава чек с пари. Първоначално сумата е единствено няколко $, само че с времето, колкото повече петрол се добива, тя нараства на стотици, а по-късно и на хиляди долари. Всяка година става все по-голяма и по-голяма тъкмо както прерийните вади се сливат, с цел да оформят калната река Симарон, като в последна сметка членовете на племето събират милиони и милиони долари. (Само през 1923 година са им били раздадени над 30 милиона $, равняващи се на настоящи 400 милиона $.) Осейджите са считани за най-богатия народ на глава от популацията в целия свят. " Дивете се! " 5, написа в нюйоркския ежеседмичник Outpost. " Вместо да гладуват до гибел, индианците... се радват на постоянни приходи, които карат банкерите да се пукат от гняв. "
Обществеността бива захласната от благосъстоянието на племето, което е в контрастност с облика на индианците от времето на първия контакт на бледоликите с локалното население - първородния грях, от който се ражда тази страна. Журналистите издевателстват над читателите си със публикации за " осейджите плутократи " 6 и " червенокожите милионери " 7, обитаващи просторни имения с изящни полилеи, носещи диамантени пръстени и кожени палта, возещи се в коли с частни водачи. Един от създателите се диви на девойките осейджи, които посещавали най-хубавите частни пансиони и носели завладяни френски дрехи, като че ли " някоя trèsjolie demoiselle от парижките булеварди повърхностно е решила да се отбие в този дребен градец по средата на резервата " 8.
В същото време репортерите се възползват от всеки случай да покажат аспекти на обичайния метод на живот на осейджите, който да внуши на читателите облици за " индианците диваци ". В един материал се отбелязва, че " към открит лагерен огън са паркирани в кръг скъпи автомобили9, а на него червенокожите им притежатели, наметнати в шарени одеяла, си пекат месото по най-примитивен метод ". Друг разказва по какъв начин група осейджи идват с частен аероплан на церемониалните им танци, сцена, която " не е по силите на фантазията на всеки публицист " 10. За резюме на публичната визия по адрес на осейджите можем да приемем публикация във Washington Star, в която четем, че " Съжалителното горките небогати индианци напълно основателно може да бъде променено на облагодетелстваните богати червенокожи "
Грей Хорс е едно от най-старите селища в резервата. В тези аванпостове, в това число в прилежащия Феърфакс, с население от съвсем 15 000 души, и Похъска, административния център на окръг Осейдж, с население над 6000 индивида, животът кипи. Улиците гъмжат от каубои, хора, които са пристигнали да си търсят шанса, контрабандисти, оракули, нарушители, шерифи, нюйоркски финансисти и петролни магнати. Автомобилите прегазват следите от конски копита, а миризмата на гориво господства над прерийните аромати. Гарвани са накацали по телефонните жици като правосъдни заседатели. Съществуват и заведения за хранене, скрили се зад табелите на кафенета, оперни зали и стадиони за поло.
Макар Моли да не харчи толкоз драговолно, колкото някои от съседите й, тя си е построила красива дървена къща в Грей Хорс, наоколо до остарялото фамилно жилище от овързани пръти, тъкани рогозки и дървесна кора. Притежава няколко автомобила и прислуга - " индианските блюдолизци ", както доста от заселниците пренебрежително назовават тези имигранти. Най-често това са чернокожи или мексиканци, а един от посетителите на резервата при започване на третото десетилетие на 20. век пренебрежително отбелязва, че " даже бели " 12 са изпълнявали " всички ежедневни домашни отговорности, които никой осейдж няма да се унижи да прави ".
* * *
Моли е един от последните хора, видели Ана преди изгубването й. На 21 май тя се е събудила малко преди изгрев-слънце, табиет, насаден от татко й, както и неговата ежедневна молитва към Слънцето. Свикнала е с хора на чучулигите, бекасите и тетревите, заглушаван в този момент от ритмичното почукване на сондите, източващи земята. За разлика от доста от приятелите си, които са захвърлили обичайните носии на осейджите, Моли е увила раменете си с индианско одеяло. Освен това не е подстригала черната си коса къса, а я е пуснала дълга по гърба си, като по този метод разкрива красивото си лице с високи скули и огромни кафяви очи.
Ърнест Бъркхарт, брачният партньор й, се разсънва дружно с нея. 28-годишният бледолик има хубостта на звезда от каубойски уестърн: къса кафява коса, небесносини очи и квадратна брадичка. Само носът му загрозява гледката, тъй като наподобява по този начин, като че ли е отнесъл няколко удара с пестник по време на пиянско сборичкване. Израснал в Тексас, наследник на безпаричен фермер с памукова ферма, той е превзет от разказите за хълмовете на Осейдж, границата, зад която се приказва, че каубоите и индианците към момента бродят из прериите. През 1912 година той е на деветнадесет, само че си опакова багажа в торбичка като Хъкълбери Фин и отпътува да живее с чичо си във Феърфакс, могъщ животновъд на име Уилям К. Хейл.
- Не беше човек13, който да те помоли да свършиш нещо - той заповядваше - споделя един път Ърнест по адрес на Хейл, който се трансформира в негов втори татко.
Макар да е в общи линии момче за всичко на Хейл, младежът понякога работи и като частен водач, и по този начин се среща с Моли, като я развежда из града.
Ърнест обича чашката и игрите на покер с хора с неприятна известност, само че зад грубата му осанка очевидно се крият деликатност и неустановеност, които карат Моли да се влюби в него. Родена като представител от името на племето осейдж, Моли е учила британски в учебно заведение, само че без значение от това Ърнест учи родния й език, до момента в който не стартира да приказва свободно с нея.
Тя е болна от диабет, по тази причина той се грижи за нея, когато тя изпитва болки в ставите, а стомахът я присвива от апетит. След като чува, че тя е обект на ползите на различен мъж, той й прошепва, че не може да живее без нея.
Сватбата им не е елементарно начинание. Грубоватите другари на Ърнест му се подиграват, че щял да бъде " мъж на скуоу ". Макар трите сестри на Моли също да са се омъжили за бели мъже, тя се усеща длъжна да одобри уговорения брак, присъщ за традициите на осейджите, както са се взели и родителите им. Семейството й практикува някаква религиозна комбинация сред католицизъм и племенни вярвания, само че Моли по този начин и не съумява да разбере за какво Бог ще й изпрати любовта единствено с цел да й я отнеме по-късно. Затова през 1917 година двамата с Ърнест си разменят пръстените и се кълнат да се обичат постоянно.
Към 1921 година те към този момент имат щерка на име Елизабет и наследник, наименуван Джеймс, който е единствено на осем месеца, само че към този момент има прякора Каубой. Моли поставя грижи и за застаряващата си майка Лизи, която се е преместила да живее с тях след кончината на бащата на Моли. В предишното Лизи се е тормозила, че Моли ще почине млада поради диабета си, по тази причина е помолила останалите си деца да се грижат за нея. Нещата обаче се стичат по този начин, че точно Моли се грижи за всички останали.
***
21 май е трябвало да бъде щастлив ден за Моли. Тя обича да посреща посетители и е провела скромно обедно събиране. След като се преоблича, тя храни децата. Каубой постоянно страда от болки в ушите, по тази причина тя навява в тях, до момента в който детето спре да плаче. Моли поддържа безукорен ред и издава нареждания на прислугата, като единственият човек, който не търчи напред-назад, е Лизи, която се е разболяла и е останала да пази леглото. Моли моли Ърнест да се обади на Ана и да я попита дали би пристигнала да се погрижи за Лизи, ей по този начин, за многообразие. Ана е най-голямото дете в фамилията и се радва на специфичен статут в очите на майка си. Макар Моли да се грижи за старицата, Ана е онази, която израства капризна от вниманието на майка им.
Когато Ърнест споделя на Ана, че майка й се нуждае от нея, тя дава обещание да хване такси и да пристигна незабавно, което и прави напълно скоро, облечена е яркочервени обувки, пола и индианско одеяло в звук с нея, а в ръката си държи чантичка от алигаторска кожа. Преди да влезе, тя прибързано разресва разрошената си от вятъра коса и напудря лицето си. Моли обаче вижда, че сестра й леко се олюлява и завалва думите. Ана е пияна.
Моли не съумява да прикрие неодобрението си. Някои от гостите є към този момент са пристигнали. Сред тях са и двама от братята на Ърнест - Браян и Хоръс Бъркхарт, които са привлечени от " черното злато " и затова са се преместили да живеят в окръг Осейдж, като постоянно оказват помощ на Хейл в ранчото му. Една от лелите на Ърнест, която постоянно подмята расистки реплики по адрес на индианците, също е тук, а последното нещо, от което Моли има потребност в този момент, е Ана да нервира дъртата коза.
Ана изхлузва обувките си и е напът да провокира скандал. Вади шише от чантичката си и го отваря, при което из въздуха се разнася острата миризма на контрабандно уиски. Под претекст, че то би трябвало да бъде изпито, преди служителите на реда да я заловят, тъй като от въвеждането на Сухия режим към този момент е минала една година, тя предлага на гостите да си сръбнат от това, което назовава " най-хубавото от Бялото муле ".
Моли знае, че Ана минава през тежък интервал. Наскоро се е развела с мъжа си - преселник на име Ода Браун, който върти бизнес с наем на частни водачи. От този миг насетне тя прекарва от ден на ден време в шумните околни градчета в резервата, изникнали, с цел да подслоняват и забавляват нефтените служащи. Градчета от рода на Уизбенг, за който се приказва, че денем хората в него фучат, а през нощта изтрещяват.
" Тук участват всички форми на разложението и злото - написа в формален държавен отчет. - Хазарт, алкохол, прелюбодеяния, измами, обири и убийства. " 14 Ана е запленена от заведенията в края на задънените мрачни улички. Отвън те наподобяват порядъчни, само че зад тях има скрити пространства, цялостни с искрящи бутилки контрабанден алкохол. Един от чиновниците й по-късно декларира пред управляващите, че Ана била човек, който пие доста уиски и има " невисок морал по отношение на белите мъже " 15.
Ана стартира да флиртува с Браян - най-малкия брат на Ърнест, с който е излизала понякога, в къщата на Моли. Той има по-мрачен темперамент от брат си, държи се загадъчно и зализва обратно оредяващата си коса. Един служител на реда, който го познава по-добре, го разказва като " елементарен бачкатор ". Когато Браян пита една от прислужничките на обяда дали вечерта би излязла на танци с него, Ана му споделя, че в случай че закачи единствено още една жена, ще го убие.
Междувременно лелята на Ърнест е почнала да мърмори, само че на задоволително висок глас, че всички да я чуят, че е ужасена от обстоятелството, че племенникът й се е оженил за червенокожа. Моли елементарно отвръща на удара, тъй като една от прислужничките, която обслужва лелята, е бяла, а това е брутално увещание за обществения ред в града.
Ана продължава да дърпа дявола за опашката. Кара се с останалите посетители, с майка си, даже с Моли.
- Пиеше и вдигаше кавги16 - споделя по-късно една от прислужничките на представителите на управляващите, след което прибавя, - не разбирам езика им, само че сигурно се караха. Стана страховит скандал с Ана и доста се уплаших.
Моли има намерение да се грижи за майка си и довечера, до момента в който Ърнест откарва гостите им до Феърфакс, който се намира на осем километра на северозапад, където да се срещнат с Хейл и да изгледат пътуващия мюзикъл Bringing Up Father. В него се споделя за един безпаричен ирландски преселник, който печели милион $ от залагания и се пробва да се впише във висшето общество. Браян, който си е поставил каубойската шапка, отдолу под периферията на която надничат присвитите му по котешки очи, предлага да изпрати Ана до къщата.
Преди да тръгнат, Моли изпира облеклата на Ана, дава є храна и се твърди, че е изтрезняла задоволително и че си е възвърнала типичния бодър темперамент и сексапил. Мотаят се малко, спокойни и отзивчиво настроени една към друга. Когато Ана споделя " Довиждане ", през усмивката є проблясват златните є пломби.
* * *
С всяка минала нощ Моли се тормози от ден на ден и повече. Браян упорства, че е откарал Ана право у тях и я е оставил пред вратата, преди да потегли към мюзикъла. След третата нощ Моли, по типичния за нея спокоен, само че могъщ метод, кара всички да се раздвижат. Изпраща Ърнест да ревизира в къщата на Ана. Той завърта дръжката на входната врата, само че е заключено. През прозореца стаята наподобява тъмна и пуста.
Ърнест стои самичък в горещината. Няколко дни по-рано е паднал леден пролетен дъжд, само че по-късно слънчевите лъчи безпощадно са прежуряли през клоните на дъбовете. По това време на годината жегата изпепелява прерията и високата трева припуква под подметките. През омарата в далечината се виждат скелетите на сондажните кули.
Главната прислужничка на Ана, която живее в съседство, излиза, и Ърнест я пита:
- Знаеш ли къде е Ана?17
Жената дава отговор, че преди дъжда тя се е отбила в къщата на Ана, с цел да затвори отворените прозорци.
- Реших, че вятърът може да вкара дъжда вътре - изяснява тя.
Вратата обаче била заключена и нямало никаква диря от Ана. Била отпътувала.
Вестта за отсъствието й се разчува, разчува се от човек на човек, от магазин на магазин. Масло в огъня налива и новината, че още един осейдж, Чарлз Уайтхорн, е липсващ седмица преди Ана18. Жизнерадостен и проницателен, 30-годишният Уайтхорн бил женен за жена, на половина бяла, на половина шайенка. Местният вестник отбелязва, че бил " известен както измежду белите, по този начин и измежду членовете на племето си " 19. На 14 май бил напуснал дома си в югозападната част на резервата и бил отпътувал за Похъска. Така и не се завърнал.
Моли е имала съображение и да не се тревожи. Напълно допустимо е било Ана да е тръгнала за Оклахома Сити, откакто Браян я е оставил вкъщи й, или да е прекосила границата в посока на кипящия от живот Канзас Сити. Може би сега танцува в някой от тези джаз клубове, който толкоз обича да посещава, безразлична за хаоса, който е основала след себе си. Дори да е срещнала някакъв проблем, Ана знае по какъв начин да се пази - постоянно носи дребен револвер в чантичката си от алигаторска кожа. Ърнест твърди Моли, че Ана скоро ще се прибере в дома си.
* * *
Седмица откакто Ана изчезва, един служащ на петролните сонди се разхожда по хълмовете, намиращи се на километър-два северно от центъра на Похъска, и вижда нещо да се подава от храстите в основата на една от сондите. Приближава се. Нещото се оказва разлагащ се мъртвец, сред очите на който се виждат две дупки от патрони. Жертвата е екзекутирана.
Между хълмовете е горещо, влажно и шумно. Сондите разтрисат земята, до момента в който дълбаят варовиковите скали. Помпите люлеят големите си човки напред-назад. Около тялото се насъбират още хора, а то е в толкоз напреднала степен на разлагане, че е невероятно да се разпознава. От един от джобовете на облеклата му стърчи писмо. Един от присъстващите го издърпва, заглажда хартията и го зачита. То е адресирано до Чарлз Уайтхорн, от което се открива, че това е името на жертвата.
Горе-долу по същото време мъж е на лов за катерици покрай река Три Майл Крийк покрай Феърфакс, дружно с другар и сина си младеж. Докато двамата мъже пият вода от потока, момчето вижда катерица и дърпа спусъка. От дулото изригват топлота и светлина, след което момчето наблюдава с взор по какъв начин уцелената катерица пада безжизнена зад ръба на дерето. Тръгва след нея и стартира да се спуска надолу по обраслия с дървета скат на едно дере, където въздухът е по-плътен и се чува ромоленето на реката. Намира катерицата и я подвига. След това изкрещява: " Татеее! " 20. Когато татко му стига до него, го заварва покатерено на една канара. То показва с ръка обраслия с мъх бряг на потока и споделя:
- Там има починал човек.
Намират подутото и разлагащо се тяло на човек, който наподобява на жена индианка, лежаща по тил, с коса, стъпкана в калта, и празен взор, ориентиран в небето. Червеи пируват с плътта.
Мъжете и момчето бързешком излизат от дерето и пришпорват теглената си от коне каруца през прерията, а зад тях се издигат облаци прахуляк. Когато стигат до основната улица на Феърфакс, не намират нито един служител на реда, по тази причина стопират пред огромния магазин на комерсиалната компания " Биг Хил Трейдинг ", която се занимава и с погребална активност.
Разказват на притежателя Скот Матис какво се е случило, той вика погребалния сътрудник и дружно с няколко мъже потеглят към реката. Претъркулват тялото върху седалка от каруца и благодарение на въже го изтеглят догоре, след което го поставят в дървена кутия на сянка под един дъб. Когато погребалният сътрудник покрива подутия мъртвец със сол и лед, той стартира да се свива, като че ли го напущат и последните капчици живот. Мъжът се пробва да откри дали това не е Ана Браун, която познава персонално.
- Тялото беше мощно разложено, подуто до степен съвсем да се пръсне, и от него се носеше мощно зловоние - по-късно си спомня той, след което добавя, - и беше черно като на чернокож.
Нито той, нито останалите мъже са сигурни чий е трупът. Матис обаче, който се е занимавал с финансите на Ана, се свързва с Моли и тя повежда мрачния поход към реката, придружавана от Ърнест, Браян, сестра й Рита и нейния брачен партньор Бил Смит. Зад тях крачат още доста хора, които са познавали Ана, следвани от други, подтиквани от нездравото си любознание. Келси Морисън, един от най-известните трафиканти на алкохол и наркодилъри на окръга, идва с жена си, също член на племето осейдж.
Моли и Рита се доближават до тялото. Смрадта е подкосяваща. В небето над тях злокобно кръжат лешояди. За Моли и Рита се оказва невероятно да заявят сигурно дали лицето на натрупа пред тях е това на Ана, тъй като от него не е останало безусловно нищо, само че разпознават индианското є одеяло и облеклата, които Моли е изпрала. Тогава Бил, брачният партньор на Рита, взема пръчка и отваря със мощ челюстите на натрупа, и всички виждат златните пломби на Ана.
- Със сигурност е Ана - споделя Бил.
Рита се разридава и мъжът й я води встрани. Най-накрая Моли произнася едно беззвучно " да ". Това е Ана. Моли е единственият член на фамилията, който постоянно е съумявал да резервира хладнокръвие. Тя си потегля от мястото с Ърнест, като оставя зад тила си първата демонстрация на мрака, който следва да погълне освен фамилията, само че и племето. Изключително красива госпожица (фр.) - Б. прочие
Скуоу - омъжена индианка - Б. прочие
Рожденото му име е Байрън, само че взема решение да се назовава Браян. За да се избегнат недоразумения, съм употребявал в цялата книга единствено Браян. - Б. а.
" Бялото муле " (The White Mule) е американска дестилерия - Б. прочие
В свободен превод двете елементи на името на града значат тъкмо това. - Б. прочие
Трябва да отбележим, че съгласно един локален вестник брачната половинка на Уайтхорн е на половина чероки. В документите на ФБР обаче се води като на половина шайен. - Б. а.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ