Откъс от "Суета, суета..." на Владо Трифонов
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Суета, суетност... " с създател Владо Трифонов, възложен от Издателство " Жанет 45 "
Журналист, преводач, създател на журналистика и есеистика, оповестена в българската и задграничната преса и профилирани издания. Сценарист и режисьор на документални филми с интернационалните участия и самопризнания. Носител на национални и задгранични награди за лирика и прозаичност, кинодокументалистика и снимка, както и на отличителна премия за публицистика на Австрийската осведомителна организация (APA) – Writing for Central and Eastern Europe.
" Суета, суетност... " умерено може да се назова " книжовен разказ ". По-точно " литературно-исторически разказ ". Произведението има кръгова конструкция – стартира с диалог в софийско кафене сред двама от корифеите на българската литература от края на ХІХ – началото на ХХ век – Иван Вазов и Стоян Михайловски, и приключва още веднъж с разменени реплики сред тях на същото място.
В общо петте елементи ставаме очевидци на настойчивите искания на княз Фердинанд към красивата брачна половинка на Христо Белчев – министър на финансите в държавното управление на Стефан Стамболов; чуваме нерадостните мисли на Пенчо Славейков по време на пътуването му за Италия, откакто напуща афектиран България; съпреживяваме любовта сред него и Мара Белчева, както и неприязънта му към литературния патриарх Вазов, с цел да стигнем до последната част, която споделя историята към несбъдналата се Нобелова премия за ексцентричния и капризен български стихотворец. Всичко това е поднесено с нюх за епохата, с прозрение в детайлите в дълбочина, с забавна замяна на реплики, с изострено и успешно възприятие за комизъм.
" Суета, суетност... " е книга за един от най-живописните интервали в българската просвета и литература, която сигурно ще притегли внимание. Роман със сериозен кинематографичен капацитет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от романа " Суета, суетност " на Владо Трифонов
ЗА КНИГАТА :
(предговор)
В един мартенски следобяд на 1912 година Иван Вазов и Стоян Михайловски седят в кафене " България " в центъра на София, пият кафе с ликьор, преглеждат пресата и обменят мисли. Днешният ден е по-специален – навършват се 21 години от убийството на една от най-интелигентните персони в следосвобожденска България – Христо Белчев, министър на финансите в Стамболовото държавно управление и брачен партньор на поетесата Мара Белчева.
От дума на дума спомените на двамата събеседници оживяват в низ от лица, случки и събития, присъщи за интелектуалните и политическите среди на това време. Важно място в тях е отредено на връзките сред Мара (Белчева) и Пенчо (Славейков) и взаимната им отдаденост – неразбрана и завидяна от доста техни съвременници.
Във времена на " отвързани " нрави, една прашна и до през вчерашния ден поробена балканска страна се пробва да прогледне за нови светове и култури. Прави го с цената на персонални драми и непримирими публични спорове, само че и със запаметяващи се образци за другарство и креативна уникалност.
И по този начин: от подправения морал на монархическия Двор и конфликта на поетическите поколения на Вазов и Славейков (които с идентична пристрастеност и непоносимост отстояват правата си на съществуване), през кървавите упоритости за постове, пари и въздействие измежду другите елементи на българското общество при започване на ХХ век...
напред...
с цел да се върнем още веднъж в същото кафене, на същата маса, където Вазов и Михайловски отиват към края на своя горчиво-сладък като кафе с ликьор диалог.
В. Т.
ЧАСТ ПЪРВА
Вестта за гибелта на Христо Белчев се разнесе незабавно.
Младият министър на финансите, един от най-интелигентните и образовани хора в държавното управление на Стефан Стамболов, беше погубен в центъра на София. Тези, които го познаваха, както и тези, които единствено бяха чували за него, останаха потресени.
Според едни убийството било осъществено по простъпка – същинската цел бил Стефан Стамболов. Други споделяха, че се е намесила дългата ръка на Фердинанд. Всички знаеха, че той обожава дамата на Христо – младата хубавица Мара Белчева – и прави обезверени опити да я вкара в леглото си. С ликвидирането на нейния брачен партньор пътят към Мара щеше да бъде разчистен и към този момент нищо не можеше да попречи на бисексуалния австрийски непослушник да я има.
Все отново надделяваше мнението, че задачата на убийците, четирима на брой съгласно очевидци, била точно министър-председателят. Очевидци на станалото твърдяха, че откакто Стамболов съумял да се изплъзне от преследвачите си, предопределеният
за него патрон намерил Христо. " Да е гледал с кого дружи " – злорадстваха завистници.
Днес, 27 март 1912, се навършваха 21 години от трагичния му край.
В кафене " България ", сборно място на част от софийската интелигенция, в огромната ъглова зала с прозорци към двете улици, седяха върлият русофил Вазов и русофобът Стоян Михайловски, пиеха филтрирано кафе с ликьор и разговаряха.
– Отиде си без време. Можеше да си написа стиховете и трудовете по финанси, да се радва на хубавата младоженка и да си гледа кефа – сподели Вазов, сръбна от кафето и избърса с кърпичка мустаците си. – Стамболов го подведе. Каза му, че стихотворец къща не храни,
даде му власт и той поддаде.
– Даде му власт, щото го видя, че е сръчен. Че е милосърден и трудолюбив. На България ѝ трябват кадърни хора и работливи, не простаци и лентяи.
– Властта рано или късно си отмъщава – отсъди Вазов.
– Още ми е пред очите, въпреки толкова време да мина. Ние с него сме съвсем набори. Аз съм с една година по-голям – сподели Михайловски и отпи от ликьора с примижали очи.
– Той и Мара, и двамата красиви, снажни, като тръгнеха по улицата, да ги гледаш и да им се радваш. Не му трябваше на Христо да става министър.
– Искаше да помогне на тази клета страна с французките си познания, с немските си познания, с цел да излезе тя най-накрая от простотията и немотията. А не да я лашкат руснаците.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1083)
Журналист, преводач, създател на журналистика и есеистика, оповестена в българската и задграничната преса и профилирани издания. Сценарист и режисьор на документални филми с интернационалните участия и самопризнания. Носител на национални и задгранични награди за лирика и прозаичност, кинодокументалистика и снимка, както и на отличителна премия за публицистика на Австрийската осведомителна организация (APA) – Writing for Central and Eastern Europe.
" Суета, суетност... " умерено може да се назова " книжовен разказ ". По-точно " литературно-исторически разказ ". Произведението има кръгова конструкция – стартира с диалог в софийско кафене сред двама от корифеите на българската литература от края на ХІХ – началото на ХХ век – Иван Вазов и Стоян Михайловски, и приключва още веднъж с разменени реплики сред тях на същото място.
В общо петте елементи ставаме очевидци на настойчивите искания на княз Фердинанд към красивата брачна половинка на Христо Белчев – министър на финансите в държавното управление на Стефан Стамболов; чуваме нерадостните мисли на Пенчо Славейков по време на пътуването му за Италия, откакто напуща афектиран България; съпреживяваме любовта сред него и Мара Белчева, както и неприязънта му към литературния патриарх Вазов, с цел да стигнем до последната част, която споделя историята към несбъдналата се Нобелова премия за ексцентричния и капризен български стихотворец. Всичко това е поднесено с нюх за епохата, с прозрение в детайлите в дълбочина, с забавна замяна на реплики, с изострено и успешно възприятие за комизъм.
" Суета, суетност... " е книга за един от най-живописните интервали в българската просвета и литература, която сигурно ще притегли внимание. Роман със сериозен кинематографичен капацитет.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от романа " Суета, суетност " на Владо Трифонов
ЗА КНИГАТА :
(предговор)
В един мартенски следобяд на 1912 година Иван Вазов и Стоян Михайловски седят в кафене " България " в центъра на София, пият кафе с ликьор, преглеждат пресата и обменят мисли. Днешният ден е по-специален – навършват се 21 години от убийството на една от най-интелигентните персони в следосвобожденска България – Христо Белчев, министър на финансите в Стамболовото държавно управление и брачен партньор на поетесата Мара Белчева.
От дума на дума спомените на двамата събеседници оживяват в низ от лица, случки и събития, присъщи за интелектуалните и политическите среди на това време. Важно място в тях е отредено на връзките сред Мара (Белчева) и Пенчо (Славейков) и взаимната им отдаденост – неразбрана и завидяна от доста техни съвременници.
Във времена на " отвързани " нрави, една прашна и до през вчерашния ден поробена балканска страна се пробва да прогледне за нови светове и култури. Прави го с цената на персонални драми и непримирими публични спорове, само че и със запаметяващи се образци за другарство и креативна уникалност.
И по този начин: от подправения морал на монархическия Двор и конфликта на поетическите поколения на Вазов и Славейков (които с идентична пристрастеност и непоносимост отстояват правата си на съществуване), през кървавите упоритости за постове, пари и въздействие измежду другите елементи на българското общество при започване на ХХ век...
напред...
с цел да се върнем още веднъж в същото кафене, на същата маса, където Вазов и Михайловски отиват към края на своя горчиво-сладък като кафе с ликьор диалог.
В. Т.
ЧАСТ ПЪРВА
Вестта за гибелта на Христо Белчев се разнесе незабавно.
Младият министър на финансите, един от най-интелигентните и образовани хора в държавното управление на Стефан Стамболов, беше погубен в центъра на София. Тези, които го познаваха, както и тези, които единствено бяха чували за него, останаха потресени.
Според едни убийството било осъществено по простъпка – същинската цел бил Стефан Стамболов. Други споделяха, че се е намесила дългата ръка на Фердинанд. Всички знаеха, че той обожава дамата на Христо – младата хубавица Мара Белчева – и прави обезверени опити да я вкара в леглото си. С ликвидирането на нейния брачен партньор пътят към Мара щеше да бъде разчистен и към този момент нищо не можеше да попречи на бисексуалния австрийски непослушник да я има.
Все отново надделяваше мнението, че задачата на убийците, четирима на брой съгласно очевидци, била точно министър-председателят. Очевидци на станалото твърдяха, че откакто Стамболов съумял да се изплъзне от преследвачите си, предопределеният
за него патрон намерил Христо. " Да е гледал с кого дружи " – злорадстваха завистници.
Днес, 27 март 1912, се навършваха 21 години от трагичния му край.
В кафене " България ", сборно място на част от софийската интелигенция, в огромната ъглова зала с прозорци към двете улици, седяха върлият русофил Вазов и русофобът Стоян Михайловски, пиеха филтрирано кафе с ликьор и разговаряха.
– Отиде си без време. Можеше да си написа стиховете и трудовете по финанси, да се радва на хубавата младоженка и да си гледа кефа – сподели Вазов, сръбна от кафето и избърса с кърпичка мустаците си. – Стамболов го подведе. Каза му, че стихотворец къща не храни,
даде му власт и той поддаде.
– Даде му власт, щото го видя, че е сръчен. Че е милосърден и трудолюбив. На България ѝ трябват кадърни хора и работливи, не простаци и лентяи.
– Властта рано или късно си отмъщава – отсъди Вазов.
– Още ми е пред очите, въпреки толкова време да мина. Ние с него сме съвсем набори. Аз съм с една година по-голям – сподели Михайловски и отпи от ликьора с примижали очи.
– Той и Мара, и двамата красиви, снажни, като тръгнеха по улицата, да ги гледаш и да им се радваш. Не му трябваше на Христо да става министър.
– Искаше да помогне на тази клета страна с французките си познания, с немските си познания, с цел да излезе тя най-накрая от простотията и немотията. А не да я лашкат руснаците.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1083)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ