В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Убийството на прислужницата,

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Убийството на прислужницата ", с създател П. Д. Джеймс, възложен от Издателство " Сиела "

Кой стои зад " Убийството на прислужницата " – класиката на П. Д. Джеймс излиза за пръв път на български
Гениално заплетена тайнственост в духа на положителните престъпни романи!

Средновековно имение в Есекс, следобеден чай, конфитюр и сладки злословия. Нищо не може да попречи на тази английска идилия. Нищо с изключение на непредвидено събитие като " Убийството на прислужницата "!

Дебютният разказ на П. Д. Джеймс – притежател на Ордена на Британската империя за достижения в литературата и наградена с Диамантен кинжал от Асоциацията на писателите криминалисти – е първият от именитата поредност за следствията на интелигентния, само че подигравателен контрольор Адам Далглиш от Скотланд Ярд.

Самоуверена и красива, младата прислужница Сали Джъп бързо научава, че домогванията до " Горния етаж " не са за хора като нея. След една съдбовна вечеря в имението момичето е удушено в леглото си, а вратата е крепко залостена от вътрешната страна. Хладнокръвният и брилянтен контрольор Далглиш и неговият помощник Мартин се нагърбват с нелеката задача да разкрият килъра, само че се оказва, че всички имат задоволително положителни претекстове, с цел да сложат завършек на живота на Сали. Междувременно някой стартира свое лично следствие само че няма ли това да осуети разрешаването на случая?

Ще успее ли контрольор Адам Далглиш да открие истината измежду тайните и лъжите, оплели едно семейство от британската аристокрация?

" Убийството на прислужницата " сервира гениално заплетена тайнственост в духа на Агата Кристи, Луиз Пени и Лий Чайлд. Адаптирана за телевизионния екран през 1985 година, тази заплетена история трансформира образа на английската литературна сцена, изстрелвайки П. Д. Джеймс на върха на майсторите на съспенса.

превод Ваня Томова

Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Из " Убийството на прислужницата " от П. Д. Джеймс

Първа глава

1

Точно три месеца преди убийството в Мартингейл мисис Макси предложения посетители на вечеря. Години по-късно, когато процесът към този момент беше един съвсем пропуснат скандал и заглавията във вестниците, с които бяха застлани кухненските шкафове, пожълтяваха, Елинор Макси си спомни, че тъкмо тази пролетна вечер беше сложила началото на нещастието. Спомените є, изборни и изопачени, приписваха на една напълно елементарна вечеря атмосфера на неприятни интуиции и несръчност.

В тях онази вечеря се беше трансформирала в ритуално събиране под един покрив на жертва и обвинени в авансово замислено ликвидиране. Всъщност не всички обвинени бяха там. Филикс Хърн да вземем за пример не беше в Мартингейл оня уикенд. Но все пак в нейните мемоари той също седеше на масата на мисис Макси и с развеселен, ядовит взор наблюдаваше встъпителните закачки на участниците.

По това време, несъмнено, компанията беше елементарна и много скучна. Трима от гостите – лекар Епс, викарият и мис Лидъл, директорка на приюта за девойки " Сейнт Мери ", се бяха хранили дружно прекомерно постоянно, с цел да чакат нещо ново или стимулиращо от компанията си. Катерин Бауърс беше извънредно безмълвна, а Стивън Макси и сестра му Дебора Риско явно прикриваха мъчно раздразнението си, че първият свободен уикенд на Стивън от болничното заведение от месец насам трябваше да съвпадне с някакво посещение за вечеря.

Мисис Макси преди малко бе наела една от неомъжените майки на мис Лидъл като домашна прислужница и момичето за първи път сервираше. Но възприятието за напрежение по време на вечерята надали бе подбудено от появяването понякога на Сали Джъп, която оставяше ястията пред мисис Макси и преместваше чиниите умело и бързо, което мис Лидъл самодоволно отбелязваше с утвърждение.

Възможно е най-малко един от гостите да е бил изцяло благополучен. Бърнард Хинкс, викарият на Чадфлийт, беше ерген и всичко друго от питателната, само че безвкусна храна, приготвяна от сестра му, поела семейството – самата тя в никакъв случай не се изкушаваше да вечеря отвън жилището на свещеника, – беше такова облекчение, че той забравяше за любезностите на светските диалози. Беше мирен мъж с богатство лице, който изглеждаше по-възрастен от своите петдесет и четири години, с репутацията на човек нерешителен и страхлив с изключение на по въпросите на своето верую.

Теологията беше неговият огромен, съвсем единствен интелектуален интерес и енориашите не всеки път разбираха проповедите му, само че бяха щастливи да одобряват това като доказателство за ерудицията на техния викарий. В селото обаче беше признато, че човек може да получи и съвет, и помощ от викария, само че в случай че от време на време съветът не беше доста явен, на помощта можеше да се разчита.

За лекар Чарлс Епс вечерята означаваше първокласна храна, две чаровни дами, с които да беседва, и успокояваща отмора от досадата на специалността в провинцията. Той беше вдовец, живял в Чадфлийт трийсет години и опознал множеството от пациентите си задоволително добре, с цел да планува с акуратност дали ще живеят, или умрат. Беше уверен, че никой доктор не може да повлияе на ориста, разбираше какъв брой мъдрост има в това да знаеш по кое време да умреш, причинявайки минимум неудобства на другите и страдалчество на себе си и че доста достижения в медицината единствено удължават живота с няколко мъчителни месеца за възхвала на лекаря на пациента.

Така че не беше толкоз малоумен и имаше по-голям опит, в сравнение с Стивън Макси допускаше, по тази причина малко от пациентите му се озоваваха пред неизбежното, преди да им е пристигнало времето. Беше участвал на раждането на двете деца на мисис Макси, беше доктор и другар на брачна половинка є, доколкото замаяният мозък на Саймън Макси към момента можеше да познава или цени другарството. Сега седеше на масата на Макси и поглъщаше пилешко суфле с тип на човек, който е заслужил вечерята си и няма желание да се поддава на настроението на други хора.

– Значи си приела Сали Джъп и бебето є, Елинор? – Доктор Епс в никакъв случай не се смущаваше да оповестява явни неща. – И двамата хубави и млади. Много е прелестно да имаш още веднъж бебе в къщата.
– Да се надяваме, че и Марта мисли като теб – отговори сдържано мисис Макси. – Разбира се, че обезверено се нуждае от помощ, само че е доста неотстъпчива. Може и да понася смяната по-зле, в сравнение с є проличава.

– Ще я превъзмогне. Моралните угризения бързо отстъп-ват, когато става въпрос за още две ръце на кухненския умивалник. – С един обсег на пухкавата си ръка лекар Епс отхвърли моралните съображения на Марта Бултитафт. – Както и да е, скоро ще прави всичко, каквото това бебе изиска. Джими е привлекателно дете, който и да е татко му.

В този миг мис Лидъл реши, че би трябвало да се чуе гласът на индивида с опит в това отношение.

– Аз мисля, докторе, че не трябва да приказваме толкоз несериозно за проблемите на тези деца. Естествено, би трябвало да демонстрираме християнска щедрост – тук мис Лидъл кимна към викария, като че ли потвърждаваше присъст-вието на различен специалист и се извиняваше, че е нахлула в неговата територия, – само че не мога да се отърва от възприятието, че обществото като цяло се държи прекомерно благосклонно с тези девойки. Моралните стандарти на страната ще продължат да падат, в случай че тези деца получават повече грижи и внимание, в сравнение с тези, които са законородени. И това към този момент става! Има доста небогати, честни майки, само че те не получават и половината от суетнята и вниманието, които се изсипват върху някои от тези девойки.

Тя обиколи с взор масата и с пламнало лице стартира още веднъж пламенно да се храни. Е, какво от това, в случай че всички изглеждаха сюрпризирани? Това трябваше да се каже. Тук беше мястото да го каже. Погледна викария като че ли да обезпечи поддръжката му, само че мистър Хинкс, след първичния заинтригуван взор, в този момент се беше съсредоточил във вечерята си. Мис Лидъл, сепнала се, че няма съдружник, си намерения сопнато, че благият викарий много лакомо се е нахвърлил да яде. Изведнъж чу, че Стивън Макси приказва.

– Тези деца, несъмнено, по нищо не се разграничават от другите, като се изключи че им изискуем повече. Не считам, че и майките им са по-различни. В края на краищата какъв брой хора съблюдават моралния закон, погазен от тези девойки, поради което ги презираме?

– Много, лекар Макси, убеждавам ви. – Мис Лидъл, поради естеството на работата си, не беше привикнала младеж да є се опълчва. Стивън Макси може и да беше млад процъфтяващ доктор, само че не и експерт по девойки с незаконно държание. – Ужасяващо би било, в случай че държанието, за което би трябвало да чувам в работата си, е в действителност особено за актуалната юноша.

– Е, като представител на актуалната юноша, от мене да знаете, че постоянно си разрешаваме да презираме тези, за които е известно, че това им се е случило. Момичето, което е при нас, ми наподобява изцяло обикновено и честно.

– Тя се държи безшумно и изтънчено. Има положително обучение. Гимназиално. Никога не би ми минало през мозъка да я препоръчам на майка ви, в случай че не превъзхождаше девойките в Сейнт Мери. Всъщност тя е сирак, отгледана е от една вуйна. Надявам се обаче, че това няма да разколебае вашето съчувствие. Задачата на Сали е да работи доста и да се възползва по най-хубавия метод от тази опция. Миналото си е отишло и най-добре ще е да го забравим.

– Сигурно е мъчно да бъде забравено, когато имаш подобен жив спомен за него – сподели Дебора Риско.
Доктор Епс, подразнен от един диалог, който водеше до неприятно въодушевление или още по-неприятно – до неприятно храносмилане, побърза да се намеси. За жал, резултатът беше продължение на различията.

– Тя е добра майка и хубаво момиче. Може би ще срещне човек, за който ще се омъжи. И това ще бъде най-хубавото. Не мога да кажа, че този сюжет неомъжена-майка-с-дете ми харесва. Двамата изпадат в несъразмерна взаимозависимост един от различен и от време на време рухват психически. Понякога си мисля – знам, че е извънредно еретично, мис Лидъл, – че най-добре би било тези бебета да се осиновяват от положителни родители, щом се родят.

– Детето е отговорност на майката – съобщи мис Лидъл. – Неин дълг е да го пази и да се грижи за него.
– В продължение на шестнайсет години и без помощ от бащата?

– Естествено, постоянно когато е допустимо, получаваме от съда решение за бащинство. Но за жалост, Сали е неумолима и не ни споделя името на бащата, тъй че не можем да є помогнем.

– Тези дни с няколко шилинга доста надалеч не можеш да стигнеш. – Стивън Макси изглеждаше решен до болежка да поддържа тематиката на диалога. – А Сали, допускам, че даже държавна помощ за деца не получава.
– Това е християнска страна, благият ми брат, и за грехове се санкционира със гибел, а не се дават по осем шилинга от парите на данъкоплатците.

Дебора беше измърморила под носа си, само че мис Лидъл я беше чула и си намерения, че желанието є е било да бъде чута. Мисис Макси явно почувства, че е пристигнал моментът да се намеси. Най-малко двама от нейните посетители смятаха, че трябваше да го направи по-рано. Не беше в стила на мисис Макси да остави нещо да излезе отвън надзор.

– Тъй като желая да повикам Сали, може би ще бъде по-добре да сменим тематиката. Ужасно съм досадна, само че би трябвало отново да попитам за църковния празник. Знам по какъв начин ви наподобява – сякаш съм ви поканила тук под подправен предлог, само че в действителност би трябвало да помислим за вероятни дати. По тази тематика всичките є посетители можеха умерено да проявят своята приказливост. Докато Сали пристигна, диалогът беше станал толкоз незанимателен, миролюбив и спокоен, за какъвто можеше да мечтае даже Катерин Бауърс.

Мис Лидъл наблюдаваше Сали Джъп, до момента в който тя обикаляше към масата. Сякаш диалогът по време на вечерята я беше подтикнал да се вгледа в момичето за първи път. Сали беше доста слаба. Гъстата червеникаво-златиста коса, събрана под шапчицата є, изглеждаше доста тежък товар за нежната є шия. Ръцете є бяха като на дете – дълги, с остри лакти, които изпъваха зачервената є кожа. Широката є уста в този момент не се смееше, зелените є очи бяха съществено съсредоточени във предоставената є задача.

Мис Лидъл ненадейно почувства тръпка на любов. Сали в действителност се справяше доста добре, в действителност! Тя подвигна очи да улови погледа на момичето, да му се усмихне одобрително и окуражително. Внезапно очите им се срещнаха. Цели две секунди те се гледаха. След това мис Лидъл се изчерви и сведе очи. Сигурно беше сбъркала! Сали в никакъв случай не би се осмелила да я гледа по този начин. Объркана и ужасена, тя се опита да проучва изключителното влияние на този краткотраен контакт.

Още преди чертите на лицето є да застинат в маска, изразяваща хвалба за момичето, тя прочете в очите му не присъщата слугинска лоялност на Сали Джъп от приюта Сейнт Мери, а занимателно пренебрежение, намек за интрига и отрицание, което беше толкоз мощно, че напряко плашеше. После зелените очи още веднъж се сведоха надолу и мистериозната Сали стана отново смирената, унилата Сали на мис Лидъл, обичаното и най-облагодетелствано момиче с незаконно държание.

Но моментът остана. На мис Лидъл є призля от боязън. Тя беше предложила Сали, без да се двоуми. На пръв взор всичко беше наред. Момичето беше великолепно. Всъщност прекомерно висока категория за работата в Мартингейл. Решението беше взето. Късно беше да се съмнява в този момент дали е било вярно. Най-лошото, което можеше да се случи, беше позорно връщане на Сали в " Сейнт Мери ". За първи път мис Лидъл си даде сметка, че въвеждането на нейната фаворитка в Мартингейл може да провокира затруднения. Но нали никой не очакваше от нея да планува тежестта на тези затруднения, нито че ще свършат с насилствена гибел.

Катерин Бауърс, която щеше да остане в Мартингейл за уикенда, беше говорила малко по време на вечерята. Тъй като по природа беше почтена, тя се почувства ужасена, че симпатизира на мис Лидъл. Разбира се, че от страна на Стивън беше доста великодушно и самоуверено да приказва толкоз разпалено в отбрана на Сали и други като нея, само че се подразни, както ставаше, когато приятелките є, които не бяха медицински сестри, говореха за благородството на нейната специалност.

Хубаво беше да имаш сантиментални показа, само че това беше дребна отплата за тези, които работят измежду подлоги и нарушители. Затова тя се изкушаваше да каже нещо, само че наличието на Дебора на масата против нея я караше да замълчи. Вечерята като всички несполучливо минали събития изглеждаше три пъти по-дълга от една елементарна вечеря. Катерин си намерения, че едно семейство в никакъв случай не се застоява толкоз дълго да си изпие кафето, а мъжете в никакъв случай не се бавят толкоз доста. Но най-после всичко свърши.

Мис Лидъл се бе върнала в " Сейнт Мери ", намеквайки, че ще бъде по-спокойна, в случай че не оставя мис Полак дълго време да се грижи сама за всичко. Мистър Хинкс измърмори нещо за финален прочит на утрешната проповед и се изпари като неразбираем фантом в пролетния въздух. Семейство Макси и лекар Епс седяха щастливо в гостната, любуваха се на огъня с дърва и разговаряха за музика. Катерин не би избрала тази тематика за диалог. Дори малкия екран беше за предпочитане, само че единственият тв приемник в Мартингейл беше в гостната на Марта.

Ако се наложеше да се приказва още, Катерин се надяваше, че диалогът ще бъде редуциран до медицина. Може би лекар Епс щеше да каже най-спокойно: " Вие, несъмнено, сте здравна сестра, мис Бауърс, какъв брой хубаво е за Стивън, че тук има някой, който споделя неговите ползи ". Тогава тримата ще се разприказват, а Дебора ще би трябвало да седи в гробно безмълвие и ще разбере, че на мъжете им омръзват хубавите безполезни дами, колкото и добре да са облечени, че Стивън има потребност от някой, който схваща работата му, някой, който може да приказва с приятелите му свястно и професионално.

Това беше една приятна фантазия и като множеството фантазии нямаше нищо общо с действителността. Катерин седеше, протегнала ръце към огъня с припламващите дърва и се опита да се държи доброволно, до момента в който другите говореха за един композитор, който необяснимо за какво се споделяше Питър Уорлок. Тя в никакъв случай не го беше чувала, с изключение на в някакъв неразбираем исторически смисъл. Дебора, естествено, съобщи, че не го схваща, само че както нормално, съумя да показа незнанието си като нещо занимателно.

Усилията є да включи Катерин в диалога, разпитвайки за мисис Бауърс, беше доказателство за Катерин, че това е благосклонност, а не вежливост. Изпита облекчение, когато новата прислужница пристигна да съобщи известие на лекар Епс. Една от пациентките му в отдалечена плантация беше почнала да ражда. Докторът се надигна насилствено от стола си, отърси се като мокро куче и сервира извиненията си. Катерин опита за финален път.

– Интересен случай ли има, докторе? – попита бодро тя.

– Слава богу, не, мис Бауърс. – Доктор Епс се оглеждаше разсеяно в близост, търсейки чантата си. – Вече има три деца. Симпатична жена е, а и избира аз да съм там. Господ знае за какво! Би могла да се оправи и сама, без окото є да мигне. Е, сбогом, Елинор, и благодаря за прелестната вечеря. Смятах да се кача при Саймън, преди да потегли, само че ще дойда на следващия ден, в случай че може. Ще ти би трябвало нова рецепта за сънотворното, допускам. Ще я донеса. – Той кимна кротко на компанията и потегли с мисис Макси през коридора. След малко чуха по какъв начин колата му изрева надолу по алеята. Той беше самоотвержен водач и харесваше дребни бързи коли, от които се измъкваше мъчно и в които изглеждаше като развилняла се остаряла зла мечка.

– Ами, това е – сподели Дебора, когато моторът на колата заглъхна. – Сега, какво ще кажете да отидем долу в конюшнята да забележим Бокок и конете? Стига Катерин да желае да се разноски.

На Катерин доста є се ходеше на разходка, само че не с Дебора. Наистина, мислеше си тя, просто е необикновено по какъв начин Дебора не може или не желае да види, че тя и Стивън желаят да бъдат сами двамата. Но щом Стивън не демонстрира ясно това, тя надали може нещо да направи. Колкото по-скоро той се ожени надалеч от всичките си родственици дами, толкоз по-добре за него. Кръвта му ще изпият, мислеше Катерин, която бе срещала този женски вид в своите разходки из модерната художествена литература. Дебора, неподозираща тези вампирски планове, щастливо ги изведе през отворения прозорец на моравата.

Конюшнята, която в миналото беше конюшня на Макси, а в този момент – благосъстоятелност на мистър Самюъл Бокок, беше единствено на към двеста метра от къщата и другата страна на моравата. Старият Бокок беше там, лъскаше хамут на светлината на ветроупорен фенер и свирукаше през зъби. Той беше малък загорял мъж с лице като на джудже, с присвито око и необятна уста, а удоволствието, което изпита, като видя Стивън, беше явно.

Всички отидоха да видят трите коня, с които Бокок се опитваше да стартира дребния си бизнес. " Колко неуместно беше – намерения си Катерин, – когато Дебора подвигна такава олелия, че си търкат муцуните в лицата им с такава гальовна деликатност, като че ли са хора. Разстроен майчински инстинкт ", намерения си тя ядосано. " Няма да е зле да изразходва част от тази сила за детското поделение. Не че ще бъде доста потребна. " Искаше да се върнат в къщата. Конюшнята беше безупречно чиста, само че мощната миризма на коне, които са препускали, не можеше да се прикрие и по някаква причина Катерин се подразни от това.

В един миг жилестата загоряла ръка на Стивън се оказа доста покрай нейната върху шията на животното. Поривът да допре тази ръка, да я погали, даже да я вдигне до устните си стана за момент толкоз мощен, че трябваше да затвори очи. И тогава, в мрака, изникнаха други запомнени картини, непристойно приятни, на същата тази ръка, полуобвила гърдата є, още по-загоряла на фона на бялата є кожа, движеща се постепенно и нежно, предвестител на щастието. Тя залитна, излизайки на открито в пролетния сумрак, и чу зад себе си бавната, неуверена тирада на Бокок и внезапните гласове на двамата Макси, които отговаряха дружно.

В този миг тя разбра, че още веднъж е настъпил един от тези опустошителни моменти на суматоха, които я завладяваха от време на време, откогато бе обикнала Стивън. Те идваха непредизвестени и всичкият є здрав разсъдък и воля бяха безпомощни пред тях. Това бяха моменти, когато всичко изглеждаше нереално и тя можеше съвсем физически да почувства по какъв начин очакванията є потъват. Цялата є тъга и неустановеност се съсредоточаваха в Дебора. Дебора беше врагът. Дебора, която е била омъжена, която е имала най-малко шанса да бъде щастлива. Дебора, която беше красива, егоистична и ненужна. Като слушаше гласовете зад себе си в възходящата мрачевина, на Катерин є призля от ненавист.

Докато се върнаха в Мартингейл, тя се беше съвзела и черната пелена пред очите є се бе вдигнала. Беше се възстановила до естественото си положение на доверие и сигурност. Легна си рано и поддала се на настроението си сега, съвсем повярва, че той може да пристигна при нея. Каза си, че това би било невероятно в къщата на татко му, демонстрация на неблагоразумие от негова страна, нетърпима корист с гостоприемството от нейна страна. Но чакаше в тъмнината. Скоро чу стъпки по стълбите – неговите и на Дебора. Братът и сестрата се смееха тихичко. Дори не се стопираха пред нейната врата.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1067)