В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Светкавици, с автор

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Светкавици, с автор
Коментари Харесай

Откъс от "Светкавици" на Радослав Чичев

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Светкавици ", с създател Радослав Чичев, възложен от " Издателство за лирика ДА ".

Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията " Аларма " и " Артефир " по стратегия " Христо Ботев " на БНР. Автор е на стихосбирките: " От прашинката на деня ", за която през 2012 година е отличен с бронзов " Пегас " на Националния конкурс за дебютна литература " Южна пролет " в Хасково, на " Сърцето на ловеца е лисица " и на " 5.6 ". Както и на пиесите " Колекционерката ", " Траевремене " и " Звездата на Планк ". През 2012 година печели Фестивала " София: Поетики ". Един от участниците в поетичното зрелище " 4х4 ". Най-новата му книга е " Светкавици " ( " Издателство за лирика ДА " ) с редактори Силвия Чолева и Калоян Игнатовски, художник Росица Ралева.

" Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, откровеност, въздържаност, обезсърчение, господство – всичко в няколко реда, в един ред. С приковаваща ни конкретика. Мъртвият татко към този момент живее в сина. По-силен от сина. И в това няма безусловно никаква литература. Няма " Баща ми в мен ". Има живот, има гибел – и още веднъж живот. И внезапно буквалността се пречупва - и става монументална метафора. У нас доста се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни подарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо татко си ", написа за стихосбирката поетът и публицист Марин Бодаков.

Откъс от " Светкавици " на Радослав Чичев

През лятото ти ми сподели
виж какъв брой чудни са дърветата
с клони към слънцето
те се хранят със светлина
в този момент е есен и плодовете падат
аз виждам очите ти и си мисля
какъв брой чудни са хората
те се хранят с обич
с ръце протегнати към някого

***

Не рева дъжд вали
не се дръзвам слънце грее
не мисля вятър вее
не пея пролет иде
нищо не върша
обичам те

Тревожност

Птицата в отсрещния двор изчезна
тази която ме приспива и разсънва
и усетих по какъв начин сърцето ми пърха
оплита се в невидими храсталаци
уплашено трепти
разбрах
птицата е влезнала в него
тогава
погледнах към небето
поех въздух слънце облаци шир
толкоз колкото
сърцето ми да стане дом

***

Може би по тази причина ми харесваше замръзналата река
поради контрола на студа
поради невъзможността да се продължи
студът е деспот и аз го подкрепях
в този момент се веселя че падна по натурален метод
и реката тече и всичко се движи
и няма надзор

***

След дългата студена зима
възхитата от пролетните бели облаци
желая да съм като тях
постоянно друг
под едно небе
***

Гледам небето изпълнено с облаци пуша
димът се разхвърчава от вятъра
зелени треви и дървета се поклащат
птици и вятър птици и вятър
това е нашият санаториум
надалеч от всички покрай себе си
няма къде да се скриеш същинско е
болежка и трън
наслада и роза
думите бързо отлитат и кацат
димът от цигарата изписва
болежка и трън
наслада и роза

Детска рисунка

Баща ми в походката ми
Баща ми с походката си
Голям разкрач
Поклащане
Толкова жизненост в главата в облаците
Краката танцуват
Баща ми танцува смешно
Прилича на Фреди слуша Челентано
Баща ми пее цигански песни
Широко отворени устни дрънкане на зъби
Мънго Джери в този момент има нова жена...
Баща ми и шкодата наречена Мария
Червен разкош в алено време
120 L любовницата под която ляга всяка неделя
И все си е оставил някъде инструментите и все не знае
За любовта принадлежности няма
Баща ми поправя перални печки бойлери
Пие чай с доста захар и пуши цигари Фeмина
Една кутия и литър черно кафе
Баща ми дояжда всичко останало от нас
Баща ми има вкус само че най-много обича фасул
Баща ми обича доста неща даже неща които хвърчат
Баща ми обича
Баща ми в сърцето ми
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР