Откъс от "Серотонин" на Мишел Уелбек
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Серотонин ", с създател Мишел Уелбек, възложен от Издателство " Факел Експрес "
Мишел Уелбек (1956) е създател на сборници със стихове и есета и на седем романа: " По-широко поле за битката " (1994), " Елементарните частици " (1998), за чийто превод на британски му е присъдена " Международната дъблинска литературна премия IMPAC ", " Платформата " (2001), " Възможност за остров " (2005), получил премията " Интералие ", " Карта и територия " (2010), отличен с най-престижната френска литературна премия " Гонкур ", " Подчинение " (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 година създателят получава премията " Освалд-Шпенглер ".
Същата година Уелбек е отличен с новосъздадената огромна литературна премия " Шато Ла Тур Карне ", чийто първи притежател за 2017 година е Милан Кундера. През 2019 година Уелбек е почетен със званието Кавалер на Ордена на Почетния легион, а Австрия му присъжда интернационалната " Австрийска държавна премия за европейска литература ", която се дава един път годишно на европейски писатели.
" Серотонин " е седмият разказ на Уелбек. Публикуван във Франция през януари 2019 година, той се появява съвсем по едно и също време в превод в Германия, Испания и Италия и за броени дни трансформира в международен бестселър. Българското издание на романа в превод на Александра Велева с марката на " Факел експрес " излиза преди обявата му във Англия и Русия.
" Серотонин " е историята на един обезсърчен човек, който се стреми на вятъра да си възвърне отминалото благополучие. Романът е и роман за тежката рецесия във френското земеделие и в мирогледа на актуалния човек. Главният воин Флоран-Клод Лабруст е специалист в министерството на земеделието и приготвя документите за договарящите от името на Франция в Брюксел.
Като жител той се бунтува против все по-строгите " политически правилни " ограничавания – от най-нелепите и истеричните в публичния и политически живот до ежедневни битови забрани, като да вземем за пример тази, наложена на пушачите. Заклет пушач, самият Флоран-Клод не крие, че злоупотребява с алкохола и отдава огромно значение на секса. Позволява си да дефинира Гьоте като " стар малоумник ", " един от най-зловещите дърдорковци в международната литература ", и тъй като се намира в тежка меланхолия все по-често протяга ръка към капторикса – антидепресант, който подтиква секрецията на серотонин, хормона на щастието.
И по този начин: добре пристигнали в света на Мишел Уелбек!
Като в множеството му романи и тук разказът се води от първо лице: от името на господин Лабруст. Когато го срещаме за първи път, той дели безценен апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на полови оргии Юзу, която работи в културния център на Япония в Париж. Отвратен от сниманите на видео подиуми, на които се натъква инцидентно в компютъра й, Флоран-Клод взема решение да я напусне а за какво не и да я напие и хвърли от 29 етаж на високия блок, в който живеят?
По-разумно се оказва обаче да изчезне, както вършат напълно безнаказано 12 000 души всяка година във Франция. Изчезва, с цел да се върне обратно в живота си и да ни опише за окончателно изгубената си обич – на фона на описаното с присъщата за писателя прозорливост съвремие: природа и градове, столични хотели и днешна провинциална Франция, краварници и птицеферми, кръчми и хора, сред които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се обезверено да оцелее, отглеждайки говеда, германецът орнитолог и скришен педофил, държавният чиновник, който си фантазира, че англицизмите го вършат " оперативно способен ", лекарят рокер Азот. С идентичен жлъч са изобличени " екосъзнателните буржоа ", холандските пенсионери, европейските функционери и даже самия Всевишен...
" Серотонин " е по едно и също време химн на сантименталната обич и политическа ирония, един комичен и печален, доста печален разказ, изпълнен с оракулски интуиции.
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Серотонин " на Мишел Уелбек
След този кучешки мини генг-бенг аз прекратих гледането, бях погнусен, само че най-вече от страдание към кучетата, като в същото време не можех да се самозалъгвам – за една японка (поне това, което бях успял да установя, наблюдавайки манталитета на този народ) да спи със западняк, е единствено по себе си към този момент равносилно на това да се съвкупи с животно. Преди да напусна родителската спалня, записах всички видеа на флашка.
Лицето на Юзу беше изцяло разпознаваемо и аз започнах да възнамерявам нов проект за освобождението си, който се състоеше чисто и просто (добрите хрумвания са постоянно прости) в това да я изхвърля през прозореца.
Практическото му осъществяване не представляваше никаква компликация. Първо трябваше да я накарам да пие, под предлог че качеството на напитката е извънредно, нещо от рода на подарък от малък локален производител на джанки от Вож, беше доста сензитивна към сходни причини, в този смисъл си бе останала туристка.
Японците, пък въобще всички азиатци, имат нетърпимост към алкохола заради дефицит на ензима алдехид дехидрогеназа (ALDH), който е необходим, с цел да се преработи алкохолът в оцетна киселина. За по-малко от пет минути щеше да изпадне в алкохолно замайване, към този момент го бях изпитал; и тогава щеше да е задоволително да отворя прозореца, да пренеса тялото й, тежеше по-малко от петдесет кг (почти толкоз, колкото багажът й), щях да я примъкна без изключително усложнение, а двайсет и девет етажа не простят.
Естествено, можех да изисквам за трагичен случай, дължащ се на замайване, всичко това изглеждаше много задоволително, само че аз въпреки всичко имах голямо доверие, може би пресилено, в полицията на страната си и първичното ми желание беше по-ско ро да си призная – с тези видеа, мислех си, можех да се надявам на смекчаващи условия.
Наказателният кодекс от 1810 година постановява в член 324, че " ликвидиране, осъществено от брачна половинка по отношение на съпругата му или от последната по отношение на брачна половинка є, не може да бъде целесъобразно (...), само че при положение на прелюбодеяние, очакван в член 336, убийството, извършено от брачна половинка по отношение на брачната половинка му, както и по отношение на нейния съизвършител, сега, в който ги залавя на мястото на престъплението в фамилния дом, може да бъде оневинено ".
С една дума, в случай че се бях изтърсил с един калашников вечерта на оргията и в случай че бяхме в епохата на Наполеон, щях да бъда оневинен без проблеми. Но не бяхме към този момент в епохата на Наполеон, не бяхме даже в епохата на " Развод по италиански ", и след едно бързо изследване по интернет разбрах, че междинната присъда за закононарушение, осъществено от съпрузи в миг на афект, е седемнайсет години отнемане от независимост, някои феминистки желаят да се отиде по-далеч, да се разреши произнасянето на по-тежки присъди посредством въвеждането на понятието " феминицид " в наказателния кодекс, нещо, което намирах по-скоро за занимателно, подсещаше ми на инсектицид и на ратицид. Седемнайсет години бяха въпреки всичко много.
От друга страна, не е може би толкоз неприятно в пандиза, си споделях аз, изчезват административните проблеми, разноските по здравето ти са поети, основният минус е, че си подложен непрекъснато на побоища и содомия от страна на останалите пандизчии, само че наподобява, педофилите са тези, които биват най-често унижавани и шибани откъм гърба от другите арестанти или пък извънредно миловидните младежи с дребни благ задници, тези нежни всемирски нарушители, попаднали там по най-глупавия метод единствено поради една линийка кока; аз съм снажен и набит и си падам малко пияч, профилът ми е по-скоро на междинен пандизчия.
" Унижени и изнасилени " е хубаво заглавие, Достоевски вид траш; впрочем, коства ми се, Достоевски беше писал за света на заточениците, евентуално можеше да се направи някакъв паралел, само че аз нямах към този момент никакво време да проверявам, трябваше да взема бързо решение, а и съгласно мен човек, умъртвил жена си, с цел да " отбрани достойнството си ", би трябвало да се радва на известно почитание от страна на съкилийниците си, това най-малко ми подсказваше слабото ми схващане на логиката на психиката в затворническа среда.
От друга страна, на открито имаше въпреки всичко неща, които обичах, като да напазаруваш в G20 да вземем за пример, там продаваха четиринайсет разнообразни типа хумус, или разходка в гората, като дете обичах разходките в гората, трябваше да ги върша по-често, бях изгубил прекалено много връзката с детството си, та в действителност продължителният затвор не беше може би най-хубавото решение; хумусът, наподобява, надви. Без да споменавам моралните аспекти, свързани с убийството, рабира се.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1117)
Мишел Уелбек (1956) е създател на сборници със стихове и есета и на седем романа: " По-широко поле за битката " (1994), " Елементарните частици " (1998), за чийто превод на британски му е присъдена " Международната дъблинска литературна премия IMPAC ", " Платформата " (2001), " Възможност за остров " (2005), получил премията " Интералие ", " Карта и територия " (2010), отличен с най-престижната френска литературна премия " Гонкур ", " Подчинение " (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 година създателят получава премията " Освалд-Шпенглер ".
Същата година Уелбек е отличен с новосъздадената огромна литературна премия " Шато Ла Тур Карне ", чийто първи притежател за 2017 година е Милан Кундера. През 2019 година Уелбек е почетен със званието Кавалер на Ордена на Почетния легион, а Австрия му присъжда интернационалната " Австрийска държавна премия за европейска литература ", която се дава един път годишно на европейски писатели.
" Серотонин " е седмият разказ на Уелбек. Публикуван във Франция през януари 2019 година, той се появява съвсем по едно и също време в превод в Германия, Испания и Италия и за броени дни трансформира в международен бестселър. Българското издание на романа в превод на Александра Велева с марката на " Факел експрес " излиза преди обявата му във Англия и Русия.
" Серотонин " е историята на един обезсърчен човек, който се стреми на вятъра да си възвърне отминалото благополучие. Романът е и роман за тежката рецесия във френското земеделие и в мирогледа на актуалния човек. Главният воин Флоран-Клод Лабруст е специалист в министерството на земеделието и приготвя документите за договарящите от името на Франция в Брюксел.
Като жител той се бунтува против все по-строгите " политически правилни " ограничавания – от най-нелепите и истеричните в публичния и политически живот до ежедневни битови забрани, като да вземем за пример тази, наложена на пушачите. Заклет пушач, самият Флоран-Клод не крие, че злоупотребява с алкохола и отдава огромно значение на секса. Позволява си да дефинира Гьоте като " стар малоумник ", " един от най-зловещите дърдорковци в международната литература ", и тъй като се намира в тежка меланхолия все по-често протяга ръка към капторикса – антидепресант, който подтиква секрецията на серотонин, хормона на щастието.
И по този начин: добре пристигнали в света на Мишел Уелбек!
Като в множеството му романи и тук разказът се води от първо лице: от името на господин Лабруст. Когато го срещаме за първи път, той дели безценен апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на полови оргии Юзу, която работи в културния център на Япония в Париж. Отвратен от сниманите на видео подиуми, на които се натъква инцидентно в компютъра й, Флоран-Клод взема решение да я напусне а за какво не и да я напие и хвърли от 29 етаж на високия блок, в който живеят?
По-разумно се оказва обаче да изчезне, както вършат напълно безнаказано 12 000 души всяка година във Франция. Изчезва, с цел да се върне обратно в живота си и да ни опише за окончателно изгубената си обич – на фона на описаното с присъщата за писателя прозорливост съвремие: природа и градове, столични хотели и днешна провинциална Франция, краварници и птицеферми, кръчми и хора, сред които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се обезверено да оцелее, отглеждайки говеда, германецът орнитолог и скришен педофил, държавният чиновник, който си фантазира, че англицизмите го вършат " оперативно способен ", лекарят рокер Азот. С идентичен жлъч са изобличени " екосъзнателните буржоа ", холандските пенсионери, европейските функционери и даже самия Всевишен...
" Серотонин " е по едно и също време химн на сантименталната обич и политическа ирония, един комичен и печален, доста печален разказ, изпълнен с оракулски интуиции.
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Серотонин " на Мишел Уелбек
След този кучешки мини генг-бенг аз прекратих гледането, бях погнусен, само че най-вече от страдание към кучетата, като в същото време не можех да се самозалъгвам – за една японка (поне това, което бях успял да установя, наблюдавайки манталитета на този народ) да спи със западняк, е единствено по себе си към този момент равносилно на това да се съвкупи с животно. Преди да напусна родителската спалня, записах всички видеа на флашка.
Лицето на Юзу беше изцяло разпознаваемо и аз започнах да възнамерявам нов проект за освобождението си, който се състоеше чисто и просто (добрите хрумвания са постоянно прости) в това да я изхвърля през прозореца.
Практическото му осъществяване не представляваше никаква компликация. Първо трябваше да я накарам да пие, под предлог че качеството на напитката е извънредно, нещо от рода на подарък от малък локален производител на джанки от Вож, беше доста сензитивна към сходни причини, в този смисъл си бе останала туристка.
Японците, пък въобще всички азиатци, имат нетърпимост към алкохола заради дефицит на ензима алдехид дехидрогеназа (ALDH), който е необходим, с цел да се преработи алкохолът в оцетна киселина. За по-малко от пет минути щеше да изпадне в алкохолно замайване, към този момент го бях изпитал; и тогава щеше да е задоволително да отворя прозореца, да пренеса тялото й, тежеше по-малко от петдесет кг (почти толкоз, колкото багажът й), щях да я примъкна без изключително усложнение, а двайсет и девет етажа не простят.
Естествено, можех да изисквам за трагичен случай, дължащ се на замайване, всичко това изглеждаше много задоволително, само че аз въпреки всичко имах голямо доверие, може би пресилено, в полицията на страната си и първичното ми желание беше по-ско ро да си призная – с тези видеа, мислех си, можех да се надявам на смекчаващи условия.
Наказателният кодекс от 1810 година постановява в член 324, че " ликвидиране, осъществено от брачна половинка по отношение на съпругата му или от последната по отношение на брачна половинка є, не може да бъде целесъобразно (...), само че при положение на прелюбодеяние, очакван в член 336, убийството, извършено от брачна половинка по отношение на брачната половинка му, както и по отношение на нейния съизвършител, сега, в който ги залавя на мястото на престъплението в фамилния дом, може да бъде оневинено ".
С една дума, в случай че се бях изтърсил с един калашников вечерта на оргията и в случай че бяхме в епохата на Наполеон, щях да бъда оневинен без проблеми. Но не бяхме към този момент в епохата на Наполеон, не бяхме даже в епохата на " Развод по италиански ", и след едно бързо изследване по интернет разбрах, че междинната присъда за закононарушение, осъществено от съпрузи в миг на афект, е седемнайсет години отнемане от независимост, някои феминистки желаят да се отиде по-далеч, да се разреши произнасянето на по-тежки присъди посредством въвеждането на понятието " феминицид " в наказателния кодекс, нещо, което намирах по-скоро за занимателно, подсещаше ми на инсектицид и на ратицид. Седемнайсет години бяха въпреки всичко много.
От друга страна, не е може би толкоз неприятно в пандиза, си споделях аз, изчезват административните проблеми, разноските по здравето ти са поети, основният минус е, че си подложен непрекъснато на побоища и содомия от страна на останалите пандизчии, само че наподобява, педофилите са тези, които биват най-често унижавани и шибани откъм гърба от другите арестанти или пък извънредно миловидните младежи с дребни благ задници, тези нежни всемирски нарушители, попаднали там по най-глупавия метод единствено поради една линийка кока; аз съм снажен и набит и си падам малко пияч, профилът ми е по-скоро на междинен пандизчия.
" Унижени и изнасилени " е хубаво заглавие, Достоевски вид траш; впрочем, коства ми се, Достоевски беше писал за света на заточениците, евентуално можеше да се направи някакъв паралел, само че аз нямах към този момент никакво време да проверявам, трябваше да взема бързо решение, а и съгласно мен човек, умъртвил жена си, с цел да " отбрани достойнството си ", би трябвало да се радва на известно почитание от страна на съкилийниците си, това най-малко ми подсказваше слабото ми схващане на логиката на психиката в затворническа среда.
От друга страна, на открито имаше въпреки всичко неща, които обичах, като да напазаруваш в G20 да вземем за пример, там продаваха четиринайсет разнообразни типа хумус, или разходка в гората, като дете обичах разходките в гората, трябваше да ги върша по-често, бях изгубил прекалено много връзката с детството си, та в действителност продължителният затвор не беше може би най-хубавото решение; хумусът, наподобява, надви. Без да споменавам моралните аспекти, свързани с убийството, рабира се.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1117)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ