Откъс от "Смърт във Венеция и други новели" на Томас Ман
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Смърт във Венеция и други новели ", с създател Томас Ман, възложен от Издателство " Колибри ". Сборникът обгръща пет от най-известните новели на немския публицист: " Дребният господин Фридеман ", " Тристан ", " Тонио Крьогер ", " Смърт във Венеция " и " Марио и фокусникът ". " Смърт във Венеция " (1912 ) постоянно е определяна от международната рецензия като най-хубавото произведение, написано на немски език. Филмовата версия, режисирана от огромния Лукино Висконти, вдъхва нов живот на новелата, а композиторът Бенджамин Бритън написа по творбата опера.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Томас Ман - " Смърт във Венеция и други новели "
Густав Ашенбах или Фон Ашенбах, както публично гласеше името му от петдесетия му рожден ден насам, реши през един пролетен следобяд на 19... година, която бе толкоз неподходяща за нашия континент, да предприеме по-далечна разходка и напусна сам жилището си на Принцрегентенщрасе в Мюнхен. Раздразнен от сложната и неблагодарна работа в предиобедните часове, която таман в този момент изискваше висшо внимание, предвидливост, упоритост и акуратност на волята, писателят не бе съумял даже след обеда да възпре траялия да действа креативен механизъм на духа, това motus animi continuus, в което съгласно Цицерон се състои умеенето на писателя да бъде убедителен; не го навести и облекчителната сънливост, която му беше така нужна най-малко един път денем заради напредналото амортизиране на силите.
Ето за какво скоро след чая излезе навън, като се надяваше, че въздухът и придвижването ще го поободрят и ще му оказват помощ да дочака една ползотворна вечер. Беше при започване на май и след няколко студени и влажни седмици ненадейно настъпи прибързано знойно лято. Близо до града, в Английската градина, където дърветата едвам започваха да се покриват с първите си нежни листенца, беше душно като през август и цялостно с коли и излезли на разходка пешеходци.
В Аумайстер, докъдето водеха все по-тихи и по-тихи алеи, Ашенбах постоя малко, с цел да хвърли взор върху оживената, цялостна с народ гостилница с градина, в края на която бяха спрели няколко файтона и екипажа. Оттам към този момент по залез-слънце пое противоположния път отвън парка през ливадите и тъй като над Фьоринг бяха надвиснали буреносни облаци, пък и се усещаше изтощен, реши да изчака пред Северното гробище трамвая, който по права линия щеше да го върне в града.
На спирката и към нея като в никакъв случай нямаше хора. Коли не се виждаха нито по павираната Унгерерщрасе, по която лъскавите самотни релси водеха към Швабинг, нито по шосето за Фьоринг; не се мяркаше жив човек и зад оградите на каменоделците, където чакащите купувачи кръстове, паметни плочи и монументи образуваха второ, необитаемо гробище, а издигнатият във византийски жанр дом на покойниците отсреща лежеше безгласен в отблясъка на гаснещия ден.
По фасадата му, украсена с гръцки кръстове и свещени стенописи в светли краски, се виждаха и симетрично подредени надписи със златни букви, отнасящи се до задгробния живот подбрани древен изрази като: " Те влизат в божия дом ", или: " Да им свети безконечната светлина " ; и в течение на няколко минути Ашенбах се развлича, като разчиташе формулите и проникваше с вътрешния си поглед в тяхната транспарантна мистичност. После обаче видя в ходника сред колоните над двата апокалиптични звяра, пазители на откритата стълба, един мъж, чийто не напълно елементарен тип даде напълно друга тенденция на мислите му.
Не се разбра дали индивидът бе излязъл от вътрешността на дома през бронзовата врата, или неусетно бе пристигнал извън и се бе изкачил горе. Без да се задълбочава изключително в този въпрос, Ашенбах беше податлив да одобри първото. Умерено висок на растеж, слаб, голобрад и явно чипонос, мъжът беше от вида на червенокосите – кожата му беше млечнобяла и покрита с лунички.
Очевидно нямаше никаква антична баварска жилка; и в случай че не друго, то най-малко панамената шапка с необятна и права външна страна слагаше върху цялата му външност отпечатък на нещо чуждоземно и далечно. Освен това, несъмнено, той носеше нормалната раница на гърба, костюм от жълтеникав лоден, препасан с колан, на лявата си ръка под лакътя бе провесил сива мушама с качулка, която бе притиснал към хълбока си, а в дясната държеше бастун с стоманен шип в долния край; бе кръстосал нозе и опрял другия си хълбок на дръжката на напряко забития в земята бастун.
Понеже стоеше с вдигната глава, мършавата му шия стърчеше високо над необятния отвор на спортната риза и излагаше на показ едрата му адамова ябълка; мъжът се взираше деликатно в ширинето отдолу под алените мигли на безцветните си очи, сред които се обрисуваха две отвесни, енергични бръчки, напълно не подхождащи на късия му чип нос.
Така – а може би издигнатото и издигащото го място, на което бе застанал, допринасяше за това усещане – стойката му издаваше нещо властно и повелително, смело и даже необуздано; дали залязващото слънце го заслепяваше, та го принуждаваше да гримасничи, или ставаше дума за непоправимо обезобразяване на лицето, само че прекомерно късите му устни се бяха дръпнали изцяло от зъбите, които, оголени чак до венците, се подаваха на открито, бели и дълги.
Възможно беше Ашенбах в своето частично разсеяно, частично настоятелно наблюдаване на непознатия да бе показал известна несъобразителност, тъй като ненадейно видя, че оня пресрещна погледа му толкоз войнствено, по този начин непосредствено, с такова намерено желание да докара работата до дъно, че Ашенбах, неприятно обиден, се извърна и потегли около оградите, решил да не обръща към този момент никакво внимание на този човек. И в идната минута го не помни.
Ала несъмнено осанката на непознатия, типът му на скитник беше подействал на въображението му или пък тук бе забъркано някакво друго физическо или душевно въздействие, само че напълно внезапно той почувства странна вътрешна просторност, нещо като скитническо безпокойствие, като юношеско жадно увлечение към далечината – възприятие толкоз живо, толкоз ново или най-малкото възприятие, от което от дълго време беше отвикнал, беше го не запомнил, че той, с ръце на гърба и взор към земята, застана като прикрепен на едно място, с цел да разгадае същината и задачата на това чувство.
Беше предпочитание да пътешества, нищо друго, само че обзело го като припадък и породило в душата му пристрастеност, екзалтираност, съвсем халюцинации. Жаждата му се разпростря върху зрителните му показа, въображението му, още неуспокоило се след днешните часове на упорен труд, сътвори облици на хилядите чудеса и ужаси, каквито се срещаха по разноликата земя, и из веднъж се помъчи да ги види онлайн – да, той виждаше, виждаше някаква околност, тропическо тресавище под небе, покрито с гъсти изпарения, влажна, обилна и безкрайна околност, един тип изконна пустота от острови, тресавища и ръкави на реки, които влачеха тиня; виждаше наоколо и далеко ширни полета с волно избуяла папрат, с мазни набъбнали и причудливо разцъфтели растения, измежду които се въздигаха космати стволове на палми; виждаше необичайно разкривени дървета с корени във въздуха, които се спускаха в почвата, в застоялите води, където се отразяваха зелени сенки и където измежду плаващи цветя, млечнобели и огромни колкото паници, по плитчините стояха невиждани от него птици с високи рамена и безформени човки и гледаха неподвижно настрани; виждаше сред възлестите тръбовидни стъбла на бамбуковия храсталак святкащите очи на дебнещ тигър... и почувства, че сърцето му се разтуптява от смут и загадъчна жад. После видението изчезна; Ашенбах поклати глава и поде още веднъж разходката си около оградите на каменоделните.
Откакто разполагаше с нужните средства, с цел да се придвижва където и както пожелае, той гледаше на пътешествията извънредно като на хигиенична мярка, която понякога трябваше да бъде прилагана мимо всевъзможен смисъл и всякакво предпочитание. Зает прекалено със дилемите, поставяни му от неговия личен Аз и Аза на Европа, съкрушен от задължението да твори, пребогато несклонен към развлечения и неспособен да стане фен на пъстрия външен свят, той бе се задоволил изцяло с онази визия за повърхността на земята, която всеки човек може да добие, без да се отдалечава доста от мястото си, и в никакъв случай не бе почувствал и най-малкото прелъщение да напусне континента.
Особено откогато животът му стартира постепенно да клони към заник, откогато страхът му на живописен създател, че не ще успее да довърши делото си, че последният му час може да удари, преди да е предал своя дял и да е изразил изцяло себе си, откогато този боязън не можеше към този момент да бъде отпъден като елементарна неоправдана прищявка, всекидневието му протичаше съвсем извънредно в хубавия град, станал за него същински роден ъгъл, и в грубоватата вила, която си бе построил в планината и където прекара дъжделивото лято.
Пък и това, което преди малко бе го прихванало ненадейно и толкоз късно, прекомерно скоро бе обуздано и отблъснато с помощта на разсъдъка и на самодисциплината, на която бе привикнал от млади години.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Томас Ман - " Смърт във Венеция и други новели "
Густав Ашенбах или Фон Ашенбах, както публично гласеше името му от петдесетия му рожден ден насам, реши през един пролетен следобяд на 19... година, която бе толкоз неподходяща за нашия континент, да предприеме по-далечна разходка и напусна сам жилището си на Принцрегентенщрасе в Мюнхен. Раздразнен от сложната и неблагодарна работа в предиобедните часове, която таман в този момент изискваше висшо внимание, предвидливост, упоритост и акуратност на волята, писателят не бе съумял даже след обеда да възпре траялия да действа креативен механизъм на духа, това motus animi continuus, в което съгласно Цицерон се състои умеенето на писателя да бъде убедителен; не го навести и облекчителната сънливост, която му беше така нужна най-малко един път денем заради напредналото амортизиране на силите.
Ето за какво скоро след чая излезе навън, като се надяваше, че въздухът и придвижването ще го поободрят и ще му оказват помощ да дочака една ползотворна вечер. Беше при започване на май и след няколко студени и влажни седмици ненадейно настъпи прибързано знойно лято. Близо до града, в Английската градина, където дърветата едвам започваха да се покриват с първите си нежни листенца, беше душно като през август и цялостно с коли и излезли на разходка пешеходци.
В Аумайстер, докъдето водеха все по-тихи и по-тихи алеи, Ашенбах постоя малко, с цел да хвърли взор върху оживената, цялостна с народ гостилница с градина, в края на която бяха спрели няколко файтона и екипажа. Оттам към този момент по залез-слънце пое противоположния път отвън парка през ливадите и тъй като над Фьоринг бяха надвиснали буреносни облаци, пък и се усещаше изтощен, реши да изчака пред Северното гробище трамвая, който по права линия щеше да го върне в града.
На спирката и към нея като в никакъв случай нямаше хора. Коли не се виждаха нито по павираната Унгерерщрасе, по която лъскавите самотни релси водеха към Швабинг, нито по шосето за Фьоринг; не се мяркаше жив човек и зад оградите на каменоделците, където чакащите купувачи кръстове, паметни плочи и монументи образуваха второ, необитаемо гробище, а издигнатият във византийски жанр дом на покойниците отсреща лежеше безгласен в отблясъка на гаснещия ден.
По фасадата му, украсена с гръцки кръстове и свещени стенописи в светли краски, се виждаха и симетрично подредени надписи със златни букви, отнасящи се до задгробния живот подбрани древен изрази като: " Те влизат в божия дом ", или: " Да им свети безконечната светлина " ; и в течение на няколко минути Ашенбах се развлича, като разчиташе формулите и проникваше с вътрешния си поглед в тяхната транспарантна мистичност. После обаче видя в ходника сред колоните над двата апокалиптични звяра, пазители на откритата стълба, един мъж, чийто не напълно елементарен тип даде напълно друга тенденция на мислите му.
Не се разбра дали индивидът бе излязъл от вътрешността на дома през бронзовата врата, или неусетно бе пристигнал извън и се бе изкачил горе. Без да се задълбочава изключително в този въпрос, Ашенбах беше податлив да одобри първото. Умерено висок на растеж, слаб, голобрад и явно чипонос, мъжът беше от вида на червенокосите – кожата му беше млечнобяла и покрита с лунички.
Очевидно нямаше никаква антична баварска жилка; и в случай че не друго, то най-малко панамената шапка с необятна и права външна страна слагаше върху цялата му външност отпечатък на нещо чуждоземно и далечно. Освен това, несъмнено, той носеше нормалната раница на гърба, костюм от жълтеникав лоден, препасан с колан, на лявата си ръка под лакътя бе провесил сива мушама с качулка, която бе притиснал към хълбока си, а в дясната държеше бастун с стоманен шип в долния край; бе кръстосал нозе и опрял другия си хълбок на дръжката на напряко забития в земята бастун.
Понеже стоеше с вдигната глава, мършавата му шия стърчеше високо над необятния отвор на спортната риза и излагаше на показ едрата му адамова ябълка; мъжът се взираше деликатно в ширинето отдолу под алените мигли на безцветните си очи, сред които се обрисуваха две отвесни, енергични бръчки, напълно не подхождащи на късия му чип нос.
Така – а може би издигнатото и издигащото го място, на което бе застанал, допринасяше за това усещане – стойката му издаваше нещо властно и повелително, смело и даже необуздано; дали залязващото слънце го заслепяваше, та го принуждаваше да гримасничи, или ставаше дума за непоправимо обезобразяване на лицето, само че прекомерно късите му устни се бяха дръпнали изцяло от зъбите, които, оголени чак до венците, се подаваха на открито, бели и дълги.
Възможно беше Ашенбах в своето частично разсеяно, частично настоятелно наблюдаване на непознатия да бе показал известна несъобразителност, тъй като ненадейно видя, че оня пресрещна погледа му толкоз войнствено, по този начин непосредствено, с такова намерено желание да докара работата до дъно, че Ашенбах, неприятно обиден, се извърна и потегли около оградите, решил да не обръща към този момент никакво внимание на този човек. И в идната минута го не помни.
Ала несъмнено осанката на непознатия, типът му на скитник беше подействал на въображението му или пък тук бе забъркано някакво друго физическо или душевно въздействие, само че напълно внезапно той почувства странна вътрешна просторност, нещо като скитническо безпокойствие, като юношеско жадно увлечение към далечината – възприятие толкоз живо, толкоз ново или най-малкото възприятие, от което от дълго време беше отвикнал, беше го не запомнил, че той, с ръце на гърба и взор към земята, застана като прикрепен на едно място, с цел да разгадае същината и задачата на това чувство.
Беше предпочитание да пътешества, нищо друго, само че обзело го като припадък и породило в душата му пристрастеност, екзалтираност, съвсем халюцинации. Жаждата му се разпростря върху зрителните му показа, въображението му, още неуспокоило се след днешните часове на упорен труд, сътвори облици на хилядите чудеса и ужаси, каквито се срещаха по разноликата земя, и из веднъж се помъчи да ги види онлайн – да, той виждаше, виждаше някаква околност, тропическо тресавище под небе, покрито с гъсти изпарения, влажна, обилна и безкрайна околност, един тип изконна пустота от острови, тресавища и ръкави на реки, които влачеха тиня; виждаше наоколо и далеко ширни полета с волно избуяла папрат, с мазни набъбнали и причудливо разцъфтели растения, измежду които се въздигаха космати стволове на палми; виждаше необичайно разкривени дървета с корени във въздуха, които се спускаха в почвата, в застоялите води, където се отразяваха зелени сенки и където измежду плаващи цветя, млечнобели и огромни колкото паници, по плитчините стояха невиждани от него птици с високи рамена и безформени човки и гледаха неподвижно настрани; виждаше сред възлестите тръбовидни стъбла на бамбуковия храсталак святкащите очи на дебнещ тигър... и почувства, че сърцето му се разтуптява от смут и загадъчна жад. После видението изчезна; Ашенбах поклати глава и поде още веднъж разходката си около оградите на каменоделните.
Откакто разполагаше с нужните средства, с цел да се придвижва където и както пожелае, той гледаше на пътешествията извънредно като на хигиенична мярка, която понякога трябваше да бъде прилагана мимо всевъзможен смисъл и всякакво предпочитание. Зает прекалено със дилемите, поставяни му от неговия личен Аз и Аза на Европа, съкрушен от задължението да твори, пребогато несклонен към развлечения и неспособен да стане фен на пъстрия външен свят, той бе се задоволил изцяло с онази визия за повърхността на земята, която всеки човек може да добие, без да се отдалечава доста от мястото си, и в никакъв случай не бе почувствал и най-малкото прелъщение да напусне континента.
Особено откогато животът му стартира постепенно да клони към заник, откогато страхът му на живописен създател, че не ще успее да довърши делото си, че последният му час може да удари, преди да е предал своя дял и да е изразил изцяло себе си, откогато този боязън не можеше към този момент да бъде отпъден като елементарна неоправдана прищявка, всекидневието му протичаше съвсем извънредно в хубавия град, станал за него същински роден ъгъл, и в грубоватата вила, която си бе построил в планината и където прекара дъжделивото лято.
Пък и това, което преди малко бе го прихванало ненадейно и толкоз късно, прекомерно скоро бе обуздано и отблъснато с помощта на разсъдъка и на самодисциплината, на която бе привикнал от млади години.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (911)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ