Откъс от "Това е Нидерландия или защо лалетата са различни" на Бен Коутс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Това е Нидерландия или за какво лалетата са разнообразни ", с създател Бен Коутс, възложен от Издателство " Ера "
Защо нидерландците са такива каквито са? Какво е " оранжева тресчица "? Защо те са най-високите хора в света и имат най-пищния карнавал отвън Бразилия? Как една от най-малките страни е толкоз значима и завладяваща?
След инцидентна среща Бен Коутс оставя живота си в Лондон и се мести в Нидерландия. Там научава езика, работи за локална компания и се дами за нидерландка. Авторът съумява да разкрие на читателите сърцето на страната, като излиза отвън нормалните туристически атракции и клишета. От любовта към млечните артикули и бирата, през отношението към природата и известната нидерландска приемливост до това по какъв начин съумяват да са по-богати от съвсем всички останали, макар че работят надалеч по-малко.
Пътепис, история и персонален роман за една непрекъснато изменяща се страна.
Бен Коутс е роден в Англия. Работил е като политически консултант и публицист. В момента живее в къща в провинция в Нидерландия дружно със фамилията си. Книгата " Това е Нидерландия или за какво лалетата са разнообразни " е роман за един англичанин, който се трансформира в нидерландец и това му харесва.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Това е Нидерландия или за какво лалетата са разнообразни " на Бен Коутс
Кралицата се беше отдръпнала от престола и беше първият работен ден на краля. Амстердам пламтеше от цветове. Близо един милион хора бяха изпълнили тесните, павирани с тухли улици на града и честваха встъпването в служба на първия крал на Нидерландия от над 100 години. Концентричните канали бяха задръстени с дребни лодки, в риск да потънат от тежестта на десетките хора, които пиеха и танцуваха на борда.
Беше април 2013 година и нидерландската столица бе изумена от сериозна зараза на това, което локалните поданици назовават oranjekoorts, или " оранжева тресчица ", нефатална болест, чийто основен признак е подтикът да се облечеш в оранжево от главата до петите. Изборът на цвета е респект към Оранската кралска династия ( " Оранжевите " ), самата тя кръстена на френското градче Оранж, което членовете ѝ са управлявали в миналото.
Оранжеви флагове се развяваха от прозорците на тесните къщи около каналите, криволичещите улички бяха украсени с гирлянди от оранжеви флагчета и оранжеви балони бяха окачени на извитите стоманени стълбове с лампи. Паветата бяха осеяни със захвърлени оранжеви перуки, шапки и знаменца. Лицата на бебетата бяха боядисани в оранжево, а едно лаещо куче имаше оранжева шапчица, елече и дребно шалче от оранжеви пера. Издокаран с оранжева тениска с надпис IK HOU VAN HOLLAND ( " Аз обичам Холандия " ), оранжев цилиндър на главата и оранжеви слънчеви очила, аз изпитах възприятието, че не съм се постарал задоволително.
На площад " Дам ", мястото на историческия яз (дам) на река Амстел, дала името на града, се бяха събрали близо 25 000 души, с цел да гледат по какъв начин оттеглящата се кралица Беатрикс предава фамилния бизнес на сина си, новия крал Вилем-Александър. Шестетажният кралски замък в единия ъгъл на площада беше декориран с нидерландските трикольори, а позлатените перила на балкона на първия етаж бяха окичени с оранжеви цветя. Пред двореца имаше голяма навалица от благопожелатели, доста от които с оранжеви шапки с кожа по края и надуваеми корони.
С протегнати вратове и вдигнати високо камери, хората напрягаха поглед, с цел да видят по-маловажните кралски особи и звезди, които вървяха към двореца от остарялата Нюе Керк ( " Нова черква " ), където кралят преди малко беше официално утвърден от Нидерландския парламент. Британският престолонаследник принц Чарлс се потеше под тежестта на златните ленти и медалите си. Кофи Анан от Гана се ухили и помаха на ликуващата навалица.
След трийсет и три годишно ръководство кралица Беатрикс беше оповестила желанието си да се откаже от престола преди няколко месеца.
Тя сподели, че е време короната да бъде предадена на " ново потомство ". Сега, появявайки се на балкона на двореца над площада, положителната майка на нацията беше просълзена. " Преди няколко минути абдикирах от престола – сподели тя на нидерландски на гъсто струпалото се голям брой. Лек ветрец надипли тъмнолилавата ѝ рокля. – Щастлива съм и признателна да ви показва на вашия нов крал, Вилем-Александър. " Засвири националният химн и бившата кралица се отдръпна от балкона.
Новият крал пристъпи напред, червендалест като фермер, с мрачен костюм и светла вратовръзка. До него беше брачната половинка му Максима, аржентинска хубавица, която се беше отърсила от предишното си на щерка на лидер на хунтата и бе спечелила милиони нидерландски сърца. До кралската двойка стояха трите им дъщери с херувимски лица, очевидно нервни, само че красиви като принцеси на " Дисни " с идентичните си жълти рокли. Те помахаха на тълпата в оранжево и градът се раздруса от овации.
Моето пътешестване към площад " Дам " беше почнало преди три години на повече от осем хиляди километра в Карибско море. Бях работил в Лондон като един тип нископлатен политически консултант, пишех злонамерени опорни точки и демагогски речи за амбициозни политици, ловко злепоставях съперниците им и усърдно изравях непозволени разноски, с цел да доведа до насилствената оставка на другояче способени министри.
Работата ми гарантираше предложения за коктейли и впечатляваше девойките в питейни заведения, само че аз въобще не я харесвах. Когато националните избори и съдружното съглашение качиха на власт ликуващите ми някогашни сътрудници, се оказах изправен пред избор. Можех да работя като разносвач на чантите на някой министър по скъпо обгрижвани с ястие и други удоволствия интернационалните срещи на върха или да се отдам на доходното занимание на корпоративен лобист. Обмислях опциите си за избор единствено един следобяд и направих това, което би сторил всеки рационален човек: взех си еднопосочен самолетен билет за Куба.
През септември същата година бях на борда на очукана ветроходна яхта по крайбрежието на Белиз и се бях сдобил с прекомерно мрачен безоблачен тен и брада, гарантираща претършуване на голо по летищата. Екипажът с раста прически беше по-заинтересуван да слуша реге, в сравнение с да плава занякъде, и времето се беше разпаднало на блажено монотонен цикъл от пиянство на пунш с ром, плуване с костенурки и печене на слънце. Камарата на общините изглеждаше доста надалеч.
Сред няколкото други пасажери на борда имаше две загорели от слънцето британски девойки, които честваха дипломирането си и крояха проекти да спасят света, и четирима загорели от слънцето нидерландски братовчеди, шумни и прекомерно отзивчиви, каквито нормално са високите хора от ниската земя. Отегчен от рома и костенурките, аз поведох диалог с единствената госпожица от нидерландската група, слабичка русокоска със солена коса, бикини на морски звезди и очи с цвета на морето. Не обсъдихме нищо, което би се запомнило, само че когато тя слезе на брега вечерта, аз някак съумях да я убедя да ми даде имейл адреса си, надраскан на гърба на билет от кубинските авиолинии.
Изминаха няколко месеца в мъгла от бира, плажове и пътувания с рейсове и бях не запомнил за момичето на яхтата, когато поредност тревожни известия от банката ми сподели, че е време да си намеря нова работа. За жал самолетът, с който пътувах за " Хийтроу ", се сблъска с неочаквана снежна стихия и беше отклонен за Амстердам. Всички полети бяха анулирани и един недоброжелателен чиновник на защитата ме изрита от летище " Схипхол ", тъй че газих в дебелия сняг, обикаляйки хотели, всички до един препълнени с други изпаднали в невъзможност пасажери.
Треперейки в тениска и памучен панталон, по-подходящи за карибския климат, съществено обмислях да преспивам в някоя станция на метрото, когато се сетих, че познавам някого, който живее в Нидерландия. Коленичих до един заледен канал, изрових от дъното на раницата си избелелия от слънцето билет и изпратих известие на слабичката госпожица, в което я попитах дали желае да се срещнем на вечеря. В онази вечер тя ме предложения в дома си в Ротердам и аз по този начин и не си потеглих оттова.
Ротердам не е хубав град. Разпростряла се във всички направления индустриална агломерация с 600 000 души население, вторият по величина град в Нидерландия няма каналите, каменните павета и живописните мостове на по-известния си противник Амстердам и по тази причина рядко го безпокоят туристи. За моя изненада обаче, скоро започнах да го усещам като собствен дом. Буквално няколко часа откакто излязох на снега от летището, аз заживях във висока изкривена къща на обточена с дървета улица, сред канал, трамвайна спирка и бар, където продаваха дребни стъклени чаши бира " Хайнекен ".
Карибският ми тен бързо избледня и дългата ми брада се причисли към окъсаните ми плажни облекла в кофа за отпадък на влажен от дъжда балкон. Докато снегът се стопи, движимостите ми към този момент бяха пристигнали по пощата от Англия, и аз на драго сърце ядях яркозелена erwtensoep (грахова супа). Слабичкото момиче – енергична, борбена и извънредно умна гражданка на Ротердам с хубава усмивка – не показваше признаци, че ще ме изрита, и аз започнах бавния развой на интеграция в нидерландското общество.
Едно от първите неща, които трябваше да схвана, е по какъв начин да назовавам новата си татковина. Дори самите нидерландци не могат изрично да решат и назовават страната си ту Холандия, ту Нидерландия. Консултирах се с една дебела книга в библиотеката и научих, че публично страната се назовава Кралство Нидерландия. Така както Обединеното кралство включва Уелс, Шотландия и разнородни отвъдморски територии, Кралство Нидерландия включва основната територия в Европа – Нидерландия – и три колониални реликви в Карибско море: островите Аруба, Кюрасао и Синт Мартен. (Три други точици в Карибско море – Бонер, Синт Еустациус и Саба – също имат статут на " специфични общини ".)
Следователно европейската част на Кралството може да се назова единствено Нидерландия, да я наречеш Холандия е неверно, тъй като това име се отнася само за двете най-гъсто обитаеми провинции в страната: Северна Холандия и Южна Холандия. Ето за какво, да наречеш цялата страна Холандия е като да наречеш цялото Обединено кралство Англия – постоянно срещана неточност, само че въпреки всичко неточност. Затова страната е Нидерландия, а хората, които живеят в нея, са нидерландци и приказват нидерландски, език, който за чужденеца звучи като пийнал човек, правещ си гаргара със чорба.
На последващо място бяха велосипедите. В Британия велосипедите са спортни аксесоари, употребявани единствено от деца, спортуващи за здраве или безразсъдни смелчаци. В Нидерландия обаче една трета от популацията кара колела като основно средство за напредване. За няколко седмици си купих два: крепък велосипед за извършване на покупки с кормило като френски мустаци и след това грациозен бял състезателен велосипед, който тежеше може би една пета колкото първия.
Няколко седмици по-късно пристигна това, което нидерландците назовават snorfiets, или дребен мотопед, неуместна машинка с цвят като на пожарна кола и съвсем толкоз шумна. Каските не са наложителни и километрите равни, свободни от трафик алеи са идеални, с цел да се прибереш, криволичейки и клатушкайки се, вкъщи след прекалено много бири " Хайнекен ".
Трето, за жалост, трябваше да си намеря работа. Щедростта на нидерландската система за обществено обезпечаване те изкушава да останеш в леглото, само че за жал скоро открих доходна работа – необикновено високоплатена, само че скучна позиция в огромна англо-нидерландска компания, която изпращаше имейли от дребен офис в Хага и се опитваше да разбере странните привички на нидерландските ми сътрудници.
Накрая пристигна езикът. Почти всички нидерландци приказвам съвършен британски, с помощта на чудесно обучение и население, задоволително малочислено, с цел да проумее, че не си заслужава американски филми и телевизионни стратегии да се дублират на локалния език. Извън Амстердам обаче относително рядко може да чуеш на улицата да се приказва британски и бързо се отчаях, че не мога да проследявам диалози, да чета менюта и да разграничавам безалкохолна от същинска бира в супермаркета.
Нидерландски другари ми осигуриха бърз курс по основни изрази, които всеки англичанин в чужбина би трябвало да знае: Magi k een biertje? (може ли една бира); Je bent mooi (красива си); Ik heb het niet gedaan, ik wil en advocaat (нищо не съм направил, желая адвокат). Когато този речник се оказа непълен, взех няколко урока при частен преподавател, блага къдрокоса жена, която беше счупила таза си в акцидент с велосипед и бе принудена да лежи и да се възвръща в жанр Хичкок, гледайки птиците през задния си прозорец.
Така и не учихме същински, само че клюкарствахме на комбинация от нидерландски и британски и аз бързо доближих равнище, където можех да разбирам съвсем всичко, което ми споделят, и да съумея да измънкам, заеквайки, нещо в отговор. Четенето обаче беше по-трудно, та се борих с книжки с картинки, които принадлежаха на осемнайсетмесечната щерка на един нидерландски другар. " Зайчето " беше занимателна, само че " Прегладнялата гъсеница " не беше по силите ми. На публични места към момента постоянно правех неточности – когато един път попитах една жена дали ѝ е студено (heb je het koud?), несъзнателно изтърсих kont (задник).
Изненадващо бързо започнах да усещам Нидерландия като своя татковина. Научих се да карам велосипед, до момента в който държа отворен чадър, да отмятам обратно глава и да изгълтвам на огромни хапки хлъзгави мариновани херинги и да изговарям сложни и дълги думи като genoeg и hottentottententententoonstellin. Все още обаче доста неща в страната мощно ме озадачаваха.
За дребна по територия страна, по-малка от Того или Киргизстан, Нидерландия е имала голямо въздействие върху света. Нидерландците управлявали империя, разпростряла се от Карибско море до Източна Азия, основали Ню Йорк, разкрили Австралия, играят най-хубавия футбол в света и са основали едни от най-хубавите творби на изкуството и архитектурата в Европа. Където и да отидеш по света, на всички места намираш нидерландци.
Страна, на половина по територия на Шотландия, с население седемнайсет милиона и нещо, твърди, че е изобретила дивидито, апарата за диализа, радиокасетефона, компактдиска, енергоспестяващата електрическа крушка, часовника с махало, камерата за засичане на високи скорости, голфа, микроскопа, телескопа и поничката.
Нидерландия е била и към момента е нещо като загадка суперсила. И все пак за мнозина чужденци – в това число и за мен – оставаше страна, която напълно се определяше от клишета: дървени обувки и канали, лалета и вятърни мелници, колела и насипи, марихуана и проститутки.
Лавиците с книги в китното британско село, където израснах, скърцаха от тежестта на книги за италианската кухня и затрудненото храносмилане в провинциална Франция, само че когато станеше въпрос за гастрономично и климатично предизвикателната Нидерландия, множеството хора въобще не бяха осведомени. Онези, които познаваха добре историята на Берлинската стена или Френската опозиция, постоянно не знаеха нищо за превратностите на нидерландската история: големия мост земя, който в миналото е свързвал Нидерландия с Англия; глада, който опустошил страната през 40-те години на ХХ век; католическите обичаи на обожаващия карнавалите Юг; дългата битка за самостоятелност от Испания; кървавите войни против английската флота; инженерното знамение на плана " Делта " ; жлъчната политика на нидерландските крайнодесни. Милионите туристи, които я посещават всяка година, рядко напущат Амстердам и доста емигранти съумяват да живеят години в страната, без да приказват нито дума нидерландски. Подобно на Канада или Швеция, Нидерландия е място, което всеки познава малко, само че за което никой не знае доста.
Когато връзките ми със страната се задълбочиха, твърдо взех решение да науча повече. През 2013 година започнах поредност пътувания във втората ми татковина. Някои бяха дълги доста километри, а други се лимитираха с един град или даже постройка, само че задачата на всяко беше да схвана друг аспект на нидерландската просвета и история – битката против приливите, " Златният век " на империята, Втората международна война, последствията от имиграцията, демократичния метод към опиатите и проституцията – и по какъв начин всичко това е формирало самите нидерландци.
Тази книга е историята на тези пътувания. По време на тях аз освен видях встъпването в служба на новия крал в Амстердам, само че и се маскирах като тигър за Великден, напих се в световноизвестна художествена изложба, вървях на пикник в концентрационен лагер, открих Ноевия ковчег покрай Северно море и видях по какъв начин дребни деца боядисват в черно лицата си преди Коледа. Дори наруших дълготраен табиет и отидох на футболен мач. Научих за какво нидерландците непрекъснато мият прозорците си, за какво проститутките заплащат налог върху приходите си и за какво локалните хора не са толкоз демократични, колкото наподобяват.
Някои неща обаче останаха мистерия. Главното в тях беше накъде върви Нидерландия. През първите си няколко месеца в страната постоянно мислех, че нидерландците са построили нещо, което се приближава до идеално общество. Те живеят в една от най-богатите страни в Европа, само че работят минимум часове в печеливши многонационални компании и се употребяват от куп отлични публични услуги. В съпоставяне с британците нидерландецът работи приблизително един час дневно по-малко, само че е с двайсетина % по-богат.
Насилствените закононарушения са съвсем нечувани и даже огромните градове са пасторални, с малко стрес, джебчийство и нечистотия, които тормозят места като Лондон. Докато спомените ми за ежедневното ми пътешестване до Уестминстър бързо избледняваха, карах постепенно велосипеда си до офиса, работех по няколко часа дневно и пълнех банковата си сметка с сложен за похарчване поток от евро всеки месец – плюс специфични спомагателни чекове, които ми даваха, с цел да покрия разноските си по Коледа и лятната отмора.
Въпреки че пият по дузина чаши кафе дневно, нидерландците са спокойни и непринудени съвсем за всичко. Да се работи в събота и неделя е нечувано, а костюмите и вратовръзките са непокътнати единствено за сватби и погребения. (За събеседване за работа е задоволителна чиста тениска.) Нидерландия постоянно изглеждаше очарователно, изолирано от времето място, с деца, които безвредно играят по улиците вечер, метачи, които употребяват дървени метли като на вещици, и младежи, които карат ролкови кънки в парка, до момента в който слушат Майкъл Джаксън.
Докато се разхождаш около каналите в Делфт или гледаш по какъв начин кралските особи махат с ръка от балкона си в Амстердам, е елементарно да се съгласиш с думите на немския стихотворец Хайнрих Хере, че в случай че в миналото избухне нуклеарна война, той незабавно ще се насочи към Нидерландия, тъй като " там всичко се случва петдесет години по-късно ".
С времето обаче стана ясно, че първичните ми показа за успокоение и благополучие не са напълно точни. Въпреки многото почтени за удивление неща в Нидерландия, има и някои притеснителни.
Векове наред страната печели от отвореността си към външния свят. Географското ѝ състояние и дългото ѝ крайбрежие ѝ оказват помощ да забогатее от търговия, до момента в който отвъдморската ѝ империя финансира развиването на градове като Амстердам и художници като Рембранд. Отвореното, интернационално отношение на нидерландците им отрежда такова място на международната сцена, че е мъчно да си представиш да им съперничи, да речем, Финландия или Черна гора.
През последните години обаче отвореността към външни сили сътвори и провокации. Един публицист от " Ню Йорк Таймс " написа, че " нидерландците в последно време са малко изтощени от света. Последните трийсет и пет години от нидерландската история са роман за изгубена непорочност. Пагубната болест, която от дълго време разяжда жизненоважните органи на по-голямата част от индустриализирана Европа, наподобява, най-сетне стигна до Нидерландия, отнемайки доста от силата на тази тиха, работлива нация... [когато] смелите нидерландци за пръв път претърпяха вътрешен тероризъм, породист екстремизъм, корпоративен скандал и голяма безработица ".
Това беше през 1976 година. Оттогава чувството за неустановеност се е засилило. Икономическата рецесия удари мощно Нидерландия, климатичните промени заплашиха водните граници на страната и имиграцията сътвори напрежение в доста общности. Вероятно най-поразителното от всичко беше, че доста някогашни либерали започнаха да мислят, че целият нидерландски опит е отишъл прекомерно надалеч.
Прочутият търпелив метод към комплицирани обществени проблеми на страната беше подложен под въпрос и бяха пожертвани свещени крави като легалната приложимост на опиати и проституцията. В тийнейджърските години на ХХІ век една от най-малките страни в Европа, наподобява, беше микрокосмос за провокациите, пред които беше изправен целият континент.
Ще може ли Нидерландия да резервира обичайните си свободи, или положителните времена свършиха? Никой не беше сигурен, само че до момента в който Амстердам избухваше в оранжево, страната беше твърдо решена да не отстъпи пред неприятните пророци. Със своята спокойна, прагматична, нетеатрална настройка, нидерландците реагираха на измененията както постоянно са правили: с пиянство, танци и безмълвна увереност да запазят неповторимия си мироглед за живота.
Засега страната оставаше остров във времето: несъмнено най-толерантното, умерено и процъфтяващо кътче на общо взето бурния свят. " Ние ще продължаваме да взимаме неверни решения – сподели ми един другар – и ще продължаваме да се любуваме на последствията. "
Защо нидерландците са такива каквито са? Какво е " оранжева тресчица "? Защо те са най-високите хора в света и имат най-пищния карнавал отвън Бразилия? Как една от най-малките страни е толкоз значима и завладяваща?
След инцидентна среща Бен Коутс оставя живота си в Лондон и се мести в Нидерландия. Там научава езика, работи за локална компания и се дами за нидерландка. Авторът съумява да разкрие на читателите сърцето на страната, като излиза отвън нормалните туристически атракции и клишета. От любовта към млечните артикули и бирата, през отношението към природата и известната нидерландска приемливост до това по какъв начин съумяват да са по-богати от съвсем всички останали, макар че работят надалеч по-малко.
Пътепис, история и персонален роман за една непрекъснато изменяща се страна.
Бен Коутс е роден в Англия. Работил е като политически консултант и публицист. В момента живее в къща в провинция в Нидерландия дружно със фамилията си. Книгата " Това е Нидерландия или за какво лалетата са разнообразни " е роман за един англичанин, който се трансформира в нидерландец и това му харесва.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Това е Нидерландия или за какво лалетата са разнообразни " на Бен Коутс
Кралицата се беше отдръпнала от престола и беше първият работен ден на краля. Амстердам пламтеше от цветове. Близо един милион хора бяха изпълнили тесните, павирани с тухли улици на града и честваха встъпването в служба на първия крал на Нидерландия от над 100 години. Концентричните канали бяха задръстени с дребни лодки, в риск да потънат от тежестта на десетките хора, които пиеха и танцуваха на борда.
Беше април 2013 година и нидерландската столица бе изумена от сериозна зараза на това, което локалните поданици назовават oranjekoorts, или " оранжева тресчица ", нефатална болест, чийто основен признак е подтикът да се облечеш в оранжево от главата до петите. Изборът на цвета е респект към Оранската кралска династия ( " Оранжевите " ), самата тя кръстена на френското градче Оранж, което членовете ѝ са управлявали в миналото.
Оранжеви флагове се развяваха от прозорците на тесните къщи около каналите, криволичещите улички бяха украсени с гирлянди от оранжеви флагчета и оранжеви балони бяха окачени на извитите стоманени стълбове с лампи. Паветата бяха осеяни със захвърлени оранжеви перуки, шапки и знаменца. Лицата на бебетата бяха боядисани в оранжево, а едно лаещо куче имаше оранжева шапчица, елече и дребно шалче от оранжеви пера. Издокаран с оранжева тениска с надпис IK HOU VAN HOLLAND ( " Аз обичам Холандия " ), оранжев цилиндър на главата и оранжеви слънчеви очила, аз изпитах възприятието, че не съм се постарал задоволително.
На площад " Дам ", мястото на историческия яз (дам) на река Амстел, дала името на града, се бяха събрали близо 25 000 души, с цел да гледат по какъв начин оттеглящата се кралица Беатрикс предава фамилния бизнес на сина си, новия крал Вилем-Александър. Шестетажният кралски замък в единия ъгъл на площада беше декориран с нидерландските трикольори, а позлатените перила на балкона на първия етаж бяха окичени с оранжеви цветя. Пред двореца имаше голяма навалица от благопожелатели, доста от които с оранжеви шапки с кожа по края и надуваеми корони.
С протегнати вратове и вдигнати високо камери, хората напрягаха поглед, с цел да видят по-маловажните кралски особи и звезди, които вървяха към двореца от остарялата Нюе Керк ( " Нова черква " ), където кралят преди малко беше официално утвърден от Нидерландския парламент. Британският престолонаследник принц Чарлс се потеше под тежестта на златните ленти и медалите си. Кофи Анан от Гана се ухили и помаха на ликуващата навалица.
След трийсет и три годишно ръководство кралица Беатрикс беше оповестила желанието си да се откаже от престола преди няколко месеца.
Тя сподели, че е време короната да бъде предадена на " ново потомство ". Сега, появявайки се на балкона на двореца над площада, положителната майка на нацията беше просълзена. " Преди няколко минути абдикирах от престола – сподели тя на нидерландски на гъсто струпалото се голям брой. Лек ветрец надипли тъмнолилавата ѝ рокля. – Щастлива съм и признателна да ви показва на вашия нов крал, Вилем-Александър. " Засвири националният химн и бившата кралица се отдръпна от балкона.
Новият крал пристъпи напред, червендалест като фермер, с мрачен костюм и светла вратовръзка. До него беше брачната половинка му Максима, аржентинска хубавица, която се беше отърсила от предишното си на щерка на лидер на хунтата и бе спечелила милиони нидерландски сърца. До кралската двойка стояха трите им дъщери с херувимски лица, очевидно нервни, само че красиви като принцеси на " Дисни " с идентичните си жълти рокли. Те помахаха на тълпата в оранжево и градът се раздруса от овации.
Моето пътешестване към площад " Дам " беше почнало преди три години на повече от осем хиляди километра в Карибско море. Бях работил в Лондон като един тип нископлатен политически консултант, пишех злонамерени опорни точки и демагогски речи за амбициозни политици, ловко злепоставях съперниците им и усърдно изравях непозволени разноски, с цел да доведа до насилствената оставка на другояче способени министри.
Работата ми гарантираше предложения за коктейли и впечатляваше девойките в питейни заведения, само че аз въобще не я харесвах. Когато националните избори и съдружното съглашение качиха на власт ликуващите ми някогашни сътрудници, се оказах изправен пред избор. Можех да работя като разносвач на чантите на някой министър по скъпо обгрижвани с ястие и други удоволствия интернационалните срещи на върха или да се отдам на доходното занимание на корпоративен лобист. Обмислях опциите си за избор единствено един следобяд и направих това, което би сторил всеки рационален човек: взех си еднопосочен самолетен билет за Куба.
През септември същата година бях на борда на очукана ветроходна яхта по крайбрежието на Белиз и се бях сдобил с прекомерно мрачен безоблачен тен и брада, гарантираща претършуване на голо по летищата. Екипажът с раста прически беше по-заинтересуван да слуша реге, в сравнение с да плава занякъде, и времето се беше разпаднало на блажено монотонен цикъл от пиянство на пунш с ром, плуване с костенурки и печене на слънце. Камарата на общините изглеждаше доста надалеч.
Сред няколкото други пасажери на борда имаше две загорели от слънцето британски девойки, които честваха дипломирането си и крояха проекти да спасят света, и четирима загорели от слънцето нидерландски братовчеди, шумни и прекомерно отзивчиви, каквито нормално са високите хора от ниската земя. Отегчен от рома и костенурките, аз поведох диалог с единствената госпожица от нидерландската група, слабичка русокоска със солена коса, бикини на морски звезди и очи с цвета на морето. Не обсъдихме нищо, което би се запомнило, само че когато тя слезе на брега вечерта, аз някак съумях да я убедя да ми даде имейл адреса си, надраскан на гърба на билет от кубинските авиолинии.
Изминаха няколко месеца в мъгла от бира, плажове и пътувания с рейсове и бях не запомнил за момичето на яхтата, когато поредност тревожни известия от банката ми сподели, че е време да си намеря нова работа. За жал самолетът, с който пътувах за " Хийтроу ", се сблъска с неочаквана снежна стихия и беше отклонен за Амстердам. Всички полети бяха анулирани и един недоброжелателен чиновник на защитата ме изрита от летище " Схипхол ", тъй че газих в дебелия сняг, обикаляйки хотели, всички до един препълнени с други изпаднали в невъзможност пасажери.
Треперейки в тениска и памучен панталон, по-подходящи за карибския климат, съществено обмислях да преспивам в някоя станция на метрото, когато се сетих, че познавам някого, който живее в Нидерландия. Коленичих до един заледен канал, изрових от дъното на раницата си избелелия от слънцето билет и изпратих известие на слабичката госпожица, в което я попитах дали желае да се срещнем на вечеря. В онази вечер тя ме предложения в дома си в Ротердам и аз по този начин и не си потеглих оттова.
Ротердам не е хубав град. Разпростряла се във всички направления индустриална агломерация с 600 000 души население, вторият по величина град в Нидерландия няма каналите, каменните павета и живописните мостове на по-известния си противник Амстердам и по тази причина рядко го безпокоят туристи. За моя изненада обаче, скоро започнах да го усещам като собствен дом. Буквално няколко часа откакто излязох на снега от летището, аз заживях във висока изкривена къща на обточена с дървета улица, сред канал, трамвайна спирка и бар, където продаваха дребни стъклени чаши бира " Хайнекен ".
Карибският ми тен бързо избледня и дългата ми брада се причисли към окъсаните ми плажни облекла в кофа за отпадък на влажен от дъжда балкон. Докато снегът се стопи, движимостите ми към този момент бяха пристигнали по пощата от Англия, и аз на драго сърце ядях яркозелена erwtensoep (грахова супа). Слабичкото момиче – енергична, борбена и извънредно умна гражданка на Ротердам с хубава усмивка – не показваше признаци, че ще ме изрита, и аз започнах бавния развой на интеграция в нидерландското общество.
Едно от първите неща, които трябваше да схвана, е по какъв начин да назовавам новата си татковина. Дори самите нидерландци не могат изрично да решат и назовават страната си ту Холандия, ту Нидерландия. Консултирах се с една дебела книга в библиотеката и научих, че публично страната се назовава Кралство Нидерландия. Така както Обединеното кралство включва Уелс, Шотландия и разнородни отвъдморски територии, Кралство Нидерландия включва основната територия в Европа – Нидерландия – и три колониални реликви в Карибско море: островите Аруба, Кюрасао и Синт Мартен. (Три други точици в Карибско море – Бонер, Синт Еустациус и Саба – също имат статут на " специфични общини ".)
Следователно европейската част на Кралството може да се назова единствено Нидерландия, да я наречеш Холандия е неверно, тъй като това име се отнася само за двете най-гъсто обитаеми провинции в страната: Северна Холандия и Южна Холандия. Ето за какво, да наречеш цялата страна Холандия е като да наречеш цялото Обединено кралство Англия – постоянно срещана неточност, само че въпреки всичко неточност. Затова страната е Нидерландия, а хората, които живеят в нея, са нидерландци и приказват нидерландски, език, който за чужденеца звучи като пийнал човек, правещ си гаргара със чорба.
На последващо място бяха велосипедите. В Британия велосипедите са спортни аксесоари, употребявани единствено от деца, спортуващи за здраве или безразсъдни смелчаци. В Нидерландия обаче една трета от популацията кара колела като основно средство за напредване. За няколко седмици си купих два: крепък велосипед за извършване на покупки с кормило като френски мустаци и след това грациозен бял състезателен велосипед, който тежеше може би една пета колкото първия.
Няколко седмици по-късно пристигна това, което нидерландците назовават snorfiets, или дребен мотопед, неуместна машинка с цвят като на пожарна кола и съвсем толкоз шумна. Каските не са наложителни и километрите равни, свободни от трафик алеи са идеални, с цел да се прибереш, криволичейки и клатушкайки се, вкъщи след прекалено много бири " Хайнекен ".
Трето, за жалост, трябваше да си намеря работа. Щедростта на нидерландската система за обществено обезпечаване те изкушава да останеш в леглото, само че за жал скоро открих доходна работа – необикновено високоплатена, само че скучна позиция в огромна англо-нидерландска компания, която изпращаше имейли от дребен офис в Хага и се опитваше да разбере странните привички на нидерландските ми сътрудници.
Накрая пристигна езикът. Почти всички нидерландци приказвам съвършен британски, с помощта на чудесно обучение и население, задоволително малочислено, с цел да проумее, че не си заслужава американски филми и телевизионни стратегии да се дублират на локалния език. Извън Амстердам обаче относително рядко може да чуеш на улицата да се приказва британски и бързо се отчаях, че не мога да проследявам диалози, да чета менюта и да разграничавам безалкохолна от същинска бира в супермаркета.
Нидерландски другари ми осигуриха бърз курс по основни изрази, които всеки англичанин в чужбина би трябвало да знае: Magi k een biertje? (може ли една бира); Je bent mooi (красива си); Ik heb het niet gedaan, ik wil en advocaat (нищо не съм направил, желая адвокат). Когато този речник се оказа непълен, взех няколко урока при частен преподавател, блага къдрокоса жена, която беше счупила таза си в акцидент с велосипед и бе принудена да лежи и да се възвръща в жанр Хичкок, гледайки птиците през задния си прозорец.
Така и не учихме същински, само че клюкарствахме на комбинация от нидерландски и британски и аз бързо доближих равнище, където можех да разбирам съвсем всичко, което ми споделят, и да съумея да измънкам, заеквайки, нещо в отговор. Четенето обаче беше по-трудно, та се борих с книжки с картинки, които принадлежаха на осемнайсетмесечната щерка на един нидерландски другар. " Зайчето " беше занимателна, само че " Прегладнялата гъсеница " не беше по силите ми. На публични места към момента постоянно правех неточности – когато един път попитах една жена дали ѝ е студено (heb je het koud?), несъзнателно изтърсих kont (задник).
Изненадващо бързо започнах да усещам Нидерландия като своя татковина. Научих се да карам велосипед, до момента в който държа отворен чадър, да отмятам обратно глава и да изгълтвам на огромни хапки хлъзгави мариновани херинги и да изговарям сложни и дълги думи като genoeg и hottentottententententoonstellin. Все още обаче доста неща в страната мощно ме озадачаваха.
За дребна по територия страна, по-малка от Того или Киргизстан, Нидерландия е имала голямо въздействие върху света. Нидерландците управлявали империя, разпростряла се от Карибско море до Източна Азия, основали Ню Йорк, разкрили Австралия, играят най-хубавия футбол в света и са основали едни от най-хубавите творби на изкуството и архитектурата в Европа. Където и да отидеш по света, на всички места намираш нидерландци.
Страна, на половина по територия на Шотландия, с население седемнайсет милиона и нещо, твърди, че е изобретила дивидито, апарата за диализа, радиокасетефона, компактдиска, енергоспестяващата електрическа крушка, часовника с махало, камерата за засичане на високи скорости, голфа, микроскопа, телескопа и поничката.
Нидерландия е била и към момента е нещо като загадка суперсила. И все пак за мнозина чужденци – в това число и за мен – оставаше страна, която напълно се определяше от клишета: дървени обувки и канали, лалета и вятърни мелници, колела и насипи, марихуана и проститутки.
Лавиците с книги в китното британско село, където израснах, скърцаха от тежестта на книги за италианската кухня и затрудненото храносмилане в провинциална Франция, само че когато станеше въпрос за гастрономично и климатично предизвикателната Нидерландия, множеството хора въобще не бяха осведомени. Онези, които познаваха добре историята на Берлинската стена или Френската опозиция, постоянно не знаеха нищо за превратностите на нидерландската история: големия мост земя, който в миналото е свързвал Нидерландия с Англия; глада, който опустошил страната през 40-те години на ХХ век; католическите обичаи на обожаващия карнавалите Юг; дългата битка за самостоятелност от Испания; кървавите войни против английската флота; инженерното знамение на плана " Делта " ; жлъчната политика на нидерландските крайнодесни. Милионите туристи, които я посещават всяка година, рядко напущат Амстердам и доста емигранти съумяват да живеят години в страната, без да приказват нито дума нидерландски. Подобно на Канада или Швеция, Нидерландия е място, което всеки познава малко, само че за което никой не знае доста.
Когато връзките ми със страната се задълбочиха, твърдо взех решение да науча повече. През 2013 година започнах поредност пътувания във втората ми татковина. Някои бяха дълги доста километри, а други се лимитираха с един град или даже постройка, само че задачата на всяко беше да схвана друг аспект на нидерландската просвета и история – битката против приливите, " Златният век " на империята, Втората международна война, последствията от имиграцията, демократичния метод към опиатите и проституцията – и по какъв начин всичко това е формирало самите нидерландци.
Тази книга е историята на тези пътувания. По време на тях аз освен видях встъпването в служба на новия крал в Амстердам, само че и се маскирах като тигър за Великден, напих се в световноизвестна художествена изложба, вървях на пикник в концентрационен лагер, открих Ноевия ковчег покрай Северно море и видях по какъв начин дребни деца боядисват в черно лицата си преди Коледа. Дори наруших дълготраен табиет и отидох на футболен мач. Научих за какво нидерландците непрекъснато мият прозорците си, за какво проститутките заплащат налог върху приходите си и за какво локалните хора не са толкоз демократични, колкото наподобяват.
Някои неща обаче останаха мистерия. Главното в тях беше накъде върви Нидерландия. През първите си няколко месеца в страната постоянно мислех, че нидерландците са построили нещо, което се приближава до идеално общество. Те живеят в една от най-богатите страни в Европа, само че работят минимум часове в печеливши многонационални компании и се употребяват от куп отлични публични услуги. В съпоставяне с британците нидерландецът работи приблизително един час дневно по-малко, само че е с двайсетина % по-богат.
Насилствените закононарушения са съвсем нечувани и даже огромните градове са пасторални, с малко стрес, джебчийство и нечистотия, които тормозят места като Лондон. Докато спомените ми за ежедневното ми пътешестване до Уестминстър бързо избледняваха, карах постепенно велосипеда си до офиса, работех по няколко часа дневно и пълнех банковата си сметка с сложен за похарчване поток от евро всеки месец – плюс специфични спомагателни чекове, които ми даваха, с цел да покрия разноските си по Коледа и лятната отмора.
Въпреки че пият по дузина чаши кафе дневно, нидерландците са спокойни и непринудени съвсем за всичко. Да се работи в събота и неделя е нечувано, а костюмите и вратовръзките са непокътнати единствено за сватби и погребения. (За събеседване за работа е задоволителна чиста тениска.) Нидерландия постоянно изглеждаше очарователно, изолирано от времето място, с деца, които безвредно играят по улиците вечер, метачи, които употребяват дървени метли като на вещици, и младежи, които карат ролкови кънки в парка, до момента в който слушат Майкъл Джаксън.
Докато се разхождаш около каналите в Делфт или гледаш по какъв начин кралските особи махат с ръка от балкона си в Амстердам, е елементарно да се съгласиш с думите на немския стихотворец Хайнрих Хере, че в случай че в миналото избухне нуклеарна война, той незабавно ще се насочи към Нидерландия, тъй като " там всичко се случва петдесет години по-късно ".
С времето обаче стана ясно, че първичните ми показа за успокоение и благополучие не са напълно точни. Въпреки многото почтени за удивление неща в Нидерландия, има и някои притеснителни.
Векове наред страната печели от отвореността си към външния свят. Географското ѝ състояние и дългото ѝ крайбрежие ѝ оказват помощ да забогатее от търговия, до момента в който отвъдморската ѝ империя финансира развиването на градове като Амстердам и художници като Рембранд. Отвореното, интернационално отношение на нидерландците им отрежда такова място на международната сцена, че е мъчно да си представиш да им съперничи, да речем, Финландия или Черна гора.
През последните години обаче отвореността към външни сили сътвори и провокации. Един публицист от " Ню Йорк Таймс " написа, че " нидерландците в последно време са малко изтощени от света. Последните трийсет и пет години от нидерландската история са роман за изгубена непорочност. Пагубната болест, която от дълго време разяжда жизненоважните органи на по-голямата част от индустриализирана Европа, наподобява, най-сетне стигна до Нидерландия, отнемайки доста от силата на тази тиха, работлива нация... [когато] смелите нидерландци за пръв път претърпяха вътрешен тероризъм, породист екстремизъм, корпоративен скандал и голяма безработица ".
Това беше през 1976 година. Оттогава чувството за неустановеност се е засилило. Икономическата рецесия удари мощно Нидерландия, климатичните промени заплашиха водните граници на страната и имиграцията сътвори напрежение в доста общности. Вероятно най-поразителното от всичко беше, че доста някогашни либерали започнаха да мислят, че целият нидерландски опит е отишъл прекомерно надалеч.
Прочутият търпелив метод към комплицирани обществени проблеми на страната беше подложен под въпрос и бяха пожертвани свещени крави като легалната приложимост на опиати и проституцията. В тийнейджърските години на ХХІ век една от най-малките страни в Европа, наподобява, беше микрокосмос за провокациите, пред които беше изправен целият континент.
Ще може ли Нидерландия да резервира обичайните си свободи, или положителните времена свършиха? Никой не беше сигурен, само че до момента в който Амстердам избухваше в оранжево, страната беше твърдо решена да не отстъпи пред неприятните пророци. Със своята спокойна, прагматична, нетеатрална настройка, нидерландците реагираха на измененията както постоянно са правили: с пиянство, танци и безмълвна увереност да запазят неповторимия си мироглед за живота.
Засега страната оставаше остров във времето: несъмнено най-толерантното, умерено и процъфтяващо кътче на общо взето бурния свят. " Ние ще продължаваме да взимаме неверни решения – сподели ми един другар – и ще продължаваме да се любуваме на последствията. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ